Брой 03, 2016

Тема: ЮБИЛЕИ

Владимир Желев - нима на 80?!


Сигурно би бил полковник, а може би и генерал дори...

Почти винаги говори много сериозно, официално, отривисто, изричайки сякаш заповеди. Изглежда точно затова доста често си мисля, че ако имаше нормално зрение, вероятно би бил много строг офицер. И то танкист, защото неговото тяло е неголямо и твърде грацилно. В своята военна кариера непременно би стигнал до звание полковник, а може би и генерал дори. Но съдбата му възлага съвсем други мисии. И тези задачи той изпълнява като перфектен войник – прецизно, усърдно, предано, устремно и пожертвователно.
На 22 януари 2016 г. той е отново юбиляр. Тогава с най-близки роднини отбелязва своя 80-годишен юбилей. Имало е, разбира се, тостове и благопожелания към щастливеца, отнасящи се най-вече до неговото здраве и занимания. Празнуващият получава също телефонни позвънявания, поздравителни адреси, телеграми от страната и чужбина.
Роден е в Добрич. Въпреки силно увреденото си зрение, което има от ранна детска възраст, той не постъпва в специално училище, а се обучава в масовите училища на родния си град. Веднага след завършване на гимназия започва работа като учител в близкото до Добрич село Александрия.
Става член на ССБ през 1958, а от следващата година за дълъг период от време работи в специалните производствени предприятия във Варна и Пловдив, също и в офисите на регионалните организации на ССБ в тези градове. По щастливо стечение на обстоятелствата се завръща към своята първа професия и почти 20 години е талантлив и уважаван учител в Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив. Тази институция почти три години г-н Желев успешно и всеотдайно ръководи, замествайки титулярите Христо Белобрадов и Димитър Парапанов.
Колегата Желев е многократно избиран в регионалните и националните органи на ССБ, в чиито заседания винаги е проявявал забележителна активност. Участниците в тези форуми са респектирани от неговите принципни позиции, адекватни анализи и уместни предложения. Той е носител на почти всички възможни съюзни отличия, включително и на медала за особени заслуги.
Нашият юбиляр започва да изучава есперанто в кореспондентски курс през далечната 1958. Години наред той е активен и всеотдаен член на Българския есперантски съюз (БЕС). Няма друг невиждащ български есперантист, постигнал такива високи позиции в централното ръководство на БЕС. И, разбира се, съвсем заслужено през 2007 година Владимир е обявен за почетен член на тази организация. Няколко години той е инициативен и взискателен председател и на пловдивския Есперантски дом на културата. Моят персонаж е може би българският есперантист с нарушено зрение, посетил най-много есперантски форуми в чужбина. Владимир Желев е първият българин избиран за член на ръководството на Международната лига на слепите есперантисти. И то нееднократно – за три мандата. Вероятно той е и единственият български зрително затруднен есперантист, който е дългогодишен член на Световната асоциация на анархистите-есперантисти. И още един доста важен факт от биографичните данни на твърде дейния пловдивчанин - подпомогнат от перфектния езиков консултант Фани Михайлова той като истински вълшебник възобновява през 1995 година списание "Esperanta fajrero" ("Есперантска искра"), което след смъртта на своя първи редактор Тодор Шошев престана да се издава. Рестартирайки това списание, Владимир Желев е негов главен и единствен редактор до септември 2001 година, когато тежката редакторска щафета от неговите ръце доста смело и въодушевено поема пловдивският поет Данчо Данчев. Но преди няколко години Владо Желев пак започва да редакторства в това списание, подготвяйки неговите втори броеве.
Повече от четири десетилетия Владо здраво и непрекъснато е обзет от пориви към пътешествия и смело и неуморно пътува на изток и запад. Благодарение на есперанто посещава много европейски страни, някои от които многократно. И разхождайки се из бившия Съветски съюз, българският пътешественик успешно намира своята брачна половинка - добродушната украинка Мария Гавриловна. Маша става също всеотдайна есперантистка и лоялна секретарка на своя строг съпруг до преселването си преди три години в по-добрия свят.
