Брой 04, 2017

Тема: ЛЮБОПИТНО

Сокаку Такеда - последният самурай

Самурайското съсловие възниква в Северна и Североизточна Япония още през VІІІ век. Четири века по-късно, след продължителната война между клановете Тайра и Минамото, завършила с разгром на рода Тайра, се създават действителните основи за установяване на шогуната. Касае се за феодално по своята същност управление, начело на което стои върховен военачалник - шогун. Йоритомо Минамото е първият, който успява да обедини различните самурайски дружини и, пренасяйки своята резиденция в Камакура, превръща този град във фактическа столица на страната. В съответствие с древните традиции шогунът изисквал от своите васали преди всичко вярност и безусловно спазване на "принципите на честта", като непрестанното усъвършенстване на бойното майсторство било нещо, което се разбирало от само себе си. Но простото съчетаване на нравствени качества и воински добродетели не е достатъчно, за да се достигне до същността на такова удивително явление като самурайството, оставило неизброими примери на твърдост и безстрашие, на търпение и издръжливост, на находчивост, великодушие и скромност, на себеотричане и искреност… и, разбира се, на подвизи, далеч надхвърлящи представите ни за човешките възможности. Къде тогава е разковничето?
В "Начални основи на воинските изкуства" - едно от достигналите до нас съчинения за Бушидо (буквално: Пътят на воина) на Дайдоджи - четем: "Истинската храброст се състои в това да живееш, когато трябва да живееш, и да умреш, когато е необходимо да умреш". Като че ли в това кратко изречение е казано всичко. Не героичното превъзмогване на страха, не безумната храброст, не дори презрението, а равнодушието към смъртта, спокойното приемане на преходността на сегашното битие като брънка в безкрайната броеница на преражданията - това е сърцевината не само на самурайските добродетели, а и на всяко бойно изкуство, свързано по един или друг начин с Изтока.
Известен е един твърде показателен случай с воин от рода Такеда на име Шинген. Негов заклет враг проникнал в шатрата, където самураят седял с няколко свои другари. Вдигайки меча си над главата на Шинген, нахълталият подигравателно го попитал какво смята да направи пред лицето на смъртта. Такеда хладнокръвно отбил удара на меча със своето бойно ветрило и, без лицето му да трепне, изрекъл поучително петстишие, което току-що бил съчинил. Другарите му наскачали, за да съсекат нападателя, но самураят ги помолил просто да го изгонят от шатрата му.
Развитието на школата Дайто е тясно свързано с рода Минамото. Легендата отнася нейното начало към далечния ІХ в., когато принц Тейджун, шестият син на императора Сейва (850 - 880 г.), усвоил от неизвестен будистки монах умението да концентрира и насочва жизнената енергия ки в различни точки на тялото си. Това умение, заедно с малък комплекс от боеви прийоми, той предал в дълбока тайна на своя син Цунемото. Не срещайки особено топъл прием в средите на изнежените аристократи, секретното изкуство, наречено айкиджуцу, постепенно станало фамилно достояние на самурайския клан Минамото. В края на ХІ в. отговорната задача по опазването на тайната легнала върху плещите на Йошимицу Сабуро, който усъвършенствал много от техниките, благодарение на солидните си анатомични познания и експериментите, които извършвал над трупове на убити воини и екзекутирани престъпници. Тъй като дейността му съвпадала по време с жестоките междуособни войни на клановете Тайра и Минамото, едва ли трябва да се съмняваме, че е липсвал и достатъчно жив "материал" за тези опити… Приела названието на родовото имение на Йошимицу – Дайто, новата школа вече се наричала Дайто Рю.
Йошикьо, вторият син на Йошимицу, наследил огромно владение в провинция Каи и правото да се именува княз Такеда. Той, както и потомците му, грижливо съхранявали традициите на завещаното им бойно изкуство. Почти четири века по-късно, през 1574 г., след кървава борба за надмощие, княз Куницугу Такеда бил принуден да се премести със своя род на североизток. Установил се в провинция Айдзу, където с течение на времето Дайто Рю айкиджуцу получило широко разпространение, макар и доста видоизменено и с ново име - айдзу тодоме (В този случай тодоме се превежда като "пресичане на атаката"). През епохата на шогуните Токугава, та чак до "революцията Мейджи" неподправеното айкиджуцу било известно само на тесен кръг самураи от клана Такеда. Един от тях - Соемон - обучил на него уважавания като главен съветник на управниците в Айдзу учен и свещеник Сайго Таномо.
