Брой 12, 2016

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Добрич


Прегръщаме те с обич

"Приятели, не забравяйте - животът е мираж
Повече веселие, вяра и кураж!
"


Калинка КОВАЧЕВА

Един поздрав за нашата приятелка за нейния 85-годишен юбилей, за Стоянка Иванова Миланова от ТО на сляпо-глухите в Добрич! Стройна мома, красива и обаятелна, намира своето щастие в нашия град при съпруга си Иван. Двамата са заедно вече 53 години. По-правилно е да се каже, че са неразделни и влюбени и до днес. Те са пример за здраво и уважавано семейство. Въпреки трудностите, които ги съпътстват.
Мамчето, както ние я наричаме, започва да работи твърде рано. Не е имала време да учи, но работата й във фабрика "Добруджански текстил" й създава име и авторитет. Тя е сред ония работнички, чийто труд се забелязва и оценява. И когато всичко върви от добре по-добре, идват трудностите за нея и семейството й. През 1983 година се появяват първите увреждания – отлепване на ретината на двете очи. Влошава се и слухът. Стоянка получава първа група инвалидност и излиза в пенсия. Но животът не свършва за нея. Тя се устремява да върви по друга пътека. Пътеката на новото поприще! От 2000 година става член на ТО на сляпо-глухите в Добрич и е една от най-дейните в организацията. Избрана е в ръководството, основателка е на спортния клуб, носителка е на четири медала от националните състезания по физическите дисциплини клякане и коремни преси. Активен участник е в състава за автентичен фолклор. Да отбележа и нейната голяма обич към близките хора, на които винаги е в помощ.
Да поговори с някого, да го посрещне в дома си, да даде приятелски съвет - Стоянка прави с удоволствие тези неща. Чувства се щастлива, когато е сторила добро на някого. Тя не чака отплата. Стига й една усмивка и едно благодаря. Такива са и отношенията в семейството й. Съпругът Иван често споделя, че винаги е пръв помощник в домакинските работи, при отглеждането на сина им Мишо, на семейството му, на внучката. Сега вече Стоянка чака правнук или правнучка, за да бъдат старините им още по-щастливи. А какви кулинари са! Най-различни вкусотии, приготвени от тях, сме хапвали в клуба. По различни поводи е носила баници, баклава, локумки и какво ли още не. Танчето често отбелязва: "Това го направи моят Иван".
Семейството и приятелите й отбелязваме рождения й ден, чукнали чаши за здраве и дълъг живот на нашата Стоянка, както и на нейния Иван. Сладки да са винаги залците им и още по-големи обичта и уважението един към друг. За тях двамата с удоволствие бих изпяла песента "Красив роман е любовта, написан без начало и без край!". Кое е повече от здравето, любовта и уважението? Може би равносметката, че си живял достойно, въпреки сполетялото те нещастие, за да бъдеш по-различен от другите, но и да ни покажеш, че в живота винаги има решения - стига да ги търсиш!
Обичаме те, Танче! Посрещай още повече рождени дни и все заедно с нас!

Мария ПАСКАЛЕВА



Назад

Всички статии на Брой 12, 2016

*РЕДАКЦИОННО
Уважаеми читатели,
3 ДЕКЕМВРИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ
Поздравителен адрес от ТСО на ССБ Велико Търново
ВЕСЕЛА КОЛЕДА
Поклонението на влъхвите
Градът на коледните елхи
Невидимото
Двамата слепци
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Асеновград
Плевен
Велико Търново
Севлиево
Добрич
Кърджали
МОЯТА ДУПЛИКА
Относно Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928"
ПРЕМИЕРА
След 30 години - среща с читателите
Сърцето не е самотен бог
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
ЮБИЛЕЙ
120 години от рождението на Петко Стайнов
Хоров фестивал
Отново на висота, както винаги




Архив на изданието
1 2 3