Брой 04, 2017

Тема: ИЗБОРИ

Следизборно


На 26 март 2017 г. се състояха изборите за 44-то Народно събрание. Тоест на тази дата ние, гражданите, трябваше да изберем най-достойните народни представители. Няма да убеждавам когото и да е дали това се осъществи, но ще кажа, че след като имущественият ценз е водещ затова дали някой да е народен представител, това означава, че нещата не само не са добре, а придобиват трагичен оттенък. Може би за пръв път в най-новата история на България интелигенцията е толкова малко представена, за да не кажа, че изобщо няма никакво представителство. Правилно съветват някои да се радваме на днешния ден, тъй като утрешният ще е още по-лош. Та в тази връзка сигурно скоро ще започнем с умиление да си спомняме за оня 43-ти парламент, който вече е в историята и който беше изключително непродуктивен за обикновения човек. Но този, новият, по всичко изглежда, че ще работи, така че да засенчи предшественика си по отношение на античовешката си работа. Защото надали е тайна за някого вече, дори и слепите го виждат, имам предвид духовно слепите, че в парламента освен борба на лобита друго нищо, абсолютно нищо добро за обикновения човек не се случва. А той, обикновеният човек, все по-силно е притиснат до стената. Да си припомним само няколко неща. "Топлофикация" и частните съдебни изпълнители как вземат на хората и последните мизерни пари, как им вземат жилищата, защото към сумата, дължима на съответната "Топлофикация", частният съдебен изпълнител, макар че е по-адекватно да се каже изедник, си начислява свои колосални вземания. И тези частни съдебни изпълнители със съответното лоби в парламента са прокарали тези неща, за да могат да се облагодетелстват с мизерията на българския гражданин, а и селянин, разбира се. А какво да кажем за ония записни заповеди, с които нищо неподозиращият човек в някакъв момент остава без спестяванията си в банката, защото някой адвокат измамник е в схемата и банката директно, без да уведоми своя клиент, предоставя парите му на схемаджиите и после обикновеният гражданин губи пари, здраве и вяра!? Щом държавата в лицето на подобни мафиотски кръгове, които са истински туморни образувания за нея, успяват да изстискват все повече народа ни, това означава, че прагът ни на търпимост е толкова висок, че граничи с глупост, огромна глупост.
Лично аз от няколко години се стремя да намеря прочовешка институция, тоест такава, която да се грижи за интересите на изтерзания ни народ. И единствено съзирам някакъв лъч в омбудсмана на България. Признавам, че такава енергия не бях виждал скоро от някого на висок пост. Някои ми казват, че това може да е поза само за пред медиите. И така да е - кой друг говори така за обикновения човек!? Не, няма такъв. Та в тази връзка да кажа, че ГЕРБ все пак имат и едно полезно за редовия гражданин политическо решение - да подкрепят Мая Манолова за този пост. Ето и аз казах нещо добро за ГЕРБ, така че тези, които ме обвиняват, че говоря и пиша само против тях, да си го отбележат. Те спечелиха изборите, изненадващо и за самите тях, но все пак БСП направиха каквото можаха да им поднесат на тава една иначе спечелена от социалистите битка, с цялата условност на понятието "битка". И с цялата условност на това, че тези са социалисти, разбира се. Моите разбирания за социализъм и социалисти коренно се отличават от това, което е в БСП и нейната върхушка, но това е друга тема.
За тъй наречените "патриоти" - отскоро реших да не ги наричам лъжепатриоти, а квазипатриоти. По-политкоректно е някак си. Та те са трети в лотарията и наддаването за депутатите в родния парламент. Още повече - по всичко изглежда, че ще са управляващи съвместно с ГЕРБ. В статията ми от предния брой "Предизборната сергия" казах: "Господ да пази България!". Сега го казвам същото и добавям - ако Го има. И се надявам да Го има, въпреки че съм агностик, бих искал Господ да съществува, че да вземе да ни спаси, след като ние сами се закопахме така, че няма измъкване, а само копаене надолу. Ето същите тези квазипатриоти продължават с лъжливата си реторика за това как инвалидите източват държавните пари, колко много фалшиви инвалиди има, как един милион според техните лъжи получавали инвалидни пенсии. Но нито дума за това, че качествените лекари избягаха от държавата, а тези, които останаха, едва преживяват и освен че очевидно имат пропуски в професионално отношение, също и лесно се корумпират. И понеже не могат да се справят с корупцията в здравеопазването, както и навсякъде де, та управляващите режат на калпак, тоест реалните хора с увреждане си го отнасят, а измамниците просто отиват другаде да мамят. Но на кого да го обясняваш това, та нали тези са силните на деня, та нали ще управляват, та нали ще секат така, както и поробител не е сякъл. Напазаруваха си властта и сега трябва не само да я консумират, а по-напред да си върнат раздадените пари за предизборната кампания и купуването на гласове, след това да имат и печалба, а след това вече може и да се помисли и за нови избори. Според мен говорим някъде за есента на 2018 година.