Векове наред североизточната японска провинция Айдзу (сега префектура Фукушима) се радва на особена слава. В страната на страшните самураи нейните воини са най-прочутите. Съществуват десетки школи за изучаване на различни видове ръкопашна борба - с и без оръжие. За Айдзу се говори като за истинска съкровищница на бойните изкуства. Ето защо не е чудно, че по време на гражданската война през втората половина на ХІХ в., известна като "революцията Мейджи от 1868 г.", нанесла смъртоносен удар на управлението на шогуната, в областта избухва въстание.
Сред бойците, воюващи на страната на последния шогун Йошинобу Токугава, е и Сайго Таномо - ученик на Соемон Такеда и експерт по Дайто Рю Айкиджуцу. Родът Такеда бил един от най-влиятелните в Айдзу. В продължение на десет поколения самураите, носещи това име, развивали и усъвършенствали своите воински умения. При това успели да ги съхранят от разрушителните влияния, съпътстващи мъчително бавното, но неизбежно отваряне на Япония към света. На практика Таномо се оказал последният, владеещ тайната на техниките ошики-учи, използвани от рода Такеда.
През есента на 1868 г. въстанието бива смазано от императорските войски. Таномо е изпратен в Хокайдо, за да обедини останалите живи поддръжници на шогуна. Смятайки го за загинал, цялото му семейство, включително и слугите, избират обичайния за такива случаи достоен изход - колективното самоубийство. По същия начин постъпват и последните защитници на провинцията, двадесетина 15-17- годишни юноши под предводителството на Бякко Тай, останали в историята като "Армията на момчетата от Айдзу".
По онова време внукът на Соемон Такеда - Сокаку - е осемгодишен. Няма съмнение, че ако е бил малко по-възрастен, той с готовност щял да последва примера на семейство Таномо или на момчетата-воини. Съдбата обаче е подготвила друго, много по-тежко изпитание за невзрачния наглед мъж, който дори в разцвета на силите си е висок всичко на всичко 150 сантиметра и тежи едва 52 килограма. Сокаку още не знае, че ще се превърне в пресечна точка на две вековни традиции. Първата е тази на великите самураи. Втората - на дълго и търпеливо развиваното в дълбока секретност изкуство за "концентриране на жизнената енергия ки" на школата Дайто.
Седем години след бурните събития през 1868 г. в Айдзу пристига един мрачен на вид 15-годишен младеж, за да поеме функциите на шинтоистки свещеник, които му се полагат по наследство след внезапната смърт на по-големия му брат. Името на младежа е Сокаку Такеда. Изпратен е да се обучава при вече реабилитирания от новото правителство Таномо. Твърде бързо двамата разбират, че имат общ наставник в областта на бойните изкуства.
По онова време Сокаку е усвоил много от тънкостите на джу-джуцу, а също и на работата с меч и копие. Дядо му, както и баща му Сокичи го наказвали с обгаряне на пръстите, ако не бил достатъчно схватлив! За Таномо е очевидно, че слабограмотният и прекалено отдаден на бойните изкуства младеж не е подходящ за ролята на духовник. Ето защо той решава да задълбочи уменията му да си служи с меча и копието, а също и да му предаде тайната на техниките ошики-учи, включващи високоефективни удари, ключове, хвърляния и най-вече особени хармонични изтласквания, съчетани с контролираното дишане айки-иньо. Не след дълго обаче Сокаку напуска Айдзу и цели пет години скита из страната като истински ронин (самурай без господар), търсейки все нови и нови предизвикателства и убивайки доста свои противници. Едва при втората им среща Сайго Таномо решава да го запознае с принадлежащата по право на клана Такеда комплексна бойна система Дайто Рю Айкибуджуцу. Предполага се, че причина за това забавяне бил собственият син на Таномо - Широ, когото свещеникът готвел за свой наследник. След окончателното преориентиране на Широ към журналистиката и политиката Таномо решил да обучи Сокаку.
Шест месеца се оказват достатъчни за талантливия ученик. Заедно с последната техника, вместо свидетелство, наставникът му подарява един стих:

Когато удариш течащата вода,
никаква следа не остава върху нея.

