Брой 03, 2016

Тема: ОБЩЕСТВО

Как използвам сонар, за да се ориентирам в света


Реч на Даниел КИШ, изнесена на конференцията ТЕД през 2015 година

Роден съм с двустранна бластома, тумор на ретината. Дясното ми око бе отстранено, когато бях на 7 месеца. Бях на 13 месеца, когато премахнаха и лявото ми око. Първото, което направих след събуждането от последната операция, бе да изпълзя от бебешкото креватче и да започна да обикалям наоколо из яслата, вероятно търсейки този, който ми бе причинил това (смях). Очевидно обикалянето из яслата без очи не бе проблем за мен. Проблемът беше в това, че ме хващаха. Впечатленията относно слепотата са много по-застрашителни и за незрящите хора, отколкото самата слепота. Помислете за миг за собствените ви впечатления относно слепотата. Помислете за реакцията ви, когато се появих на сцената. Или дори за перспективата за вашата слепота. Или някой любим човек да ослепее. Ужасът е непонятен за повечето от нас, защото слепотата се възприема като въплъщение на невежеството и неосъзнатостта, злочесто излагане на грабежите на тъмната неизвестност. Колко поетично (слаб смях)! За мое щастие родителите ми не бяха поетично, а практично настроени. Те разбираха, че невежеството и страхът са плод на ума, а умът е приспособим. Те вярваха, че аз трябва да порасна, наслаждавайки се на същите свободи и отговорности като всеки друг. По техните думи - "ще се изнесеш", както и направих, когато бях на 18 години; "ще плащаш данъци", благодаря (слаб смях). Те знаеха разликата между любов и страх. Страхът ни парализира, когато сме изправени пред предизвикателство. Те знаеха, че слепотата ще ме изправи пред сериозно предизвикателство. Аз не бях отгледан със страх. Те поставиха свободата ми пред всичко, защото това прави любовта.
Сега превъртаме напред. Как се справих днес? Светът е много голяма ясла. За щастие аз имам моя доверен бастун, малко по-дълъг от тези, които повечето незрящи хора използват (стига му до рамото – б. а.). Наричам го моята "своботояжка". Той би ме предпазил, например, от много недостойно напускане на сцената (слаб смях). Наистина виждам този остър ръб. По-рано ни предупредиха, че всеки гаф, който може да си представим, се е случвал на оратор на сцената. Нямам проблем с това да създам прецедент (слаб смях). Освен това много от вас може би са ме чули как цъкам, докато излизах на сцената. Цъкане с езика. Това са звукови вълни, които се отразяват в повърхностите около мен, точно като сонара на прилепите, и се връщат при мен с форми, с късчета информация. Почти същото, което светлината прави за вас. А моят мозък, благодарение на родителите ми, е задействан да образува изображения в зрителния ми център, който днес наричаме зрителна система, от тези звукови форми, подобно на това, което вашият мозък прави. Наричам този процес "вълнов сонар". Това е начинът, по който съм се научил да виждам през слепотата, да се ориентирам по време на пътешествието ми през тъмната неизвестност на моето предизвикателство. Това ми спечели забележителното прозвище "човек-прилеп" (слаб смях). Приемам да ме наричат Батман. Прилепите са яки. Батман също. Аз обаче бях отгледан така, че да не възприемам себе си като забележителен по какъвто и да е начин. Винаги съм възприемал себе си като всеки друг, който се ориентира в тъмната неизвестност на своите предизвикателства. Това толкова забележително ли е? Аз не използвам очите си. Използвам мозъка. Някой някъде сигурно смята това за забележително, иначе нямаше сега да съм тук горе (слаб смях). Нека обаче обмислим нещо за миг. Всеки от вас, който е изправен или е бил изправен пред предизвикателство, да вдигне ръка. Добре. Доста ръце. Дайте ми миг да ги преброя. Цък, цък, цък, цък, цък. Ще отнеме известно време (смях). Има доста вдигнати ръце. Задръжте ги горе. Имам една идея. Тези от вас, които използвате мозъка си, за да се справяте с предизвикателствата, свалете ръце. Добре. Тези, чиято ръка още е вдигната, имат свои си предизвикателства (смях). Всички сме изправени пред предизвикателства, всички се сблъскваме с тъмната неизвестност. Тя е присъща за повечето предизвикателства. Тя е това, от което се страхуваме. Всички ние обаче имаме мозъци, които ни позволяват, които се задействат, за да ни позволят да се ориентираме в пътешествието през тези предизвикателства.
