Брой 11, 2016

Тема: ПРАВО НА ОТГОВОР

За флагманите на лицемерието


"Ти си корумпиран демагог! И днес се чудя как с тези думи съм се обърнал към Христо Белобрадов. Аз дори не знаех какво значи това. На съвещанието настъпи мълчание. "Ех, Ангеле - със смутен глас се обърна към мен Белобрадов." Това ми разказа Ангел Сотиров преди няколко месеца. Към мен лично се обръщаше с "приятелю". От два месеца преустанови да ми се обажда. В неговия стил на 3 октомври на нашето събрание в салона на "Славянска беседа" изрази своето мнение, на което отговорих. Впрочем той винаги е активен на публични места. На следващия ден за мен дойде изненадата, когато Владислав Кацарски, който присъства на събранието и не взе отношение, по неговото онлайн радио заедно със Сотиров ме обстрелваха с обидни думи. Сигурно и моята реакция е била като на Христо Белобрадов - този свят човек в нашето дело.
Когато се запознах с публикацията "Любимото читалище и неговите седенки" на Ангел Сотиров, не можех да възприема съдържанието и да повярвам на написаното. Господинът няма право да иронизира висшия орган на читалището. По-добре да беше отразил успешната дейност. Той е бил в екипа на моето направление с ръководител доктор Евдокия Цуцулова около 6 години. За по-дълъг период е работил с инж. Иван Савов. Днес господинът си позволява да дава оценка за моята цялостна работа в Съюза на слепите и читалището. За тази дейност в продължение на петдесет и пет години аз съм получил истинското признание от тези организации. Зломислено авторът се връща към времето, когато съм бил главен редактор на нашите издания. 25 години членувах в редколегията на "Зари" и в краткото време, в което поех списанието, се помъчих да го преобразя. Скоро телевизията направи голямо предаване за професор Николай Генчев. Макар че беше забранен, аз направих интервю с него. От Йордан Радичков взех оригинален неиздаден разказ. Всяка седмица правех с моята съпруга списание "Кръгозор". В него подбирах статии от руски и български дисиденти. По онова време аз възприемах "перестройката". През юли 1989 г. бях единственият, който публикува истината за страданието на етническите турци, чиито имена насилствено бяха сменени. Член на редколегията беше Сотиров. Той беше станал голям експерт по "възродителния процес". Колегията се противопостави на написаното от мен. Аз обаче заявих, че нося цялата отговорност и след промените се разбра, че съм бил принципно прав. За вота на недоверие и по турския въпрос зам. главния редактор Слава Ганева се извини. Парадоксът е, че по същото време новият съюзен председател и заместникът му също получиха вот на недоверие от своите колективи. Събрах моите колеги в редакцията през лятото на 1990 г. и им казах: "Вие сте девет, аз съм един. Ще си отида! Нека вие да останете да работите!". Аз доброволно напуснах. По-нататък нито един от тях не остана в редакцията. Учудвам се защо Сотиров повтаря непрекъснато този вот, който можех да не приема. Когато списанието, на което съм бил главен редактор публикува непочтени персонални нападки и неговият редактор не се разграничава от тях, би трябвало в духа на журналистическата етика да последва извинение.
В своя текст Сотиров посегна на най-святото - обичта ми към хората и това, което съм вършил за тях. Работих с трима председатели. Имал съм спорове, но винаги съм оставал толерантен. Наистина позицията, която заемах, ми позволяваше да внасям промени в нашата организация - както в нейната структура и управление, така също и за развитието на организационната, културната и стопанската дейност. Още в самото начало успях да отменя решение на партийното и държавно ръководство във Варна за преместване на училището извън града и доведох докрай неговото построяване. Убедих зам.