Брой 10, 2016

Тема: ЗА НАЦИОНАЛНОТО ЧИТАЛИЩЕ НА СЛЕПИТЕ

Любимото читалище и неговите седенки

След три години и три месеца 80 души сме се събрали да чуем отчетите и плановете на любимото читалище. Предишното събрание изтъкната столична журналистка квалифицира като "седянка", а сегашното, особено в частта му за избора на председател и ръководство, може да се определи като не съвсем лош цирк. Предложената квазикомисия по избора включваше лица, които щяха да предложат досегашния председател, и без особени задръжки да се самопредложат за членове на новото ръководство. Но Асен Стоянов, председател на Контролния съвет на не по-малко любимата кооперация на слепите, ги изпревари и издигна кандидатурата на досегашния председател г-н Спас Карафезов, на когото уж много му се искало да попредседателства още някой друг месец. Трябваше изглежда да послушаме премъдрия Хари Хараламбов и преди три години да изберем Спас Карафезов за пожизнен председател. Та нали папите и патриарсите са с пожизнен мандат?! И тогава възрастта на кандидата за читалищен лидер беше доста патриаршеска! 79 години без 20 дена!!! Еее, щяхме да се лишим от сегашните си срещи, от сегашните майтапи и забавления, от обилната закуска… Но щяхме да спестим някоя пара, трийсетина литра бензин, ценно време и негативни емоции.
Добри думи можем да кажем за отчетните доклади на Настоятелството и Проверителната комисия. Дано не съм се заблудил, но те ме впечатлиха с тяхната структурираност, стегнатост, разбира се, без да страда пълнотата им. Сериозни са постиженията на читалището при развиването на неговата електронна библиотека, чиито заглавия вече броят над 11 хиляди. Стотици нейни ползватели от цялата страна са дълбоко признателни на читалищното ръководство, респективно на Илиана и Гюнер. Похвала заслужава и дейността по набиране на допълнителни парични средства, разгръщана най-вече от читалищния председател.
Студентката Ваня Димитрова изказа развълнувано своето силно неудовлетворение от качеството на брайловите книги, издавани от читалището, чийто срок на годност бил като на брайлово списание. Наскоро чела брайлова книга на 10-годишна възраст и нейните точки били доста изтъркани. Попита също защо брайловата книга не е вече приоритет на брайловото читалище, защо конкурсите по брайлово четене се преместиха от читалището на "Цар Симеон" 110 (в Центъра за социална рехабилитация и интеграция на лица със зрителни увреждания). Ваня предложи читалището да организира фестивали за художествено брайлово четене. Според нея подкрепата на читалището за художествената самодейност напоследък е поотслабнала.
Заразен от примера на Ваня, и аз се окуражих да направя някакви критични забележки към председателя, още повече че съм най-големият му хвалител. За мой срам съм написал две пространни похвални слова за него, публикувани в 4-5 медии. Опасявах се, че Карафезовите клакьори ще неутрализират критикарския ми порив с бурни аплаузи. Клакьорите омилостивих, като дебело подчертах, че аз като най-големия хвалител на Спас Карафезов вероятно имам право и на две-три критични думи. Позовах се на хора, на чиято експертиза се доверявам и според които брайловите принтери са малко в повече, отколкото са читалищните нужди. Предложих на евентуалния кандидат-председател, след като толкова драпа за работа и му се изкарват пари, да го направим читалищен секретар, та да се наработи и напечели, а за председател да си изберем отдавна готвения от самия Карафезов д-р Иван Янев. Упрекнах отново досегашния ръководител на читалището в безогледен клиентелизъм, посочвайки и съответен пример.
Въпреки преклонната си възраст, а може би и поради нея, почти четвъртвековният читалищен лидер изглежда добре помни поговорката "Керванът си върви, кучетата си лаят"!!! Кучетата (Ангел Сотиров, Владислав Кацарски, Хари Хараламбов, Ивайло Маринов и др.), след като са си кучета, трябва непременно да джафкат по кервана (Спас Карафезов). А керванът, натоварен с власт, престиж, егоцентризми, естествено, и с отговорности, си върви съвсем невъзмутимо по своя път. И сякаш не се сърди на лаещите особи. А ги подминава с разбиране, готов и на тях да подхвърли корички хлебец.
