Брой 06-07, 2016
Тема: НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ХУМОР И САТИРА
Пак лауреат в Кубрат!!!
ЗНАЯ ГО ОТ ТВЪРДЕ МЛАД,
ЗА КОЕТО НОСЯ ГРЯХ:
"ВМЕСТО ДА УМРЕМ ОТ ГЛАД,
НЕКА ДА УМРЕМ ОТ СМЯХ"
Това е мотото на Националния конкурс за хумор и сатира в Кубрат. Димитър Атанасов - председател на клуб "Жарава", от учредяването му през 1988 година и досега пояснява, че конкурсът се появява в нашата културна среда през 2007 г. по идея именно на същия клуб. Съревнованието има три раздела: "Карикатура", "Разкази, стихотворения, фейлетони" и "Епиграми, афоризми и миниатюри". Още с появата си конкурсът отключва голям интерес в страната и до днес в него са участвали над 1100 творци. В журито се открояват имена като Борис Арнаудов, Доньо Донев, Румен Леонидов, Митко Новков, Николай Пекарев, Данаил Константинов и други. Тазгодишното жури за пореден път се оглавява от журналиста от програма "Христо Ботев" на БНР Борис Арнаудов и включва като членове Румен Леонидов, Георги Василски и Николай Пекарев.
Съорганизатори на Националния конкурс за хумор и сатира са Община Кубрат, БНР – програма "Христо Ботев", Народно читалище "Свети Свети Кирил и Методий - 1891" и Клуб на хумориста "Жарава". Кубрат е 8-хиляден град със смесено население от турци и българи, в съотношение почти едно към едно. Отстои на 35 км северно от Разград. Вероятно някои от читателите знаят, че Кубрат е родният град на изумителната ни певица Лили Иванова. Според Димитър Атанасов освен конкурса за хумор и сатира и липите другата, може би по-голямата забележителност на града е вече споменатата Лили Иванова.
Тържеството води изтъкнатият актьор Иван Петрушинов. Той обяви имената на призьорите и чете произведенията им. Паричните награди, придружени със съответните дипломи, връчва Борис Арнаудов. Понякога дори и кметът на Кубрат инж. Бюрхан Исмаилов изпълнява това свръхприятно задължение, най-често при щастливците от раздел "Карикатура". А между презентациите на лауреатите на сцената се изявяват художествени състави и индивидуални изпълнители от местното читалище "Свети Свети Кирил и Методий - 1891", което съвсем наскоро отпразнува своята 125-а годишнина.
Без съмнение, получавайки поредица от награди през последното десетилетие, Димитър Грудев се утвърждава като един от най-големите български майстори на късия хумористичен разказ. На Деветия национален конкурс за хумор и сатира "Кубрат – 2016", проведен на 20 и 21 май, в раздела "Разкази, стихотворения и фейлетони" той отново е лауреат. Макар и да е бронзово отличието, позицията е много престижна, защото моят високонадарен персонаж тук отново мери оригинални инвенции и творчески умения със своите събратя по перо от цялата страна. Пак в Кубрат, в същия раздел, преди седем години висококомпетентното жури без никакво колебание отрежда на Димитър Грудев сребърната позиция. Любопитното е може би, че при четири негови участия в този национален конкурс той два пъти попада в призовата тройка. Да не забравяме също, че миналата година пък в Каспичан на международния конкурс "Майстори на шеговития къс разказ" с творбата си "Щастливец" той напълно заслужено се окичи със сребърното отличие.
През 2012 и 2013 година в литературния проект "Пощенска кутия за приказки" (по зададена тема) със свои творби Димитър Грудев попада веднъж в десетката, а едната година безапелационно е в тройката на баш майсторите за този жанр. Едно от журитата се оглавява от всеизвестния писател и политик Любен Дилов - син. Приказката "Полет в нощта" на Димитър Грудев се чете от популярната певица Мария Илиева. Идеята за проекта е на Гергана Турийска. Литературният проект стартира през 2010 година. Всеки месец любители на късия разказ изпращат писма по зададена тема. Десет от историите се селектират и прочитат на живо. С текст може да участва всеки, като единственото изискване към авторите е да се вместят в три страници. Избраните произведения се прочитат от популярни личности - журналисти, писатели, музиканти, артисти и други. От март 2015 г. събитието се излъчва и на живо в сайта http://inlife.bg. Сред участниците като четци в "Пощенска кутия за приказки" са Владо Пенев, Ненчо Балабанов, Кирил Врачански, Марта Вачкова, Георги Тошев и други.
Разбира се, Димитър Грудев пише също така талантливо и нехумористични къси разкази, но те сякаш досега не са бивали обект на високопрестижни национални награди. Впрочем не съм никак прав! Разказът му "Анабиоза" бе отличен на Националния литературен конкурс през 2006 година в Пловдив по случай 50-годишния юбилей на предприятието за слепи в този град. Журито се председателстваше от поливалентния журналист Стефан Стойчев и включваше още Галина Петрова и Данчо Данчев. По голямата част от разказите на Димитър Грудев са публикувани в списанията "Зари" и "Звук и светлина", а шест-седем от тях са намерили място и в неговата втора книга с малко причудливото заглавие "Светла вест".
