Брой 06-07, 2016

Тема: 95 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Кръгла маса по повод 95-годишнината на Съюза на слепите в България


Димитрина МИХАЙЛОВА

На 27 май в почивната станция на ССБ в Обзор се проведе кръгла маса по актуални проблеми на хората със зрителни увреждания. Кръглата маса беше организирана като част от мероприятията, посветени на юбилейната деветдесет и пета годишнина от създаването на Съюза на слепите.
На заседанията на кръглата маса присъстваха пълномощниците на ХVII Общо събрание на ССБ, поканените на събранието гости - почетни членове на организацията и млади активисти, доказали вече своята съпричастност към проблемите и работата на Съюза.
Кръглата маса се ръководеше от председателя на ССБ г-н Васил Долапчиев, а като модератори участваха още Георги Гергов и Петър Стайков. Активно участие в работата й взе и проф. д-р Владимир Радулов.
В своето встъпително изказване г-н Долапчиев очерта значимостта на проблемите, които ще бъдат разгледани на кръглата маса, като прикани всички присъстващи и особено младежите, които бяха в залата, да вземат активно участие в дискусията.
Първият проблемен кръг беше представен от Георги Гергов. Той е млад човек, член на ССБ, с висше юридическо и педагогическо образование. В продължение на няколко години работи в Комисията за защита от дискриминация.
В своето изказване г-н Гергов обърна внимание на това, че един от най-големите проблеми, с които се сблъскват незрящите в България, а и не само в България, е за тяхната пълноценна интеграция в обществото. Сам по себе си този проблем не би могъл да се обхване в рамките на краткото време, което беше предвидено на кръглата маса, и той прикани присъстващите да се концентрират върху един по-частен, но съвсем не по-незначителен проблем, а именно проблема за достъпността във всичките й измерения, достъпността, без която хората със зрителни увреждания не биха могли да разчитат на каквото и да било достойно място в обществото.
За да могат хората с увреждания, в частност със зрителни увреждания, да се интегрират максимално добре в обществото и във възможната най-голяма степен да се ползват наравно с всички останали от благините, достъпни за виждащите, е необходимо да бъде осигурена достъпност до всичко.
Назад в историята са останали онези модели, в които хората с увреждания биваха сегрегирани в повече или по-малко затворени общности. Днес, след приемането на Декларацията от Саламанка и особено след като ООН прие Конвенцията за правата на хората с увреждания, нещата се поставят по съвсем различен начин. Акцентът вече не се поставя върху увреждането, а върху бариерите, които съществуват пред хората с увреждания, и съответно мерките, които трябва да се предприемат за тяхното премахване.
Георги Гергов направи кратък преглед на различните видове достъпност, като акцентира не толкова върху това, което липсва, а върху съществуващите вече и у нас добри практики. Той обърна внимание на това, че когато се проектират нови обекти или когато се поставят изисквания за определен вид достъпност, и обикновените потребители, и съответните институции могат и трябва да се ръководят от съчетаването на два основни принципа - принципа на разумните улеснения и принципа на универсалния дизайн. Тези принципи са залегнали в споменатата Конвенция за правата на хората с увреждания и тяхното съблюдаване трябва да се изисква във всички случаи, в които можем да говорим за достъпност за тази социална група.
В заключение той сподели огромното си задоволство от това, че когато има желание и разбиране от страна на институциите, резултатите могат да бъдат направо чудесни. Като особено добър пример Гергов посочи направеното при основния ремонт на Централна ЖП гара София, където за хората със зрителни увреждания са поставени всички необходими ориентири навсякъде, където това е необходимо.
След това думата беше предоставена на другите участници в кръглата маса.
Веселина Стоилова от Варна оцени положително това, което се прави в страната и в частност във Варна. Тя обаче алармира присъстващите и призова и ръководството на ССБ да се намеси при решаването на проблема с озвучаването на светофарите. По-специално г-жа Стоилова изрази тревогата си от това, че има кръстовища, на които зеленият сигнал е придружен със звуков сигнал, но зелената светлина указва възможност да се премине или в едната, или в другата посока, а звуковият сигнал и за двете посоки е един и същ. От този факт, естествено, следва много сериозна опасност за незрящите, защото те не могат да се ориентират в коя посока да тръгнат, без да се излагат на риск да бъдат блъснати.
