Брой 11, 2016
Тема: СТРАНИЦИ ОТ НАШАТА ИСТОРИЯ
Спомен от читалище "Пиер Вилей"
През есента на 1953 г. отидох във Варна да търся ПП "Успех". Имах адрес, но не знаех къде се намира и затова се въртях и питах когото срещнех. Попаднах случайно на един учител от училището за слепи деца "Николай Островски" – Тодор Сираков, и той ме ориентира. Каза ми, че съм дошъл в библиотеката и ми обясни как да отида до Районния съвет и предприятието на слепите. По-късно разбрах, че във Варна по това време e имало 5 институции на слепите: двете училища за слепи деца, Районния съвет, ПП "Успех" и библиотеката.
Библиотеката се намираше почти в центъра на града, зад Централна поща, срещу профсъюзното кино "Георги Димитров" на ул. "Христо Самсаров" № 6. Помещаваше се в едно дюкянско помещение на двуетажна жилищна сграда, собственост на Надя Сиракова. Кой и кога е създал библиотеката не зная. Предполагам, че е по инициативата на учителите от училищата за осигуряване на брайлова литература за учениците. Тя беше нещо като филиал на читалище "Луи Брайл". За библиотеката се грижеше учителят пенсионер Петко Арабаджиев. Аз не го познавах, но чувах за него, че е общителен човек. Спомням си един случай - някой го попита има ли вода, а той отговори весело: "Имам тука в едно шише, пазя я за гости".
През 1960 г. в София решили да поискат от общината парична помощ за библиотеката. Оттам отговорили, че субсидии могат да получат само читалищата. И тогава се появила идеята да се създаде и във Варна читалище на слепите.
Беше през април 1960 година. В салончето на библиотеката се проведе събрание. А помещението на библиотеката се състоеше от 2 части – предна, по-голяма, с маса и столове и задна, по-малка, с 2 стелажа за брайлова литература и едно малко бюро. На събранието присъстваха работници от предприятието, учители и невиждащи от града, както и представител от читалището от София. Мисля, че беше Никола Димитров - не помня точно. Читалището беше учредено с името "Пиер Вилей" – международно известен сляп френски педагог от ХІХ век. За председател беше избран Христо Спасов, сляп учител от училище "Николай Островски", а за секретар аз.
Дойде лятната ваканция. Христо Спасов си замина в София и не се върна, пенсионира се. Предложиха ми да стана председател. Отказах. Прецених, че не е за мен задача. Тогава бе решено за председател да бъде привлечен или както казваха тогава да бъде "кооптиран" младият невиждащ учител по музика от училище "Георги Димитров" Борис Флоров (Бодичев). С идването на Борис започна истинският активен живот на новото читалище.
Борис писа във Франция. Изпратиха ни снимка на Пиер Вилей, направихме голям портрет и го окачихме в помещението. От Градския комитет на Отечествения фронт, който отговаряше за читалищата, ни осигуриха безплатен телефон, получихме и половин бройка щатен служител. Беше назначена Надя Сиракова. Започнахме да си създаваме собствен книжен фонд. За нас преписваше книги Никола Чернев от Шипка. Недялка Митева от Варна също преписа една или две книги. Надя Сиракова обработваше брайловите страници в разтвор от спирт и шеллак, сушахме ги на теловете за бельо в нейния двор и след това ги носехме за подвързване. С времето създадохме един значителен фонд брайлова литература. Като се появи говорещата книга, уговорихме да получаваме по 1 копие. Понеже нямахме магнетофон, от читалището в София ни дадоха един "К 100" назаем и ние организирахме колективни слушания. Поддържахме подвижни библиотеки в двете училища, а също и в съюзната почивна станция в Обзор.
Читалището развиваше и активна културно-масова дейност. Бе създадена женска вокална фолклорна група с ръководител Никола Радуканов. В групата участваха млади жени и момичета от ПП "Успех". Пееха с голям ентусиазъм. Участваха в срещи, концерти, фестивали. Получаваха награди. Групата беше много популярна. Даже поетът Никола Севов й посвети стихотворение, което се появи във вестник „Народно дело“. И сега си спомням имената на някои от участничките: Станка, Маша, Минка, Николинка, Светла, зрящата работничка Руска. Организирахме и беседи и лекции с лектори от просветното дружество "Георги Кирков". Ако беседата биваше в читалището, идваха и големите ученици от училищата. Понякога след беседата се организираше танцова забава и това много харесваше на младежите, защото тук ставаха и интимни срещи. За един 24 май организирахме изложба на брайлови и говорещи книги и доста хора проявиха интерес към нея. Организирахме и курс за изучаване на есперанто.
Читалището проведе за пръв път в страната състезание за бързо и изразително четене на брайл по идея, която донесох от Одеса. Между участниците си спомням имената на Георги и Недялка Митеви – брат и сестра. Недялка получи първа награда.
По линия на Отечествения фронт за читалището отговаряше пенсионираният директор на училището за слепи деца "Георги Димитров" Маньо Димитров. Той познаваше отблизо невиждащите хора и това беше голям плюс за успешната му дейност.
След Борис Флоров председател на читалището беше Росен Дочев, тогава аз напуснах Варна. Ако не греша, председатели на читалището са били Ангел Тодоров и Пейчо Стайков.
След построяването на Културния дом при ПП "Успех" читалището е закрито, не зная по чие решение, но това е голяма грешка на културния елит на варненските слепи. Закриването на една утвърдена, активно действаща културна институция, меко казано, е безсмислено, в конкретния случай по две причини - губи се една реална възможност за многостранна културна интеграция на невиждащите хора, губи се един сигурен финансов източник за културно-масова дейност – читалищната субсидия. Има читалища, които развиват успешно своята дейност съвместно с местните културни домове.
А сега читалище "Пиер Вилей" вече е една забравена страница от историята на делото на слепите в нашата страна.
Владимир ЖЕЛЕВ
Всички статии на Брой 11, 2016
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБДИСКУСИИ, РЕШЕНИЯ, ИЗВОДИ
Отново в ДряновоИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
РусеДобрич
Плевен
София
Шумен
Кърджали
Пловдив
Троян
Велико Търново
ИЗКУСТВО
Маестро Бабеков сред пловдивчаниПРАВО НА ОТГОВОР
Декларация от настоятелството на Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928"За флагманите на лицемерието
За човешката злоба - има ли тя граници
Кое е вярно, г-н Сотиров?