Брой 02, 2017

Тема: ПРАЗНИЧНО

Сирни заговезни (Сирница)


Станимир КАРАВЕЛИКОВ

Сирница или Сирни заговезни (Сирни поклади) е последният голям празник на зимата според старите български обичаи. През Сирната седмица се яде само сирене, мляко, яйца, чисто масло, риба и други безкръвни неща. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се). Оттогава като начало на Великденските пости се прекъсвали и сватбите, за да започнат отново на есен. По време на постите не се яде месо с изключение на риба. Възрастните е желателно да се хранят само веднъж на ден. През 1920 година църквата започва да разрешава един път седмично да се яде месо, но не и в петък.
На Сирни заговезни всички роднини се прощават, като по-младите отиват у по-старите, синовете и дъщерите у родителите, кръстникът у кума и тъй насетне. Самата прошка се иска, като по-младите правят три поклона, целуват ръка на по-възрастните и казват "Прощавай!". Затова празникът се нарича още и Прощални заговезни. При това ходене се занася на мъж лимон, а на жена портокал, пожелават се "сладки заговезни" и "леки пости". Денят е известен още и като Неделя на Всеопрощението или просто Прошка. На този ден според църковния канон се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви".
След вечеря почва обичаят "хамкане". Взема се едно парче бяла халва с орехи, връзва се на конец, спуснат от тавана, и се върти около трапезата. Всеки, особено децата, които трябва да стоят с ръце зад гърба, се мъчи да хване халвата с уста. В някои райони хамкат или ламкат първо бяло варено яйце, а после сирене. В миналото сиренето или жълтъкът от яйцето се запазвали за цяр против урочасване или лоша магия и болести през годината. Като си поначукат децата зъбите и носовете, халвата се отвързва и конецът се подпалва. Гледа се дали той ще изгори догоре или ще изгасне по средата. Ако изгори догоре, ще има плодородие по наречените неща (жито, вино, животни и други). Също може да се нарече и за сбъдване на пожелание. Ако пък конецът не успее да изгори до горе, очаквали се болест и неуспех. Изгарянето на конеца е свързано още и с пречистващата сила на огъня, като се наричало да изгорят злините като него.
Вечерта на Сирна неделя извън село се палели и прескачали големи огньове, наричани някъде "ортушка". Тази практика продължава на някои места и до днес, като огньовете се палят обикновено на улицата или на някое кръстовище. Древното поверие казва, че докъдето се вижда огънят - няма да вали през лятото градушка. Понякога запалените около селото огньове били толкова много, че цялото село било оградено от светъл огнен пръстен. Запаленият огън се прескача от млади и стари, за да не бъдат хапани през лятото от бълхи. Около запаления огън се играели хора и пеели песни, а старите обикаляли с шише ракия, черпели и се прощавали, като пожелавали здраве за догодина. В някои райони палели катранени мехове по дърветата да светят като фенери или гърмели с пушки.
Интересен огнен обичай се провеждал в Родопския регион от Хасково до Разлог. Вечерта на Сирни заговезни се хвърляли огнени стрели. Още от лятото на предходната година момците си приготвяли стрели от черен клен, като стрелите се изготвяли по такъв начин, че при хвърлянето си се въртели. Приготвяли се още една гъвкава тояга от дрян и едно по-дебело дърво. Вечерта на Сирница след вечеря момците отивали извън село на някой хълм с цялото това снаряжение и палели огън. Всеки от тях набождал стрелата на дряновата тояга, топвал другия й край в катран, запалвал го, замятал тоягата и я удрял в дебелото дърво така, че да изхвърчи стрелата надалеч. Всеки момък насочвал своята стрела към къщата на своето либе. Стрелите хвърчели високо във въздуха като огнени змейове, а момите и роднините ги чакали с котли с вода, за да не стане някой пожар. На сутринта момите се хвалели коя колко стрели е успяла да събере и това било гордост за нея и родителите й. Разбира се, този обичай не бил никак безопасен, тъй като се случвало някоя стрела да подпали сламен покрив на къща или да се забие в някой човек. Поради такава опасност някъде хвърляли мокри черги върху покривите.
Интересна е приликата на този обичай с подобен немски обичай, изпълняван също напролет. При него се въртят на ос огнени дискове, докато изхвръкнат и полетят надалеч. Тези дискове се хвърляли обикновено от някоя висока скала или хълм и както и при българските обичаи - те се изпълнявали за плодородие или за здраве в чест на родители, либе и така нататък.
Понеделникът след Сирни заговезни се нарича Чисти понеделник и на някои места има обичай хората да се въздържат три дни от ядене, наричано "тримерене". Някъде този понеделник се нарича още "Песи понеделник", защото момците хващали песовете и ги люлеели, за да не ги хваща бяс.
Вторникът след Сирница се нарича Черен вторник или "Глух вторник", понеже се смятало, че е лош ден и роденият тогава ще бъде нещастен. Този ден се празнувал против глухота.
Срядата след Сирница се нарича Луда сряда, защото се празнувала против полудяване, а четвъртъкът - Вироглав четвъртък, почитан против въртене на главата (световъртеж).
В някои райони на България с празника Сирни заговезни се свързват и кукерските игри и обикалянето на къщите от кукерски дружини.

Използван източник:
www.rodenkrai.com



Назад

Всички статии на Брой 02, 2017

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Силистра
Плевен
ИЗБОРИ
Машинното гласуване за незрящи граждани
ИНИЦИАТИВА
Нов български университет предоставя образователна и творческа възможност на хора в неравностойно положение
ЛЯТО 2017
Условия, графици и цени за почивка в ПС "Релакс" - Шипковски минерални бани през 2017 година
НОВОСТИ
Българско изобретение в помощ на незрящите
Уникален справочник "Изявени пловдивчани"
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Вторична катаракта
ПАЛЕЧКО
Кристалният Джакомо
ПРАЗНИЧНО
Сирни заговезни (Сирница)
22 велики мисли за прошката
ПРОЕКТИ
"Портретът на живота"
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РОДОЛЮБИЕ
Петте карача
ЮБИЛЕЙ
Орхан Мурад на 50 години
Един истински хомо луденс




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6