-министъра на образованието софийското училище за слепи деца да получи статут на средно учебно заведение. Две години водих преписки за безплатното настаняване в интернат на нашите ученици. И го постигнах. От Министерство на съобщенията промениха съответната наредба, за да пътуват безплатно лентите, касетите. Сам се борих за западна валута, за да изградим модерното студио и брайловата печатница в Съюза. Две години воювах със специалисти от три министерства, за да открием курс за слепи масажисти. Помощта дойде от доцент Тодор Краев, чийто учител във Виена е бил сляп. Изпитвам истинска радост, че днес повече от 200 семейства си осигуряват хляба с тази професия. Правил съм и допълнителен курс, за да имат нашите масажисти степента "бакалавър". Организирах пуцове, вечерни гимназии в някои от нашите предприятия. Въведох системата за подпомагане на учещите се без зрение. Искам да напомня, че за отличен успех стипендията за четец беше почти равна на минималната работна заплата. Подкрепях с екипа десетки студенти да завършат успешно. Създадохме щатни бройки за аспиранти и интелектуалци. Прилагахме новостите в областта на рехабилитацията и интеграцията. Благодарен съм на колегите, с които работих заедно в централното управление. Ние изграждахме териториални организации и укрепвахме районните съвети. Писано е много за самодейността и спорта. Не искам да пропусна личното ми участие и ролята ми за връщането на сградата на "Найчо Цанов" 172, която беше предоставена на пощите. Непосредствено съм участвал в разширението на съюзната стопанска система. Защитавал съм нашите интереси пред партийни и държавни органи за нови производства, за изграждане на филиали в провинцията. Най-скъпото нещо в моя живот бяха стотиците хора, с които съм се срещал от всички краища на страната. Възхищавал съм се на нашите председатели и сътрудници, които работиха всеотдайно. Занимавал съм се и със социални въпроси, осигурявал съм жилища. Животът ми беше един пламък.
Не знам как да се обърна към автора на публикацията. Признателен съм му за идеята да подготвя моята първа книга "Сърцето вижда". Спомням си думите му, когато тя стана факт: "Тресе ме бяла завист". Сега разбирам, че съвсем е потъмняла. Той има добре написани очерци. Дори първия път, когато написа статията си за читалищното събрание, отпреди 3 години аз му харесах стила, макар че отново ме нападаше необосновано. Поне тогава повече отрази извършеното в читалището.
Имах преподавател в университета, който написа: "Хората се делят на човеци и останалите". Сред тях се срещат свръхамбициозни индивиди, които страдат от вътрешен конфликт. Желанията им са по-големи от възможностите. Това поражда завистта, интригантството, злобата и коварството. Техен маниер е да ласкаят тези, от които очакват келепир. Да ласкаят онези, които трябва да се противопоставят на техните противници. Те винаги си служат с двоен аршин. Сега разбирам, че те не са били искрени, дори когато са се отнасяли с уважение към мен и са ме цитирали. На това място неволно си припомних за огорчението на доктор Цуцулова и заболяването й от рак. Нашият герой участваше активно в заговора срещу председателя Янаки Градев. Обръщам се към всички: "Пазете нашето дело от останалите!". Една от моите колежки ми е казвала: "Когато се появи някой по-различен от останалите, те веднага си казват SOS и се обединяват срещу него". От върха на моите години мога с усмивка да кажа - винаги съм бил различен и нестандартен. Може би в това е и моят чар, за да успявам при всички ситуации, защитавайки обществения интерес и нуждите на моите братя и сестри по съдба. Това беше и остава моето хоби в живота ми, както и моята съдба. При една среща с Орхан Мурад той възкликна: "Ах, патриарха на слепите!". Това ми стига за всичко онова, което преживях и направих.

Спас КАРАФЕЗОВ



Назад

Всички статии на Брой 11, 2016

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБ
ДИСКУСИИ, РЕШЕНИЯ, ИЗВОДИ
Отново в Дряново
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Русе
Добрич
Плевен
София
Шумен
Кърджали
Пловдив
Троян
Велико Търново
ИЗКУСТВО
Маестро Бабеков сред пловдивчани
ПРАВО НА ОТГОВОР
Декларация от настоятелството на Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928"
За флагманите на лицемерието
За човешката злоба - има ли тя граници
Кое е вярно, г-н Сотиров?
СПОРТ
Последни държавни първенства за 2016 г.
СТРАНИЦИ ОТ НАШАТА ИСТОРИЯ
Спомен от читалище "Пиер Вилей"




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017