Тя засегна и проблема за дискриминацията от малко по различен ъгъл, като призова да обръщаме внимание на незрящите върху факта, че невинаги, когато не е удовлетворено дадено тяхно желание, става въпрос за дискриминация. Ако някой кандидатства за дадено работно място и не спечели конкурса за него, това невинаги се дължи на дискриминационно отношение на работодателя, а в много случаи става дума за това, че някой от конкурентите на незрящия кандидат е бил по-добре подготвен от него, че някой от другите кандидати се е представил по-задоволително от него.
Проф. Радулов говори за незначителни, на пръв поглед дребни, а всъщност значими прояви на дискриминация, като апелира към незрящите и структурите на Съюза да реагират конкретно и своевременно във всеки подобен случай. Невинаги трябва да се търси намесата на централното ръководство, не всички проблеми могат да се решават само от най-високо място! Има много неща, за които намесата на регионалните организации в съответните населени места ще бъде напълно достатъчна, за да се реши един или друг проблем с достъпността. Постигнатото при ремонта на Централната ЖП гара в София той даде като пример за добро сътрудничество на специалистите от нашите среди и ръководството на ангажираните с ремонта институции.
Недялко Димов от София апелира към младите да захранват Съюза на слепите с добри предложения и качествени идеи и вече на тази база организацията да използва своя авторитет и възможностите си, за да въздейства за решаването на възникналите проблеми.
Втората тема, която беше дискутирана на кръглата маса, беше темата за трудовата заетост на хората със зрителни увреждания. Уводното изказване по нея беше предоставено на Петър Стайков. В самото начало на своето експозе той направи някои терминологични уточнения. На първо място поясни, че под трудова заетост ще разбираме само тази заетост, при която даденият индивид предлага на хората извън неговата семейна среда своя труд и продуктите от него във вид на стоки и услуги, срещу които получава определено възмездно възнаграждение. Именно този вид труд, а не извършването на допълнителни и спомагателни дейности в домашното стопанство, е трудът, който дава възможност на човека да повиши своя социален статус, да придобие доходи, с които да бъде полезен на себе си и за своите близки. Не трябва да забравяме, че докато за нормално виждащите хора липсата на работа е преди всичко липса на източници на доходи, то за незрящите към тази липса се добавя и драстичното намаляване на социалните контакти, т.е. липсата на работа е и липса или поне силно намаляване на възможностите за социална интеграция.
По показателя безработност на лицата със зрителни увреждания ние отдавна се изравнихме с развитите европейски държави, с изключение преди всичко на Испания и в по-малка степен на още две - три страни. За разлика от тях обаче при нас проблемите ни натискат с цялата си тежест, защото в напредналия свят най-неприятната последица от липсата на работа е затруднената социална интеграция, без към това да се добавят и проблемите, произтичащи от бедността.
Ето защо двойно по-голяма е отговорността на Съюза на слепите и на другите организации на и за слепи за намиране на решения на този проблем. "Знам, че това е много трудно, но от това не следва, че не трябва да се полагат усилия, то лесно няма!"
След като направи кратък преглед на достъпността на професиите за хора със зрителни увреждания, г-н Стайков със съжаление констатира, че след сътресенията на прехода днес предразсъдъците отново са на власт, че днес на един незрящ човек спокойно може да му се откаже дадено работно място просто и само поради това, че някой ще каже, че той не би могъл да върши дадената работа, защото е сляп, а останалите, дори и без да се замислят, дълбокомислено ще се съгласят с него.
Заедно с това обаче в социалната реалност са настъпили и други промени, на които трябва да се обърне внимание. Много по-трудна е работата със самите незрящи, тъй като днес те вече не са концентрирани в производствено-битовите комплекси и в специалните училища. Не са изключение и случаите, в които по един или друг начин на подрастващите се внушава, че те не трябва да общуват със слепи.
