Брой 05, 2016

Тема: ПЪТЕПИС

На Власинското езеро

В прохладната пролетна утрин на деветия ден от месец април неголяма група от тръпнещи в очакване хора със засмени лица посрещаме изгрева в градинката до ул. "Клокотница" в спящия столичен град.
Не след дълго, точно в уречения час, пристига и автобусът. Потегляме плавно по тихите софийски улици към жк "Люлин", там в комплекса на слепите на бул. "Европа" вече ни чакат и питат по телефона "какво става". А точно след моста на "Захарна фабрика" бай Данчо Адмирала размахва весело бастун - "Накъде без мен…".
Най-после всички са по местата си, отсъстващи и недоволни няма, защото кой къде ще седне се определя според реда на записването.
Програмата за деня е ясна, припомняме си я по микрофона и шофьорът Румен дава газ по все още новата магистрала "Люлин" - пред нас са планините на Западна България...
Неусетно пристигаме в град Трън. "Нападаме" центъра и създаваме леко оживление. Любопитни ни питат откъде идваме и накъде сме се запътили. Време е за кафе и закуска. Но малко преди да слезем от автобуса научаваме подробности за този край, които споделяме:
- Община Трън се намира в северозападната част на област Перник, в Югозападна България на границата с Република Сърбия. В България граничи с общините Трекляно (Кюстендилска област), Брезник и Земен (Пернишка област), Драгоман (Софийска област). Територията на общината обхваща котловините по поречието на река Ерма - живописното Знеполе и планините от другата част, наречена Краище. На границата със Сърбия има граничен контролно-пропускателен пункт в село Стрезимировци.
Населението на общината е малко над 4000 души по данни на НСИ. Трън е единственият град, а в селата, на брой 51, живее около 40% от населението на общината. Повечето от селата са пръснати по долината на Ерма и нейните притоци, които заедно с Треклянската и Пенкьовската река прекосяват селищната система.
След като нахранихме със сандвич и няколкото улични кучета, маркирани по ушите, потегляме отново на запад.
Времето е типично пролетно, прогнозата е за превалявания и това не е в полза за разходката по екопътеката към ждрелото на река Ерма, а и автобусът ни е доста голям и трудно ще маневрира по тесния път. Задоволяваме се със словесно описание на красотите на този край, което изслушахме по пътя към границата и не може да не предложим на читателите на списанието, въпреки че прилича и на инструктаж.
Според зрящия посетител пътеката в ждрелото на река Ерма (или Трънското ждрело) е като в посещение в приключенски парк - ще се спускате по стръмни стъпала, направени от камъни, ще преминавате по леко поклащащи се дървени мостчета, ще се изкачвате по дървени стълби и ще се придържате за парапети, докато изкачвате най-стръмните части! И ще минете през тунел, издълбан в скалата. И по-добре си носете фенер дори и през деня, защото вътре могат да се срещнат и добродушни крави, които се крият от следобедната жега.
До началото на пътеката ви отвеждат кафяви указателни табели. Има малък паркинг, където да оставите колата си, а оттам връзвайте връзките на обувките си и право напред (и нагоре, и надолу...)! Удобните обувки са много важни, тъй като пътеката не е от най-лесните, а камъните са хлъзгави дори и в сухо време (във влажно по-добре не ходете). Понякога може да се срещнат и лели с джапанки, но преживяванията им няма да бъдат съвсем приятни нито за тях, нито за джапанките. Пътеката е подходяща за деца, но не и за най-малките.
Има само едно място по пътеката, където е възможно да се объркате - след като излезете от тунела, около 20 м по-късно трябва да слезете от широката пътека и да се спуснете стръмно надолу в ждрелото. Табелата за това обаче е сложена така, че може да се види само след като я подминете и се обърнете назад.
На друго място, след стръмно изкачване по скалите, ще излезете от шубрак на открито и ще се окажете в подножието на два върха от скали. Ако поемете наляво (и стръмно нагоре), ще се качите до панорамната площадка с 360-градусова гледка към местността. Пътят надясно и леко надолу ще ви отведе обратно при паркинга, но по друг, по-полегат път.
Дължината на пътеката е 1,5 км, но поради стръмното изкачване преминаването й ще ви отнеме повече от час. Не забравяйте да си вземете вода! След изморителното катерене, потене, охкане и ахкане можете да си поседнете в къта за отдих при началото на пътеката. От съвсем скоро има няколко беседки, маси с пейки, няколко барбекюта, детски люлки и катерушки. Мястото за разпъване на палатки не е голямо, но пък е равно и можете да се разхладите, като си топнете краката в реката.
Не след много сме и в село Стрезимировци, разполовено от държавната граница между България и Сърбия.
Да, от другата страна е пак България, но тези земи, наречени у нас Западни покрайнини, са несправедливо предадени за управление на Сърбия с Ньойския договор от 1919 г., с който завършва за нас Първата световна война.
Гледката е страшна – изоставени и полурухнали къщи, пустош, няма дори и кучета, а някога, преди по-малко от 100 години, тук е кипял живот…
И ние сме "наказани" от Ньойския договор - с общ престой на двата гранични контролно-пропускателни пункта за малко повече от час.
Най-после автобусът поема по тесен асфалтов път, който се вие като змия между свежа брезова гора нагоре в планината. Крайната ни цел вече е само на някакви си двайсетина километра! А в автобуса „курсът“ по икономическа география продължава:
