Брой 03, 2016

Тема: ЮБИЛЕИ

Предприятие "Успех" - Варна на 60 години


На първи март 1956 година 9 младежи започват работа в новосъздадената Кошничарска работилница във Варна. Това са момчета, които току-що са завършили основното си образование в двете специализирани училища за слепи. Тук те намират своята пълноценна трудова реализация, нещо повече - тук те получават възможност да тръгнат самостоятелно, без опеката на родители и учители, по своя жизнен път. Началото за тях същевременно е и началото на една вече 60-годишна история, историята на ПП "Успех" - Варна, едно от водещите предприятия в системата на Съюза на слепите в България.
В новооткритата Кошничарска работилница деветте работници, техният помощник бай Станчо и управителят Стефан Новаков започват да плетат дамаджани от 3 до 25 литра и буркани от 4 до 12 литра.
Ето какво ми разказаха за този труден, но много важен за тях период двама от основателите. Не мога да не отбележа, че независимо от отдалечеността във времето, техните спомени и днес са останали отчетливи и много живи.
Янко Друмев Попов:
"Бях вече на седемнадесет години. Имах си и свои мечти. Но родителите ми изобщо не можеха да повярват, че един сляп човек може да прави нещо за себе си. В семейството бяхме 7 деца. И ето че получих писмо, с което ме уведомяваха, че на първи март ще се открива кошничарска работилница, в която мога да започна работа. Радвах се, че, вместо цял живот да бъда в тежест на близките си, и аз ще мога да бъда полезен и самостоятелен.
Така започнахме. Работехме и живеехме в помещение, което се разделяше само от едно перде. Условията бяха много трудни, но аз бях доволен и щастлив. Радвах се, че ще получавам свои, заработени от самия мен, пари. Заплатите тогава бяха много ниски, но аз се чувствах удовлетворен. В началото имаше и една готвачка, която ни готвеше за обяд, а закуската и вечерята си осигурявахме сами.
Бай Станчо ни подготвяше материалите за работа, а със социалните и всички други въпроси се занимаваше управителят Стефан Новаков. Радостен съм, че намерих своята трудова реализация".
Другият ми събеседник е Йовко Димитров. Ето какво си спомня той: "Дадоха ни първия етаж от сградата на бившия Пети милиционерски участък. На горните етажи живееха милиционерски семейства. На нас ни предоставиха залата – един грамаден салон. Там бяха и нашите легла. Другарят, по онова време, Новаков беше бивш капитан от войската. С неговата човечност и връзки той ни осигури бракувани от казармата легла. Оттам получихме и дюшеци, и одеяла. Вярно, че те бяха вече стари и поизтъркани, но ние бяхме благодарни и на това.
После в работилницата беше доставена една машина за обработване на пръчката и всички се редувахме да я въртим на ръка. По-късно Съюзът закупи електромотор и нещата си дойдоха на място. Получавахме голата стъклария от едно предприятие в София - "Стинт". Оттам докарваха дамаджаните с вагони. За да не плаща Съюзът денгуби на БДЖ, ние се организирахме и сами разтоварвахме от вагоните и претоварвахме на камион тези стъкла. Докарваха ги в мазата, а там имаше един улей. Ние се подреждахме - невиждащите и малко виждащите, на верига. Студ, мраз - знаете ли какво значи? Посинявали сме от студ. Тази работа се вършеше обикновено вечер. Разтоварвахме вагоните и вкарвахме стъкларията в мазето. Допълнително се плащаше само на две виждащи жени, които подреждаха дамаджаните и бурканите. Всичко останало без допълнително заплащане го вършехме ние, невиждащите. На сутринта отивахме на работа, където трябваше да си изкараме нормата, и никой не си и помисляше да иска пари, затова че е работил цялата нощ.
Няма да забравя един февруарски ден. Беше много студено. Било е 1958 година. Идва другаря Новаков, вижда ни премръзнали и казва: "Момчета, дошъл е един партиен другар, млад мъж. Няма да му е удобно да ми откаже. Сега ще отида да го вдигна да дойде и той да помага". Оказа се, че това е бъдещият директор на варненското предприятие, а по-късно и бъдещият председател на Съюза Янаки Градев. На него това му беше кръщенето в нашето предприятие - да разтоварва камиона в студа. Винаги ми е приятно, когато си спомням това".
И двамата ми събеседници изразиха своята неудовлетвореност от сегашното състояние на нещата. Според тях би трябвало държавата отново да се погрижи за предприятието, защото днес пред младите хора няма добри перспективи.
Още през същата година в кошничарската работилница постъпват на работа Георги Митев, Румен Колев и Иван Димитров. Първите двама - също бъдещи директори на предприятието. Постепенно се набират още работници и през 1960 година в работилницата си изкарват хляба вече 50-60 човека. Работи се на две смени с по 6-часов работен ден, все още в предоставената сграда на бившия полицейски участък.
През 1962 на ул. "Клемент Готвалд", днес "Петко Стайнов", са построени един двуетажен производствен корпус с административна сграда и общежитие.
Продължаваме с разказа на Димо Тотев - бивш работник, служител и управител на "Успех":
