Брой 02, 2017

Тема: РОДОЛЮБИЕ

Петте карача


Има една такава местност край Харманли – наричат я Петте карача. Не знаех, че с това име е свързано едно старо предание, но ето как то стигна и до мен.
Играехме с едно съседско момче на улицата. По нея мина бай Васил с каруцата си. То не беше каруца като каруца, а подвижна художествена галерия. И конят не беше кон, а един червен лебед. За мънистата по повода и звънчетата няма да говоря. Ала нервен и избухлив беше той, та затова се страхувах от него. Но ето, че Звездомир го помоли: "Бай Василе, нека се повозим малко!". За моя изненада той спря каруцата и рече: "Хайде, качвайте се, момчета!" – и ние се качихме. Каруцата возеше удобно като файтон. Не усетихме кога сме излезли от града. Ето ги и петте карача. Дърветата бяха с ниска дървена ограда, боядисана в зелено. На едно от дърветата бе закована табелка с брадат орел – символ, че дърветата са защитен природен обект. Подминахме ги и свихме към реката. Спряхме под един голям орех. Бай Васил разпрегна коня да пасе, взе от каруцата един дълъг прът и каза: "Докъдето стигам с пръта съм аз, оттам нагоре сте вие. Хайде да ви видя какво можете!".
Много нещо съборихме. Останалото обрулихме. Земята покрихме с орехи, но се уморихме. Седнахме да починем и Звездо попита: "Бай Василе, защо всички казват на местността Петте карача? Аз, както и да ги броя, все до четири стигам".
"Ей сега ще се ядоса и ще ни изгони" – помислих си аз. Не познах. Бай Васил погледна нагоре и примигна няколко пъти, сякаш да подреди мислите си. Изкашля се да прочисти гърлото и започна: "Това е една стара история. Станала е преди двеста, триста, а и дори повече години. По турско живели петима братя в ей онова село. Знаете ли го?". Кимнахме утвърдително. Село нямаше. Имаше останки от къщи, високи до коляно.
Братята пасели и пазели стадата на рода си. Един ден никой от тях не дошъл да вземе храна от дома си. Разтревожените им близки тръгнали да ги търсят. Открили съсечените им тела, пръснати по полето. Защитавали се братята – но с дървени геги срещу саби и огнестрелно оръжие не могли. Близките им решили да ги погребат там, където са загинали – насред полето. Подредили петте гроба един до друг, та да са заедно и в отвъдното. Голяма била мъката им и много сълзи пролели. Станало чудо – от гробовете поникнали пет бряста. Тръгнала мълва - това е Божи дар. В тези дървета са душите на братята. И се грижели за брястовете като за близки хора.
Брястовете расли сред полето като един огромен зелен букет. Сплели клони един в друг, устоявали на природните стихии, тъй както братята се защитавали от разбойниците.
Минало много време. Други трима братя решили да си построят домове. Трябвали им дървета. Край Марица дървета много, но те си харесали брястовете, защото брястовото дърво е най-здраво. Знаели, че хората имат петте бряста за свещени. Знаели, но нехаели. За да не ги предизвикат и да попречат на замисленото, решили да си ги отсекат през нощта.
Мръкнало се. Тримата братя запрегнали каруците, метнали брадвите в тях и ей ги при дърветата. Бързо съборили първия бряст. После се нахвърлили да кастрят клоните. Секли, тъй както разбойниците секат петимата братя. Тогава дошло нещастието… Брадвата на единия брат се отплеснала и отсякла краката на другия. Ами сега? Нощ е. Полето пусто. Няма кой да помогне. Пък и раната голяма. То от брадва малка рана няма. Грабнали ранения да го носят в селото, но раненият издъхнал в ръцете им поради загуба на кръв. В една малка паланка такова събитие не може да се скрие. Тръгнали слухове - защо посегнаха на светите дървета!? Не знаеха ли, че в тях са душите на братята овчари!? Бог разгневиха и Бог ги наказа. Не знаеха ли, че брястовете са Божи дар?
Бай Васил неочаквано млъкна, забил поглед в земята. Изглеждаше замислен за нещо свое си. Мълчахме и ние със Звездо. Току-що разбрахме защо местността се нарича Петте карача, а не Петте бряста. Мълчахме, потресени от трагедията, разиграла се през вековете тук – съвсем близо около нас. Разбрахме защо това предание е оцеляло през вековете. Не е причината само в названието на местността. В това предание има и едно кодирано послание към идните поколения. Послание, вечно като десетте Божи заповеди - "Не прави никога никому зло, защото то може да се върне и със страшна сила да се стовари върху самия злосторник".

Петко АБАДЖИЕВ



Назад

Всички статии на Брой 02, 2017

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Силистра
Плевен
ИЗБОРИ
Машинното гласуване за незрящи граждани
ИНИЦИАТИВА
Нов български университет предоставя образователна и творческа възможност на хора в неравностойно положение
ЛЯТО 2017
Условия, графици и цени за почивка в ПС "Релакс" - Шипковски минерални бани през 2017 година
НОВОСТИ
Българско изобретение в помощ на незрящите
Уникален справочник "Изявени пловдивчани"
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Вторична катаракта
ПАЛЕЧКО
Кристалният Джакомо
ПРАЗНИЧНО
Сирни заговезни (Сирница)
22 велики мисли за прошката
ПРОЕКТИ
"Портретът на живота"
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РОДОЛЮБИЕ
Петте карача
ЮБИЛЕЙ
Орхан Мурад на 50 години
Един истински хомо луденс




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6