А ето и невероятния текст от само 52 реда, с който талантливият homo scribens от морската ни столица попада сред наградените в Кубрат.
Още нещо за думите
(или за вредата от четенето)
- Написах една филолого-историческа вметка с научна стойност - каза съвсем неочаквано Станчо Ангелов след втората гроздова.
- К’во? Кккакво си написал, бат‘ Станчо? - заекна от изненада Дончо и се заоглежда безпомощно, видимо притеснен за здравословното състояние на своя приятел. "Знаех си! Знаех си аз - помисли си той, - че това непрекъснато четене на тия пусти книги ще го повреди. Кой днес чете, бе аланкоолу? Защо не гледаш телевизия? Има толкова много сапунени сериали, толкова много шоута. Гледай ги! Псувай политиците и се разтоварвай! Светът е в криза: икономическа, политическа, идеологическа. Държавата се тресе, а бат‘ Станчо започнал да пише "филолого-исторически вметки"! Боже Господи! Ами ако продължи да чете тия пусти книги, той някой ден може да напише и стихотворението "На прощаване" или "Хаджи Димитър". Боже, Боже, докъде я докара горкият човек!" - Дончо понечи да се прекръсти, но строгият глас на Станчо Ангелов го измъкна от вцепенението.
- Не ме гледай така уплашено като теле, ами чуй какво съм написал. - Станчо Ангелов, както си му е редът, отпи една голяма глътка от гроздовата, за да прочисти гърлото си, и зачете: - За думите. Филолого-историческа вметка от Станчо Ангелов.
Напоследък, когато се говори за нашата история, през времето между четиринайсети и деветнайсети век включително, вместо думата "робство" се използва с цел по-точно отразяване на историческата действителност думата "присъствие" или "съжителство". Като имам предвид прословутото българско гостоприемство, предлагам за в бъдеще, вместо думата "присъствие" или "съжителство", да се използва думата "гостуване", а въпросният исторически период да се нарича "времето на голямото гостуване", аналогично на придобилия гражданственост израз "голямата екскурзия", свързан със събития от близката история. Надявам се, че настоящата научна вметка ще заинтригува не само филолозите и историците, но и политиците, за да няма никога повече нито "голямо гостуване", нито "големи екскурзии".
- Защо бе, бат’ Станчо, мислиш така? - попита Дончо, вече малко поуспокоен за здравето на своя приятел.
- Защото, Дончо, както знаем от историята, Търново е бил държан много време в безуспешна обсада. Когато тези, които го обсаждали, разбрали, че е безсмислено повече да стоят и решили да си тръгнат, защото се признали за победени, нашите им отворили вратите и ги поканили да ги нахранят и напоят. Всички знаем колко благороден и гостоприемен е българинът! Така започнало "голямото гостуване". Няколко пъти "гостите" искали да си тръгнат, ама нашите не ги пускали. "Айде още по едно да му ударим, комшу" - викали те и мухабетът продължавал. Тогава ония се изхитрили и почнали да пият вода, а нашите ракия. Накрая, когато нашите се напили, гостите се измъкнали и се прибрали най-после при своите кадъни. Анадънму - всичко това дядо Вазов го е описал в романа "Под игото" в главата "Пиянството на един народ".
- Добре де, бат’ Станчо, ами как ще ми обясниш това, което сме учили по история, че "гостите", както им викаш ти, искали пари за изхабените си зъби.
- Ех, Дончо! - каза Станчо Ангелов. - Стоматологичните услуги винаги са били скъпи, а тогава не е имало здравна каса и затова чест за всеки домакин е било да помогне на госта си да си оправи зъбите. Макар че, ако питаш мен, има и друг начин за оправяне на зъби, ама нейсе - смигна Станчо дяволито. - Каквото било - било! Битият - бит, такованият - такован, както се казва. Сега да гледаме напред и да се извиним на тоя народ за причинените страдания, както американците се извиниха на негрите за робството, защото комшиите скоро ще влезнат в Европейския съюз и може да ни съдят. Европейският съюз пък само това чака и пак ще ни санкционира.
- Защо бе, бат‘ Станчо, тоя Европейски съюз все нас санкционира?
- Това е друга тема, Дончо - отклони деликатно въпроса Станчо Ангелов.
Димитър ГРУДЕВ
Всички статии на Брой 06-07, 2016
95 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Обръщение на Васил Долапчиев - председател на ССБПърво заседание на ХVII Национално общо събрание на пълномощниците на Съюза на слепите в България
Кръгла маса по повод 95-годишнината на Съюза на слепите в България
Тържествен концерт
Програма за дейността на Съюза на слепите в България за периода юни 2016 - май 2021 година
Отчетен доклад на Контролния съвет на ССБ за дейността му през мандат април 2011 - май 2016
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
СофияБлагоевград
Русе
Стара Загора
Кърджали
Момчилград
Плевен
Добрич