От друга страна - все по ясно е, че не можем да очакваме с дадена кампания да успеем да просветим цялото общество колко положителни характеристики имат незрящите работници и служители. И оттук следва първият извод – "Опитите за положително въздействие върху незрящите все повече ще се изразяват в работа с малки групи и дори с отделни индивиди. В сферата на трудовата реализация не можем вече да очакваме масово реализиране на големи групи от нашия контингент. И в този случай ще трябва да се работи конкретно, човек за човек, конкретен кандидат за работа – конкретен потенциален работодател. На пазара на труда има много работни места, които са подходящи за заемане от незрящи и особено от хора с остатъчно зрение. Въпросът е как да се намери подходящият работодател, който да е съгласен да вземе на работа такъв човек. Тук освен предразсъдъците негативно влияние оказва и законодателната уредба, в която има твърде много защити за работниците и служителите. Но това, което е защита за този, който е вътре в системата, е в същото време бариера за този, който се опитва да влезе в нея. Ако един работодател не може да се освободи от работник или служител с увреждания, който не може или не желае да върши работата, за която е ангажиран, то той никога повече няма да поиска да наеме такъв човек, а от него това отношение лесно се разпространява и към останалите работодатели.
Налице са едновременно няколко неблагоприятни тенденции - много хора със зрителни увреждания попадат в състояние на трайна незаетост, което води до спадаща до минимум мотивация за търсене на работа и за повишаване на собствената квалификация. Налице е и увеличаващо се недоверие от страна на тези индивиди към ССБ и към организациите, които биха се опитали да ги подпомогнат в процеса на търсене на работа".
В заключение г-н Стайков призова всички активисти на Съюза на слепите и тези, които работят в други организации на и за слепи в рамките на своите възможности да отделят внимание на въпроса за трудовото посредничество, защото без предлагане на такива специализирани посреднически услуги на пазара на труда незрящите все по-трудно и по-трудно ще стигат до успешна трудова реализация.
Васил Долапчиев изрази становище, че в много от случаите един от най-големите проблеми пред трудовата заетост сме си самите ние. Не са редки, а за съжаление се увеличават случаите, в които хората със зрителни увреждания нямат, а и не се опитват да получат необходимата квалификация, за да могат да излязат в конкурентната среда на пазара на труда.
Веселина Стоилова предложи да се действа в посока на това в законодателството да се въведе като нова социална дейност услугата "Подкрепена заетост" и да се продължат усилията по внедряването на ефективна квотна система за наемане на работа на хора с увреждания.
Йордан Младенов – директор на Центъра за социална интеграция на хора със зрителни увреждания в София, сподели скромния опит, който има в Центъра в сферата на подпомагането на отделни клиенти, като придружаване при провеждане на интервю, консултации по облеклото и външния вид на кандидата преди такива срещи. Той постави въпроса за ролята и значението на програмите за насърчаване на заетостта на хората с увреждания, като сподели, че според него, когато ССБ например има възможност да осигури места по тази програма, би било по-добре да не наема този човек в своите структури, а да се опита да употреби това място, за да пласира даден кандидат при работодател извън системата на организацията.
Петър Стайков отбеляза, че тези програми днес колкото помагат, толкова и пречат, защото тяхното наличие от една страна увеличава възможностите за наемане на работа на хора с увреждания, но от друга страна тяхното наличие демотивира работодателите да наемат тези хора по начини извън тези, които се предлагат от програмите.
В последвалата дискусия бяха разгледани проблеми, свързани с причините за отмиране на някои класически в близкото минало професии за слепи.
Иван Крумов обърна внимание на необходимостта от ранно възпитание в ценността на труда и също така за това, че е нужно да се работи и за правилната професионална ориентация на незрящите. И всичко това, разбира се, трябва да се прави не от всички, а от специалисти, които да работят, съобразявайки се с конкретната социална среда, в която са поставени хората със зрителни увреждания. Да се надяваме, че след пет години при честването на стогодишнината на Съюза ще можем да се похвалим с по-добри резултати!
Проф. Радулов изрази становище, че ако незрящите искат да имат повече шансове да заемат дадени работни места, те би трябвало да се съобразяват с общите условия за работа на това място и да се адаптират към тях, да имат готовност да се откажат доброволно от някои привилегии, които им предоставя законодателството, за да могат да бъдат равни с колегите, с които ще работят. Други важни предварителни неща според него са подготовката за явяване на интервю и абсолютно задължителните умения по мобилност и самостоятелност.
Той постави въпросът за това какви са възможностите за разкриване на специализирани служби за настаняване на работа на хора със зрителни увреждания. Те няма да решат проблемите с трудовата заетост, но все пак биха могли да подпомогнат този процес. Освен това Съюзът на слепите би могъл да концентрира известна част от своите усилия и за развитие на така наречените следучилищни грижи за професионално ориентиране, особено на онези младежи и девойки, които завършват средно образование в системата на интегрираното обучение.