И така. Аз излязох тук горе. Не ми казаха къде е... Не можеш да имаш доверие на екипа на ТЕД (слаб смях). Намери си го сам, казаха (силен смях). И обратната връзка от системата не е от кой знае каква помощ. Сега бих искал да ви отправя предизвикателство. Всички да затворят очи само за миг. Сега ще научите малко за "вълновия сонар". Ще издам звук. Ще държа плоскостта пред себе си, без да я движа. Слушайте звука. Шшш. Добре, нищо интересно. Сега чуйте какво се случва със същия този звук, когато местя плоскостта. Шшш, шшш, шшш. Не... знаеш... силата... на... тъмната... страна (получава се глас като на Дарт Вейдър от "Междузвездни войни" - б. а.) (смях). Не издържах на изкушението (смях). Добре. Сега. Останете със затворени очи. Чухте ли разликата? Шшш. Добре. Нека сме сигурни. Това е вашето предизвикателство. Кажете "Сега!", когато чуете, че плоскостта започва да се движи. Добре. Отпуснете се. Шшш. "Сега!" Добре. Отлично. Отворете очи. Само в рамките на няколко сантиметра вие усетихте разликата. Вие току-що изживяхте сонар. От вас ще излязат страхотни слепци (слаб смях). Нека сега видим какво става, когато на този задействащ процес му бъде дадено малко време и внимание (пуска видео запис).
(Говори дете) Вие виждате с очите, а ние можем да видим с ушите.
(Говори мъж) Не става въпрос за това да се наслаждаваш повече или по-малко, а за това да се наслаждаваш по различен начин.
(Говори жена, която проследява очертанията на автомобил чрез звук) Това е невероятно! Аз сякаш мога да видя колата. Свята майко!
(Говори мъж) Обичам да съм сляп. Ако имах тази възможност, честно, не бих станал зрящ отново.
(Говори друг мъж) Колкото по-голяма е целта, толкова повече са и препятствията пред вас. А от другата страна на тази цел е победата.
(Видеото свършва. Ръкопляскания.)
Тези хора изглеждат ли ви ужасени? Хи-хи, не чак толкова. Провели сме задействащо обучение на десетки хиляди незрящи и зрящи с различен социален статус в близо 40 държави. Когато незрящите се научат да виждат, зрящите изглежда се вдъхновяват да се научат да виждат по техния начин по-добре, по-ясно, без страх. Това е пример за огромната способност на всички нас да се справяме с всякакъв вид предизвикателство, всякаква форма на тъмнина, за да стигнем до невъобразими открития, когато сме задействани. Желая на всички вас много задействащо пътешествие. Много ви благодаря (ръкопляскания)!
- Даниеле, приятелю, бих казал, че това е едно много новаторско ТЕД събитие. Благодаря ти за изключително вдъхновяващата реч. Само още един въпрос по отношение на твоя свят, на света, който изграждаш. Ние смятаме, че в нашия свят има неща, които в твоя свят на незрящ човек липсват. Как изглежда твоят свят? Какво има в него, което липсва в нашия свят?
- Ами... 360-градусов поглед. Моят сонар работи също толкова добре пред мен, колкото и зад мен. Работи и отвъд ъгли, и през повърхности. Общо казано, прилича на леко размазана триизмерна геометрия. Един от учениците ми, който сега стана инструктор, след като загуби зрението си, няколко месеца по-късно установи, седейки в триетажната си сграда, че може да чуе всичко, което се случва в къщата – разговори, хора в кухнята, хора в банята, намиращи се през няколко етажа или стени. Каза, че било нещо като да имаш рентгеново зрение.
- Как виждаш това, в което се намираш сега? Как ти изглежда тази театрална зала?
- Доста високоговорители, честно казано (смях). Знаеш ли, интересно е. Когато хората направят някакъв шум – когато се смеят, когато шават, когато отпиват от питието си или си духат носа, или каквото и да е – аз чувам всичко. Аз чувам малките движения, които всеки един човек прави. Нищо не убягва на вниманието ми. А от сонарна гледна точка, знаеш, размерите на помещението, извитото разположение на публиката около сцената, височината на стаята... Както казах, леко размазана геометрия навред около мен.
- Даниеле, ти свърши чудесна работа, за да ни помогнеш да видим света по различен начин. Много ти благодаря!
- И аз благодаря!
(Ръкостискане. Ръкопляскания.)

***TED (на английски: Technology Entertainment and Design) е световна поредица от конференции, собственост на частна фондация с нестопанска цел, създадена, за да популяризира "идеи, ценни за разпространяване".

За читателите на "Зари"
преведе от английски - Иван КАРАСТОЯНОВ



Назад

Всички статии на Брой 03, 2016

ДЕЙНОСТ В НСИХУ КЪМ МС
Като че ли чуха нашия глас
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Монтана
Горна Оряховица
Силистра
ЛЮБОПИТНО
Незрящи шофираха по писта за Формула 1
ОБЩЕСТВО
Как използвам сонар, за да се ориентирам в света
ОБЯВА
Конкурс
ПРЕМИЕРА
Предисловие
Подаръците на Владимир Желев
Розата
ПРОЕКТИ
Изнесената приемна - удачен способ за обслужване на хората със зрителни увреждания
СЪОБЩЕНИЕ
НОС на ССБ
ТЕХНОЛОГИИ
"Toйота" прави устройство за навигация на незрящи хора
ЮБИЛЕИ
Предприятие "Успех" - Варна на 60 години
Владимир Желев - нима на 80?!
65 години Общ съюз на българските слепи




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017