Брой 11, 2016

Тема: ПРАВО НА ОТГОВОР

За човешката злоба - има ли тя граници


Помислих си за това, като прочетох пасквила на Ангел Сотиров "Любимото читалище и неговите седенки" в бр. 10 на списание "Зари" от тази година и си отговорих. Щом човек може да пише по такъв начин, значи - не.
Всички познаваме Спас Карафезов. Знаем неговата дейност в ССБ и в читалището. Честност, всеотдайност и вечен стремеж да помага на другите. Десетки са тези, на които е помогнал да получат образование и професия и възможност да изявяват своя талант в сферата на литературата и културата. Под негово ръководство читалището израсна като високоценена и уважавана национална културна институция, в която се трудят и невиждащи хора, които осигуряват своето съществувание.
Е, няма абсолютно идеални хора! Елементарно медийно правило е всичко, което се публикува, преди това да се провери. В нашия случай това е работа на редактора. Той не е цензор, но както се казва - трябва да отдели "зърното от плявата", ако, разбира се, има желание и няма други намерения. А списание "Зари" е сериозно издание и нека го пазим от подобни жълти писмена.

Владимир ЖЕЛЕВ



Назад

Всички статии на Брой 11, 2016

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБ
ДИСКУСИИ, РЕШЕНИЯ, ИЗВОДИ
Отново в Дряново
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Русе
Добрич
Плевен
София
Шумен
Кърджали
Пловдив
Троян
Велико Търново
ИЗКУСТВО
Маестро Бабеков сред пловдивчани
ПРАВО НА ОТГОВОР
Декларация от настоятелството на Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928"
За флагманите на лицемерието
За човешката злоба - има ли тя граници
Кое е вярно, г-н Сотиров?
СПОРТ
Последни държавни първенства за 2016 г.
СТРАНИЦИ ОТ НАШАТА ИСТОРИЯ
Спомен от читалище "Пиер Вилей"




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017