Брой 11, 2016

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

София


Феномените на Пиринския край

На 15 октомври по традиция отбелязваме Деня на белия бастун, символ на мобилността на хората със зрителни увреждания. По този повод в ТСО "Съединение" към РСО София организирахме двудневна екскурзия по особено интересен маршрут: София – село Катунци – село Златолист – манастир "Свети Георги" – местност "Рупите" и църква на пророчицата Ванга – Мелник – Сандански – София.
Рано сутринта на 15 октомври потеглихме с ентусиазъм към Пиринския край, известен с бунтовното си минало от епохата на Възраждането, с древната си история, с прекрасната си природа, но и с още нещо – с многото манастири, свързани с чудни легенди и митове, с феноменалната леля Ванга, българската незряща пророчица, помогнала на хиляди хора и с учудваща точност предрекла събития от българската действителност, а дори и от международно значение като атентата на 11 септември с взривяването на кулите-близнаци в САЩ и потъването на подводницата "Курск".
Този красив кът на България е известен и с още една свята жена – Преподобна Стойна, родена в село Хазнатар, близо до Сяр, което днес за съжаление е извън територията на България. Тя също ослепяла в ранното си детство и се сдобила с чудна сила – да лекува и помага на отчаяни и тежкоболни. Тя става монахиня в някогашното село Долна Сушица, днес село Златолист - на няколко километра от Катунци.
Отсядайки в село Катунци сме посрещнати от кмета Георги Коцев, един невероятен българин с широко сърце и душа, който зарязва гроздобера и ни посвещава целия си ден. Води ни до Златолист по криволичещ сред невероятната природа четвъртокласен път, по който не би могла да мине нито една модерна ниска лимузина. Сред вековните гори на селото са останали едва неколцина жители, но църквата "Свети Георги" и килията на святата българска лечителка се посещават от хиляди поклонници, търсещи надежда за здраве и изцеление. Нашият домакин ни разказва живо и увлекателно за чудесата на Преподобна Стойна, записани в житието й по разкази на нейните съвременници. Все още в Катунци на преклонна 90-годишна възраст живее баба Мария, която е била дете по времето, когато е живяла лечителката, но я помни и е била свидетел на чудесата, станали по това време. Местните разказват, че Преподобна Стойна е владеела левитацията и се е издигала над земята, но е казала на живите свидетели да не говорят за това до смъртта й. В чудодейната енергия на това място е вярвала и пророчицата Ванга и често е отсядала в манастира в стаичката на Преподобна Стойна, като е оставала по цели седмици. Тук на посочено от Ванга място е открита лековита вода, с която по думите на Георги Коцев може да се пере идеално без ползването на каквито и да е перилни препарати. Ние също спираме и си наливаме водичка, отпиваме и като че ли попиваме надеждата за нещо добро и хубаво, което ще се случи.
В църквата има и специална каменна плоча, като, заставайки на нея и помолвайки се от душа, можеш да получиш утеха и изцеление. В двора пък е разперил клони невероятен 1300-годишен чинар с вързана на него люлка, на която всеки може да се полюлее за здраве.
Тук е и гробът на лечителката, обсипан с цветя от благодарни хора. Целият парк около храма и всичко наоколо е изградено с доброволен труд и средства от дарения. Кметът Георги Коцев със сърце и душа е оправял пътя, грижил се е да облагороди каптажа на чудодейната вода, да поддържа и реставрира църквата и килията на Преподобна Стойна. Няма такси за нищо. Хората благоговеят пред силата на добротата и любовта, които струят от всяко цвете, от всяко дърво и сякаш ни озаряват отвсякъде на това чудно красиво място.
Вечерта нашият изключителен домакин ни посреща в кръчмата "При кмета" в Катунци, където ни нагостява с вкусни гозби, приготвени от всичко, което тук ражда българската земя. Печката бумти, идват и местните талантливи музиканти, ехтят песни и се тропат кръшни хора. Веселим се здраво, а по регионалната телевизия "Родина" ни поздравяват специално по повод Деня на белия бастун. Поздравът е изненада от кмета, на когото сме изключително благодарни за огромната му топлота и човечност.
На следващата сутрин, подкрепяйки се с топла баница, айрян от домашно мляко и ароматно кафе, си взимаме довиждане с обещание за нови срещи и се отправяме към живописния Мелник, където сме очаровани от чудесата на природата – известните Мелнишки пирамиди, и красотата на българската възрожденска архитектура.
След Мелник отново притихваме в светостта на местността "Рупите". Палим свещица в храма "Света Петка Българска", съграден с дарените от леля Ванга средства, свеждаме глави пред гроба й. Мистична е красотата и на това свещено за българите място. Наоколо е изграден много красив парк, а в подножието на хълма Кожух, известен като угаснал вулкан, спираме пред огромен кръст, оформен с бели камъни от признателните хора, на които леля Ванга е дала помощ и утеха.
Сякаш заредени с енергията на феномените на Пиринския край се отправяме към Сандански, където разглеждаме красивия парк, подкрепяме се с местни специалитети и се прибираме в София с пожелание в някой слънчев ден отново да се върнем, защото чудесата на България ни канят ласкаво пак да ги посетим.

Даниела ДАМЯНОВА



Назад

Всички статии на Брой 11, 2016

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБ
ДИСКУСИИ, РЕШЕНИЯ, ИЗВОДИ
Отново в Дряново
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Русе
Добрич
Плевен
София
Шумен
Кърджали
Пловдив
Троян
Велико Търново
ИЗКУСТВО
Маестро Бабеков сред пловдивчани
ПРАВО НА ОТГОВОР
Декларация от настоятелството на Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928"
За флагманите на лицемерието
За човешката злоба - има ли тя граници
Кое е вярно, г-н Сотиров?
СПОРТ
Последни държавни първенства за 2016 г.
СТРАНИЦИ ОТ НАШАТА ИСТОРИЯ
Спомен от читалище "Пиер Вилей"




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017