Брой 03, 2017

Тема: ИЗБОРИ

Предизборната сергия


Пред избори като пред избори. Сергията е налице и работи неуморно без почивен ден. Всеки обещава, обещава и спирка няма. Партиите развързаха предизборната кесия, която се оказа, че дори и дъно няма, тъй като вълшебствата не свършват и не свършват. Кое от кое по-хубави и по-примамливи! Ще си каже човек, че досега са ни управлявали примати, а не тези същите политици. Говоря най-вече от двете най-големи партии, а и някои от по-малките, разбира се, които в някакви моменти бяха я патерици, я бастуни, я златни пръсти и прочее улесняващи властимащите, а и себе си, естествено. Някои казват, че след лов и преди избори най-много се лъже.
У нас на практика предизборната кампания стартира още на 13 ноември 2016 г., когато генерал Румен Радев безапелационно спечели срещу г-жа Цецка Цачева на балотажа за президентския пост. Тогава хората казаха, че им е писнало, обаче самите хора не знаят какво искат, но със сигурност им е дошло до гуша от това, което беше досега.
Бойко Борисов дали допусна грешка, че обвърза резултата от президентските избори с управлението на страната, все още не може да се каже еднозначно. Но при нормална политическа среда това не беше необходимо, само че тук сякаш не можем да ползваме това прилагателно. ГЕРБ вече не са онзи фактор, но и нямат никаква конкуренция вдясно, колкото ляво и дясно да са условни понятия у нас. Единственият им противовес, ако съдим от политическото говорене, са БСП и Корнелия Нинова, която демонстрира сериозен заряд и хъс за борба, победа и управление. Но на всички партии програмите са им твърде сходни, като социалният аспект е силно застъпен, което изобщо не е за учудване, тъй като бедността е в такива гигантски размери и сме се докарали дотам, че живот и оцеляване са се превърнали в синоними. Жаждата да се влезе в парламента е толкова голяма, че се говори на ангро всичко, което гали изтерзаното ухо на полуживия избирател.
Ето, ГЕРБ говорят такива чудесии, че ако не живеех по тукашните места, щях веднага да си ги избера за фаворити. Та то не е образование, та то не е социална сфера, та то не е икономика, магистрали и още, и още. Обещават на поразия, както се казва, гаче не управляваха до вчера. Те са на власт от 2009 г. с леки прекъсвания. Това са доста години за сбъркания ни преход. Но за тяхно нещастие, а и за мое де, всичките тези години на тяхното управление аз също ги споделих, така че няма как да ме подведат. Но колко ли други ще омаят - не знам. А и колко ли са в зависимост - също не знам. Но все пак имат очи да ходят и при ония, на които им взеха, каквото можаха, а за останалото не им стигна времето, но нали се гласят пак да управляват, така че вероятно ще довършат и тези хора. Визирам хората с увреждания и рестрикциите, които понесоха след 2009 г. Ето какво имам предвид. До 2009 г. човек с увреждане, който загуби родителите си, имаше възможност да получава наследствена пенсия заедно с инвалидната си такава. От 1 януари 2010 г. тази възможност беше премахната и човек с увреждане може да получава или наследствената, или инвалидната пенсия в зависимост от размера, тоест по-голямата се предоставя на човека, а другата му се спира. От 2015 г. това нещо е променено още по-драстично за хората, които са със срочни ТЕЛК. Те могат да получават наследствена, но единствено ако учат, в противен случай тяхната пенсия се спира. Тоест - може да си получавал наследствена пенсия години, но сега, минавайки на ТЕЛК, от НОИ ти казват, че, понеже решението ти е ново и понеже в Кодекса за социално осигуряване има поправка в еди-кой си член от тази година, ти спират наследствената пенсия. Нищо, че си си все такъв, а даже и по-голям "инвалид" и че не ти си искал да ходиш периодично на ТЕЛК. А за децата, които тепърва ще губят своите родители, просто не ми стигат думите да изразя възмущението си от хитлеристкото бездушие на тези, които направиха тези гадости.
Аналогично е положението с оная добавка от 25% от социалната пенсия, която се даваше за всеки човек с ТЕЛК, който получаваше инвалидна пенсия поради общо заболяване. Тези със срочните пак са изцакани по най-брутален и мишкарски начин.
Трябва да се отбележи, че именно първият кабинет на ГЕРБ спря ония два билета за автобус, на които много от хората с увреждания разчитаха да отидат я до морето, я до някой санаториум, я просто да се разходят из злочестата ни татковина.
И въпреки всички тези рестрикции, които наложиха спрямо хората с увреждания, сега от ГЕРБ не само че обикалят из разни подобни организации да им свалят звезди, а дори са си създали нещо като ГЕРБ-аджийски гнезденца и разчитат на твърдата подкрепа на подобни увредени индивиди, които очевидно не само имат проблеми с физико-сензорните си ресурси, а най-вече с менталните. Защото другояче аз не мога да си го обясня този феномен - хем постоянно да ти намаляват средствата за живот, които и без това са повече от скромни, хем да ги подкрепяш.