Следват нови години на странстване за Такеда. Опитът му да се установи в края на 80-те години в префектура Точиги излиза неуспешен - жена му умира при раждане, по-късно пожар изпепелява къщата, която той е построил. Сокаку подновява скиталчествата си из Япония, провежда семинари по различни бойни изкуства, среща се в двубои с множество майстори и ги побеждава, като при това им дава възможност да изберат оръжието, което владеят най-добре. Славата му расте, за него вече се носят легенди. Ала самият той изглежда неудовлетворен, сякаш все още не е открил онова, което търси… Така изминават цели двадесет и пет години.
През 1915 г., намирайки се в Хокайдо, Сокаку провежда поредния си курс в един хан недалеч от Енгару, когато до него почтително приближава набит, започващ да оплешивява мъж, който изказва желанието си да му стане ученик. Мъжът се представя като Морихей Уешиба и казва, че един сумо-борец, когото той надвил благодарение на уменията си в джу-джуцу, го попитал дали случайно не е великият Сокаку Такеда. Заинтригуван, Такеда предлага да премерят силите си. Двадесет и пет години по-младият от него Уешиба приема. И за пръв и единствен път в живота си е победен като на шега! Предал първия си урок, Сокаку се съгласява да го обучава по своята система, която самият той е нарекъл 108 техники от Дайто Рю. Морихей остава в хана цял месец, като тренира почти денонощно. В главата му непрестанно звучат наставленията на Такеда: "Слушай беззвучния звук, виж безформената форма. Ако съществува някакво забавяне или колебание, дори и най-добре подготвеният боец лесно може да бъде победен. Само от един поглед съумей да контролираш противника си, постигни победата без кавги и спорове. Това е вътрешното значение на Айки".
Тук бъдещият О-сенсей и създател на най-одухотвореното бойно изкуство за пръв път се запознава с шихо наге, ирими наге, иккьо, сувари вадза, ханми хантачи… Все техники, които ще залегнат в основата на неговото айкидо. Но Сокаку постига нещо много по-важно, отваряйки "вътрешното зрение" на своя гениален ученик към силата на предчувствието, контрола на дишането, единството на духа и тялото. Без всичко това мигът на просветлението за Морихей Уешиба десет години по-късно можеше и да не настъпи.
С течение на времето отношенията между двамата майстори стават все по-обтегнати. Техни съвременници говорят за ужасните характери и на единия, и на другия. Сокаку критикува Морихей, че променя техниките му, правейки ги по-слабо ефективни. Уешиба не му остава длъжен, като го обвинява в користолюбие и професионална завист. Стига се дори дотам, че той изхвърля от доджото си в Кобукан разрешителното, дадено му от Такеда и узаконяващо неговото право да преподава Дайто Рю.
Ала семето вече е посято и почвата за него е благодатна. Синът на Сокаку - Токимуне - ще продължи единадесетвековната традиция. Геният на Уешиба не само ще опази духа на Бушидо, но и ще го издигне до нови висоти. Сокаку Такеда - последният самурай, може да се оттегли с достойнство. Гледал безброй пъти смъртта в очите, той е живял, когато е трябвало да живее.
На 25 април 1943 г. осемдесет и три годишният Такеда се повуствал зле на гара Аомори, намираща се в северната част на остров Хоншу. Той бил пренесен от няколко свои ученици - вече мъртъв - в хотела на близкия град Ито.

Светослав НИКОЛОВ

Назад

Всички статии на Брой 04, 2017

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

В управителния съвет на ССБ

ГЛОБУС

22-годишен незрящ инженер на Епъл променя света на технологиите

ДИСКУСИЯ

Новата трудова повинност

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

София
Добрич
Русе
Бургас
Пловдив

ИЗБОРИ

Следизборно

ЛЮБОПИТНО

Сокаку Такеда - последният самурай

ОБЯВА

Второ заседание на XVII Национално общо събрание на пълномощниците на Съюза на слепите в България

СПОРТ

Държавно първенство по голбал
Регионален столичен турнир по шахмат
Паралели във времето
Десети юбилеен индивидуален турнир по табла
Втори индивидуален турнир по боулинг
Четвърти общоградски турнир по обикновена табла "Клокотница" - 2017 година