Васил Долапчиев разказа за опита на някои европейски страни при търсенето на работа на незрящите и обърна внимание, че тези проблеми са до такава степен необхватни, че не е по силите на един съюз на слепите и на някои други организации да се справят с тях. Необходимо е всичко това да си бъде част от всеобхватна държавна и общинска политика, а нашите организации трябва да консултират, да настояват и да подпомагат държавата при изпълнението на тези й функции.
В този ред на мисли г-н Стайков предложи следното обобщение - "Ние наистина можем малко, но това, което го можем, нека да го правим както трябва".
След още някои уточнения по предложение на г-н Долапчиев участниците в кръглата маса преминаха към проблематиката от следващия панел, а именно - "В какъв съюз искам да членувам?". Както и предишните теми, и тази беше формулирана предварително, така че присъстващите активисти на ССБ бяха имали достатъчно време да осмислят проблематиката и да се подготвят за нейното обсъждане.
Пръв взе думата Николай Йорданов от Шумен - млад мъж, реализирал се в областта на лечебния масаж. В опит да обобщи всичко, което беше говорено по предишните теми, той формулира основната задача на ССБ: "Да се бори за премахване на всички бариери, които възпрепятстват достъпността и въобще реализацията и интеграцията на незрящите". Друг проблем, който г-н Йорданов постави, беше възможността на Съюза да подпомага масажистите с увредено зрение. В това отношение той пожела ССБ да вземе присърце създадената преди няколко години Асоциация на незрящите масажисти, за да може тя да заработи на пълни обороти. На предложението отреагираха и Стайков, и Долапчиев, които обърнаха внимание на това, че смисълът на такива сдружения е именно в тях да се самоорганизират онези, които са наистина заинтересовани. Съюзът на слепите може да помага и, разбира се, ще помага, но той не може и не бива да изземва нито функциите им, нито инициативността на техните членове.
Асен Алтънов разказа за основаването на Асоциацията на масажистите и за усилията, които нейното ръководство полага да подпомага наемането на работа на онези, които са придобили правоспособност и искат да работят. Той обаче маркира и проблема, който според него се състои в това, че немалка част от новоназначаваните масажисти не са свикнали да работят и не успяват да се докажат на работните си места. Алтънов прикани всички масажисти да се отнасят сериозно към професията си, защото само по този начин те ще си осигурят работните места и съответно доходите, които да получават от тях.
Недялко Димов започна изказването си с думите: "Аз, а според мен и болшинството от незрящите биха искали да има точно този съюз и те да членуват точно в такъв съюз. Разбира се, необходимо е постепенно да се правят промени, като ръководството на организацията по-често се обръща към младите, като ги събира и изслушва техните проблеми и предложения и в рамките на възможностите си след това да съдейства за реализиране на добрите идеи и решаване на наболелите проблеми".
Моника Методиева - ученичка в УДНЗ "Луи Брайл", смята, че за да бъде Съюзът полезен за своите млади членове, би трябвало самите те да бъдат по-инициативни. "И когато искаме нещо да се направи за нас, да знаем точно какво искаме. И не само да искаме, а да се постараем и да помогнем това нещо да се осъществи".
Силвия Дойчинова от Стара Загора сподели, че за да бъде Съюзът по-близо до нас, трябва самите ние, младите, а и не само младите, да не се притесняваме и да обсъждаме проблемите, и да правим предложенията, които считаме за интересни. "Съществуват вече много възможности за общуване и ние трябва да се възползваме от тях".
Васил Долапчиев разказа за своите срещи с млади хора в София и страната и с тревога отбеляза факта, че голяма част от тях са склонни да проявяват активност на ниво критика, но когато се стигне до разговор за позитивни неща, те като че ли губят енергията си. На много места се забелязва нежелание при младите да се включват в дейностите на организацията. Той призова всички - и млади, и стари, да работим заедно за нашите каузи.
По повод изречение на Николай Йорданов г-н Долапчиев обърна внимание, че на равнище ТСО не е реално да говорим за такова възнаграждение, което да е достатъчно човек да се прехранва от него. Финансовият ресурс на ССБ е твърде, твърде ограничен и не е възможно да се заплаща всяка активност в системата. В сравнение с миналото разходите на организацията са драстично намалени, но е немислимо да се опитваме да увеличаваме средствата за възнаграждение на работещите в нея. Трябва сериозно да се замислим върху това, че и при нас, както и в цялото общество, има много неща, които отдавна са се вършили и днес могат да се вършат, така да се каже, на обществени начала.
