Брой 01, 2016

Тема: ОБЩЕСТВО

Достъпността не е прищявка


(продължение от бр. 11/2015 г.)

Независимо как ще го наречем - план, концепция, стратегия, политика, програма, доктрина, тезис, час по-скоро следва да има единно становище по въпроса с достъпността, за да може да се върви нататък. Без максимална достъпност никой не може да иска работа, защото няма как да стигне безопасно или изобщо няма да може да стигне до работното си място. Няма как да се иска образование, било средно или висше, защото трябва да има нормален начин за придвижване. Или накратко - без адекватна и последователна архитектурна и транспортна достъпност трудно можем да имаме достъп до услуги. Ключовата дума е достъпност, но ключът към достъпността се държи от всички организации на и за хора с увреждания, от организациите на възрастните хора, на майките и най-вече ключът се държи от всеки гражданин, независимо дали има, или няма увреждане и независимо от неговия етнически или социален произход.
Наясно съм, че песимизмът и скептицизмът са завладели българското общество, а за хората в неравностойно положение това важи най-малко умножено по две, но съм убеден и вярвам, че аксиомата "Съединението прави силата" в този случай е единствената печеливша карта. Защото в противен случай ще продължим, както и досега, да ставаме жертва на максимата "Разделяй и владей".
Това не може и не трябва да продължава, защото светът се развива, а ние все повече се отдалечаваме от него. И не защото сме по-бедни, което е неоспорим факт, а защото и малкото, което имаме, не успяваме да го направим организирано и с мисъл за бъдещето, тоест липсва последователност. Ние правим нещата ден за ден, а не надграждаме вече установена линия. Ние не обичаме правилата, заобикаляме стандартите, а всичко лесно в крайна сметка излиза скъпо.
Бих искал да предложа формирането на неформална експертна група за оценка на достъпността. Всяка организация би могла да номинира свои експерти, като водещото при тях следва да бъде нивото на компетентност, а не заеманият пост в съответната организация. Към групата могат да се присъединят и хора, които не са част от организация, но имат достатъчен капацитет и желание да помагат на каузата. Идеята е тази група да посещава всеки обект преди започването и по време на изграждането или ремонта и след неговото пускане в експлоатация да излиза с експертно становище за достъпността. Това становище ще бъде свеждано до знанието както на общината, така и до широката общественост, като в тази насока най-вече ще се разчита на медиите и интернет. Неформалната група, съобразно своя времеви и експертен потенциал, ще извършва оценка на вече пуснати в експлоатация обекти от градската среда - метростанции, спирки на градския транспорт, самия градски транспорт, пешеходни зони, сгради за обществено ползване и други. Разбира се, групата ще функционира изцяло на доброволен принцип и ще има мисията да установи последователност и еднакви стандарти по отношение на достъпността, изцяло съобразени с Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. на МРРБ.
Целите, които ще преследваме са две:
1. Адекватна и безусловна оценка за достъпност за всички - без оглед на уврежданията или затрудненията.
2. Създаване на орган за оценка по достъпността, без чиято санкция нито един обект, предназначен за обществено ползване, в държавата да не може да бъде пуснат в експлоатация.
Всеки, който има желание да подкрепи идеята за реална, а не формална достъпност, може да осъществи контакт чрез електронна поща dostapnasreda@gmail.com.
Достъпността не е прищявка, а право и задължително условие за пълноценен живот на всяко човешко същество.