ДПС, традиционно консолидирани и силни, успяха да се преборят с тяхното откъснало се парче от снагата им, което придоби твърде уродлив образ, най-вече с откровеното си чуждопоклонничество. Те, ДПС, винаги са бизнесориентирани, така че, когато имат келепир, ще подкрепят управлението, когато нямат - ще се скатават. Тях съм ги признал като успешен политически бизнес проект, в който няма значение дали си турчин, циганин, българин или друг някакъв, имаш ли съответните бизнеси - си добре дошъл, за което си плащаш, но и получаваш съответните шансове.
Очевидно е, че Барековия балон се спука с изгърмяването на пирамидата КТБ, но ето виждаме негов почти достоен заместник. Марешки, освен че влезе в парламента, даже поиска да е и министър-председател. Не му липсва самочувствие, няма спор по това. Оставям настрана, това че е подсъдим, че се е забъркал в 2 партии и какво ли още не. Индикациите са, че групировката на варненския бизнесмен ще подкрепя третия кабинет на Борисов. А и няма как да е другояче, защото новите избори ще означават вероятно Барекова съдба за Марешки.
Така наречената десница или поне една малка част, която припознава десницата, ако в името си има буквите "Д" и "С", остана извън парламента. Така се раздробиха в претенциите си кой да води бащина дружина, че всички дружно изпаднаха от борда парламентарен. Грешка, голяма грешка, която тепърва трябва не само да бъде анализирана, а да служи като настолна предизборна книга за тази общност, па била тя градска или селска десница.
Що се отнася до другата коалиция, която трябваше да прескочи 4-процентната бариера за влизане в народното събрание "АБВ - Движение 21", се случи нещо, което и най-големите врагове не можеха да го предвидят. Представянето на коалицията не само може да се отчете като загуба, а като истински провал. Тепърва ще се правят анализите и бъдещите планове, но със сигурност могат да се откроят 2 слабости, които бяха допуснати. Първо, "Движение 21" излезе от центристкия си профил и отиде по-наляво, и така без битка отстъпи центъра без бой на новопоявилия се политически субект, предвождан от бившия правосъден министър - "Да, България". Второ, не се отчете достатъчно, че БСП е в изключителен подем, а АБВ черпи електорат единствено от лявото пространство. И след като социалистическата партия се енергизира с новия си лидер и консолидира лявото около себе си, съвсем нормално е и тези, които са били проабевейски настроени досега, отново да се върнат към партията-майка. Това са само 2 от слабостите, които недостатъчно преди изборите взе предвид "Движение 21". Видя се, че 4+1 през 2014 г. през 2017 г. е равно на едва 1.5, както и че 70 хиляди гласа плюс 135 хиляди гласа през есента на 2016 г. за кандидат-президентите Татяна Дончева и Ивайло Калфин през пролетта на 2017 г. се равняват на едва 55 хиляди. Но сега по-важното е отново партията да си отвоюва мястото в центъра, колкото ляво, дясно и център да са условни понятия у нас. Със сигурност "Движение 21" следва да бъде онзи лъч светлина, в който да търсят упование интелигентните хора, критичната маса, която все повече се топи, и всички, които искат пошлостта не само да бъде преустановена, а да бъде изхвърлена от лостовете на властта. Какво ще стане с Д21 ще видим, но има потребност от подобни малки и чисти партии, защото без тях големите ще се чувстват прекалено комфортно. Отдавна е назрял моментът за сформиране на политически антикорупционен блок, независимо дали участниците в него са десни, леви или центристи. Защото няма нищо по-важно от това най-напред да се изкорени корупцията, а след това да се позиционира кой където иска по политическата координата.
