Брой 09, 2016

Тема: ПЪТЕПИС

Международна регата TID 2016


Отново на борда

Пътувам с едно раздрънкано автобусче по редовна линия на неизвестна фирма от София за Козлодуй. Автобусът няма климатик нито пък добра вентилация. С мен са съпругата ми Анелия Младенова, Славчо Дедиков и Мария Бишкова. Някъде напред по шосето, удобно разположена върху чисто нов колесар, купен от Регионална съюзна организация - София, лети нашата лодка - добре екипирана за тазгодишната международна регата TID. В колата, която тегли колесара и ще ни ескортира по крайбрежието на Дунав, седят двамата ни капитани Стоян Карастоянов и Филип Битраков, а така също Вихър Пеев - най-възрастният член на екипажа. Очакваме към нас да се присъединят още Павлин Митев в село Байкал, Слави Цветков и Веско Цветков в Русе.
Минаваме покрай атомната централа, която е съвсем близо до пътя. Виждаме табела с надпис - "Гама лъчение 0,13 - нормално". Това изглежда доста успокояващо. С известни затруднения пускаме лодката на вода, опъваме палатките и сядаме на чашка ракия. Надяваме се да се насладим на една от прекрасните крайдунавски вечери. Местната община е приготвила за участниците в регатата боб с наденица, минерална вода и бира. Гозбичката е прекрасна, а водата и бирата добре изстудени. С настъпването на мрака бяхме подложени на най-яростната атака от комари, която някога сме виждали. Интересното беше, че те не ни хапеха, а просто пълзяха по нас със стотици. Вероятно са някакъв генетично модифициран тип от вариращата радиация наоколо.
Утрото посрещаме с попътен западен вятър. Извеждаме лодката с гребла до фарватера, прибираме греблата и се понасяме с 12 километра в час по течението с опънато предно платно или така наречения стаксел. Да плаваш, носен от вятъра, е изключително удоволствие. Чувства се пълният контакт с природата. Реката вдига леки вълни, които лодката пори без затруднение и издава шум, галещ ухото на всеки ветроходец. Буйната зеленина от двете страни на реката, самата река и вятърът проникват в душите ни като една неописуема свежест. Няма физическо усилие, няма горещина - пълен релакс за екипажа. Не усещаме как пристигаме в село Остров. Вечерта е приятна. Местното читалище, както миналата година, е подготвило програма за гостите. Гозбата е отново боб с наденица. Всъщност това меню ни очаква и по-нататък. Интересното е, че колкото по на изток отиваме, бобът става по-рядък, а наденицата вече не се предлага. Всъщност това са възможностите на общините, нашите домакини, и ние не би трябвало да имаме каквито и да е претенции.
Вторият ден от нашето пътуване е като първият - попътен вятър, късо разстояние - истински разкош. Прогнозата за времето обаче е, че вятърът ще утихне и ще започне горещина. В село Байкал научаваме още една тъжна новина. Третият за нас преход няма да бъде от Байкал до Черковица, както беше обявено в сайта на регатата, а до Белене. Това означава, че ни очаква преход от 70 километра. Капитанът каза: "Не се притеснявайте, дами и господа! Аз имам една изненада за вас". Загребахме първите километри от огромното разстояние, решени да не слезем от лодката, докато не го изминем.
- Гребла по борд - изкомандва капитанът.
Това означава, че трябва да приберем греблата по борда на лодката, а не вътре в нея. Звукът, който чуваме след това, ни изпълни с възторг. Капитанът опитваше да стартира двигател. Първоначално доста неуспешно, но след това двигателят запя и с известни прекъсвания от негова страна, гарнирани с гребане от наша, стигнахме до Никопол.
Спряхме за кратка почивка. В градчето имаше панаир. Между машите в кафето минаваха търговци, предлагащи всевъзможни неща. Оставаха ни още 25 километра до Белене. Потеглихме и с разочарование установихме, че двигателят не иска да работи. Както каза капитанът - "Той е със собствено мнение". Продължихме с гребане и след около 3 часа се озовахме на мястото, където реката се разклонява на два канала около остров Белене. Който няма работа в Белене - хваща левия канал, а желаещите да посетят това градче трябва да хванат десния, който всъщност няма изход, защото е преграден от понтонен мост, свързващ града с острова. Организаторите ни обясниха, че трябва да караме около 4 километра по течението на този канал, за да стигнем до лагера. Връщането обратно обаче е невъзможно с гребане, защото течението е много силно. Ние се подвоумихме дали да влизаме в канала и решихме да спрем за кратка консултация на едно изключително