Брой 03, 2016

Тема: ПРЕМИЕРА

Предисловие


Уважаеми читатели,

Имаме огромното удоволствие да ви представим новата книга на дълбоко уважавания от всички пловдивски активист и чудесен разказвач Владимир Желев - "Розата", представляваща сборник разкази, някои от които сме публикували на страниците на "Зари".


В гимназиалните си години и аз, като много млади хора, се опитах да пиша стихове, но скоро ми стана ясно, че от това нищо няма да излезе и приключих. Е, много години по-късно едно мое детско стихотворение беше отпечатано в издание на Районния съвет (РС) за слепи в Пловдив.
В живота ми имаше един период от близо четири години, когато поради дефект на здравето ми нито можех да уча, нито да си намеря работа - ужасно време. Четях доколкото ми позволяваха възможностите. В един от автобиографичните романи на Максим Горки прочетох, че в неговия живот е имало подобен период. Тогава той съчинявал разни истории и така времето минавало по-бързо. Опитах и аз, фантазирах какво ли не. В много от фантазиите ми главният герой бях аз. Опитах, така да се каже, и на журналистическото поприще. Изпратих няколко дописки в нашия градски вестник "Добруджанска трибуна" - разказвах за хората в ТКЗС - село Узово, селото на майка ми. Отпечатаха ги. А като се трудоустроих в ПП "Успех" на Съюза на слепите в България във Варна, реших да изпращам дописки във вестник "Народно дело". Разказвах за нашия живот в организацията на слепите и някои от тези дописки видяха бял свят. След завръщането ми от Одеса, където бях на лечение, изпратих една информация за живота на одеските слепи в "Животът на слепите", сега "3ари", орган на ССБ и в следващите години станах нещо като сътрудник на това списание. Няколко дописки ми отпечатаха и в "Трета възраст".
Късите разкази са ми любими четива и аз започнах да пиша разкази някак неусетно. Първият ми разказ публикуваха в Бюлетина на PC на слепите, София. Тези Бюлетини бяха нещо като местни списания за всичко.
Като дойдох в Пловдив, сред слепите хора имаше млади, които се занимаваха с литературно творчество, а когато в PC на ССБ дойде Николай Гюлев, около него се създаде литературен клуб, който издаде сборника "И как вярата се ражда". В него има два мои разказа.
Гюлев си отиде, клубът се разпадна, а и моите жизнени и професионални задължения ме отдалечиха от литературните ми занимания.
Като се пенсионирах, на един есперантски конгрес срещнах моята съученичка от Добрич Елена Попова. Тя вече се беше утвърдила като добър писател на български и есперанто. Показах й моите разкази, хареса ги, насърчи ме и във вестник "Втора младост" отпечатаха един мой разказ. В изданието за публицистика, литература и изкуство - списание "Матадор" - Добрич, всяка година публикуват мои разкази. Отвреме навреме мои разкази се появяват и в сп. "3ари".
Дълго време Елена ме уговаряше да издам книга с разкази и дълго не възприемах това насериозно. И когато все пак се реших, о, ужас, оказа се, че много от моите разкази ги няма - плод на моето нехайство. Все пак подбрах някои и три превода от есперанто. Имах идея да включа още един разказ, посветен на моята баба, чието име нося, баба Владка, която по чудо се спасява, след като майка й е изнасилена от турците по време на Освободителната война 1877-78 година. И една малка новела за млад добруджански лекар, който навремето спасява от погребение жив човек - младеж, изпаднал в безсъзнание, а близките му решават,че е умрял. Но затова не ми стигнаха възможностите от технически характер. Но и събраните тук, ако се харесат на тези, които ще ги прочетат, ще ми бъде приятно. Всички мои разкази са отражение на нещо реално случило се - събитие, човешко преживяване.
На много от нещата, които съм писал, пръв читател и критик беше моята незабравима съпруга Маша, на нейната светла памет посвещавам този сборник.
И накрая защо Овчаров. Моят дядо е бил овчар в Добруджа и му казвали чобан Петко. Оттук фамилното ни име е Овчарови. Чичовците ми по документи са Овчарови. Само баща ми, не зная защо, е запазил презимето на дядо ми - Желев.
Моята благодарност към всички съпричастни към издаването на сборника!

От автора



Назад

Всички статии на Брой 03, 2016

ДЕЙНОСТ В НСИХУ КЪМ МС
Като че ли чуха нашия глас
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Монтана
Горна Оряховица
Силистра
ЛЮБОПИТНО
Незрящи шофираха по писта за Формула 1
ОБЩЕСТВО
Как използвам сонар, за да се ориентирам в света
ОБЯВА
Конкурс
ПРЕМИЕРА
Предисловие
Подаръците на Владимир Желев
Розата
ПРОЕКТИ
Изнесената приемна - удачен способ за обслужване на хората със зрителни увреждания
СЪОБЩЕНИЕ
НОС на ССБ
ТЕХНОЛОГИИ
"Toйота" прави устройство за навигация на незрящи хора
ЮБИЛЕИ
Предприятие "Успех" - Варна на 60 години
Владимир Желев - нима на 80?!
65 години Общ съюз на българските слепи




Архив на изданието
1 2 3 4