Брой 03, 2016

Тема: ЮБИЛЕИ

65 години Общ съюз на българските слепи


На 13 март, на това емблематично число, преди 65 години три организации на българските слепи се обединяват в Общ съюз на слепите в България. Две от трите сдружения са подложени на много силен натиск, за да се слеят със своята доста по-голяма посестрима – Съюза на слепите в България, доскорошното Дружество на българските слепи (ДБС). ДБС приема новото си наименование на четиридневен бурен конгрес, състоял се от 28 до 31 август 1946 година.
В недалечното минало - периода 1920-1951 г., слепите в България са се сдружавали по различни признаци: причина за слепотата, професионална ангажираност, културни интереси. Съществували са седем организации с различна численост, повечето от които с национален периметър на дейност. Освен добре познатите ни Дружество на българските слепи, дружествата "Мрак" и "Тъмнина", читалището и кооперацията на слепите сред тях са и по-малко познатите "Balkana stelo" (на слепите есперантисти) и дружество "Черен поглед". Както се вижда, някои от тях използват преднамерено за свои наименования думи с ярко негативен емоционален пълнеж. Така вероятно са очаквали да отключват състраданието и благотворителността на обществото.
С установяването на тоталитарния режим и премахването на политическия плурализъм (1944-1948) много сдружения с идеална цел са разпуснати и имуществото им е иззето в полза на държавата, каквато е съдбата на няколкото организации на инвалиди. Други пък са били принудително обединявани, каквато участ сполетява организациите на слепите. Те само на косъм се разминават от ликвидация. Вълко Червенков - генерален секретар на БКП и премиер на страната, собственоръчно е написал резолюция, предполагаща тяхното разформироване. Този документ над четвърт век грижливо съхранява Цвятко Цветков - дългогодишен служител на Министерството на труда и социалните грижи. Впоследствие, работейки в централата на ССБ, той предава въпросния документ на своята колежка Катя Явашева - юрисконсулт в същото учреждение. Везните са се наклонили в нейна полза може би и поради факта че те двамата обитаваха една и съща работна стая - първата до председателския кабинет. Макар че с Цвятко Цветков бяхме големи приятели, аз не получих свръхинтересния документ. Моят колега и приятел най-вероятно въобще не е предполагал бъдещите ми изследователски занимания с българските организации на слепи – вчера и днес. Той има съвсем други планове за мен. Приятелят Цветков през цялото време на нашето другаруване вижда у мен, въпреки недотам перфектния ми характер, твърде перспективен апаратчик, на когото непременно е отреден съюзният кадрови връх.
За късмет на българските слепи и слабовиждащи това становище на другаря Червенков не е реализирано. В забележителната си статия "Обединение на дружествата на слепите" Спас Карафезов пише, че с решение на Националния съвет на Отечествения фронт от 5 февруари 1950 г. се препоръчва дружествата "Тъмнина" и "Мрак" и Съюзът на слепите в България да се обединят в един общ съюз. Осъществяването на тази препоръка на Националния съвет на Отечественият фронт не става никак лесно. Ръководствата на дружествата "Тъмнина" и "Мрак" оказват силна и упорита съпротива. Представители на НС на ОФ полагат многократно големи усилия да ги убеждават в необходимостта от обединението. Налага се дори намесата на висши органи на комунистическата партия.

"Решение на ЦК на БКП: Централният комитет на Българската комунистическа партия, отдел "Секретариат" - 28 юни 1950 година, София.
До другаря Д. Терпешев
До другаря Ф. Козовски
До другаря А. Стойков

Препис от решение номер 755 на Секретариата на ЦК на БКП от 29 юни 1950 г.
Първо - Съюзът на слепите в България, дружеството "Тъмнина" на ослепелите от войните, дружеството "Мрак" на ослепелите работници от злополука в производството
да се слеят и образуват единен Съюз на слепите в България, който да подпомага народната държава във всестранните й грижи за слепите - трудоустрояване, обучение, образование и социално подпомагане на слепите и да провежда идейно-възпитателно и културно просвещение сред слепите.
Второ - в Съюза на слепите в България да не се създават секции за отделните категории слепи, а в централното ръководство на Съюза да има отдели за слепите от войните и за слепите от злополука в производството, които да се грижат за подработването на специфичните въпроси на тези категории слепи.
Трето - Съюзът на слепите в България да се контролира и подпомага във всекидневните му работи от Министерство на труда и социалните грижи."