живописно място. Още докато приближавахме брега чухме музика и възторжени викове. Очевидно там се вихреше страхотен купон. Музиката спря за момент и диджеят каза: "Поздравяваме участниците в регатата със следващата песен". Веднага щом акостирахме един представител от веселящата се група дойде и сърдечно ни покани да се присъединим към тях. Ние го направихме на драго сърце. Оказа се, че сме попаднали на банкет на една от ловните дружинки в Белене. Похапнахме чудесна супичка, кюфтета, кебапчета и луканка, каквато никой от нас никъде не беше ял. Бирата се лееше като из ведро. За съжаление трябваше да се сбогуваме с новите си приятели и да продължим към Белене. Щом пристигнахме там установихме, че лагерът е разположен на изключително неудобно стръмно място и има само една тоалетна без врата. Няколко души от екипажа отидохме на хотел. На техническата конференция предния ден организаторът Йонко Кожухаров беше обяснил, че между 8 и 10 часа ще има катер, който да изтегли всички лодки нагоре срещу течението до входа на канала. В 8 часа и 10 минути ние вече бяхме седнали в лодката, готови за теглене. Кожухаров пристигна и с много груб тон ни попита защо не сме заявили, че ще искаме катерът да ни тегли. Капитаните обясниха, че са го информирали на техническата конференция предния ден. Той каза, че няма писмено заявление. При което започна словесна престрелка между него и нас. Ние изразихме възмущението си от условията в този лагер, където нямаше дори една чешма. След около час катерът дойде и ни върза заедно с няколко канута. Плавахме срещу течението, теглени на буксир, и си мислех защо беше цялата тази разправия.
На 600 метра от началото на канала свърши горивото на катера. Трябваше с гребане да вземем това разстояние срещу много силно течение. Изминаването на тези метри ни отне 40 минути усилен труд без почивка. Когато най-после завихме и тръгнахме към левия канал, течението непрекъснато ни буташе към острова. Този остров е известен с печалната си слава на лагер за политически затворници. Той е дълъг 18 километра и около 5 километра широк. Подобен, с такива размери, няма по цялото протежение на Дунав. Днес, а и преди години той е бил изключително подходящо място за производство на селскостопанска продукция.
Предстоеше ни да плаваме около 30 километра до Свищов. Съзряхме приказен пясъчен остров, на който решихме да спрем и да се изкъпем в реката. Имаше прекрасна лагуна, каквато може да се види само на картинките на приключенските книги. Обадихме се със съпругата ми на нашите внуци в София да им кажем на какво приказно място сме. Големият ни внук, който още не е навършил 5 години, попита: "Има ли палми?". Аз, разбира се, отговорих, че има и той продължи: "Има ли папагали?". Как да му кажа, че няма, като и на мен ми се иска да има палми и папагали.
В Свищов лагерът беше разположен на 4 километра от града, точно на мястото, където руските войски са направили десанта през 1877 година. Тази местност я наричат Паметниците. Тук наистина има паметници на загиналите войни. Тъкмо стъпих на брега и разбрах, че един господин иска да се снима с нас. Това беше прославилият се в България върл фен на Манчестър Юнайтед, който официално се е прекръстил на името на любимия си тим. Той имаше татуирана на челото си емблема на отбора. Г-н Юнайтед ни разреши да използваме снимката с рекламна цел и се раздели с нас.
Разстоянието до Русе е 55 километра и понеже там ни очакваше един ден почивка, ние решихме да разделим маршрута на две части. Спряхме за нощувка на около 20 километра от Русе в местността Стълбище. Може би е наречена така заради стъпаловидната форма на брега. Тук се простираше широколистна гора, в която намерихме прекрасно място за палатките. Отбихме се за обяд в ресторантчето на баба Кина. Там вече седяха и кротко пиеха ракия наши познати немци. Ние се присъединихме към тях и след около час вече задружно пеехме общопознати интернационални песни. Празнувахме имения ден на Мария, защото беше 15 август. Нашият приятел - 72-годишният Йорген от Франкфурт, се възхити, че имаме такъв празник. Вдигнахме много наздравици, а след това немците отплаваха, докато ние се оттеглихме за кратка почивка под дебелите сенки на вековните дървета. Вечерта нашето празненство продължи. Капитанът запали огън и изпече прекрасни наденички на една случайно намерена ламарина. Седяхме край огъня и в главата ми звучеше откъс от тазгодишния летен хит на Стефан Вълдобрев:

