Брой 02, 2016

Тема: ОБЩЕСТВО

Скритото мнозинство на незрящите безработни в Европа


В повечето западноевропейски страни и най-вече в скандинавския район социалните плащания за хората без зрение са в такъв размер, че им осигуряват прилично съществуване, без да работят. Те се водят безработни и в същото време въобще не търсят работа или имитират, че търсят. По този начин влизат в категорията на икономически неактивните граждани. В много страни това са мнозинството от незрящите в работоспособна възраст.
Във Великобритания например, която не е най-социалната държава в Европейския съюз, един сляп човек получава 320 лири нещо като добавка за чужда помощ и интеграция. На тази сума има право всеки, независимо от това дали работи, или не и какъв е неговият доход. В случай че е безработен незрящият англичанин получава и около 400 лири като търсещ работа. Всеки 6 месеца той трябва да докаже, че търси работа, за да продължи да получава тази помощ. При положение че същият безработен няма и жилище, той има право и на "House benefits" – определена сума за заплащане на частна квартира или общинско жилище. Наред с други облекчения за плащане на газ, ток, лекарства и тъй насетне това осигурява приличен стандарт на живот.
Във Франция социалните пари са около 955 евро при минимална заплата за страната 1118 евро. Всеки три години инвалидите получават по 4 хил. евро за технически помощни средства. Към посочените суми трябва да добавим от 270 до 900 евро, в случай че инвалидът може да работи. Втората категория са инвалидите, които не могат да работят, и добавката за тях е от 270 до 1515 евро. Има и трета категория хора с увреждания, които не могат да живеят самостоятелно. Те получават добавка от 1000 до 2500 евро.
Какви са възможностите за работа примерно пак във Франция? Тук е въведен квотният принцип. Всяка фирма или учреждение с персонал над 20 души трябва да има 6% инвалиди в персонала си. Това обаче не се спазва. Всъщност официално регистрираните хора с увреждания в тази страна са 39% от населението – 22 милиона и 400 хил. души. При средна безработица за страната 8% при инвалидите тя е 19%. Тук се имат предвид всички категории инвалиди. Във Франция има 200 центъра за професионална подготовка на хора с увреждания. Съществуват също така 669 специализирани предприятия, в които работят 39 хил. души. За слепите тези предприятия са само 3 и в тях се трудят 110 незрящи. В неспециализирани предприятия са трудоустроени 500 души с намалено или напълно загубено зрение. Около 50 души работят надомно. Общият брой на незрящите в работоспособна възраст е 20 хиляди души. От тях трудова заетост имат 7 хиляди. Най-многобройна е групата на масажистите – 2500 души. След това се нареждат телефонистите – 1100 души. По линията на субсидираната заетост – 700 души. В сферата на образованието работят 200 слепи французи. В администрацията и частните фирми – по 150 човека. Практикуващите юристи са 50 души. В организациите на слепите са заети 100 човека. Като занаятчии – акордьори и плетачи на мебели, са регистрирани 50 незрящи.
Виждаме, че заетостта на слепите и слабовиждащите във Франция е малко на 30%. Това е значително повече от 10-те процента тук в България. И все пак 70% от французите без зрение живеят прилично на социални помощи.
Много интересно е законодателството в Италия. Тук, буквално казано, някои професии и позиции са специално определени за незрящите със закон от 12 март 1999 година. Това не се среща почни никъде. Всички фирми и учреждения с телефонна централа над 5 линии трябва да трудоустроят един незрящ телефонист. Ако предприятието има повече от един телефонист, то 51% от заетите на тази длъжност трябва да са слепи. Всяка болница, дом за възрастни хора или друго подобно учреждение трябва да имат в персонала си от 1 до 5% слепи масажисти. Незрящите се приемат с предимство и за учители в специалните училища.
Квотният принцип е приет и в Италия. Фирми с персонал между 15 и 36 души трябва да са наели поне един инвалид. Ако персоналът е от 36 до 50 човека – двама. Над 50 човека – 7% трябва да са инвалиди. Работодателите имат възможност, в случай че изпитват финансови затруднения, временно да се освободят от спазването на квотите.
В Италия я няма така наречената у нас временна заетост. Няма подпомагане и за самонаетите в свой бизнес. Всички работещи незрящи италианци обаче получават по 4 средни работни заплати като добавка на доходите им от трудови възнаграждения. Обученията в професионалните центрове се заплащат от общините, където те живеят.
Интересна е ситуацията и в Кипър. Тук също законово регламентирано е назначаването на незрящи телефонисти. През 2002 година квотният принцип за трудоустрояване в образователния сектор е бил отхвърлен, защото се е счело, че това дискриминира хората без инвалидност. Всеки работодател, който наеме инвалид, може да получи 1000 евро за оборудване. За сравнение у нас Агенцията за хора с увреждания плаща на работодателите по 3 хиляди евро за оборудване. Решилите да започнат собствен бизнес могат да получат от държавата до 3 хил. евро помощ. Отново за сравнение – в България Агенцията за хора с увреждания финансира проекти за стартиране или разширяване на собствен бизнес до 10 хил. евро.
Слепите в Кипър са около 2 200 души. От тях 35% работят като телефонисти. Назначените в различни производства са едва 20 души. Завършилите висше образование и работещите като адвокати, учители и други са 30 души.
Показателно е, че в почти всички страни-членки на Европейския съюз основните технически помощни средства като бастуни, лупи и т. н. се плащат от държавата. Тук се включват и някои доста скъпи електронни прибори. У нас Социални грижи плащат единствено най-евтиния бял бастун и процедурата за получаването на парите за него е толкова сложна, че повечето хора се отказват от нея. В бюлетина на Европейския съюз на слепите имаше специална статия за скритото мнозинство на безработните незрящи граждани. Обмислят се и промени в законодателствата на страните-членки за социална политика, която да стимулира инвалидите да работят. Това е въпрос, касаещ не само техния стандарт на живот, но така също и цялостната им рехабилитация. У нас доходите на населението като цяло и по-специално социалните плащания са толкова ниски, че няма опасност незрящите да не са заинтересовани да търсят работа. Проблемът е, че досегашните законодателни промени и водената политика спрямо трудоустрояването не дават особен резултат.

Йордан МЛАДЕНОВ



Назад

Всички статии на Брой 02, 2016

14 ФЕВРУАРИ - ДЕН НА ВИНОТО И ЛЮБОВТА
Първо послание на свети апостол Павел до коринтяни
Легенди за свети Валентин и свети Трифон Зарезан
Стихове за любовта
ДЕЙНОСТ В НСИХУ КЪМ МС
"Основни насоки за усъвършенстване експертизата на работоспособността" или пореден опит за отнемане на права
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
София
ИНТЕРВЮ
Доверете се на нашите специалисти
МЪРФОЛОГИЯ
Главоблъсканици
ОБЩЕСТВО
Скритото мнозинство на незрящите безработни в Европа
ПРОЕКТИ
Диалог на тъмно във Варна
СПОРТ
Лична позиция
ССБ ИСТОРИИ
Човекът на Вълко Червенков




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017