БСП и те не са по-назад. Обещават всякакви хубавини, коя от коя по-омайни. Ликвидиране на бедността, справяне с демографската криза. И в общи линии, както и другите, за които стана въпрос по-горе, обещават всичко за всеки. Но как да им вярвам и на тях, като хем това е социалистическа партия, тоест ще рече, че се бори за социална справедливост, да няма мизерия и прочее, а в същото време в ръководството им бъка от меко казано заможни хора. Е, как точно богаташите ще се посветят на бедните? Трудно ми е да повярвам, защото народът е казал - ситият на гладния не вярва.
Но трябва да призная, че такава енергия, която вля новата им лидерка, не бяхме виждали скоро, може би от създаването на ГЕРБ. Определено им се управлява, та две не виждат.
ДПС - за тях каквото и да се каже ще бъде малко. Публична тайна е, че тази партия прилича повече на бизнес организация, отколкото на политическа партия. Но все пак трябваше да се появи ДОСТ, за да се види, че ДПС не е най-мракобесното явление на българския политически небосклон. Някои казват, че и понастоящем има еничари. Не се ангажирам с подобна позиция, само бих искал да уточня, че през османското иго еничарите са се набирали насилствено, а, доколкото знам, сега те сами отиват там и предполагам, че имат сериозна изгода, за да го правят. Защото иначе трудно може да се обясни това, че уж довчерашен патриот днес вече е в редиците на тази партия. Така или иначе ДПС са твърдо в парламента и те са доказали, че с всеки могат да управляват, стига да имат келепир от тая работа. Изводът обаче, който очевидно не са си направили другите партии, е, че който се е хванал с тях, след това трудно се е съвземал, ако въобще е успявал.
В парламента място ще намерят и т. нар. обединени патриоти или там както им се води коалицията (или по-скоро сговора). Патриотите или всъщност лъжепатриотите са оная прослойка, която фактически унищожи значението на прекрасната дума "патриот". Лъжепатриотите, без да им мигне окото, лъжат, че в България има почти един милион "инвалиди" и голяма част били фалшиви инвалиди, та те искат да им спрат пенсиите и да ги дадат на нуждаещите се. Какъв елементарен популизъм, чак им се учудвам как са го измислили! Защото механичното събиране на инвалидни пенсии с ония добавки, които се водят като втора пенсия, а всъщност са около 30 лв., далеч не отговаря на техните сметки, ако се гледа реално, но кой ти слуша разумни доводи, важното е да се крещи на висок глас и да се размахват разни безумия. Тези същите лъжепатриоти малко преди да си тръгнат от парламента издигнаха глас за 300 лв. минимална пенсия, а преди това две години подкрепяха кабинета и не им стигна времето да го прокарат, но понеже изборите идват и трябва отново да се влиза в парламента, извадиха, естествено, пенсионерския жокер.
Признавам, че появата на явлението "Марешки" ми показа, че ГЕРБ не са дъното на българската политическа действителност. Мултимилионер, който или търси вече власт, за да се чувства силен и да задоволи егото си, или търси политически имунитет, тъй като има негласна договорка между политическата класа и престъпната да не се убиват политици. Е, има известни отклонения от това неписано правило, но в общия случай политици не се трепят.
Ако вярваме на социолозите, а по принцип и де факто не бива да го правим, но все пак според тях тези горните всичките ще влязат в бъдещия парламент. Както се казва - Господ да пази България.
На ръба са коалициите "Реформаторски блок - Глас народен" и "АБВ - Движение 21".
Ако реформаторите влязат, очевидно ще имаме правителство като онова, което си отиде, тоест ще излезе, че отново сме си поръчали от същото. Получи ли се такова, означава, че досегашният живот ни допада. Т. нар. десни направиха огромна политическа глупост, която си струва да бъде наказана от избирателя. Защото реформаторите не успяха да се разберат нито с "Нова република", нито с безпосочното "Да, България".
Що се отнася до коалицията "АБВ - Движение 21" - там мога да изкажа не просто предположение. Още декември, когато се обсъждаше участието на предстоящите избори, много от хората в "Движение 21" поискаха сътрудничество с ДСБ и "Да, България", но и едните, и другите се оказаха най-малкото трудно диалогични, което се потвърди и след това. Другата опция пред Д21 беше самостоятелно явяване на изборите и предвид резултата от президентските избори можеше да се бори за преминаване на малката бариера от един процент, което всъщност изобщо вече не е целта на партията. Възможен партньор се очерта в лицето на АБВ и така се стигна до разговори и подписване на споразумение. Както покойният президент Желев казваше - "За политика най-тежък е компромисът". Но при всички случаи влизане в парламента е само първата цел. Много по-важни са държанието и действията в парламента. И най-важното - да продължи принципната позиция по жизненоважните въпроси за държавата, сред които са съдебната реформа, възстановяването на чувството на справедливост в редовия гражданин, безмилостната борба с мутренско-олигархичните образувания, обрасли държавния скелет.
Едно от най-важните неща, които следва да се прокара, е отмяната на множеството учебници по история на България, по които се обучават децата ни.