- Платото Власина се намира на 1230 м, а езерото на 1210 м надморска височина. Власинското езеро е най-голямото изкуствено езеро в планините на Сърбия и изкуственият водоем с най-голяма надморска височина. Брегът му е назъбен от многобройни заливи, които са подходящи за плаж, водни спортове и разходки с лодка, като най-големият залив носи красивото име Биляна. Околностите на изкуственото езеро са осеяни с многобройни поляни и са подходящи за къмпингуване. При средна дълбочина от 10 м дължината на водното огледало е 9.5 км, а ширината му възлиза на 3,5 километра. Водният обем от 165 милиона кубически метра се попълва от много поточета, потоци и реки, които са свързани чрез 13 основни канали, вливащи се в езерото. Водата в езерото е студена, което е обусловено от доста високата му надморска височина, като през най-топлия за годината месец август температурата на водата достига максимум до 18 градуса по Целзий. През зимата водата замръзва и може да се карат кънки. В езерото живеят много сладководни видове риба, като сивен, дъгова пъстърва, шаран, толстолоб, бяла риба, костур, змиорка, риба-луна, сом, шаран, каракуда, кефал. Околностите са притегателни като магнит за любителите на спортния риболов.
Власинското езеро е заобиколено от планините Чемерник с най-висок връх Въртоп - 1721 м, и Варденик с най-висок връх Стреш - 1876 метра. То е създадено след Втората световна война и е част от създадената система от язовири и водоеми в района за добив на електроенергия.
Езерото се намира сред девствени широколистни гори, сред които преобладаващ вид е брезата. Целият район е екологично чист и е известен със своя здравословен микроклимат, подходящ за страдащи от астма и възпаления на горните дихателни пътища, както и за страдащи от заболявания на кръвта.
В района на Власинското езеро се наблюдават редки видове птици, патици, корморани и други. Преобладават растения, които виреят единствено в изключително екологично чиста среда. Тук се е настанила и вид росянка - единственото хищно растение в Сърбия, което се среща само около Власинското езеро и си хапва насекоми за закуска…
Ние също вече огладняваме, само че по сръбското часово време е още 11.30 часа. За сметка на това наближаваме бившата резиденция на Тито. Това е добре поддържана триетажна сграда в стил голяма ловна хижа, строена през 50-те години на миналия век. Сега предлага хотелски и ресторантьорски услуги, очаква я приватизация. От пръв поглед си личи, че Тито е имал вкус към местата за почивка – цялата околност е заобиколена от чудесен парк с много зеленина, в центъра на която е голям залив с огледално чиста вода.
На паркинга ни посреща шефът на комплекса, разбираме се бързо и след уточняването на подробностите се пръскаме из околностите на парка и езерото, за да се насладим на природните красоти. Минути преди да засвири музиката в ресторанта, си заемаме местата и с удоволствие похапваме от традиционната сръбска кухня, гарнирана с предпочитаните от всеки питиета. Цялата обстановка е толкова близка до нас, все едно сме в България - почти всички говорят на български. Няма нищо неразбираемо, плащаме с български пари магнитчетата и другите сувенири, както и обяда. А музиката захваща народни песни, които са си досущ като нашите, само където ги "въртят" на 45 оборота.
Неусетно минава времето, тръгваме си с неохота, а тъкмо сме се разгорещили - някои завързват вече познанства с нахлулите заедно с музиката други посетители от местните.
Времето навън вече се е смръщило, слънцето е отстъпило на сивите облаци. Мирише на дъжд и прогнозата за времето започва да се сбъдва. Приповдигнатият дух и доброто настроение се прехвърлят вътре в автобуса.
Не след дълго в приграничното село Клисура изкупуваме всичките сръбски кори за баница от крайпътния магазин, който въпреки и много добре зареден, не успява да удържи на българската ни търговска "атака".
На граничния контролно-пропускателен пункт също ни очакват, като този път се отървахме с „наказание“ само от 40 минути.
А дъждът си влезе напълно в ролята и забарабани монотонно по стъклата и корпуса на автобуса. И географията се замести от историята на Света Петка Българска, която е живяла край Трън, като е оставила интересни вкаменили се следи, а мястото е превърнато в параклис, носещ нейното име!
И бързо се изнизват през водните струи, облели стъклата на автобуса, и Брезник, и Перник, ето я вече и красивата, но обляна в сълзите на дъжда, магистрала "Люлин".
Неусетно сме пак в София, която ни посреща също като в песента на Богдана Карадочева - "…И тъмна, и прашна, и мръсна, и страшна …", само че този път къпеща се в пролетен дъжд - "…ти София моя, любов и тревога…".
Въпреки това всички са доволни, заредени са с нови спомени, снимки, познанства.
Приятните и незабравими мигове през този пролетен ден за членовете на ССБ и техните придружители станаха възможни благодарение на организацията от ръководството на СК "Успех - София" и с логистичната помощ на председателя на РСО София при ССБ Асен Алтънов.

Иван БАКЪРДЖИЕВ

Назад

Всички статии на Брой 05, 2016

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

В Управителния съвет на ССБ
Седма балканиада по шахмат за незрящи
Сърбите станаха първи

ДИСКУСИЯ

Опровержение относно "авторите на първия турнир по боулинг за хора с увредено зрение в България"

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Добрич
Варна
Силистра
Карнобат

ЛИТЕРАТУРА

Слънцето грее за всички

МАЛКО ИСТОРИЯ

Кошничарството беше за нас не само професия!!!

ПРОЕКТИ

Нов проект на фондация "Хоризонти"

ПЪТЕПИС

На Власинското езеро

ЮБИЛЕЙ

140 години от подвига на Христо Ботев и неговата чета
Канада пази тайната на "Тих бял Дунав". Композиторът Иван Караджов бил войвода и учител