Брой 03, 2017

Тема: СЪДБИ

Споделена болка


Всички знаем, че загубата на зрение е едно от най-тежките и шокиращи неща, които могат да сполетят човека. И това е валидно не само за пострадалия, но в не по-малка степен и за хората, които са най-близко до него. Още по-стресиращо е, когато загубата на зрение се случи в по-зряла възраст, тогава, когато човек е работоспособен, обича професията си, свикнал е с нея и вече не е във възрастта на смелата преквалификация и лесната смяна на начина на живот.
Безспорно, състоянието на такива хора е меко казано тежко във всяко едно отношение и разбира се, в зависимост от своя характер всеки го изживява по различен начин, който във всички случаи е силно травматичен. А как се чувстват тези, които са най-близко до теб, те са не по-малко стресирани и объркани и дори не знаят как да реагират, за да помогнат на близкия си.
Случаят ме срещна с дама, чийто съпруг е загубил зрението си.
"Съпругът ми работеше като строител. - така започна тя своя разказ. - С течение на времето зрението му се влоши. Въпреки предприетото лечение, един ден се прибра от работа и се оказа, че е получил масивен кръвоизлив в окото, а диагнозата беше макулна дегенерация. Трябва да поясня, че това беше едното око. Зрението на другото око е било изгубено още в детството му вследствие на травма. Въпреки това, само с едното си око той успешно компенсираше тази загуба и тя в никакъв случай не е била пречка, дори в работата му. Сега обаче съпругът ми се оказа в пълен мрак. Подготвихме документи за явяване на ТЕЛК и ни определиха дата за освидетелстване чак след 6 месеца. Получи се така, че когато получихме телковото решение, на Иларион Макариополски ни казаха, че то е невалидно тъй като вече има промяна в закона и специализираните очни телкове са премахнати, а ние, по-точно съпругът ми е освидетелстван точно от тази вече несъществуваща ТЕЛК. Започна се отначало - ходене при личния лекар, отново документи за комисия за ЕЛКК, и т.н. Освен целия стрес, трябваше да се занимавам и стова, но слава Богу, накрая до ново явяване на комисия не се стигна, а просто признаха решението на очната ТЕЛК, а то беше 91 процента загуба на зрение, без право на чужда помощ. Тук искам да изразя своята дълбока благодарност на д-р Холевич от клиника "Зора", която положи големи грижи и ни вдъхна надежда, че кръвоизливът ще се разсее.
За нас това беше много труден период, защото, когато мъжът ми загуби зрението си, инжекциите с "Авастин" бяха забранени за употреба при очни болести в България. Една инжекция от тях струва 250 лв. Не че това е евтино, но алтернативата, която ни предложиха беше направо непосилна за нас. Препаратът "Ейлея", който е за макулна дегенерация струва 2 000-2 200 лв. Това е много над нашите възможности, а здравната каса не покрива разходите за това лекарство. Трябваше да се инжектира по една ампула месечно, но невъзможността да заплащаме непосилните разходи доведе до период на пълен застой. Това продължи около година и половина. За наш късмет отново разрешиха употребата на по-евтиния медикамент и, въпреки че цената му също е затруднителна, все пак започнахме да го ползваме и го ползваме и до сега. Само така можем в някаква степен да се защитим от нови кръвоизливи, защото макулната дегенерация е нелечимо заболяване и всеки кръвоизлив нанася на окото невъзстановими загуби..."
Рени е интелигентна и всеотдайна. Стиска зъби, продължава да ходи на работа, бори се с живота. А наред с това, тя трябва да се справи и със собствения си стрес, с новия начин на живот и с шока, в който е изпаднал съпругът й.
"Самата аз имах нужда от помощ. Трябваше ми някой да ме подкрепи и да ме научи как да постъпвам. Тогава потърсих Съюза на слепите. Съпругът ми се затвори. Той е много способен и деен човек. Свикнал е да има всекидневни ангажименти. И изведнъж се оказва, че трябва да си стои вкъщи и общо взето да не прави нищо. По цял ден стои пред телевизора. Тотално прекрати отношенията си с доста познати. Докато виждаше обичаше да чете. Като разбрах, че фонобиблиотеката на ССБ е много богата, се поинтересувах да му взема някакви книги, но на този етап той и това отказва.
Разбрах, че има и рехабилитационен център, където той би могъл да възстанови някои от своите умения и да получи и нови, но явно още е рано и за това.
С годините разбрах, че търпението и вниманието са най-добрите помощници в трудни ситуации ".
Рени продължи да разказва. Тя имаше нужда от това. Затрогващ е нейният оптимизъм, че постепенно нещата ще се подобрят. Всъщност, промени към по-добро вече има.
"Той продължава да е затворен, но не ме спира аз да ходя на концерт, на опера или театър, макар и рядко, защото времето ми е ограничено. След работа предпочитам да се посветя на най-близките си хора, на моето семейство. Той вече много ми помага вкъщи и дори ми казва "Всичко, което мога да правя аз, ти няма да го правиш". Дори вече излиза сам на познати места, където няма пресичане и ползване на транспортни средства освен метро, защото с употребата на "Авастин", кръвоизливът се оттегли и има малко просветление. Двамата предварително минаваме за да опознае маршрута.
Разбира се отнетото от дегенерацията няма възстановяване.
"Две неща много ме учудват - казва Рени. - Вие, хората с увредено зрение можете много неща, а защо няма какво да работите? Ако имате възможност за работа, животът ви би бил много по-пълноценен. И второ - защо Здравната каса не отпуска средства за необходимите препарати. Не е ли по-добре да се полагат грижи за поддържане на зрението, вместо да се увеличава броят на загубилите зрение и на отпусканите инвалидни пенсии. Кое е по-добро за хората, за обществото и за държавата?"
В края на нашия разговор Рени сподели своята надежда, че нещата ще се обърнат към по-добро. Вярно е, че съпругът й все още е в шок, адаптацията му е трудна, но вече има известен пробив. Веднъж е ходил на екскурзия с членове от неговата териториална организация и на нейното годишно събрание. "Той е такъв човек, че трябва сам да реши какво ще прави, аз се надявам, че ако опознае и други като него и види, че и те могат да водят нормален живот и той ще заживее по -разнообразно и по-оптимистично."
Много ми се иска нашият разговор да й е бил полезен и вярвам, че нейнните любими неща, да се срещат с приятели или да ходят на концерт и театър, както някога, заедно със съпруга си ще се случат. Нека й го пожелаем!

Димитрина МИХАЙЛОВА



Назад

Всички статии на Брой 03, 2017

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Плевен
Кърджали
Бургас
Силистра
Асеновград
Монтана
ИЗБОРИ
Предизборната сергия
Реалност или популизъм - времето отново ще покаже
ИНИЦИАТИВА
Незрящият Цветан прави открити приемни за деца в нужда
ЛИТЕРАТУРА
Щастливата съдба на една краеведска книга
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Глаукомата - крадецът на зрение
ПРАЗНИЧНО
Международен ден на жената 2017
РАЗКАЗ НА БРОЯ
Момиченцето и герданът
РЕДАКЦИОННО
Бележка на редакцията
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
СЪДБИ
Споделена болка
ТЕХНОЛОГИИ
5 неща, които не знаете, че вашият iPhone може
Българка създаде първия таблет за незрящи




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6