Ваня Димитрова също постави някои конкретни въпроси, след, което думата поиска г-н Иван Янев.
Той апелира да се положат усилия да се увеличи експертният потенциал на Съюза, така че във всеки случай, когато например от някое министерство се обърнат към нас за становище по даден проблем, ние да сме в състояние веднага да предложим нашата сериозна експертиза. Той предложи да се мисли по това дали не би било възможно да се създаде нещо като обществен съвет към ССБ, в който да се включват хората, които наистина притежават качествата на сериозни експерти по проблемите на незрящите.
Стефка Пенчева пожела в резултат от дейността на Съюза в близко време поне във всички областни центрове в България да има действащи центрове за социална интеграция на хора със зрителни увреждания. Съответно и хората, които работят в ССБ, да бъдат висококвалифицирани, да владеят новите компютърни средства за работа и комуникация и в бъдеще да има повече такива срещи, на които така спокойно и отговорно да си говорим.
Според Пламен Стоилов от Варна младите хора нямат интерес да бъдат активни в Съюза на слепите не толкова, защото се интересуват от пари, а защото не са добре информирани за това какво прави Съюзът и по-важното - как го прави. Младежите могат да се учат именно от такива събрания и семинари. Така те ще се научат и на дисциплината, която се изисква, за да участваш в работата на подобни форуми. Младите хора тук присъстват като гости, но от всички пълномощници в Общото събрание няма нито един човек до 30 години. По-възрастните членове на организацията не се съгласяват да избират в нейните органи млади хора, а не се съгласяват, защото им нямат доверие. И те напълно основателно казват, че е по-добре да се избере някой по-опитен. От друга страна младите наистина нямат опит, но те могат да се обучат само като участват в работата на структурите на ССБ. "Но за да участват, те трябва да бъдат избрани, а не ги избират, защото те все още нямат достатъчен опит." Като изход от тази противоречива ситуация той предложи да се помисли дали не би било разумно да се въведат квоти за млади хора в изборните органи на Съюза на слепите.
Илияна Киркова от Враца апелира да се подобри поддръжката на сайта на ССБ.
Председателят на Съюза сподели, че проблемът не е в това, че Съюзът на слепите не дава достатъчна информация за своята дейност, проблемът много повече идва от това, че съюзните членове, в това число и младите, не се интересуват от тази информация. "А трябва някак да ги накараме да се интересуват, да проумеят, че ако живеем като вълци единаци няма как да променим съдбата на незрящите в България. Поотделно някои могат и да успеят, но като цяло, ако искаме да правим полезни неща за всички, трябва да сме наясно, че това е възможно само ако действаме заедно. Що се отнася до бъдещето - тук две мнения няма. Бъдещето на ССБ е в ръцете на младите. На това нещо алтернатива няма. И младите трябва да се вземат в ръце, да навлизат в организацията, разбира се, да се интересуват от нея, да четат отчетните материали и да има все повече и повече такива срещи, на които проблемите да се обсъждат и да се предлагат различни идеи за тяхното решаване. Ние трябва да вървим едни към други и аз съм сигурен, че някъде все пак ще се срещнем!"
С това работата на семинара приключи и ми се струва, че всички участници бяха удовлетворени от нея и ще имат желание в бъдеще отново да участват на подобни форуми.



Назад

Всички статии на Брой 06-07, 2016

95 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Обръщение на Васил Долапчиев - председател на ССБ
Първо заседание на ХVII Национално общо събрание на пълномощниците на Съюза на слепите в България
Кръгла маса по повод 95-годишнината на Съюза на слепите в България
Тържествен концерт
Програма за дейността на Съюза на слепите в България за периода юни 2016 - май 2021 година
Отчетен доклад на Контролния съвет на ССБ за дейността му през мандат април 2011 - май 2016
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
София
Благоевград
Русе
Стара Загора
Кърджали
Момчилград
Плевен
Добрич
НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ХУМОР И САТИРА
Пак лауреат в Кубрат!!!
СЪОБЩЕНИЕ
от Асоциацията на невиждащите есперантисти в България




Архив на изданието
1 2 3