Брой 02, 2017

Тема: ПРОЕКТИ

"Портретът на живота"


Фотографска изложба на хора с нарушено зрение

Беше голямо предизвикателство, когато реших, че искам да предам това, което най-много обичам, на хора, за които съществува презумпцията, че не могат да го направят. И въпреки че съм Тома Неверни, реших да пробвам да надмина собствените си граници и да помогна на други и те да го направят. Така се роди "Камера Луцида", в преносен превод от испански "Знаещият фотоапарат".
Така през 2013 година започнах да търся информация по тема, която ме е вълнувала от началото на века. На български нищо не намерих, признавам си - не съм се ровил достатъчно, но проучих най-големите величия в света и с който можах - говорих лично за да ме упътят. Така се запознах, макар и по "Скайп", с Андреа Джакоме - венецуелка, преподаваща в Аржентина, Марк Андреас - създателя на Seeing trough photography (гледане през фотография) от Ню Йорк, и с много настояване с най-известния и велик сетивен фотограф в света, доктора на изящните изкуства Евген Бавчар - словенец по народност, преместил се в Париж на млади години, след като тотално губи зрението си.
След няколко дълги разговора успях да разбера как мога да работя с хора с нарушено зрение и да ги обуча как да използват фотоапарата, и така създадох програмата на пилотния проект на "Камера Луцида", в който се записаха 8 души, но завършиха само двама, с които много се гордея. Две години по-късно чрез създадената от мен за тази и подобни цели организация успях да спечеля финансиране за преподаването на курс с дванадесет лекции с практика, на който се записаха повече хора, но завършиха 8 души. За мен преподаването и лекциите не бяха достатъчни - аз държах те да покажат това, което могат, и така освен в инструктор се превърнах и в техен куратор. Създадох обща концепция на изложбата, а те, съответно, на собствените си индивидуални проекти и накрая ги заснехме. Тогава научих най-много.
Целта ми като куратор бе фотографите да покажат себе си чрез образи и така курсистите да покажат какво са научили. Първи показа своите фотографии Николай Примов. Той избра да създаде проекта "Различните лица на голата истина", който изобрази чрез фотографиите на гол женски модел. Верка Стоянова, която доста говори за себе си и обожава природата, създаде "Моята природа", Михаил Илиев сътвори "Емоциите в шаха", Ивайло Донков показа "Моята музика", Панчо Карамански реши да построи своите "Градски пейзажи”, а сестра му Елена чрез техниката на сканографията ни показа "Моите мечти".
И така на втори декември в 18 и 30 минути бе открита изложбата в галерийното пространство на корпоративния офис на "БНП Париба" и въпреки че изложбата беше до 5 януари, тя бе удължена до 20 януари. За незрящите се адаптираха 10 фотографии на тактилни карти, придружени с аудиограми, за да могат и творци, и посетители да осезаят образите. В бъдеще изложбата ще се покаже и в други градове. Част от творците успяха да създадат материал и за самостоятелни изложби, които тепърва ще се показват.
Що се отнася до бъдещето на проекта - той продължава и през тази 2017 година с втората му част, която също ще бъде разделена на сребърнохалогенидна и цифрова фотография. Ще създадем фотограми, химиограми, луменограми, сканографии, ще се научим да правим контактни и контролни копия що се отнася до аналоговата сребърнохалогенидна фотография, а във втората част ще изучим как да работим с програма за обработка на изображения.
Ако се питате как един незрящ човек снима, отговорите може да са много, но аз ще се спра на три от най-спрягащите се, като се надявам да не опростявам нещата.
Първата група създава собствените си образи в главата си, след което използва техниката, за да ги материализира. Евген Бавчар казва, че фотографира това, което си представя. Този вид изображения са разработени първо в мисълта, а след това са заснети с фотоапарат. За тези творци фотографията е процес на материално създаване на образи, които предварително съществуват като идеи.
Втората група разполага с фотоапарати, за да запамети света, но като незрящи те не могат с точност да селектират композицията или да си налагат автоцензура. Резултатите на този вид творци са чисти, нефилтрирани през човешката призма, и в своята същност концептуални. Те работят извън логиката на композицията или тираничността на решаващия миг.
Третата група има малко остатъчно зрение. Повечето фотографи виждат, за да снимат, но тези творци снимат, за да могат да виждат. Те зависят от допълнителни устройства, за да виждат, между тях и фотоапаратите. Живеят в едно визуално пространство, създадено от подобрено виждане. Този вид творци създава своите светове по един съвременен начин - фотография по фотография. Техните образи се намират на границите между ограниченията на физическото зрение и желанието за създаване на образи.
Въпреки тези три начина на създаването на образи, не е толкова важно как, а защо му е на един незрящ да го прави? Простият отговор е основното човешко желание - да го прави. "Мисля, следователно съществувам" е казал Рене Декарт, но Евген Бавчар е казал - "Представям си, следователно фотографирам". Бавчар добавя - "Когато един незрящ казва, че си представя, значи той има вътрешна представа за външната реалност".
Записването за курса тази година е отворено, като продължава да е безплатно за незрящи. Започваме на дванадесети март в офиса на фондацията на улица "Деспот Слав" №14А с темата "Фотограма". За записване и повече информация се обадете на телефон 0899907399.

Алберто СТАЙКОВ



Назад

Всички статии на Брой 02, 2017

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Силистра
Плевен
ИЗБОРИ
Машинното гласуване за незрящи граждани
ИНИЦИАТИВА
Нов български университет предоставя образователна и творческа възможност на хора в неравностойно положение
ЛЯТО 2017
Условия, графици и цени за почивка в ПС "Релакс" - Шипковски минерални бани през 2017 година
НОВОСТИ
Българско изобретение в помощ на незрящите
Уникален справочник "Изявени пловдивчани"
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Вторична катаракта
ПАЛЕЧКО
Кристалният Джакомо
ПРАЗНИЧНО
Сирни заговезни (Сирница)
22 велики мисли за прошката
ПРОЕКТИ
"Портретът на живота"
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РОДОЛЮБИЕ
Петте карача
ЮБИЛЕЙ
Орхан Мурад на 50 години
Един истински хомо луденс




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6