Свръхартистичният стил на ръководителя Карафезов ми е известен отдавна. От времената, когато беше зам.-председател на ССБ, а аз негов черноработник. Около него пак царяха хаос и безпорядък. И нещата му въпреки това вървяха криво-ляво. Изглежда и тогава той си имаше Божията подкрепа. Определено имаше подкрепата на своите началници и покровители, които си въобразяваха, че поради бликащите му инфантилизъм и разпиляност могат от раз да се отърват от него по всяко време. Именно това ги правеше снизходителни към всякакви негови пропуски, грешки и гафове. А масата сесебейска се кефеше, че и тяхното началство си има кусури в изобилие и че е толкова смехотворен и забавен.
Отново нито една централна масмедия не беше зачела с вниманието си отчетно-изборното събрание на Националното читалище на слепите "Луи Брайл 1928". Идентифицирахме без особени усилия четирима журналисти - представители на специализирани медии от София и Пловдив. Не е изключено точно те да понасапунисат самозабравилия се службогонец и безподобен шмекер Спас Карафезов. А може би е съвсем нормално нашият персонаж да търси неистово и то без да подбира средства осмисляне на своето пенсионерско всекидневие посредством работата на ползу слепите хора. И така да си докарва някоя пара над пенсията - било за безработни деца, било за внуци. А моралът, демократичните принципи - кучета ги яли!!! Те са приказки за наивници.
Отсъствието на външни медии частично се компенсира с присъствието на някои гости и на трети външен дипломиран психолог. Сигурно той се е разтапял от професионална наслада поради феномените, на които се е натъкнал. Не знам къде ще бъдат публикувани неговите анализи и заключения, за да им хвърля един поглед.
С пасторския си глас, с развихрено слагачество и с набора си от куртоазни въпроси той успява да очарова много невиждащи хора. Помагат му също и добре отработените клиентелистки подходи - на този хонорарче, на онзи наградка, на трети дребно спонсорство. И ето ти Спас Карафезов няколко десетилетия е суперикона за много зрително повредени от София и дълбокия прованс. И никой от тези хора като че ли не би го заподозрял за нищо на света в груб материализъм и безочлив комерсиализъм. За да схванеш неговата истинска същност, същността му на стар шмекер (и то много печен), трябва да поработиш с него по-отблизо и то не година-две. Надали е случайно, че преди 26 години работещите в списание "Зари" вкупом и без колебание му гласуваха вот на недоверие. И светкавично се отърваха от натрапения им главен редактор. И че поетът Владислав Кацарски, а поетите са нашите живи пророци, квалифицира наскоро Спас Карафезов като "еталон на безочието". Аз бих добавил "и на наглостта"! Да, безочлив и нагъл на n-та степен!!!
Преди четири-пет години Спас Карафезов под път и над път прокламираше своето предстоящо оттегляне от председателското кресло. Споделяше дори, че вече бил подготвил и човека, достоен да го наследи. Заявяваше дефинитивно, че неговата спасителска акция в читалището е безвъзвратно приключила. И че той е вече изцяло готов да връчи председателския жезъл на д-р Иван Янев, май малко може би поуморен от дългото чакане на това невероятно събитие. Но през лятото на тази година съвсем изненадващо той стъписва даже и най-близкото си обкръжение с горещата си, почти коленопреклонна молба да му дадат още само девет месеца - до юни следващата година. И тогава, малко преди рождения си ден, този път наистина без никакви шмекерувания щял да изостави суператрактивната читалищна "баница". Еееее, щяло да се похарчат малко пари за ново изборно събрание, но колко пари той лично през 24-те години е осигурявал. Успокоил свръхприближените си, че щял отвреме навреме да идва в любимото ни читалище на кафе и раздумка. Те въздъхнали облекчено, силно обнадеждени.
А пък Йордан Йосифов - Адмиралът свидетелства убедено пред мен, че нашият любим председател точно през това лято отново бил узрял за окончателно оттегляне от поста си, но уж клиентелата Карафезова силно възроптала и го кандърдисала с триста зора поне за още един, макар и непълен мандат. И той решил да направи поредната своя жертва на ползу слепого брата.
