Брой 01, 2016

Тема: ПРОЕКТИ

Диалог на тъмно

На 11 декември миналата година имах удоволствието да присъствам на интересно и необичайно за Пловдив събитие под мотото "Диалог на тъмно". Това събитие е част от проекта "Диалог на тъмно – модел за прозрачност и справяне със социалните неравенства", който се финансира от Програмата за подкрепа на неправителствените организации в България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и се изпълнява от федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания". Целта му е граждани – представители на различни институции, на бизнеса, на културата и изкуството, на НПО, на уязвими групи и други, да бъдат поставени в необичайни за повечето хора условия и да имат възможността да чуят другия по нов начин. Идеята идва от Германия – д-р Андреас Хайнеке създава успешен иновативен модел за социално предприемачество.
Аз имах възможността да посетя една от сесиите на мероприятието едва на третия, последния, ден от провеждането му. Мястото беше много удачно подбрано – Народна библиотека "Иван Вазов", компютърната зала до входа откъм Немската читалня на "Гьоте-институт". Престрашилите се да посетят сеанса бяха посрещани от работещите по проекта, както и от координатора за Пловдив Павел Чемишанов. Оказах се сред група от около десетина желаещи да изпитат любопитното преживяване, между които като че ли бях най-възрастният – зарадвах се, че млади хора проявяват интерес към подобни начинания. След кратък инструктаж ни връчиха по един дълъг бял бастун и с нескрито любопитство прекрачихме прага на затъмненото помещение. Макар и слабовиждащ, светлината е основният източник на информация за ориентирането ми в пространството, поради което реших, макар и за кратко време, да я игнорирам. От друга страна - в качеството ми на председател на териториална съюзна организация работя с контингент от хора, лишени от зрение, и поставянето на тяхно място беше едно предизвикателство за мен. Влизайки в тъмното пространство (затъмнено беше перфектно), можехме да се ориентираме и да разчитаме само на слуха и на осезанието си. Белият бастун също свърши хубава работа. От момента, в който пристъпихме в мрака, ролите на зрящи и незрящи се размениха – две невиждащи специално обучени момичета, подкрепяни от експерт, ни напътстваха какво да правим. Те щяха да ни водят в процеса на взаимно опознаване и диалог.
И диалогът започна с указание всеки да улови ръцете на двама души. Бързо се справих, но изненадата ми беше, когато в дланите си почувствах дланите на три ръце – съприкосновението пораждаше чувство за близост и топлина. Така или иначе всеки беше докоснал нечия ръка и първият експеримент приключи.
Обяснено ни беше, че в помещението има две маси със столове и всеки трябва да се настани някъде. При посещение в музей или галерия винаги тръгвам отляво надясно – спазих тази привичка и тук и пуснах белия бастун в действие. Докосвайки стена, бързо започнах да се придвижвам по нея – изключих възможността масите и столовете да са в средата на помещението. Не сгреших – глас на млада жена пред мен съобщи в това време, че е достигнала маса и столове. Настанихме се, когато чух гласа на друга жена, която не можеше да се ориентира. Хванах ръката й и я поставих на облегалката на стола до себе си. Това го знам от "дебелите" книги, в които е обяснено как се постъпва с хора без зрение.
На нашата маса се настанихме петима "невиждащи" при дадените обстоятелства – трима мъже и две жени. Дамите бяха художничка и преподавателка по музика, а мъжете
бяха с професии с техническа насоченост. На другата маса също бяха пет или шест души. До всяка маса застана и по едно от двете незрящи момичета, които щяха да водят занятията – да поставят и разясняват задачите, да контролират и отчитат изпълнението им. За съжаление една от участничките от другата маса се обади, че й прилошава – тя беше със слухови проблеми. Тези хора разчитат на зрението си много повече от хората с нормален слух и липсата на светлина явно нарушава психическото
и физическото им равновесие.
Първата ни задача беше да се подредим около масата по азбучен ред на имената си. Направихме го по-бързо от отбора от другата маса, а същевременно индиректно се запознахме. От този момент общуването започна просто на "ти".
По-сложна беше втората задача. Нашата водеща раздаде на всеки пластмасови дъги с конична форма и с различно разстояние между двата края на дъгата. Трябваше да номерираме дъгите, така че при последващото им подреждане да влязат една в друга. Същевременно никой нямаше право да докосва дъгата в ръцете на другия. Това означаваше да намерим подходяща мерна единица за дължина. Педята не ставаше – големината на мъжките и дамските педи е различна. Намерихме решение – дръжките на белите бастуни, и след кратък разбор бяхме готови. Оказа се, че от шестте предоставени ни дъги местата само на две бяха разменени. От другия отбор не успяха да се справят – явно не намериха подходяща мерна единица.
Третата задача не беше сложна, в нея бяха включени всички участници. Трябваше да се брои от 1 до 20, като ако някое от числата бъде произнесено едновременно от повече от един човек, се започва отначало. След 6 или 7 връщания успяхме – намерихме му "цаката".
Дойде ред и на четвъртата задача – закуска на тъмно. Момичетата донесоха прибори и лакомства – чаши и лъжици, захарница, каничка с топла вода, кафе, чай, сладкиши и фъстъци. Ръцете на участниците плъзнаха по масата, всеки съобщаваше до какво се е добрал. Комбинациите не закъсняха, стана весело и забавно. Разговаряхме помежду си свободно и непосредствено, отпивайки от кафето или чая и похапвайки едни или други вкусотии. И точно в разгара на купона, след близо 90 минути в пълна тъмнина, лампите светнаха. Върнахме се в реалния свят, но преди това трябваше да помижим около минута, за да се адаптира зрението ни към светлинния "взрив".
Намирахме се в компютърна зала – тясно и дълго помещение. Интересното е, че в тъмното почти всички си го представяха с форма, близка до квадрат. И другото, което направи впечатление – разговорът вече се водеше на "ви".
Всички седнахме в кръг, за да направим анализ на преживяното и почувстваното. Представителките на нежния пол определено бяха преживели по-емоционално нестандартната ситуация. Оказа се, че диалогът в пълна тъмнина създава условия на равенство и разбиране, в които нуждите на всеки участник биват осъзнати и уважени при вземане на важни за групата решения. Може би този модел на общуване, пренесен в реалния обществен живот, би ни превърнал в по-толерантни граждани. Попълнихме и анкети с оценки и препоръки за мероприятието и пожелахме на нашите домакини успех и в предстоящите представяния на проекта в другите градове. Носех със себе си брошурата "Когато сте с хора без зрение", която успях да раздам на няколко от участниците.

Георги ГЕНОВ

Назад

Всички статии на Брой 01, 2016

В СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС НА ССБ

Накратко
Списък на записаните нови заглавия през 2015 г.
Списък на възстановените заглавия през 2015 г.

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

Нов мандат - нов късмет!

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

София
Кърджали
Добрич
Асеновград
Плевен

ОБЩЕСТВО

Достъпността не е прищявка
Оповестен е Меморандум за достъпност в Република България
Меморандум за достъпност в Република България

ОЩЕ КНИГИ

Книги, издадени на брайл в Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928" през 2015 г.

ПОКАНА

Юбилей

ПРОЕКТИ

Гражданска инициатива за уеб достъпност в публичния сектор
Диалог на тъмно

РАЗКАЗ

Помни, че аз те обичах!

ЮБИЛЕЙ

80 години професионален смесен хор на слепите "Академик Петко Стайнов"