Конкретни примери за антидостъпност

Списък, който ще се допълва постоянно, на реални казуси за антидостъпност, но списък, който след установяване на последователна линия и воля за достъпност следва да
започне да се свива.
1. От спирките на градския транспорт до входовете на метрото липсват тактилни водещи линии, определени в наредбата като "тактилни ивици за информация", които се изпълняват "от тактилни плочи с три релефни ивици, ориентирани по посоката на придвижване".
2. В самото метро липсват водещи линии както до вътрешните входове, така и до самите пропускателни устройства.
3. Пропускателните устройства са няколко вида и на всеки вид валидаторът е на различно място. На нито един вид няма тактилно обозначение къде да се постави картата, за да може незрящият пътник да маркира и съответно да получи достъп.
4. Пропускателните устройства с отварящи се две половини са възможно най-неудобните за незрящите хора, тъй като те не знаят кога точно са се отворили двете половини, защото ако стоят в близост до тях, устройството блокира. Пътникът трябва да стои на разстояние от тях и да чака тяхното отваряне след маркирането на картата. Няма гласова информация при отварянето, което би следвало да бъде задължително. Чуващите се звукови сигнали от устройствата са крайно объркващи и не улесняват хората.
5. След пропускателните устройства липсват водещи тактилни линии, които незрящите хора да следват до стълбите и пероните.
На пероните на метростанциите липсват водещи тактилни линии. Те са снабдени единствено с линии за внимание, които са в края на пероните и понастоящем се ползват от незрящите за водещи, което е изключително опасно за тях. Водещите линии се изграждат успоредно на линиите за внимание, но на разстояние от тях, т.е. ако незрящият се обърка и изпусне водещата тактилна линия, и се насочи към коловоза, той ще се натъкне на линията за внимание и така ще разбере, че предстои опасност. Сега обаче незрящите ползват линията за внимание като водеща, което означава, че при объркване те директно рискуват здравето и живота си. Също така линиите за внимание са
именно за внимание, а не за водене, защото се намират твърде близо до края на перона, което означава, че използвайки линията за внимание като водеща, незрящият върви почти по ръба и движещите се влакове представляват опасност за него.
6. Достъпът на хора на инвалидни колички и на майки с колички е силно ограничен и дори невъзможен. При повреда наличните асансьори твърде често дни наред не се поправят. Следва незабавно да бъдат отстранени опасните винкели, които са сложени по стълбите на някои метростанции. Твърди се, че това са релси, които уреждат достъпа на инвалидни и детски колички. Тези железа не само че не уреждат достъпа, а са опасни за живота и здравето на абсолютно всички хора, защото ако човек по невнимание стъпи върху тях, рискува да се подхлъзне и след това да се случи само каквото му е било писано. Наклонът е ужасяващ и никой човек на инвалидна количка
или с детска количка не би могъл да ги ползва. Оставя се настрана фактът, че разстоянието на едната и другата релса невинаги съвпада с различните колички. За това безумие следва да има лична отговорност, защото някой или някои са преценили, че това е достъпност, а всъщност е пълен абсурд. Накратко казано, това са просто едни железа, сложени под животозастрашаващ наклон, които нямат никакъв плюс, а единствено минуси и то големи и опасни минуси.
7. На много места има разстояние и разминаване на нивата между перона и влака, което е пречка за хората с инвалидни и детски колички.
8. Ако незрящ човек чака на метростанция "Младост 1" в посока "Летище София" и "Бизнес парк", няма как да разбере в коя посока отива влакът - дали към "Летище София", или към "Бизнес парк". В другата посока на метрото положението е аналогично. Следва да има гласово указание, когато влакът е спрял на самата станция, което да информира за крайната дестинация.
9. Следващият пример е конкретен, но не е единичен - и на други места в метростанциите има същата опасност. В метростанция "Дружба" има невероятна недомислица, която застрашава здравето на незрящите хора. Става дума за стълбите, свързващи перона с горното ниво. На практика под стълбите се образува празно пространство, което не е обезопасено, а при скосяването на стълбите нивото съответно се снишава, тоест човек с бял бастун, без да знае, че върви под тези стълби, рискува да се нарани най-вече в областта на главата, защото той опипва пред себе си с белия бастун и не може да разбере, че стълбите се снишават. Едва след удара незрящият установява, че се е озовал под тези стълби - "главотрошачки". Наредбата и по този въпрос има решение, но отново пълното й пренебрегване води до предпоставки за нанасяне на физически и психически травми на хората с увредено зрение. Следва да се поставят предпазни бариери, които да указват на незрящите хора, че следва опасност. Накратко казано, трябва да се приложи наредбата на МРРБ, за да се избегнат неприятните последствия.
10. Бутоните за отваряне на вратите от външната страна на тролейбусите и трамваите. Човек на инвалидна количка би имал затруднение да достигне този бутон, а незрящият човек просто е лишен от възможността да го намери, защото бутоните не издават звуков сигнал, който да указва тяхното местоположение.
11. Тъй наречената умна светофарна уредба, която се налага и също се изгражда, без да се спазва наредбата на МРРБ за достъпност. Масово липсват подходящо скосени тротоари, а бутоните на практика са неоткриваеми за хората с увредено зрение, защото нито издават звуков сигнал, нито има тактилна настилка, водеща към тях, както би следвало да бъде. Практиката към момента, която затруднява дори и зрящите хора, е стълбът и монтираният върху него бутон да са едноцветни, което затруднява хората, а за тези със слабо зрение е фактически невъзможно да се ориентират и да го намерят.
12. Спирките на наземния градски транспорт да бъдат преразгледани подробно и където е възможно, да се преместят, за да се доближат максимално до входовете на метростанциите, защото всеки метър е от голямо значение за човека на инвалидна количка, за майката с количка, за възрастния човек, а и за всички хора би било по-удобно и практично.
13. Говорещите табла по спирките на практика са нефункционални за възрастните хора и за хората със зрителни увреждания, защото почти винаги звукът им е намален докрай. Следва гласът да е чуваем от всеки, който се намира в непосредствена близост до съответното табло. Силата на гласовата информация следва да е съобразена с фоновия шум.
14. Задължително редовно и стриктно да се изрязват надвисналите клони над пешеходните зони и да не се допуска при никакви обстоятелства тяхното прорастване на височина под 230 сантиметра.
15. Всички електронни страници на общински и държавни институции, както и на структури, предлагащи услуги на обществото, да бъдат изцяло достъпни за всички хора и да бъдат съобразени с говорещите програми, ползвани от незрящите потребители. Това се отнася и до всички предлагани електронни услуги.
16. Необезопасени изкуствени шадравани в центъра на Банкя. В центъра на Банкя има няколко дълги и тесни изкуствени шадравана, в които циркулира вода и са поставени декоративни речни камъни. Те не са оградени с парапет, а коритата им завършват наравно със земята, така че незрящите хора по никакъв начин не могат да ги напипат с белите си бастуни. Тези шадравани представляват опасност също за децата и възрастните хора, а защо не и за някой разсеян минувач.

д-р Иван ЯНЕВ



Назад

Всички статии на Брой 01, 2016

В СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС НА ССБ
Накратко
Списък на записаните нови заглавия през 2015 г.
Списък на възстановените заглавия през 2015 г.
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Нов мандат - нов късмет!
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
София
Кърджали
Добрич
Асеновград
Плевен
ОБЩЕСТВО
Достъпността не е прищявка
Оповестен е Меморандум за достъпност в Република България
Меморандум за достъпност в Република България
ОЩЕ КНИГИ
Книги, издадени на брайл в Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928" през 2015 г.
ПОКАНА
Юбилей
ПРОЕКТИ
Гражданска инициатива за уеб достъпност в публичния сектор
Диалог на тъмно
РАЗКАЗ
Помни, че аз те обичах!
ЮБИЛЕЙ
80 години професионален смесен хор на слепите "Академик Петко Стайнов"




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017