Брой 03, 2017

Тема: РАЗКАЗ НА БРОЯ

Момиченцето и герданът


Владимир ЖЕЛЕВ

То влезе в магазинчето за бижута и още в първия момент впечатли възрастния продавач зад тезгяха. Изразът на лицето му никак не подхождаше на възрастта му - сериозен, почти строг, а то нямаше повече от седем години. Спря се пред витрината с герданите. Разгледа ги много внимателно, обърна глава към тезгяха и детското му гласче прозвуча в тона, който бе изписан на лицето му:
- Дайте ми този гердан - посочи с ръка към витрината - и го завийте в най-хубавата хартия.
Продавачът, загледан в детето, не реагира на думите му. То си помисли, че той не му обръща внимание и повтори по-високо:
- Дайте ми ей този гердан и го завийте в най-хубавата хартия!
Продавачът излезе иззад тезгяха, взе гердана, върна се, взе лист розова хартия, обви го и го завърза с бяла панделка.
Момиченцето бръкна в джоба на палтенцето си, извади няколко монети и ги сложи на тезгяха.
Мъжът ги погледна и попита:
- Други пари нямаш ли?
- Нямам! - тихо отвърна детето.
- За тебе ли е герданът или ще го подариш на някого? - отново попита продавачът.
- За голямата ми сестра е. На нея ще го подаря.
- За рожден ден или за имен ден? - продавачът продължаваше да задава въпроси и с интерес наблюдаваше реакцията на детето. То повдигна глава и го погледна със широко отворени очи. В тях се четяха и тревога, и страх. Погледна и към парите на масата. Явно се страхуваше, че те са недостатъчни. Помълча малко, въздъхна и тихо заговори, като често-често си поемаше дъх:
- Откакто умря мама, за мен и за малкото ми братче се грижи голямата ми сестра. Тя е много добра и много трудолюбива. Работи всеки ден от сутрин до вечер, но е много тъжна, никога не се усмихва. Един път каза, че много харесва гердани. Аз реших да й купя гердан, да я зарадвам. Поне мъничко да се усмихне.
- На тебе този гердан ли ти хареса? - продавачът протегна ръка и погали детето по русата главица.
- Да! - едва чуто отговори то и на лицето му се появи плаха усмивка.
- Добре! - възрастният мъж се усмихна някак по детски и пъхна пакетчето в ръката й. - Подари го на сестра си, на нея сигурно също ще й хареса и тя непременно ще се усмихне.
Момиченцето стисна пакетчето и тръгна към вратата. Спря се на прага, обърна се и почти извика със звънливото си гласче:
- Благодаря!
На другата сутрин продавачът току-що беше отворил и в магазинчето влезе слабичка, висока, стройна девойка. Впечатли го роклята й - доста износена, но безупречно чиста и изгладена, като че ли сега извадена от гардероба. Имаше буйна руса коса, прозрачно сини очи и открит поглед.
Тя застана пред тезгяха, поздрави и извади от торбичката си гердана. Досети се коя е по косата, по очите и най-вече по открития прям поглед.
- Този гердан от вашия магазин ли е? - попита с напрегнат глас.
- Да! - кимна с глава продавачът.
- Колко струва?
- В зависимост от това как ще се споразумеем с клиента – отговори уклончиво продавачът.
- Вземете си го, ние нямаме толкова пари да ви го платим. Аз зная колко ви е дала сестра ми - и момичето сложи гердана на тезгяха.
- Но защо, той вече е платен, госпожице...
Мъжът с усмивка разказа за всичко, което се бе случило.
- Господи! - девойката се хвана за челото. - Тази моя сестра! Намисли ли нещо, нищо и никой не може да я спре. Такава е и вкъщи, и в училище. Вечно ме е страх за нея. Ще пропадне някъде, нали е без майка… - тя преглътна и не довърши.
- Не се тревожете, детето е много добро, смело е. Само се грижете за нея. Като порасне, ще стане добър човек с отзивчиво сърце…
Взе от лавицата малка тъничка сребърна гривничка и й я подаде:
Кажете й, че е подарък от чичо продавач, затова че е смело и добро дете…
Мъжът я погледна в очите и с усмивка каза:
- Ще ви попитам нещо, ама честно ще ми отговорите. Може ли?
- Може! - тихо отговори момичето, без да вдига глава,
- Като видяхте гердана, хареса ли ви? Усмихнахте ли се?
Момичето повдигна глава, бузите му бяха порозовели от смущение. Отново наведе глава и като помълча малко, за да потисне смущението си, все така тихо каза:
- Хареса ми. Може да съм се усмихнала, не знам!
Продавачът взе гердана и го сложи в ръката й:
- Вземете го и по-често се усмихвайте. Бъдете винаги усмихнати и двете. И запомнете - няма нищо по-хубаво от щастливо усмихнатото човешко лице на този свят!



Назад

Всички статии на Брой 03, 2017

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Плевен
Кърджали
Бургас
Силистра
Асеновград
Монтана
ИЗБОРИ
Предизборната сергия
Реалност или популизъм - времето отново ще покаже
ИНИЦИАТИВА
Незрящият Цветан прави открити приемни за деца в нужда
ЛИТЕРАТУРА
Щастливата съдба на една краеведска книга
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Глаукомата - крадецът на зрение
ПРАЗНИЧНО
Международен ден на жената 2017
РАЗКАЗ НА БРОЯ
Момиченцето и герданът
РЕДАКЦИОННО
Бележка на редакцията
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
СЪДБИ
Споделена болка
ТЕХНОЛОГИИ
5 неща, които не знаете, че вашият iPhone може
Българка създаде първия таблет за незрящи




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6