Брой 02, 2016

Тема: ССБ ИСТОРИИ

Човекът на Вълко Червенков


И той е известен с няколко имена. Роден е в Чирпан и се казва Петър Мешов, но в Софийския институт за слепи небрежните шопи го записват като Петър Мишев и завинаги го лишават от емблематичното му фамилно име. Сега при запознанства се представя като Петър Петров. А сред пионерите на стартиралото през януари 1956 година пловдивско предприятие на слепите е известен като човека на Вълко Червенков.
Петър Гьоргев, така пък го знаят неговите съученици, завършва през лятото на 1955 година варненското училище за слепи "Георги Димитров". И е обзет от съвсем основателна тревога. Какво ще прави по-нататък? Повечето от неговите виждащи връстници продължават обучението си в гимназии и професионални училища. Други, макар и непълнолетни, започват работа. А той??? Шестнайсетгодишният Пешо знае още от училище, че в Пловдив невиждащи хора работят като кошничари в промкомбинат "Шипка". И прави енергични постъпки за работа в това предприятие. Но, уви, следват категорични откази.
Дълбоко отчаян, в края на лятото Петьо решава да се обърне към всевластния и всезнаещ премиер на България Вълко Червенков. Тодор Живков е генерален секретар на компартията втора година, но народа си знае за свой вожд и учител другаря Червенков, него си признава за свой цар и господар.
Петьо и неговият съсед Илия Илиев съчиняват писмо до великия вожд. И започват да чакат. И о, чудо!!! Само след месец пристига отговор, подписан от В. Велеев, сътрудник на министър-председателя. В него се съобщава, че по поставения въпрос вече се работи. И в началото на януари следващата година пристига второ писмо от канцеларията на българския премиер, отново подписано от В. Велеев, с което се предлага съдействие за работа на чирпанския юноша в предприятията на слепите – в Пловдив от януари, във Варна от март. И нашият герой предпочита Пловдив. И на 25 януари, четири дни след като навършва 17 години, той започва да плете дамаджани и буркани.
Веднага се разчува в предприятието, наброяващо не повече от трийсетина души, че момчето от Чирпан е изпратено тук лично от другаря Червенков. И моментално чирпанлийчето е обзаведено с този суперпрестижен прякор "Човека на Вълко Червенков". Макар и много респектиращо, прозвището не е осигурявало някакви предимства и привилегии на своя носител. Напротив - по-често е било повод за шеги и закачки.
След години Желязко Пеев му разтълкува значението на фамилното име "Мешов", произлязло от турската дума "меше", означаваща дъб. Родът на Петър е наименуван така, защото неговите предци вероятно са били здрави, яки като дъбове. Петър не предприема никакви стъпки за възстановяване на рядката и много показателна фамилия. Остава си със свръхобикновеното фамилно име "Петров", срещано под път и над път. Но си запазва едно не съвсем позитивно чувство към прецизността на шопите въобще. И, естествено, една нескрита тъга по толкова индикативното име на техния род. За сметка на това закачливите кошничари щедро го компенсират, обявявайки го за "Човека на Вълко Червенков".

Ангел СОТИРОВ



Назад

Всички статии на Брой 02, 2016

14 ФЕВРУАРИ - ДЕН НА ВИНОТО И ЛЮБОВТА
Първо послание на свети апостол Павел до коринтяни
Легенди за свети Валентин и свети Трифон Зарезан
Стихове за любовта
ДЕЙНОСТ В НСИХУ КЪМ МС
"Основни насоки за усъвършенстване експертизата на работоспособността" или пореден опит за отнемане на права
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
София
ИНТЕРВЮ
Доверете се на нашите специалисти
МЪРФОЛОГИЯ
Главоблъсканици
ОБЩЕСТВО
Скритото мнозинство на незрящите безработни в Европа
ПРОЕКТИ
Диалог на тъмно във Варна
СПОРТ
Лична позиция
ССБ ИСТОРИИ
Човекът на Вълко Червенков




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017