Брой 02, 2017

Тема: ЮБИЛЕЙ

Един истински хомо луденс

Ангел СОТИРОВ
Снимки - Йоана ГРУДЕВА

Преди да стане публикуван и четен автор, той има професионалната съдба на велик американски писател. Още от крехката си юношеска възраст е монтажник в "Марица - Изток" и Чирпан, апаратчик в старозагорския АТЗ. Шест години учителства в родопското село Ерма река и в чирпанското Найденово, две години е турбокомпресорист в Долината на голямата химия (Девня), три години е електромонтажник в "Успех" - Варна, запълвайки понякога гърба на сертификационните картони със свои стихчета. Четвърт век масажира гостите на варненските курорти, а в главата му пак се въртят думи в различните стихотворни стъпки. Имало е случаи, когато е помолвал негови пациенти да му запишат поредната продукция на литературната му муза (зрението му вече е доста влошено). Като учител е отличаван със специални награди и звания, сподели съпругата му.
Едва 10-годишен се прави успешно на художник. Опитва се и да стихотворства на тема "Къкринския гаф на великия Васил Левски". На 14 години негова първомайска поетична творба има доста по-добра съдба - тя е публикувана в училищния стенвестник. И когато Митко минавал покрай дуварната медия, извръщал глава от нея, лицето му пламвало, идвало му да потъне в земята от срам. Може би е предусещал присмехулното отношение към стихотворците на прочутия Сократов ученик. На подрастващия поет също му се налага да представи стихотворението си и пред своите съселяни на тържественото им събрание по случай бойния празник на труда. През 1979 г. негово стихотворение вече намира място и в по-престижни медии - сп. "Художествена самодейност", и по същото време в сп. "Зари". Почти след две десетилетия (1998) най-после тръгва към зажаднелия за поезия български читател и неговата първа книга "Отново", включваща 24 творби в римувана реч, предимно от жанровете гражданска лирика и сатира. Веднага след публикуването й варненският рок състав "Ние не можем да свирим" си харесва сатиричното стихотворение "Внимателно с боклука" и го прави текст на своя песен, превърнала се светкавично в хит. И така Димитър Грудев е сред тези, за които Платон се произнася твърде двусмислено, да не кажа сякаш не съвсем ласкаво. За древногръцкия философ поетът е "леко и хвърковато същество, вдъхновено и обезумено". Между другото стихотворни творби на Димитър Грудев са превеждани на немски и финландски, разнасяйки поетичната му слава в далечни от България земи. И замалко да пропусна още един куриозен факт - той има сполучливи поетични опити на немски и италиански. Преди 12-13 години пробва перото си и в прозаическия жанр. Втурването му и в белетристиката изглежда се дължи не само на приземяващите квалификации на Платон за поетите, но вероятно и на доста категоричното твърдение на поета Любомир Левчев, че "не поезията, а прозата е хлябът наш насущний". Без съмнение, получавайки поредица от литературни награди през последното десетилетие, Димитър Грудев се нарежда сред големите български майстори на късия хумористичен разказ. На Деветия национален конкурс за хумор и сатира "Кубрат - 2016", в раздела "Разкази, стихотворения и фейлетони" той отново е лауреат. Макар и да е бронзово отличието, позицията е много престижна, защото моят високонадарен персонаж тук отново мери оригинални инвенции и творчески умения със своите събратя по перо от цялата страна. Пак в Кубрат, в същия раздел, преди осем години висококомпетентното жури без никакво колебание му отрежда сребърната позиция. Любопитното е може би, че при четири негови участия в този национален конкурс той два пъти попада в призовата тройка. Да не забравяме също, че през 2015 г. пък в Каспичан на международния конкурс "Майстори на шеговития къс разказ" с творбата си "Щастливец" той се окичва със сребърното отличие. Надали е случайно, че негови произведения всеки месец звучат и по програма "Христо Ботев" на БНР.