"Времето лети все по-далеко,
ние го следим, но по-полека.
Огънят гори, луната мига
и засега това ни стига".


В Русе отплавахме на следващия ден. Там ни чакаха топли душове за пръв път откакто бяхме тръгнали. Блажено се изкъпахме, облякохме чисти дрехи и излязохме в града. Най-после отново в цивилизацията! В търговската зона е пълно с прекрасни кафенца, сладоледи и студена бира.
Напуснахме този град рано сутринта на следващия ден. Трябваше да изминем 31 километра до село Ряхово. Спомням си миналогодишното плаване по този участък при силен насрещен вятър и големи вълни. Сега също имаше вятър и вълни, но не чак толкова. Минахме под Дунав мост 1, което значи, че сме се подмладили с още три години, и рано следобед вече бяхме в Ряхово. Тук до самия лагер има рибна борса. Веднага купихме 5 килограма шаран и сом, които бяха изпържени вечерта в малък тиган, осигурен от Омбрето - присъединилия се към нас най-възрастен български участник в регатата. Той е на 82 години, но първенството по възраст държи участничка от Германия, която е с три години по-голяма от него. Най-интересното е, че тя все още здраво държи греблото на своето кану и плава от родината си с намерение да стигне до Черно море. Не е ли това възхитително!
По-нататък до Силистра маршрутът минава през най-красивите места около реката, включително резервата Сребърна. Над Дунав прелитат всевъзможни птици - лебеди, пеликани, корморани, чайки и тъй насетне. Финалното акостиране в Силистра беше в една невиждана тиня. Оттук трябваше да извадим лодката. Всички мъже от екипажа задружно я вдигахме, затънали юнашки в тинята, за да я качим на колесара. Шофьорът на ескортиращата ни кола въртеше лебедката. Успяхме да я качим, но предстоеше по-трудното - колата да я издърпа от реката. Въпреки че е с двойно предаване, реното затъна и мисията се оказа невъзможна. Притече се на помощ един джип и с усилието на двете коли колесарът изпълзя от тинята и стъпи на здрава почва.
С все още леко мокри панталони се качваме в автобуса на фирма "Юнион-Ивкони" за София. Климатикът не работи, но за сметка на това отоплението е включено при 34 градуса температура навън. Тази подвижна сауна беше най-тежкото изпитание от цялата регата.
Целият екипаж на лодката изказва сърдечна благодарност на нашия спонсор фондация "Български спорт", а така също на Управителния съвет и лично на председателя на РСО София Асен Алтънов, затова че отпуснаха средства за купуването на колесара. Това позволява лодката да се транспортира и на други места за организирането на гребни лагери. Остава само едно - повече млади хора да се включат в този прекрасен спорт. Средната възраст на екипажа и този път приближаваше 60 години. Всъщност голяма част от останалите участници и от други страни бяха доста възрастни. С повечето от тях вече се познавахме. Мисля си, че няма по-добър начин за запознанства и сприятеляване между народите от крайдунавските държави.

Йордан МЛАДЕНОВ



Назад

Всички статии на Брой 09, 2016

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБ
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Плевен
Русе
Добрич
Свищов
Монтана
Петрич
Шумен
София
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Нов пробив в лечението със стволови клетки
Обнадеждаващ метод за лечение на пигментен ретинит
ПРОЕКТИ
Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928" изпълни проект "Инвестиция за единствената специфична библиотека в България"
"Да докоснеш изкуството"
ПЪТЕПИС
Международна регата TID 2016
СПОРТ
Достойно представяне в Европа
Дни преди отпътуването на българските параолимпийци за Рио
Индивидуално световно първенство по десеткеглов боулинг за незрящи
Държавно първенство по спортна табла




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
8 9 10 11