Това е в сферата на добрите пожелания, защото егото на повечето лидери, които се борят против корупционния модел, е прекалено голямо и не им позволява съдружие с други. Всеки или почти всеки иска сам да се бори с корупцията, а тя, корупцията, е по-силната част, защото зад нея стои по-големият брой в парламента. Това, естествено, че няма как да се докаже, но толкова е очеизвадно, че се чувства от всеки що-годе мислещ български гражданин.
У нас всичко е възможно, защото у нас парламентът се съставя от лобита, които работят за дадени прослойки, но никога, повтарям никога, за народа. Народът е този, от който се свалят кожа след кожа и той става все по-беден, все по-уязвим, все по-прост. Ако не беше трагично, щеше да е смешно, защото тези, същите, взели се насериозно, погубители на съвременна България, които се изживяват като политици, не осъзнават, че без народ няма как и да са на тези места и няма как да продължават да трупат заможност, защото само да вземаш от народа е работещо, но до определено време, после изведнъж всичко се срива.
Всички преди изборите обясняваха, тоест съжалявам, исках да кажа лъжеха как ще увеличат доходите на хората - пенсии, заплати и други социални плащания. И какво стана? Е, всеки видя какво стана. Щом минаха изборите, не шоково, а убийствено се вдигнаха цените на газа, на парното, на водата, на тока. Става дума за 30-40% увеличаване. И ни информират, че следва увеличение на другите стоки от първа необходимост, защото щом се вдига газът, няма как да не се вдигнат баничката, хлябът и другите. Все едно, че когато газът спадаше, цените също спадаха. Нямаше такова нещо, естествено. Още ли някой се съмнява, че освен картел при горивата, при медиите и при ред други отрасли има картел и при партиите. Партийният картел е този, който е най-опасен за България. Огромната вина е на двете най-големи партии, защото те прекрасно са знаели каква секира се готви след изборите и думица не обелиха, а продължаваха безогледно да лъжат бедните и едва оцеляващи хорица.
У нас има шепа, която държи почти изцяло богатството на държавата. Нищо че е комунистическо това богатство - те се наричат демократи. Налице е и огромна маса бедни, мизерстващи хора, които освен липса на материалност, имат вече неистова липса на духовност, но подрастващите дори и не го осъзнават, защото те са продукт на опорочената образователна система, те са продукт на едно прогнило общество. Защото целта очевидно е била не да се установи демокрация в посткомунистическа България, а богатствата, които е имала комунистическа България, да преминат в ръцете на малцина. Всички виждат, че мисията е изпълнена успешно. Но успешно за шепата парвенюта, които ги виждаме по медиите, в парламента, в управлението на изтерзаната ни родина.
Благодарение на партийния картел, който по-скоро е престъпен, бяха ограбени редица български предприятия и селското стопанство. Цялата промишленост, вместо да се пренастрои към капиталистическа или ако щете демократическа България, беше плячкосана. Селското стопанство, вместо да ни дава вкусна българска продукция, беше унищожено, за да има сега пустеещи земи, за да имаме безвкусни домати, краставици и други зеленчуци и плодове от незнайни държави, за да си купуваме фалшиви кашкавал, сирене и всичко останало.
Кой какво прави, за да извади наяве престъпната масова приватизация и нейните замогнали се храненичета? Не, никой нищо не прави от тези, които имат и информацията, и възможностите. Да не говоря за КТБ, "Белене", БТК, "Булгартабак" и още, и още кражби, чиято цена се плаща единствено и само от българския народ. Ами за европейските фондове, с които уж се строи? Да, строи се, но адски некачествено и адски скъпо, защото целта е облагодетелстване отново на шепа самозабравили се дерибеи. Всички виждаме как току-що изградени обекти дават такива дефекти, които са опасни отново за обикновените хора. Всички виждаме как същите тези обекти не само че не могат да изтраят цял мандат, а понякога дефектират за седмици и месеци. А тези пари Европата ни ги даде да се опитаме поне от части да я догоним... Е, тя, Европата, да се обърне и срещу нас да тръгне - пак не можем да я стигнем с подобен управленски "елит" и, естествено, кавичките не само не са случайни, а са съвсем намясто, дори и двойни трябва да се сложат.
Няма да пиша за множеството партийни спекулации, за покупко-продажбата на гласове, респективно продажбата на бъдещето на държавата, ще завърша с един разказ, който написах в деня на изборите - 26 март. Този разказ е по действителен случай, така че вместо заключение на настоящия материал, завършвам с тази тъжна история.