През 2012 и 2013 година в литературния проект "Пощенска кутия за приказки" по зададена тема със свои творби под псевдонима граф дьо Гро Димитър Грудев попада веднъж в десетката, а едната година безапелационно е в тройката на супермайсторите за този жанр. Едно от журитата се оглавява от всеизвестния писател и политик Любен Дилов - син. Приказката "Полет в нощта" на Димитър Грудев се чете от популярната певица Мария Илиева. Текстът му "Научно съобщение" се презентира от не по-малко известната Вики Терзийска.
Разбира се, той пише също така талантливо и нехумористични къси разкази, така наречените микроразкази – до 4-5 страници. И доколкото си спомням, първият му разказ от този сорт е със заглавие "Дъжд". Но те сякаш досега не са бивали обект на високопрестижни национални награди. По голямата част от разказите на Димитър Грудев са публикувани в списанията "Зари" и "Звук и светлина", във вестник "Стършел", а шест-седем от тях са намерили място и в неговата втора книга "Светла вест" (2008).
И един любопитен щрих от характера на нашия герой. В началото на 90-те години на миналия век Димитър Грудев, както много други, решава да узнае отношението на страшната Държавна сигурност към неговата особа. И чрез близък на брат си от специалните служби научава, че тази институция смята тяхното семейство - двамата братя и сестрата, за "бахчеванджийска" спокойна, бавна вода, с която се напояват зеленчуковите градини. Сиреч - за кротки и безопасни за тоталитарната власт хора. И наистина той е спокоен, уравновесен, привидно небунтовен човек. А знайно е, че поетът е обречен на вечно опозиционерство.
Зад всеки успял мъж стояла винаги една жена. Димитър Грудев не прави изключение от това правило. До него плътно стои почти четири десетилетия неговата съпруга Шами (Елена). Тя е негова муза и опонент, секретарка и асистент, шофьор и таен съветник, главен градинар и старши дизайнер на тяхното фантастично обиталище, готвачка и камериерка. За съжаление преди седем години Льонката го напуща и се преселва в другия, може би по-добрия свят.
Димитър Петков Грудев е роден в малкото чирпанско селце Голям дол. Той е изтърсакът - третото дете в семейството на позакъснял с женитбата пощенски чиновник и доста по-младата от него веренска мома. Основно образование завършва в родното си село, а гимназия - във "вадиножния" Чирпан. В дупнишкия учителски институт пък придобива учителска правоспособност по изобразително изкуство и трудово обучение. След време, поради отслабване на зрението, е принуден да се преквалифицира и като масажист в софийския институт за здравни кадри. И то с най-високия успех от целия випуск!!! На закачките ми относно дупнишките му студентски спомени Димитър Грудев твърде остроумно ме контрира, че той наистина няма висше, но е получил много свише! Но да напомним на нашия колоритен персонаж библейския стих, че комуто е много дадено, от него и много ще се изисква! Съвсем изненадващо за много негови приятели и почитатели на 10 февруари следобед голямдолецът граф дьо Гро започва отброяването на своето осмо десетилетие. Освен като автор на текстове в мерена и немерена реч, човек със завидно чувство за хумор и самоирония, го познаваме и като вдъхновен рецитатор на чужди и свои стихове, активен спортист, запален планинар и отявлен почитател на пешеходния туризъм. И най-вече като неизтощим хомо луденс! Да, истински хомо луденс, който никога не се уморява да се шегува и забавлява. Впрочем да информирам читателите, че вече 37 години литературни продукти на винаги екзалтирания Димитър Грудев можем да срещнем по страниците на списание "Зари".
Кръглите годишнини обикновено са повод за равносметки. На везните се слагат желаното и постигнатото. Макар и автор само на две книги и баща на две прекрасни дъщери – Йоана и Петя, Митко Грудев има сериозни основания да бъде силно удовлетворен от постигнатото досега в живота. Да му пожелаем през новото десетилетие крепко здраве, по-обилна съчинителска продукция, много публикации, атрактивни хонорари! И, разбира се, поне още една литературна книга!!!