"Там се преместихме през юни. Предприятието беше голямо и просторно. Кошничарският цех се намираше на първия етаж. По това време с постановление част от производствата на завод "Найден Киров" - Русе бяха прехвърлени за работа в ПП "Успех" Варна. Това бяха антигронови скоби, клеми "редови", а по-късно и клеми "съединителни". Първоначално в предприятието се извършваха само монтажните работи, а полуфабрикатите се изработваха и доставяха от "Найден Киров". Кошничарският цех съществува до 1966 година, след това беше внедрено производството на кроненкорки. Заработиха и шприц машини за обработка на термопластични пластмаси. С тях се произвеждаха кофи, легени, кутии за хляб".
Всъщност с това се слага началото на превръщането на кошничарската работилница в модерно индустриално предприятие.
Най-значимото развитие на ПП "Успех" - Варна обаче се осъществява в сферата на производството на електроинсталационни и изолационни изделия. След антигроновите скоби и клемите постепенно се усвоява и разширява производството и на други изделия от този вид, много от които и понастоящем се произвеждат в предприятието. През следващите десетилетия Успех Варна се налага на пазара най-вече като голям производител на многобройни електроинсталационни и изолационни изделия за бита и индустрията - светлинни и многотактови ключове, контакти, разклонители и тъй насетне. Усвояването на нови изделия изисква съответно и внедряването на нови машини. Така с течение на времето "Успех" се оборудва с нови металообработващи и металорежещи машини, създава се и галваничен цех. Ден след ден предприятието се разраства и като производство, и като работен състав. Непрекъснато се обогатява и неговата продуктова номенклатура. Построените през 1962 г. сгради се оказват недостатъчни за нарасналите нужди на предприятието. Ето защо през 1975 година е построен още един нов четириетажен корпус.
По това време в стопанската политика на ССБ интензивно се развива системата на вътрешното коопериране. Чрез него се цели да се постигне по-голяма специализация на всички предприятия. В този процес "Успех" - Варна, вече през 80-те години, окончателно се утвърждава като основен производител на крепежни детайли за системата на "Успех" - ССБ. От голямо значение за успешната работа на специализираните предприятия на ССБ е, че те все повече се включват и в системата на коопериране с други държавни предприятия. Между 30 и 40% от произвежданите в "Успех" - Варна изделия и полуфабрикати са кооперирани с производствата на "Елпром" - Варна, "Модул" - Бяла, "Зена" - Добрич, със завода за хладилно оборудване в София - "Антон Иванов", както и с електроапаратурните заводи в Пловдив.
По този начин се достига до 16-17 милиона лева годишна реализация.
През този период към предприятието се създават и няколко филиала – първо в Русе, следват Попово, Добрич, Силистра, Бургас, Дулово. Постига се и мощно надомно производство. На практика надомници е имало във всеки окръг, всеки филиал. Били са обхванати областите от Резово до Дунав. Във филиалите са работили по 30-40 слепи работници и още толкова са получавали надомна работа, те са извършвали монтаж на клеми и други, подходящи за слепи и слабовиждащи, дейности.
След 1990 с разпадането на системата на централизираната планова икономика и на Съвета за икономическа взаимопомощ и с ускореното отпадане на съветските и арабските пазари се налага намаляване на обема на произвежданата продукция, а заедно с това се появява и необходимостта от редуциране на заетата в предприятието работна сила с цел привеждането й в съответствие с изискванията на пазара. Това неминуемо води до съкращения. Започва се първо със съкращаване на филиалите и надомните работници, след това се съкращават и всички, които са на пенсионна възраст.
Въпреки утежнената ситуация предприятието продължава да работи на високи обороти, а за да отговори на променените изисквания, се ориентира и към някои характерни вече за пазарната икономика нови методи на организация на работата. Пример за това е създадената още през 1992 година дистрибуторска мрежа. Нейната уместност се потвърждава дори и само от това, че тя и досега продължава да работи и да реализира голяма част от продукцията на предприятието.
Ръководството на предприятието търси нови възможности за запазване на своя пазарен дял и след 1992 г. се разработват и някои нови изделия като троен контакт, серията нови ключове, използва се тъй нареченият билер автомат за производство на клеми - не от плътен, а от лентов материал, което значително намалява разходите за производството, респективно - себестойността на единицата готова продукция. С тези мерки се цели предприятието да се задържи на пазара и да се осигурява работа на незрящите работници.
Вероятно няма да сбъркаме, ако кажем, че от 1962 до 1989 г. предприятие "Успех" - Варна се е развивало в една възходяща линия - непрекъснато нарастване на производството, увеличаване на бройките работници и разширяване на пазарите. През този период то е осигурявало на практика максималната възможна заетост на слепи и слабовиждащи работници.