Предметът "История на България", преподаван в училище, следва да бъде основен механизъм за изграждане на родолюбиви, достойни и честни граждани на Република България.
Ето защо обучението по история трябва да се провежда само по един утвърден учебник за съответния клас, с неограничен брой учебни помагала, които също да имат санкция от държавата.
Категорично трябва да се спре експериментирането на този най-съществен елемент в образованието на българските деца, което експериментиране продължава вече повече от четвърт век. Защото вече не едно поколение не само че не е наясно със своята история и твърде често объркаността е доминираща, а дори се изпитва неприязън към нея.
Трябва да се преустанови порочната практика за писането на множество учебници за един и същи клас, които дават различна представа за един или друг период от историята. И по този начин децата в различните училища изучават различна история.
Категорично трябва да се спре политическото вмешателство при оценките, които историята дава на един или друг отрязък от българската история.
Такива невралгични исторически точки са 5-вековният османски период и 45-годишният комунистически период.
И за двата посочени периода се дават диаметрално противоположни оценки, които са най-вече плод на задкулисна политическа интервенция в зависимост от моментната управленска конюнктура.
Децата ни трябва да знаят историята в своята пълнота, представена от историците професионалисти, а не от политическите псевдоисторици. Децата ни трябва да знаят, че 5-вековният османски период е османско иго или най-малкото османско владичество. Те трябва да знаят, че нашите възрожденски поборници за свобода са изпитвали толкова осезателно гнета на османската империя, че са го сравнявали дори с робство. Те трябва да знаят всичко това, без да се манипулира историята, без да се захаросва.
За 45-годишния период те трябва да знаят и плюсовете и минусите, а не избирателно да им се посочват факти и трактовки.
Те трябва да изучават история, което означава, че е недопустимо да се изучават събития, случили се в близките години, защото тогава не става дума за история, а за пропаганда. За да има адекватна историческа оценка, трябва да има достатъчна времева дистанция.
И накрая - нашите деца трябва да изучават пробългарска история, основана на толерантност, но и на самоуважение, достойнство и чест. Те трябва да излизат от училище като осъзнати, горди граждани на държавата си, които да са готови да дадат интелекта, силите и живота си за своята родина.
Това може да се постигне единствено чрез пробългарско и унифицирано обучение по история на България.
Тук чувам, че читателят ми задава въпроса дали политиците имат интерес от пробългарски граждани, от хора, които обичат своята родина? Да, може би тези точно политици няма да имат полза от възраждане на нацията, но държавата и народът ни имат въпиюща потребност от граждани българофили.
Разбира се, политтеатърът тепърва ще представя все по-пошли постановки, защото нивото просто го няма. Защото в политиката и то на ключови места се поставят хора, които нямат интелектуалния потенциал, а имат материални възможности или са маши в ръцете на такива със сериозни финансови възможности. И докато имущественият ценз е водещ - дотогава няма как да се провокират било интелектуалци, било културтрегери или друг потенциал на нацията масово да се ангажират политически.
Нямам нищо против състоятелните хора по принцип. Но имам против начина, по който са станали такива. Защото в нашия случай най-често с богатство се сдобиват безпардонни, нагли и безскрупулни хора. И при тях не са проблем вече натрупаните милиони, а само първият милион - оттам натам вече нещата са изчистени и се водят бизнесмени или бизнес класа, но ако дойде режим, който да направи щателна ревизия единствено на първите милиони на нашите милионери, тогава може и да се наложи възстановяване на затвора в Белене, а вероятно и други подобни.
Но това е утопия, разбира се - никой няма да им прави нито щателна, нито друга ревизия. Тук всичко е като един голям тюрлюгювеч - политици, бизнесмени, хора от сигурността, такива от престъпността и прочее.
Изобщо - политическата ни продукция не само е с лошо качество, тя е с изтекъл срок на годност и е опасна за държавата, която все повече заприличва на руина. Въпреки че уж постоянно се правят пътища, безпътицата е умопомрачителна.

д-р Иван ЯНЕВ



Назад

Всички статии на Брой 03, 2017

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Плевен
Кърджали
Бургас
Силистра
Асеновград
Монтана
ИЗБОРИ
Предизборната сергия
Реалност или популизъм - времето отново ще покаже
ИНИЦИАТИВА
Незрящият Цветан прави открити приемни за деца в нужда
ЛИТЕРАТУРА
Щастливата съдба на една краеведска книга
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Глаукомата - крадецът на зрение
ПРАЗНИЧНО
Международен ден на жената 2017
РАЗКАЗ НА БРОЯ
Момиченцето и герданът
РЕДАКЦИОННО
Бележка на редакцията
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
СЪДБИ
Споделена болка
ТЕХНОЛОГИИ
5 неща, които не знаете, че вашият iPhone може
Българка създаде първия таблет за незрящи




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6