Брой 10, 2016

Тема: КУЛТУРЕН ОБМЕН

Музикална вечер край Охридското езеро

Димитрина МИХАЙЛОВА

В края на септември група съюзни членове с ръководител председателя на софийската регионална организация Асен Алтънов участва в културен обмен в Република Македония. Поводът бе тържественият концерт, посветен на 70-годишната история на Македонския съюз на слепите. Нашият състав "Веселите момчета" получи специална покана за участие в празничния концерт заедно с македонски, албански, косовски, черногорски и сръбски изпълнители и състави. Както концертът, така и всички изяви на Македонския съюз на слепите преминават под надслова "И ние можем". Освен приветствените думи на председателя Жарко Селковски, който поздрави гостите и пожела здраве на всички, нямаше нищо излишно, а само музика. Интересното бе това, че леко кръчмарският стил от миналото вече е отстъпил на по-съвременен и по-западен маниер. Много приятно впечатление оставиха младата изпълнителка от Албания и двете момчета от Косово. Със задоволство мога да споделя, че въпреки недотам прецизното озвучаване на целия концерт, нашите "Весели Момчета" много зарадваха публиката. Официалното заключително честване на годишнината от учредяването на Македонския съюз на слепите ще се проведе на 20 октомври 2016 година.
Няколко човека от българската група бяха представители на една от най-популярните професии за слепи - работещи в бранша масажисти. За информация те вече си имат свое сдружение, което се оглавява от г-н Асен Алтънов, чиято основна задача е да помага за заемането на повече работни места от незрящите с такава квалификация.
В Скопие разгледахме единственото училище, в което могат да учат незрящите деца в Македония. То не е специализирано училище само за невиждащи. В момента в него се обучават 54 ученици, от които само 16 са незрящи. Както и у нас, училището е пансион, имат си собствена печатница, която отпечатва на брайл необходимите помагала и учебници. За съжаление проектът, осигуряващ финансирането на тази дейност, изтича през март следващата година и оттам нататък нещата са съвсем неясни. Лично мен ме впечатлиха водещите пътеки във всички коридори - изключително релефни и добре осезаеми, а освен това имащи и отклонения към всяка врата на кабинетите.
Детската им градина е като в приказките - с миниатюрни легла, масички и столчета, много играчки и игри и дори с малки, ниски и много удобни мивчици. И обърнете внимание - дори да се посещава само от едно-две деца, тя работи!
Иначе нищо различно в образованието от това в нашата страна. Започват да учат от 6-годишни. След завършване на осми клас желаещите могат да продължат да се обучават още четири години в същото училище по масаж и за работа в печатарския и книговезкия бранш. Завършилите масаж могат да продължат в полувисшите учебни заведения.
По думите на директора на училището - "Няма невиждащ масажист без работа".
Македонските студенти получават стипендии от техния съюз и от учебното заведение, в което се обучават. Но забележете - само първата година! Ако студентът не е получил необходимият брой точки - 8 и половина от 10, или не си е взел дори и само един изпит, той не получава стипендия, отпада от обучение и губи студентските си права.
По информация на председателя на Съюза на слепите около 20 служители от социалното министерство на Република Македония са незрящи.
Нашите домакини бяха изключително любезни и внимателни. Разходиха ни из познатия ни от българския фолклор град Струга. Видяхме известните дюкяни за старинни занаяти. За съжаление не се повозихме на корабче в прословутото Охридско езеро, защото не тръгвало от Струга. Водата на езерото е толкова чиста, че човек може да види камъните по дъното и дори да се полюбува на двойка лебеди. Видяхме и много манастири и църкви, познати ни от исторически събития, свързани с българската история.
В църквата на манастира "Свети Пантелеймон" запалихме свещички за здраве, защото според някои историци там са погребани мощи на свети Климент Охридски, макар че по този въпрос информацията бе доста противоречива.
Особени атракции няма, но има много църкви и манастири, дори манастирът "Света Богородица", наричан българската църква, се намираше на метри от хотела, където нощувахме. Единственото нещо, различно от стоките, предлагани в нашите търговски вериги, е македонската "жлъта ракия от тиквешкиот регион", с която всички македонци са изключително горди, но да ви кажа - не съжалявайте, защото по думите на наши добри познавачи - "Не е лоша, но нищо особено. Ние имаме по-добри".
В заключение изказваме своята благодарност на Столична община, която безвъзмездно отпусна микробуса, и личната си благодарност на неговия водач за търпението и внимателното отношение към нас.

Назад

Всички статии на Брой 10, 2016

IN MEMORIAM

Разделихме се и с Марин Матев

ЗА НАЦИОНАЛНОТО ЧИТАЛИЩЕ НА СЛЕПИТЕ

Любимото читалище и неговите седенки

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Благоевград
Добрич
Русе
Габрово

ИНИЦИАТИВА

Докосни галерията

КУЛТУРЕН ОБМЕН

Музикална вечер край Охридското езеро

ЛИТЕРАТУРА

"Голямата червена книга"
Стенописите

ПОКАНА

Общо събрание на ФСХЗУ

ПРАЗНИЧНО

Петковден

ПРЕМИЕРА

Презентираха шестата книга на Ангел Сотиров
Из "За българските бежанци от Караклисе и за техния говор"

ПРОЕКТИ

Пожелайте ни успех

СПОРТ

Държавно първенство по стрелба с лък

ЮБИЛЕЙ

Стоян Бабеков на 80 години