Брой 03, 2016

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Монтана


Традицията продължава

С обещание за приятни изненади 12 членове на териториалните организации при Съюза на слепите от Монтана и Бойчиновци приехме поканата на председателя на Научно-техническия съюз г-н Иван Митов за участие в празника Трифон Зарезан.
По станалата вече традиция в последните години Домът на науката и техниката в Монтана отвори врати на 12 февруари 2016 г. от 10 часа и зала № 1 ни посрещна украсена според празника - дълги маси с битови покривки, а върху тях баници, разнообразие от погачи, бъклици с бяло и червено вино. На подходящи места бяха поставени икони. Отстрани бяха окачени плитки от чушки и чесън. Отпред - свещник, бъклица, солница, паница с боб, питка и кандило. Най-отпред бяха бурето и чекръкът. Чуваше се бавна народна музика.
Със символично зарязване, песни, закачки и пъстри хора присъстващите почетоха празника Трифон Зарезан. Той продължи с дегустация на домашни вина, които бяха оценени от безпристрастно жури с председател Пенка Кръстева.
Почетохме виното като фамилна ценност на импровизиран конкурс за домашни еликсири. Стопаните бяха донесли 37 мостри на червено, бяло вино и розе за дегустация и оценка. Иван Митов награди победителите и им връчи грамоти и подаръци, и ги короняса с корони, изработени от лозови пръчки.
Организаторите на мероприятието бяха предпочели за празничното настроение да се погрижат фолклорните групи "Баш юнаците" и "Изворен фолклор" от Бойчиновци и танцовата формация "На мегдана" със солист Павлин Георгиев – член на ТСО Монтана. Техните изпълнения бяха тематично подбрани и се пяха песни за лозето, виното и любовта.
На изпроводяк председателят на НТС пожела на всички 12 месеца наздраве, 53 седмици с вино и 305 дни щастие и приятни изживявания.
Разделихме се с усмивки и си пожелахме да се срещнем отново като гости и участници в нови мероприятия.

***
Членове на ТСО Монтана си поставиха за цел да "свалят" красивия народен обичай седянка от сцената, за да го изживеем истински и заедно. Седянката е тържество за всеки българин - стар и млад. Събират се, за да се научат или да научат другите, за да се веселят, да пеят, да играят и да поприказват с познати и непознати. Младите слушат разказите на старите и тия разкази им служат за пътеводител в живота. Старите разказват това, което знаят по народното предание, което са им разказвали техните баби и дядовци и което са пазили свято без изменение в своята памет… За съжаление този вид събирания и веселби не са достигнали до нас, изчезвайки напълно през средата на миналия век. Сега обичаят можем да видим единствено на сцената, прекроен през призмата на актьорското майсторство и хореографията.
Идеята за това мероприятие се роди от желанието за алтернативно място за забавление на слепите и слабовиждащите ни членове, които обичат българското и пазят традициите. На 19 февруари на импровизираната седянка бяха поканени членове на организацията, за да изработят мартеници, да се забавляват и да разкажат кой каквото знае за българската традиционна мартеница. Председателят Виолета Йорданова разказа легендата за мартеницата, която датира от времето на кан Аспарух. Той имал сестра на име Хуба. Тя била пленница в друго царство. Аспарух пратил вест на сестра си, че е намерил земя да се заселят – на юг от река Дунав, днешна България. Като получила тази радостна вест, Хуба успяла да избяга от плен. Яхнала кон и препускала без почивка, докато стигнала до река Дунав. Търсила брод да премине. Хуба пуснала сокол. На неговия крак вързала края на бял конец, а другия край на конеца държала в ръцете си. Соколът литнал, за да намери брод през реката, стрела го пронизала и той паднал умъртвен, а конецът се обагрил с червения цвят на кръвта му. Хуба проследила нишката и така намерила път да стигне при брат си и да заживеят свободни и честити в новата България. Оттогава бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно, за да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме българи, където и по света да се намираме.
Учителят г-жа Ани Йорданова предложи преди да започнем изработката на мартениците по почетем паметта на Васил Левски, тъй като се навършваха 143 години от обесването му. Като истински родолюбци сведохме глави в знак на почит към великия българин, а г-жа Йорданова ни разказа интересни случки от живота на Апостола и ни напомни, че винаги трябва да се гордеем, че сме българи. След това поставихме предварително приготвено "дърво", което окичихме с изработените разнообразни мартеници. Мартеницата е символ на здраве, дълъг живот, плодородие и изобилие. Изработва се от усукани памучни или вълнени конци. Основните цветове са бялото и червеното. Белият цвят на мартеницата първоначално е символизирал мъжкото начало, силата, но по-късно под въздействието на християнството цветът обозначава радостта, красотата, чистотата и непорочността. Белият цвят е цветът на Христос.
Червеният цвят е женското начало, здравето. То е знак на кръвта, на зачеването, на раждането. Първоначално женските сватбени носии са били червени.
В мартениците се преплита и синият цвят, който е свързан с небето и водата. Той е белег на божествена вечност и аристократичност.
А зеленият цвят в мартеницата е символ на плодородието и възраждането.
Мартеницата, включва различни елементи и символи - черупки от охлюви (за здраве и сила), мъниста (против уроки), парички (за благополучие).
Когато се прави мартеница, тя трябва да се усуква наляво.
В късния следобед се почерпихме със сандвичи, плодове, сладки, топли напитки, а Мария Стоянова ни поднесе вкусна домашна баница. Веселихме се и се смяхме на умело разказаните от Снежана Петкова весели вицове и случки с герои от Чипровския край. На най-младия участник в мероприятието Юлия Пламенова подарихме мартеница с пожелание да е здрава, щастлива и да я съпътства благоденствието в живота.

Снежана АТАНАСОВА



Назад

Всички статии на Брой 03, 2016

ДЕЙНОСТ В НСИХУ КЪМ МС
Като че ли чуха нашия глас
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Монтана
Горна Оряховица
Силистра
ЛЮБОПИТНО
Незрящи шофираха по писта за Формула 1
ОБЩЕСТВО
Как използвам сонар, за да се ориентирам в света
ОБЯВА
Конкурс
ПРЕМИЕРА
Предисловие
Подаръците на Владимир Желев
Розата
ПРОЕКТИ
Изнесената приемна - удачен способ за обслужване на хората със зрителни увреждания
СЪОБЩЕНИЕ
НОС на ССБ
ТЕХНОЛОГИИ
"Toйота" прави устройство за навигация на незрящи хора
ЮБИЛЕИ
Предприятие "Успех" - Варна на 60 години
Владимир Желев - нима на 80?!
65 години Общ съюз на българските слепи




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017