Като резултат от голямата и постоянно нарастваща икономическа дейност предприятието е било почти винаги на печалба. Всичко това позволява да се правят инвестиции не само в нови, нужни на производството, машини и сгради, но е давало възможност да се заделят средства и за инвестиции, които днес наричаме социални.
В периода 1964-1969 г. са построени жилищните блокове към предприятието, като по този начин до голяма степен се решава жилищният проблем на работещите в него. През 1969 г. е построен детски дом, а през 1972 г. е изграден и Културният дом към "Успех" - Варна. През 1978 и 1983 г. се осигуряват апартаменти извън комплекса и по този начин жилищният проблем за работещите е напълно решен.
Днес в предприятието работят 40 човека, като 14 от тях са със зрителни увреждания.
Попитах Димо Тотев как вижда бъдещето на предприятието:
"Всичко може да има бъдеще, но за него трябва да се осигурява финансов ресурс. Без пряката помощ на държавата за предприятието ще бъде много трудно по-нататъшното му оцеляване. Трябва да се инвестират значителни средства във високопроизводителна техника. В ония години ние изкуствено сме задържали развитието на автоматизацията на производството, тъй като тя изземва работните места на слепите. Тогава се даваха доста пари, за да се направят конвейерни ленти, на които да работят незрящите, въпреки че вече съществуваха възможности тези процеси да бъдат автоматизирани. С цел да запазим възможностите за трудоустрояване на по-голям брой незрящи ние съзнателно се въздържахме от въвеждането на навлизащите в световното производство автоматични линии. И сега, ако искаме отново да можем масово да трудоустрояваме слепите, единственият начин е държавата да се ангажира - както се прави в някои страни от Европа, където ги има тъй наречените предприятия "травай протеже" - защитени работилници, които се дотират от държавата, с което се компенсира разликата в производителността на труда на слепите и виждащите.
При сегашната пазарна икономика няма начин да се мине без сериозната ангажираност на държавата".
Понастоящем управител на предприятието е г-н Ваньо Калинов. Под негово ръководство, въпреки всички стари и нови трудности, предприятието във Варна продължава да се бори за своето оцеляване в условията на все още недобре регламентираната пазарна икономика и крайно недостатъчната държавна подкрепа. Днес в него се произвеждат 53 различни електроинсталационни изделия, които намират сравнително добра реализация на българския пазар. Особено внимание се обръща на надеждността и качеството на изделията. Ремонтирани са много сгради и помещения, които се отдават под наем. Извършени са ремонтни работи по инфраструктурата и Културния дом.
Във връзка с юбилея във фоайето на Културния дом беше подредена изложба, която представяше цялата история на предприятието - етапите на производство, развитието на културно-масовата и спортната дейност.
Присъстващите на юбилея можаха да изгледат и заснет специално за случая документален филм, който накратко запознава зрителите с историята на предприятието. Съставите на художествената самодейност показаха, че подпомаганият и от предприятието културен живот на хората със зрителни увреждания във Варна продължава да е такъв, какъвто сме свикнали да го виждаме през годините - богат и на високо ниво.
Със своето присъствие уважиха празника представители на общинската власт, както и много гости. Председателят на ССБ г-н Долапчиев честити юбилея и връчи на предприятието високото съюзно отличие статуетката "Хуманитатис кауза", а основателите Янко Друмев, Йовко Димитров и Любомир Асенов за техния четиридесетгодишен труд бяха наградени със "Златна значка".
Марияна Кърковска приветства предприятието от името на Агенцията за хората с увреждания, като изрази надежда, че то ще продължи да работи и да дава възможност на слепи и слабовиждащи от Варна и региона да намират своята удовлетворителна професионална реализация.
По време на тържеството бяха прочетени много поздравителни адреси, изпратени от различни организации и институции. И, разбира се, както подобава за един толкова достолепен рожден ден, имаше и много цветя. Иска ми се и ние да се присъединим към всички добри пожелания и също да пожелаем на нашето крайморско предприятие попътен вятър и девет фута под кила!

Димитрина МИХАЙЛОВА



Назад

Всички статии на Брой 03, 2016

ДЕЙНОСТ В НСИХУ КЪМ МС
Като че ли чуха нашия глас
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Монтана
Горна Оряховица
Силистра
ЛЮБОПИТНО
Незрящи шофираха по писта за Формула 1
ОБЩЕСТВО
Как използвам сонар, за да се ориентирам в света
ОБЯВА
Конкурс
ПРЕМИЕРА
Предисловие
Подаръците на Владимир Желев
Розата
ПРОЕКТИ
Изнесената приемна - удачен способ за обслужване на хората със зрителни увреждания
СЪОБЩЕНИЕ
НОС на ССБ
ТЕХНОЛОГИИ
"Toйота" прави устройство за навигация на незрящи хора
ЮБИЛЕИ
Предприятие "Успех" - Варна на 60 години
Владимир Желев - нима на 80?!
65 години Общ съюз на българските слепи




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017