Брой 12, 2016

Тема: МОЯТА ДУПЛИКА

Относно Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928"

Ангел СОТИРОВ

Човек никога не знае със сигурност дали е прав, или е на грешна позиция. Защото е въпрос на гледна точка, зависи от отношението на дадения субект. А щом има субект - нещата, естествено, са си субективни отвсякъде. Зависят от ценностната йерархия на субекта, от неговите критерии. Или казано по-простичко - от мерките и теглилките на съчинителя на даден текст.
Впрочем изглежда, че човек наистина е сплав от добродетели и недостатъци. А на по-талантливите личности и недостатъците им са май винаги по-едрички!!! Само Бог единствен уж бил без недостатъци! И в определени ситуации, в зависимост от нашите емоции, пред нас блесват добродетелите на дадена персона. Друг път пък се открояват силно недостатъците на тази същата особа. И не знам защо, но се сещам за крилатата фраза на Франсоа дьо Ларошфуко, че "Нашите добродетели са най-често прикрити пороци".
Непосредствено след тазгодишното читалищно събрание, по седенкарския си характер далеч изпреварващо събранието отпреди три години, написах репортажния текст "Любимото читалище и неговите седенки". Текстът мълниеносно бе излъчен по радио "Braille FM". Той бе светкавично публикуван и на три сайта, а също намери много почетно място и в десетата книжка на сп. "Зари". Неочаквано за мен самия този мой репортаж отприщи каскада от поздравления и възмущения. Телефоните ми загряха, лаптопите - запушиха!!! Обади ми се и председателят на ССБ г-н Васил Долапчиев, изразявайки своето неодобрение на журналистическия ми продукт. Посъветва ме дори да напиша непременно нещо извинително-обяснително. Ако не бил толкова зает, той бил готов да го съчини от мое име. Подсказа ми твърде сугестивно най-важните опорни точки на евентуалното мое покаяние. Изказа даже и притеснението си, че заради седенкарската крамола читателският интерес към "Зари" ще се утрои. ССБ-председателят се закани, вероятно на шега, че в бъдеще мои текстове ще се печатат в съюзния орган само след негово одобрение. И колкото и да е странно, въпреки всеизвестната ми скромност, като че ли изпитах определено задоволство от отзвука на моето седенкарско писание.
Защо реших пак да репортерствам, разбирайте - да менторствам? Сигурно никак не съм прав, но бях много гневен, че отново това читалищно събрание изобилстваше с елементарни пропуски и гафове при провеждането на избора на читалищните органи, което може силно да затрудни регистрацията им. Не се осъществи и отдавна чаканата подмяна на поколенията в ръководството му, въпреки че почти пет години неговият председател гръмогласно декларираше нашир и длъж, че е приключил със спасителската си мисия в Читалището на слепите. И че най-после той ще даде път и на по-младите от него, ще настъпи дълбоко жадуваната промяна, ще се сложи край на свирепата геронтокрация. С една дума, както се казва, бях му набрал много, на иначе дълбоко уважавания от мен Спас Карафезов. Той, изтъкнатият демократ, аристократът като излъчване не последва брилянтния пример на доста по-младите си приятели Владимир Желев, Данчо Данчев и Димитър Парапанов, оттеглили се съвсем доброволно от своите високопрестижни председателски позиции още преди две-три години, а неистово се вкопчи в председателското кресло, под претекст на различни, сякаш не особено състоятелни мотиви - че без читалищното председателство щял да загине, че имал нещо си да довършва, че искал да отпразнува и 90-годишнината на любимото читалище, че трябвало да се срещне и с новия президент. И в резултат на моето дълбоко възмущение от това негово двойствено поведение аз излях спонтанно гнева си в споменатия вече текст, акцентирайки върху някои негови не съвсем позитивни качества.
Без никакво съмнение събранията на любимото читалище могат да си протичат и занапред като седенки - от весели по-весели! Но при избора на неговите органи трябва да участват само редовно отчетени членове. При мое експресно журналистическо разследване установих, че не са си плащали членския внос години наред Снежка Кирчева и Цветанка Попова (2014, 2015) или пък че въобще не са членове на читалището – Димитър Димитров - Багера, когото дори избираме и в Настоятелството. Този фрапантен факт компрометира веднага легитимността на въпросното отчетно-изборно събрание. Аз от раз се натъкнах на три случая, а възможно е те да са 13, няма да се изненадам да са даже 33. Не бива да се допускат да гласуват също и придружители и гости. Огромният екип (16 души) на г-н Карафезов има сили, ако му се възложи, да организира честни избори. Какво пречи на редовно отчетените членове, както се практикува в някои териториални организации на ССБ, да се предоставя картонче с печат на читалището, с което те да изразяват своя вот? И след като на читалищния председател много му се работи (човешко, съвсем човешко) и се нуждае от добро възнаграждение (още по-човешко), нека в това отношение да покаже някакъв управленски капацитет и известна почтеност, а не манифестация на артистична хаотичност и безогледен клиентелизъм. Най-вече заради медиите, гостите, придружителите. И преди всичко - заради безпроблемната регистрация на новоизбраните читалищни органи. Иначе, един Божи ден, и на читалищните служители може да им хрумне да последват пресветлия пример на работещите в сп. "Зари", гласували вкупом на Спас Карафезов два пъти вот на недоверие.

Назад

Всички статии на Брой 12, 2016

*РЕДАКЦИОННО

Уважаеми читатели,

3 ДЕКЕМВРИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

Поздравителен адрес от ТСО на ССБ Велико Търново

ВЕСЕЛА КОЛЕДА

Поклонението на влъхвите
Градът на коледните елхи
Невидимото
Двамата слепци

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Асеновград
Плевен
Велико Търново
Севлиево
Добрич
Кърджали

МОЯТА ДУПЛИКА

Относно Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928"

ПРЕМИЕРА

След 30 години - среща с читателите
Сърцето не е самотен бог

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

ЮБИЛЕЙ

120 години от рождението на Петко Стайнов
Хоров фестивал
Отново на висота, както винаги