До

Съюза на слепите в България,

София

Уважаеми членове на Съюза,

пиша Ви, за да благодаря за всичко направено от вас по време на пътуването ми в България, което беше толкова приятно. Когато за първи път чух за идеята Ви, не можах да повярвам на ушите си. Но сега моето съзнание е пълно с такива богати впечатления от България, че тя вече не е далечна и екзотична за мен страна, за която нищо не знам, а място пълно с топлота, гостоприемни приятели – млади и възрастни, и спомени пълни с любов.

Последната вечер седнах в хотелската си стая и слушах дисковете, които ми бяха подарени в училището за деца със зрителни увреждания в София и тези, които получих в книжарницата на представянето на книгата ми. Чрез музиката направих едно пътуване във времето, което беше много по-бързо от това със самолета ни през Прага на път за вкъщи. Между другото Хъни /кучето-водач/, направи пътуването ни до и от София толкова лесно, като че ли отдавна е пътник по далечни дестинации. Тя спа почти през цялото време на пътуването, което ние със сестра ми Пат така и не можахме да направим.

Бих желала лично да благодаря на г-н Васил Долапчиев, г-н Кеворк Кабзамалян, г-н Стефан Данчев и г-жа Красимира Томова за всичко, което направиха – за радушния прием и за официалното представяне на книгата ми „Мило дневниче”, преведена на български език. Беше прекрасно от ваша страна - не само поканата, която ми отправихте, а и гостоприемството, с което ме удостоихте.

Персоналът на хотела, в който бяхме настанени, също ни посрещна много радушно и беше много чевръст при сервирането на прекрасните  гозби.

Бих искала да се извиня за закъснението при изпращането на това писмо. Разбира се, имахме закъснение на полетите, а като се върнахме вкъщи - през времето на нашето отсъствие се беше появил проблем. Тези две неща станаха причина да напиша това благодарствено писмо по-късно, докато се възстановявах от пътуването.

Също така ние отделихме много от времето си, за да разказваме на приятели за всички преживявания, които имахме във вашата страна – в София и Пловдив, в манастира, до който ни води Правда /Правда Митева – преводач и издател на книгата „Мило дневниче”/, за нейния син, който ни заведе при грънчар, с когото сестра ми си поговори. Разказвахме за децата, с които си говорихме и които ни пяха. Показах на гостите си златния медал и плакета, които получих и споделих с тях българското вино, което оцеля в багажа ми.

Ние никога няма да Ви забравим  и, чувайки за България, в сърцата ни ще нахлуват топли спомени.

Искрено ваша: Джийн Литъл,

Канада, Онтарио