ДЪЖД

Заваля изведнъж! Като в разказ на начинаещ автор. Пролетен беше този дъжд! Само пролетният дъжд завалява така изведнъж. Есенният дъжд вали по друг начин! Като завали, та по цяла неделя мъгла и влага! Та… Та така де! Когато заваля, аз бях на автобусната спирка. Естествено, че нямах чадър! Кой поет ще тръгне с чадър, когато вали дъжд!? Аз нямах чадър, но момичето имаше! Кое момиче ли!? На всяка автобусна спирка винаги има по няколко момичета, но на тази, понеже беше по-забутана, имаше само едно. То, момичето, бавно разтвори своя чадър над главата си. Бре, какво предвидливо момиче! Сигурно има големи, добри очи. Ще се приближа до него…
- Господине, господине, елате при мен под чадъра - изчуруликва момичето. Момичетата, знаете, винаги чуруликат!
- Ама, такова - започвам да мънкам аз. В такива случаи момчетата винаги нещо мънкат.
- Елате! Елате! - настоява момичето. - Съвсем мокър сте! Ще настинете. Впрочем хайде да отидем до вкъщи, да се изсушите. Аз живея наблизо.
Господи, каква светла и топла стая! И колко много книги - Яворов, Дебелянов, Лилиев!
- Обичате ли поезия? - пита момичето.
- Да! Дори и аз самият пиша понякога.
- О, Вие пишете! Това е много интересно! - възкликва радостно момичето. - А бихте ли казали нещо свое, докато изсъхне ризата Ви и изпием по едно кафе.
- Разбира се! С удоволствие:
"След толкова време очите ми пак се усмихват!
И думи неказвани толкова време
казват устата отново!
След толкова време
сърцето ми пак залудува
и устните устни целуват отново!!!".
- И устните устни целуват отново! - повтаря момичето последния стих и внезапно ме целува!
Слънцето наднича през прозореца. Ризата ми е изсъхнала. Вече не вали!
Сигурно! Сигурно в стаята на момичето не вали, но тук на автобусната спирка дъждът се усилва. Студени тръпки пълзят по гърба ми и ме връщат към действителността. Вече съм съвсем близо до момичето.
- Извинете, бихте ли ме приютили под чадъра си - събирам смелост аз.
- Моля!? Да Ви приютя под чадъра си ли? Ами едно кафенце да Ви предложа не желаете ли!? - гласът на момичето е дрезгав и груб. Очите - тесни, студени и зли. - Господине, когато вали дъжд, си носете чадър!
В този момент автобусът на момичето пристигна и то изчезна зад вратите му като в някой разказ с неочакван край!

Варна, 2004

Димитър ГРУДЕВ

КАЗВАЙ МИ!

"Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Не ми го казвай! Не ми го казвай!"
Из песен на дуета Стефка БЕРОВА и Йордан МАРЧИНКОВ

Всеки ден ми казвай:
"Обичам те! Обичам те!".
Макар понякога да не ти вярвам!
Макар понякога да казвам:
"Не ми го казвай! Не ми го казвай !".
Ти пак го казвай всеки ден!
Макар че, както казват,
от толкоз много казване
то става само думи, празни думи.
Ти пак го казвай всеки ден!
Защото аз все пак ти вярвам!
Вярвам ти и те обичам!

ВЯРВАЙ В МЕН!

"За да не полудееш,
прави се на луд!”

Очите ти са пълни със сълзи!
Сигурно и ти си мислиш, че съм луд!
Ръцете твои в моите ръце държа.
Ще мога ли със теб напред да продължа?

Несигурност душите ни руши!
Но трябва някак да се издържи!
Ще дойде пак отново пролетта
с люляка и славея в нощта!

Ябълките пак ще разцъфтят
и птиците при нас ще долетят!
Вярвай в мен! Аз още вярвам в теб!
Изтрий сълзите и се усмихни!

ЗДРАВЕЙ!

Чаровнице Варна, здравей!
Суетна, кокетна,
капризна, коварна!
Слънчева и лъчезарна!
Ти моя съдба си!
Ти моя си мъка!
Обич, омраза,
любов и разлъка!
Изневерите мои прости!
Пак ме обичай! Обичай ме ти!
Защото не мога без теб!
Чаровнице Варна, здравей!

Димитър ГРУДЕВ

Назад

Всички статии на Брой 02, 2017

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Силистра
Плевен

ИЗБОРИ

Машинното гласуване за незрящи граждани

ИНИЦИАТИВА

Нов български университет предоставя образователна и творческа възможност на хора в неравностойно положение

ЛЯТО 2017

Условия, графици и цени за почивка в ПС "Релакс" - Шипковски минерални бани през 2017 година

НОВОСТИ

Българско изобретение в помощ на незрящите
Уникален справочник "Изявени пловдивчани"

ОФТАЛМОЛОГИЯ

Вторична катаракта

ПАЛЕЧКО

Кристалният Джакомо

ПРАЗНИЧНО

Сирни заговезни (Сирница)
22 велики мисли за прошката

ПРОЕКТИ

"Портретът на живота"

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РОДОЛЮБИЕ

Петте карача

ЮБИЛЕЙ

Орхан Мурад на 50 години
Един истински хомо луденс