БАБАТА

Бабата седеше свита и много уморена. Сегиз-тогиз се оживяваше, като станеше дума за някога. Нейното някога. Тогава отривисто започваше да разказва за нейните младини, за това как е отгледала не едно дете, за това как е работила от сутрин до вечер. И за това как сега е принудена едва да съществува. За това как за нея думите "живот" и "оцеляване" са синоними. Грохналата жена се умълча. Тягостната тишина продължи сякаш цяла вечност.
- Пет хиляди пилета, 3 крави, 4 телета, 30 прасета, кон, всички тези животни съм гледала, за да изхраня семейството си. Освен това ходех на работа, на държавна работа.
Слушах бабичката и нейната епитафия за злочестия й живот. Нищо не можех да кажа. В гърлото ми заседна буца. Слушах как тази жена е била млада, как е мечтаела да отгледа своите деца, как се е борила, като единствената рецепта за нейния успех се коренеше в труда. Тя не искаше подаяния, тя искаше това, което си е изработила, да можеше сега да й служи за изкарване на едни, ако не достойни, то прилични старини.
А какво беше сега? Пенсия сто и няколко лева, един куп болести, за които лекарства и не можеше да си помисли да си купи, защото мизерната й пенсийка едва й стигаше за насъщния.
Изтерзаната жена отново се смълча. Сигурно се чудеше къде е сбъркала. Та как да й кажа, че тя е продукт на своето време или по-скоро негова жертва. Така, както всички сме продукти и същевременно жертви на съответното време.
- А сега, сега това живот ли е? - отново бабата изведнъж продължи, все едно следваше някакъв свой сценарий. Мъчителен сценарий, много мъчителен и угнетяващ ме. Но продължих да слушам, а буцата в гърлото ми беше толкова набъбнала, че едва се просмукваше по малко въздух до белите ми дробове.
- Ето снощи ходих на рожден ден на един от моите внуци. Взех и дядото, за да не стои сам, а и да види малко свят. Бях взела една дрешка за внучето да му дам, а на дядото му дадох пет лева, че и той да даде нещо на детето.
Освен буцата в очите ми напираха и сълзи, но нищо не казах. Та какво можех да изрека? Можех ли да успокоя тази възрастна и болна жена? Сигурно можех, но не знаех как. А не исках да й говоря разни захаросани работи за бъдещето, защото на следващия ден бяха изборите и сам знаех, че преобладаващата част от тези, които се стремяха да влязат в парламента, искаха единствено за своя угода да се докопат до власт, позиции, пари. Но жената, въпреки всичко, не се предаваше. Слушах как разказваше, че именно в изборния ден е повикала да й изорат парче земя, за да може да засади чушки, домати, лук и всякакви подобни неща от първа необходимост за едно домакинство. Защото, както тя казваше, не можеше да си позволи да ги купува от магазина и затова искаше сама да си ги отгледа, че да може да връзва някак двата края, които бяха толкова далеч един от друг.
Изведнъж й звънна телефонът. Жената го вдигна, послуша малко и после:
- По колко дават? - пауза. - Но на семейство или на човек? - пауза. - Значи за мене и дядото 30 или и на двамата по 30. - пауза. - Добре, отивам, разбира се, че ще отида, нямам никакви пари, така че утре рано ще го намеря този човек. - пауза. - Да, да ще взема и личната карта на дядото, та и за него да взема 30 лева. Щом дават по 30 лева на човек, това означава, че ще вземем 60 лева, което ще ни даде възможност да изкараме до седми, когато дават пенсиите. Добре, бабо, мерси, утре ще отида с двете лични карти.
Жената затвори телефона. Аз мълчах и бях не просто смаян, бях буквално сринат. Мислех си - докъде докараха тези гадове едни почтени хора!? Да се радват, че ще продадат гласа си, за да могат да вземат едни мизерни пари, с които да могат да си купят хляб. А тези, които им ги дават, хилядократно, не, милионократно ще си ги върнат, когато се докопат до властта. И сметката ще се плати от хора като тази баба. Нейната пенсия ще продължи да бъде сто и няколко лева, като на година ще й се увеличава с по лев-два, а цените ще си растат и така геноцидът за обикновените хора ще продължи все така възможно най-мъчително за тях. Защото къде-къде е по-хуманно да убиеш едно живо същество изведнъж, вместо бавно и мъчително.
Буцата в гърлото ми толкова нарасна, че въздухът едва успяваше и то на пресекулки да си проправя път. Разбрах, че не само нищо по-добро не ни чака след изборите, а колкото и да не можех да си представя, очаква ни още по-трагичен сюжет, защото бабата не само че нямаше да подобри своя живот, а щеше все повече да страда от недоимък. Но въпреки това тя нямаше да се предаде до последен дъх. Просто така е научена - да се бори докрай. Това беше тъжен, но ценен урок, изнесен ми от бабата.

д-р Иван ЯНЕВ



Назад

Всички статии на Брой 04, 2017

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБ
ГЛОБУС
22-годишен незрящ инженер на Епъл променя света на технологиите
ДИСКУСИЯ
Новата трудова повинност
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
София
Добрич
Русе
Бургас
Пловдив
ИЗБОРИ
Следизборно
ЛЮБОПИТНО
Сокаку Такеда - последният самурай
ОБЯВА
Второ заседание на XVII Национално общо събрание на пълномощниците на Съюза на слепите в България
СПОРТ
Държавно първенство по голбал
Регионален столичен турнир по шахмат
Паралели във времето
Десети юбилеен индивидуален турнир по табла
Втори индивидуален турнир по боулинг
Четвърти общоградски турнир по обикновена табла "Клокотница" - 2017 година




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6