Брой 10, 2007

Тема: ОБЩЕСТВО

Равни възможности - мираж или реалност?

Какво означава "равни възможности за всички"? Нещо като острова Утопия или изгубения рай? Мисля, че ако имаше равни възможности нямаше сега да пиша за това. Те щяха да бъдат нещо просто, за което няма какво да се говори. Както не усещаме, че имаме крака или сърце, когато сме здрави. Нещо като дишането, пиенето на вода или гальовното докосване на слънчевите лъчи. От опит знам, че когато много се говори за нещо, то или е на изчезване, или изобщо го е нямало. Но едно е сигурно - то наистина ни липсва.
Равни възможности за какво? За живот, образование, приятелство, любов и т.н. По принцип всички хора са с различни възможности, независимо дали имат увреждания. Не можем да изберем времето и мястото, където живеем, родителите си, способностите, които имаме и условията за тяхното упражняване и развитие. Друг е въпросът, че ако човек е различен или има увреждане, постигането на нещо, което за другите е несъществено или даже неосъзнато, е по-трудно и понякога изисква усилия в продължение на много време. За постигане на равни резултати на хора с и без увреждане, при всички други равни условия, увреденият полага много повече труд. Това не може да се промени. Може само да се улесни трудното пътуване през живота. Не всичко е постижимо за всеки, но е добре всеки да може да прави това, за което има талант и желание и е по силите му.
Сляпа съм от рождение. Завърших Училище за деца с увредено зрение в София, а после Българска филология. Тогава нямаше компютри. За да уча материала, трябваше някой да ми чете. Исках да работя като редактор, но не можех без сътрудник, който да чете материалите на глас. Отказах се от мечтата си. Работя нещо подобно в печатница за слепи. Сега мога да работя с компютър. Търся си работа в Интернет. Да, намират се привлекателни обяви, но сега пречките са две - ако ми простят, че съм сляпа, остава друга бариера, която не  мога да премина - не съм достатъчно млада. Пък и актуалната снимка, която им изпращам, едва ли ще им каже кой знае какво. Освен другото, трябва да бъда и красива. Колкото за образованието, както разбирам от условията, които поставят, то няма особено значение. Ето, трябват все неща, които не мога да променя - да прогледна, да стана млада и красива.
Давам този пример със себе си, за да не обидя някого, но равните възможности не включват само работата. Това са приятелствата, семейството, възможността за развитие и радостта от живота. Разбира се, че не са равни. Не е в характера ми да доказвам какво мога. Искам просто да живея, да творя, за да бъда единствена, както всеки човек на земята, да се радвам и да радвам околните. А колко време и нерви съм изгубила, за да доказвам, че съм си научила материала в университета например и че трябва преподавателят да ме изпита нормално, а не да се пита почти на глас за какво съм дошла. Не само за себе си, правех го и за другите, които идват след мен, както други са проправяли пътеката за мен в умовете на други преподаватели. Искам да не бъде така, но може би никой не е виновен за това. Равни възможности няма да има, но поне да е по-лесно и достижимо да използваме тези, които са достъпни за нас. Отмина времето на социализма с изкуственото самочувствие, че сме граждани на родината, преизпълняващи плановете. Все пак тогава за хората с увреждания беше възможно да имат семейства, да работят и да се чувстват горе-долу нормално. Сигурно ще кажете, че това е проблем за всички хора, дори и без увреждания. Съгласна съм: невъзможностите са почти равни.
Винаги съм била дълбоко убедена, че сме равни като хора, като живеещи, мечтаещи и търсещи място за себе си в света същества. В какво тогава се състои равенството и неравенството? Добре, ще прекарам живота си като различна, но има ли изход, това ли е всичко? Отговор на въпросите ми даде Библията. Да, равни сме по нещо много важно - като Божии творения. Създадени сме по един образ, на Твореца, затова и искаме да живеем като равни. Равни сме и по това, че Той ни обича еднакво. Дава слънце и вода на всички, добри и лоши, дава радост на всички сърца, независимо какъв е животът им. Има и друго нещо, което казва Библията. И в него е моята надежда. Той е изпратил на Земята Своя Син Иисус Христос, за да умре на кръста за нашите грехове. Може би това ще се стори на някои изтъркано и познато, като стихотворение, чийто смисъл се губи в ритъма на думите. Аз знам, че това е истина, че Той ще се върне на Земята и ще вземе със Себе Си за вечен живот всички, които са повярвали в Него. Той иска да бъдем заедно завинаги и всеки човек със своите особености представлява скъпоценност за Него. Това определя моето самочувствие. Не мога да мисля за себе си по друг начин, освен като за наследница на небесното царство. Да, Бог ми казва, че съм Негова дъщеря и ще живея с Него във вечността и всичко това тук ще се забрави като сън, кога кошмарен, кога прекрасен. Но сега трябва да бъда тук, за да кажа на всички, че имаме равни възможности, че любовта Му е толкова голяма, че стига за всички и носи изцеление от преживяното.
Така разбирам равните възможности. А тук и днес, когато всичко е толкова трудно, вярвам, че Той ще помогне на всеки от нас в ежедневните нужди. В това време, когато откровено и без срам се оформя естетическият идеал за човек без духовни ценности, стремящ се по всякакъв начин да получи повече пари, когато най-важен за оцеляването е външният вид на нещата и човекът е стока, продавана според опаковката си, имам надежда, че съм дъщеря на Небесния баща, че Той ме обича и ми помага да не живея само с хляб, но и с всяко слово, което е от Божиите уста. Радостното е, че всички имаме равни възможности да Го потърсим и опознаем. Повярвайте ми, така се живее по-леко.

Румяна КАМЕНСКА-ДОНКОВА

Назад

Всички статии на Брой 10, 2007

15 ОКТОМВРИ - ДЕН НА БЕЛИЯ БАСТУН
15 октомври - Международен ден на белия бастун
Състезание по ориентиране за незрящи по случай деня на белия бастун
Тържествен концерт
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Абонамент 2008 г.
ДИСКУСИЯ
Как да се отчитаме
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Стара Загора
Вести от Добрич
Висока оценка получиха добруджанци
Долни Дъбник
Стамболийски, Отчет на УС на ТСО на слепите
На един концерт разстояние
МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ
Руска делегация посети България
Благодарствен адрес
Подарък от народа на Япония
Приветствие на Посланик Такеда на церемонията по приключване на проекта в Националната библиотека "Луи Брайл"
ОБЩЕСТВО
Равни възможности - мираж или реалност?
ОБЯВИ
Малка обява
ПРОЕКТ
Проект 2007-10-16
РЕХАБИЛИТАЦИЯ
Слепите хора в Япония
РУБРИКА ЗА ХОРА ИЗВЪН СИСТЕМАТА НА ССБ
Пътят на адвоката
СЪОБЩЕНИЯ
Ново в Съюзната фонобиблиотека
ТВОРБИ ОТ СЛЕПИ АВТОРИ
Магарешко време




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017