Както е видно, за реализирането на горното решение са били необходими повече от осем месеца. Всичко това доказва, че съпротивата срещу обединението наистина е била много силна и упорита (сп. "Зари", 2001, кн. 3).
Но според Ангел Сотиров за една от трите обединяващи се организации - Съюза на слепите в България, обединението на тези дружества е било лелеяно повече от две десетилетия. И в края на краищата то става неопровержим факт ("Българските организации на слепи – вчера и днес", ИК "ЕТ "Елена Дулчева", Пловдив, 2004)!
Христо Белобрадов в своя текст 20 години Общ съюз на слепите в България” (сп. "Животът на слепите". 1971, кн. 3) ни осведомява, че на 13 март 1951 г. в София в салона на Дома на правниците на ул. "Пиротска" № 7 се провежда обединителният конгрес на гореспоменатите сдружения на слепи. На 12 март 1951 г. в отделни помещения се провеждат годишните отчетни събрания на дружествата "Тъмнина" и "Мрак" и XI редовен конгрес на Съюза на слепите в България. След приключването на отчетите и трите организации вземат решение за обединение, без изглежда особено да ги притеснява тринайсетото фатално число, на което ще се извърши обединителният акт. Избран е съответният брой делегати за обединителния конгрес, а XI конгрес на Съюза на слепите в България не избира делегати, понеже те са утвърдени на неговия десети конгрес още през юли 1950 година.
"На обединителния конгрес присъстват 126 души делегати, от които 91 делегати от страна на Съюза на слепите в България, 19 делегати от дружество "Тъмнина" и 16 делегати от дружество "Мрак", уточнява Белобрадов (тогава ръководител на пловдивския рехабилитационен център за слепи) в същата тази статия.
Председателстващият обединителния конгрес Стефан Ненков, един от ветераните на ДБС, открива заседанието и съвсем накратко обосновава необходимостта от обединението, като посочва целта, задачите и перспективите за дейност и развитие на един общ съюз на слепите в България. Конгресът провъзгласява обединението на всички категории слепи в Общ съюз на слепите в България.
Приет е устав, който предвижда Управителният съвет на Съюза да се състои от 11 членове и да включва най-малко по двама застъпници на всяка категория слепи.
Така е приет принципът на паритета. Останалите петима членове са избирани независимо от причината за тяхната слепота. Приета е също резолюция за основните насоки на дейност и развитие на Общия съюз на слепите в България и неговите клонове по места. За председател на новата организация е избран Стефан Ненков, а за подпредседатели Кирил Костов от бившия ССБ, Константин Гайдаров от бившето дружество "Тъмнина" и Стефан Бучакчиев от бившето дружество "Мрак".
По свидетелство на Марин Матев, мой дългогодишен надежден консултант, след учредяването на Общия съюз на слепите в България присъстващите в залата скандират, както е обичайно за онова тоталитарно време: "Общ съюз, общ съюз!". Но една малка групичка неконформисти (включваща Кирил Костов, Марко Марков, Васил Григоров, Марин Матев, Димитър Станчев и др.) скандира нещо по-различно: "Овч съюз, овч съюз!". При младите веселяци (те всички са само на по 20 и няколко години) идва представителят на ЦК на БКП - някой си Кънев, и ги заплашва, че ако не престанат, поетапнно ще бъдат изпратени към родните им места. И повече нямало да помиришат София. Те се опитват да възразят, че и тяхното скандиране е същото като на останалите делегати. Но партийният велможа става доста гневен и продължава със заплахите. Младоците-опозиционери млъкват. Те знаят, че компартията никак не се шегува.
Както се вижда от текста по-горе, едни от делегатите ликуват, а други дори се забавляват. Можем да се досетим, че някои от тях са дълбоко покрусени, ругаят и псуват. Със сигурност има и такива, на които им е все тая.
Три организации на слепи не участват в обединението. Обединителният конгрес не засяга Читалището на слепите в България и Народната потребителска кооперация на слепите, които продължават своето самостоятелно съществуване. Дружество "Черен поглед" също не присъства на обединителния форум. То се саморазпуска - или преди обединението, или след това. Това дружество е създадено през 1932 г. и включва недоволните и изключените от другите организации на слепи. В своята програмна статия "Обединение на слепите" (сп. "Съдба", 1934, кн. 6) Стоян Орозов посочва, че дружество "Черен поглед" има претенции да е организация на онези слепи, които са служили на държавата или на частните предприятия като осигурени работници. Според мои проучвания голяма част от неговите членове изкарват прехраната си посредством просия, която им е официално разрешена от държавата чрез съответен документ. Интервюирани от мен лица твърдят, че дружеството никога не е имало съответната регистрация. Дълги години председател на "Черен поглед" е Стоимен Бояджиев - доста бойка и колоритна натура. Неговата собствена квартира е и дружествена канцелария, зад чиято врата той държи за всеки случай един средно голям чук.
Дори от дистанцията на изминалото време ми е трудно да преценя дефинитивно доколко е било за добро извършеното на 13 март 1951 г. обединение на тези три сдружения на българските слепи. Вероятно има определени плюсове, но навярно са налице и известни негативи. Сигурно е може би едно - не може да се приветства един принудителен акт! Разбира се, веднага ще ми възразят, че цивилизацията винаги се извършва с насилие - по-голямо или по-малко насилие. Да, така е - ще бъда принуден да се съглася и аз.

Ангел СОТИРОВ
Снимки - личен архив на автора



Назад

Всички статии на Брой 03, 2016

ДЕЙНОСТ В НСИХУ КЪМ МС
Като че ли чуха нашия глас
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Монтана
Горна Оряховица
Силистра
ЛЮБОПИТНО
Незрящи шофираха по писта за Формула 1
ОБЩЕСТВО
Как използвам сонар, за да се ориентирам в света
ОБЯВА
Конкурс
ПРЕМИЕРА
Предисловие
Подаръците на Владимир Желев
Розата
ПРОЕКТИ
Изнесената приемна - удачен способ за обслужване на хората със зрителни увреждания
СЪОБЩЕНИЕ
НОС на ССБ
ТЕХНОЛОГИИ
"Toйота" прави устройство за навигация на незрящи хора
ЮБИЛЕИ
Предприятие "Успех" - Варна на 60 години
Владимир Желев - нима на 80?!
65 години Общ съюз на българските слепи




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
8 9 10