Брой 02, 2017

Тема: ПАЛЕЧКО

Кристалният Джакомо


Джани РОДАРИ

Едно време в далечен град се родило прозрачно дете. През него можело да се вижда както през въздуха и водата. Било от плът и кръв, а изглеждало като от стъкло и ако паднело, не се строшавало, най-много на челото му излизала прозрачна цицина.
Виждало се как бие сърцето му, виждало се как мислите му играят като шарени рибки в басейна си.
Веднъж по погрешка детето казало една лъжа и веднага хората видели нещо като огнена топка зад челото му: то казало истината и огнената топка се стопила. Оттогава нататък през целия си живот то не казало нито една лъжа.
Друг път един приятел му поверил тайна и веднага всички я видели като черна топка, която се въртяла в гърдите му, не му давала мира, и тайната престанала да бъде тайна.
Детето пораснало, станало младеж, после мъж и всеки можел да чете мислите му и да отгатва отговорите му, когато го питали, още преди да е отговорил.
Той се казвал Джакомо, но хората го наричали "Кристалния Джакомо" и всички го обичали заради неговата честност и край него всички ставали по-добри.
За жалост в тая страна се издигнал да управлява един жесток диктатор. Започнал период на насилия, несправедливости и нещастия за народа. Който посмеел да се възмущава, изчезвал, без да остави следа. Който се бунтувал, бил разстрелван. Бедните били преследвани, унижавани и оскърбявани по стотици начини.
Хората мълчели и страдали поради страх от последствията.
Но Джакомо не умеел да мълчи. Дори и да не отварял уста, неговите мисли говорели вместо него: той бил прозрачен и всички четели зад челото му мисли на възмущение – Джакомо осъждал несправедливостите и насилията на тирана. После тайно хората си повтаряли мислите на Джакомо и се обнадеждавали.
Тиранът накарал да арестуват Кристалния Джакомо и заповядал да го хвърлят в най-мрачния затвор.
Но тогава се случило нещо изключително. Стените на килията, в която Джакомо бил затворен, станали прозрачни, след тях - стените на затвора, и най-после - външните стени. Хората, които минавали край затвора, виждали Джакомо, седнал на своето столче, сякаш и затворът бил от кристал, и продължавали да четат мислите му. Нощем затворът разпръсквал силна светлина и тиранът в своя дворец трябвало да спуска всички завеси, за да не я вижда, но пак не успявал да заспи. Кристалният Джакомо, макар и във вериги, бил по-силен от него, защото истината е по-силна от всяко нещо, по-светла от деня, по-страшна от ураган.



Назад

Всички статии на Брой 02, 2017

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Силистра
Плевен
ИЗБОРИ
Машинното гласуване за незрящи граждани
ИНИЦИАТИВА
Нов български университет предоставя образователна и творческа възможност на хора в неравностойно положение
ЛЯТО 2017
Условия, графици и цени за почивка в ПС "Релакс" - Шипковски минерални бани през 2017 година
НОВОСТИ
Българско изобретение в помощ на незрящите
Уникален справочник "Изявени пловдивчани"
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Вторична катаракта
ПАЛЕЧКО
Кристалният Джакомо
ПРАЗНИЧНО
Сирни заговезни (Сирница)
22 велики мисли за прошката
ПРОЕКТИ
"Портретът на живота"
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РОДОЛЮБИЕ
Петте карача
ЮБИЛЕЙ
Орхан Мурад на 50 години
Един истински хомо луденс




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6