Председателстващият събранието по време на избора д-р Иван Янев си призна чистосърдечно, че нямат никаква готовност за таен избор. Но ако сме правели таен избор, той щял да продължи чак досред нощите. А и бирата щяла да се стопли… И с тези си супераргументи той ни насочи към по-малко времеемкия явен избор. Отново в гласуванията участваха хора, които въобще не са си плащали членския внос години наред (Снежка Кирчева - 2014, 2015). Или пък въобще не са членове на читалището - фрапантният случай с новоизбрания член на Настоятелството Димитър Димитров - Багера. Една териториална организация само с две хонорувани лица дава на своите отчетени членове картончета за гласуване и за кльопачката след това. Читалището със своите 17 служители силно се затруднява да предотврати участието в гласуването на лица с неуредено членство. Впрочем няма ли опасност това суперлежерно отношение към организирането и провеждането на избора на ново читалищно настоятелство, тези несъмнени пропуски и гафове да направят самия избор не съвсем легитимен и евентуално да затруднят и самата регистрация на новото ни ръководство.
В края на краищата с груби манипулации, задкулисни игри, изобилен хленч, горещи молби и безброй самоунижения Спас Карафезов додрапа пак до бленуваната властова позиция и до заветния тлъст хонорар. Но не е луд, който яде зелника, а който му го дава!!! И въпреки желязната режисура и свръхнечистоплътната игра, от 80-те участвали в събранието този път трима гласуваха против ненаситния за власт кандидат-председател, осем се въздържаха, а пет най-демонстративно не участваха в гласуването. Избрани бяха анблок и шестимата стари членове на Настоятелството, посочени от самия новоизбран председател, плюс новите членове - Ваня Димитрова и Димитър Димитров - Багера. От ваше и от мое име да им кажем "на добър час" в това поприще!!! И да се надяваме, че малката свежа струя в читалищното ръководство ще динамизира със своите иновации поотегчените досегашни негови членове, ще ги зарази със своя младежки ентусиазъм.
Някои от читателите не без основани могат да си помислят - "Какво се е заял Ангел Сотиров с колоритния стар човек?". Или да го сметнат като свирепа възрастова дискриминация. Нали той все пак върши някаква работа. Има ли значение неговият морал?! Че има ли морални ръководители? Където има политика - няма морал, а където има морал няма политика (Любомир Драмалиев)!!! И аз започвам да се притеснявам да не съм пак попрекалил с тъмните краски. Но нали почти две десетилетия Спас Карафезов е зам.-председател точно по организационните въпроси на ССБ??? Изграден апаратчик и ошлайфан номенклатурчик отвсякъде!!! Нали има в екипа си и доста кадърни хора?! Тези последните да го съветват и озаптисват, да му поприкриват йезуитщината и да му посмазват гьонсуратлъка!!! Изглежда събранията могат да протичат и като весели седенки или още по-весели циркове… Но на тях присъстват и външни хора - гости, придружители, психолози, журналисти. Какво ще си помислят за организаторите на събранието, за 16-членния му екип!? А и за нас самите, които избираме такова ръководство. И се сещам за крилатите думи на френския философ и дипломат Жозеф дьо Местр, че всеки народ има такова правителство, каквото заслужава!!!

Ангел СОТИРОВ

Назад

Всички статии на Брой 10, 2016

IN MEMORIAM

Разделихме се и с Марин Матев

ЗА НАЦИОНАЛНОТО ЧИТАЛИЩЕ НА СЛЕПИТЕ

Любимото читалище и неговите седенки

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Благоевград
Добрич
Русе
Габрово

ИНИЦИАТИВА

Докосни галерията

КУЛТУРЕН ОБМЕН

Музикална вечер край Охридското езеро

ЛИТЕРАТУРА

"Голямата червена книга"
Стенописите

ПОКАНА

Общо събрание на ФСХЗУ

ПРАЗНИЧНО

Петковден

ПРЕМИЕРА

Презентираха шестата книга на Ангел Сотиров
Из "За българските бежанци от Караклисе и за техния говор"

ПРОЕКТИ

Пожелайте ни успех

СПОРТ

Държавно първенство по стрелба с лък

ЮБИЛЕЙ

Стоян Бабеков на 80 години