Но без никакво съмнение паметникът неръкотворен и висок на Владимир Желев като общественик е учредената през 1998 г. от него и негови съмишленици Асоциация на невиждащите есперантисти в България (АНЕБ). Само две години след основаването си, в началото на 2000 година, тя брои 71 членове и по този показател твърдо заема второто място в Международната лига на слепите есперантисти. АНЕБ успешно организира три световни конгреса на слепите есперантисти - в Пловдив (2000), в Албена (2007) и във Варна (2013). След основаването на АНЕБ е налице бурен разцвет в дейността на българските невиждащи есперантисти. Ежегодно във Варна се провеждат тридневни летни срещи с разнообразна програма, организират се курсове по есперанто за начинаещи и за напреднали, списание "Esperanta fajrero" освен на брайлов шрифт започва да излиза и в говореща, в интернет и в плоскопечатна версия, издават се на брайл, на касети, компактдискове и в електронен вариант есперантски учебници, речници, книги и други учебни помагала. На АНЕБ ССБ предоставя при много благоприятни условия просторно помещение, което почти светкавично Владо превръща в атрактивен клуб. Този добре мебелиран и подреден клуб използват и останалите пловдивски есперантисти. В него се провеждат литературни конкурси и други мероприятия. Естествено, главна заслуга за постигането на тези достойни за отбелязване успехи има свръхенергичният председател Желев.
Мъдрите римляни съветват – "За мъртвите - или добро, или нищо". Но Владо е жив и то доста витален и креативен. А и при двайсетината похвали може би имам право да посоча и едно съвсем дребно негово несъвършенство, загатнато още в първия абзац на текста. Можеше бат’ Владо да е по-малко начумерен, да е по-малко дисфоричен. Но такава е изглежда генетичната му даденост. Може би и някаква вечна неудовлетвореност от себе си, от своите постижения… А и американските социални психолози са установили, че повече се харесват хората с някакви недостатъци. Не били симпатични онези, които са по-перфектни.
И още нещо за общественика и есперантиста Желев, което почти бях забравил. На 15 август 1997 той е сред учредителите на Националната асоциация на сляпо-глухите в България. Избран е ентусиазирано дори в Контролния съвет на успешно учреденото сдружение. И досега той наблюдава отблизо и много внимателно живота и развитието на тази организация. Съвсем наскоро той преподава есперанто на трима нейни изявени членове. А това са Снежка Кирчева – редактор на списание "Звук и светлина", семейство Димка и Кирил Дамянови – утвърдени спортисти, самодейци и автори на поетични текстове.
Владо е написал десетки журналистически текстове, както и много доклади, публикувани в различни есперантски печатни медии. Той пише и много текстове на български за есперанто и за различни есперантски събития, както и на други теми, предимно в областта на обучението и рехабилитацията на хората с нарушено зрение.
Висококвалифицираният педагог Желев е съавтор на интересен брайлов учебник. Нашият неспокоен съсъдбеник е автор и на книгите "Ориентиране и мобилност на късно ослепели и възрастни слепи" (1981), "Есперантското движение сред невиждащите хора в България". За някои от любезните читатели вероятно ще бъде интересно да узнаят, че има поетични текстове в литературни сборници, чийто автор е пак нашият именит другар. През януари тази година, на прага на рождения му ден, се появи и първата негова белетристична книга - "Розата". Тя включва 8 негови разказа, писани между 1969 и 2015 година. Този свръхценен подарък му направи Читалището на слепите, финансирайки нейното издаване.
Забележителните му успехи в различните сфери на дейност в голяма степен изглежда се дължат и на неговото име, което означава "Владей света!". И той посредством своите роли, дейности и текстове наистина завладя света. От Япония, Китай, Таджикистан, през Европа, та чак до Канада!!! Дай, Боже, всекиму такова благодатно име!!!
Преди две години Владимир Желев сам, доброволно и без никакъв натиск, се оттегли от председателството на организацията, която бе създал и развил до изключителни висоти. Отстъпвайки поста на по-младия от него Димо Димов, той направи едно брилянтно показно как и кога един формален лидер да даде път на следващия. Неговият заразителен пример без никакви колебания последва Данчо Данчев. Силно се надявам, че и други в най-скоро време ще се възползват от този чудесен модел.
Да поздравим юбиляря и да му пожелаем добро здраве, дълъг живот и високи постижения в неговите разностранни занимания!

Евангел ЧИЛИНГИРОВ
Снимки - Стефан СТОЙЧЕВ



Назад

Всички статии на Брой 03, 2016

ДЕЙНОСТ В НСИХУ КЪМ МС
Като че ли чуха нашия глас
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Монтана
Горна Оряховица
Силистра
ЛЮБОПИТНО
Незрящи шофираха по писта за Формула 1
ОБЩЕСТВО
Как използвам сонар, за да се ориентирам в света
ОБЯВА
Конкурс
ПРЕМИЕРА
Предисловие
Подаръците на Владимир Желев
Розата
ПРОЕКТИ
Изнесената приемна - удачен способ за обслужване на хората със зрителни увреждания
СЪОБЩЕНИЕ
НОС на ССБ
ТЕХНОЛОГИИ
"Toйота" прави устройство за навигация на незрящи хора
ЮБИЛЕИ
Предприятие "Успех" - Варна на 60 години
Владимир Желев - нима на 80?!
65 години Общ съюз на българските слепи




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017