Брой 02, 2016
Тема: ОБЩЕСТВО
Скритото мнозинство на незрящите безработни в Европа
В повечето западноевропейски страни и най-вече в скандинавския район социалните плащания за хората без зрение са в такъв размер, че им осигуряват прилично съществуване, без да работят. Те се водят безработни и в същото време въобще не търсят работа или имитират, че търсят. По този начин влизат в категорията на икономически неактивните граждани. В много страни това са мнозинството от незрящите в работоспособна възраст.
Във Великобритания например, която не е най-социалната държава в Европейския съюз, един сляп човек получава 320 лири нещо като добавка за чужда помощ и интеграция. На тази сума има право всеки, независимо от това дали работи, или не и какъв е неговият доход. В случай че е безработен незрящият англичанин получава и около 400 лири като търсещ работа. Всеки 6 месеца той трябва да докаже, че търси работа, за да продължи да получава тази помощ. При положение че същият безработен няма и жилище, той има право и на "House benefits" – определена сума за заплащане на частна квартира или общинско жилище. Наред с други облекчения за плащане на газ, ток, лекарства и тъй насетне това осигурява приличен стандарт на живот.
Във Франция социалните пари са около 955 евро при минимална заплата за страната 1118 евро. Всеки три години инвалидите получават по 4 хил. евро за технически помощни средства. Към посочените суми трябва да добавим от 270 до 900 евро, в случай че инвалидът може да работи. Втората категория са инвалидите, които не могат да работят, и добавката за тях е от 270 до 1515 евро. Има и трета категория хора с увреждания, които не могат да живеят самостоятелно. Те получават добавка от 1000 до 2500 евро.
Какви са възможностите за работа примерно пак във Франция? Тук е въведен квотният принцип. Всяка фирма или учреждение с персонал над 20 души трябва да има 6% инвалиди в персонала си. Това обаче не се спазва. Всъщност официално регистрираните хора с увреждания в тази страна са 39% от населението – 22 милиона и 400 хил. души. При средна безработица за страната 8% при инвалидите тя е 19%. Тук се имат предвид всички категории инвалиди. Във Франция има 200 центъра за професионална подготовка на хора с увреждания. Съществуват също така 669 специализирани предприятия, в които работят 39 хил. души. За слепите тези предприятия са само 3 и в тях се трудят 110 незрящи. В неспециализирани предприятия са трудоустроени 500 души с намалено или напълно загубено зрение. Около 50 души работят надомно. Общият брой на незрящите в работоспособна възраст е 20 хиляди души. От тях трудова заетост имат 7 хиляди. Най-многобройна е групата на масажистите – 2500 души. След това се нареждат телефонистите – 1100 души. По линията на субсидираната заетост – 700 души. В сферата на образованието работят 200 слепи французи. В администрацията и частните фирми – по 150 човека. Практикуващите юристи са 50 души. В организациите на слепите са заети 100 човека. Като занаятчии – акордьори и плетачи на мебели, са регистрирани 50 незрящи.
Виждаме, че заетостта на слепите и слабовиждащите във Франция е малко на 30%. Това е значително повече от 10-те процента тук в България. И все пак 70% от французите без зрение живеят прилично на социални помощи.
Много интересно е законодателството в Италия. Тук, буквално казано, някои професии и позиции са специално определени за незрящите със закон от 12 март 1999 година. Това не се среща почни никъде. Всички фирми и учреждения с телефонна централа над 5 линии трябва да трудоустроят един незрящ телефонист. Ако предприятието има повече от един телефонист, то 51% от заетите на тази длъжност трябва да са слепи. Всяка болница, дом за възрастни хора или друго подобно учреждение трябва да имат в персонала си от 1 до 5% слепи масажисти. Незрящите се приемат с предимство и за учители в специалните училища.
Квотният принцип е приет и в Италия. Фирми с персонал между 15 и 36 души трябва да са наели поне един инвалид. Ако персоналът е от 36 до 50 човека – двама. Над 50 човека – 7% трябва да са инвалиди. Работодателите имат възможност, в случай че изпитват финансови затруднения, временно да се освободят от спазването на квотите.
В Италия я няма така наречената у нас временна заетост. Няма подпомагане и за самонаетите в свой бизнес. Всички работещи незрящи италианци обаче получават по 4 средни работни заплати като добавка на доходите им от трудови възнаграждения. Обученията в професионалните центрове се заплащат от общините, където те живеят.
Интересна е ситуацията и в Кипър. Тук също законово регламентирано е назначаването на незрящи телефонисти. През 2002 година квотният принцип за трудоустрояване в образователния сектор е бил отхвърлен, защото се е счело, че това дискриминира хората без инвалидност. Всеки работодател, който наеме инвалид, може да получи 1000 евро за оборудване. За сравнение у нас Агенцията за хора с увреждания плаща на работодателите по 3 хиляди евро за оборудване. Решилите да започнат собствен бизнес могат да получат от държавата до 3 хил. евро помощ. Отново за сравнение – в България Агенцията за хора с увреждания финансира проекти за стартиране или разширяване на собствен бизнес до 10 хил. евро.
Слепите в Кипър са около 2 200 души. От тях 35% работят като телефонисти. Назначените в различни производства са едва 20 души. Завършилите висше образование и работещите като адвокати, учители и други са 30 души.
Показателно е, че в почти всички страни-членки на Европейския съюз основните технически помощни средства като бастуни, лупи и т. н. се плащат от държавата. Тук се включват и някои доста скъпи електронни прибори. У нас Социални грижи плащат единствено най-евтиния бял бастун и процедурата за получаването на парите за него е толкова сложна, че повечето хора се отказват от нея. В бюлетина на Европейския съюз на слепите имаше специална статия за скритото мнозинство на безработните незрящи граждани. Обмислят се и промени в законодателствата на страните-членки за социална политика, която да стимулира инвалидите да работят. Това е въпрос, касаещ не само техния стандарт на живот, но така също и цялостната им рехабилитация. У нас доходите на населението като цяло и по-специално социалните плащания са толкова ниски, че няма опасност незрящите да не са заинтересовани да търсят работа. Проблемът е, че досегашните законодателни промени и водената политика спрямо трудоустрояването не дават особен резултат.
Йордан МЛАДЕНОВ
Всички статии на Брой 02, 2016
14 ФЕВРУАРИ - ДЕН НА ВИНОТО И ЛЮБОВТА
Първо послание на свети апостол Павел до коринтяниЛегенди за свети Валентин и свети Трифон Зарезан
Стихове за любовта
ДЕЙНОСТ В НСИХУ КЪМ МС
"Основни насоки за усъвършенстване експертизата на работоспособността" или пореден опит за отнемане на праваИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричСофия
