Брой 01, 2017
Тема: ПРИЗНАНИЕ
Сесия, посветена на Петко Стайнов
Без преувеличение той беше велик българин не само в музиката и в обществения живот, но и в чистотата на обществените и човешки отношения. Винаги е отстоявал българския дух в творчеството, в стотиците срещи и публикации. Като директор на Института по музикознание при БАН от 1948 г. до 1977 г. той полагаше изключителни грижи за развитието на българската музикална култура. Академик Стайнов не се прекланяше пред официалните власти, когато ставаше дума за българския фолклор, за неговото изучаване в училищe. Той застъпваше становището, че в общодържавните и местни фестивали и другите музикални прояви трябва да се застъпват български творби и фолклор. На различни форуми Петко Стайнов отстояваше ревностно тази теза.
Националните съдържание и характер в музикалното и певческо творчество на Петко Стайнов бяха предмет на обсъждане и задълбочено виждане в редица доклади на сесията, организирана от Института за изследване на изкуствата при БАН. Тя се състоя на 23 ноември в големия салон на Академията. Бе открита от директора на института доц. д-р Емануел Мутафов. Бих искал да спомена, че под това наименование са включени Институтът по музикознание, ръководен в миналото от Петко Стайнов, заедно с Центърът по архитектурознание при БАН. Основният доклад прочете проф. д-р Елисавета Вълчинова Чендова. Авторката е свързана и с фондацията на академик Петко Стайнов. Тя представи главното в живота и творчеството на юбиляря, неговия принос за българската музика и култура. Проф. Куюмджиев от пловдивския университет и д-р Диана Дамянова говориха за активното участие на академика в издирването на народни песни в цялата страна и неговото съдействие за подкрепа на сътрудниците му. Проф. д-р Румяна Каракостова, която беше водеща на сесията с проф. Ченкова, обрисува периода, през който Петко Стайнов става първия директор на националната опера през 1943 година. Ученият музиколог проследи развитието на българската опера от самото начало, когато са поставяни опери в България. Операта е давала своите представления в Народния театър. Петко Стайнов е увеличил творческия състав. Привлякъл е изпълнители и режисьори от чужбина. Наред с българските творби е поставял с успех Вагнер.
Доцент д-р Росица Тодорова от СУ направи интересен анализ, свързан със слепотата на академика. Тя проследи отделни моменти от творчеството му и застъпи схващането, че загубата на зрението има определена роля. Според нея слепотата е стимулирала развитието на таланта на композитора. За популярните "Тракийски танци" в полето на диалога "традиция - съвременност" докладва проф. д-р Емилия Коларова от НМА. Доц. Марияна Булева илюстрира етоса, патоса и логоса на звуковата повторност в хоровите балади на Петко Стайнов. Доц. д-р Росица Драганова представи творчеството на Петко Стайнов в учебниците по музика - практика и интерпретации. Авторката подчерта празнотата в новите издания за изучаване на музика през последните години. Според нея Петко Стайнов и другите големи български композитори трябва да бъдат познати на младото поколение.
Хоровият диригент и сътрудник на института д-р Галина Луканова информира за дешифрираните творби на Петко Стайнов от брайл в периода 2000-2015 година. В нейното изложение бе споменато няколко пъти името на члена на настоятелството на НЧС "Луи Брайл 1928" г-жа Керанка Милушева. Тя и композиторът Луканов преглеждаха брайловите ръкописи на академика и откриха непубликувани досега песни.
Учените от Академията изразяваха своите уважение и признателност към големия български композитор. Ние имаме не по-малко основание да се гордеем с тази изтъкната личност и човек. Той винаги е заемал централно място в нашето дело. През 1928 г. заедно с други будни слепи хора - писатели и преподаватели от Института за слепи, основава Националното читалище и става негов първи председател до 1945 година. На VІ съюзен конгрес през 1971 г. единодушно е удостоен със званието "Почетен председател" на организацията. Петко Стайнов винаги е бил духовен пример за всички, които са вървели по пътя на образованието, изкуството и интелектуалните професии. Аз имах щастието да го познавам отблизо. Общувал съм с него и семейството му. Съхранил съм скъп спомен за благата и усмихната негова съпруга. Тя му създаваше условия за творчество и заместваше очите му. Трудно преживя нейната загуба. Крепеше го работата в Института по музикознание и участието му в музикалния и обществен живот на България. Петко Стайнов почина през месец юни 1977 година. Поклонението беше във фоайето на зала "България". Хиляди хора се стекоха. Сред тях беше Тодор Живков с дъщеря си Людмила. Българската общественост се прощаваше с големия творец и човек. Бих искал да завърша с думите на Иван Вазов - "а моите песни все ще се четат. Те са жив отклик на духа народен...". Музиката и песните на Петко Стайнов ще се изпълняват и в бъдеще. Ще останат живи обичта му към Отечеството и яркият пример за подражание за неговите братя и сестри по съдба.
Спас КАРАФЕЗОВ
Всички статии на Брой 01, 2017
В СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС НА ССБ
2016 - година на нови идеиКаталог на записаните нови заглавия през 2016
Каталог на възстановените заглавия през 2016
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБПравила, графици и цени за ползване на почивните бази на ССБ през 2017 година
10 години Федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания"
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
КюстендилСилистра
Добрич
Горна Оряховица
