Брой 05, 2017

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Добрич


За здраве и младост

Цветница е един от най-големите християнски празници, който се чества в неделята след Лазаровден и една седмица преди Великден. Ден на цветята, младостта и зараждащия се живот! В някои краища на България празникът се нарича още Връбница, Цветна Неделя, Вая и Куклинден, но навсякъде е посветен на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с лаврови и маслинови клонки.
На Цветница в църковните храмове се отслужват богослужения, които започват още от вечерта на Лазаровден.
През деня вярващите си взимат върбови клонки, символизиращи палмовите, с които е бил посрещнат Божият син, откъдето идва и едно от другите имена на празника - Връбница. Те се освещават заедно с пролетните цветя с помощта на молитви.
Всеки може да вземе от осветените върбови клонки и цветя, за да ги отнесе вкъщи за здраве. По традиция клонка от върбата се поставя пред иконата, за да пази дома от всякакви злини. От останалата част се оплита върбово венче, което се поставя над входната врата, за да защитава цялото семейство от зло чак до разпукването на следващата пролет. Символиката на празника, който се чества от IV век, се е запазила до днес, а молитвите са отправени към Божия син с надеждата да не дава никому кръст, по-голям от този, който може да носи.
Тази година Цветница се падна на девети април. Група от териториалната организация на сляпо-глухите в Добрич посети традиционно храма "Свети Георги". Предварително си взехме от осветените върбови клонки. Така, със свежата зеленина в ръка, пристъпихме в църквата. Храмът бе препълнен с хора, които също бяха спазили традицията. Послушахме богослужението, изнесено от старши архиерея Стоян Димов. Запалихме свещички за здраве, помолихме се благоденствието и берекетът да ни следват и тази година.
След богослужението влязохме в близко кафене, за да се посгреем с топла напитка. Калинка Ковачева почерпи за именния си ден. Разделихме се в добро настроение, за да закачи всеки от нас върбовото си венче на входната врата с надеждата за здраве, младост и свежест.

Калинка КОВАЧЕВА

Иван Тодоров - председателят на НПО "ХобиСклуб"

"В борбата за щастието на другите ние намираме своето собствено щастие."
Платон

Странно е, че започвам представянето му с думите за щастието, но наистина, независимо от сполетялата го беда, не мога да говоря за него по друг начин. Затова ще продължа с неговите думи: "Щастие е, когато направиш нещо. За мен това е удоволствието да се изправя, щом съм паднал или съм се провалил, удоволствието да продължа наново".
Познавам Иван Тодоров от около 15 години. Спомням си, че най-напред го видях по местната телевизия, когато поставяше наболелите въпроси за хората с увреждания. По-късно се срещнах лично с него. Никой не може да определи от пръв поглед, че този висок, симпатичен, жизнен човек, вече доста побелял, не вижда. Затова срещата ни, на която ми разказа свои преживелици, представям отделно. Той е един от хората, които трябва да са ни пример със силата на духа си, с онова, което правят за другите.
Роден е в Добрич на 9 май 1944 г. Завършил е тогавашния механотехникум "М. Ломоносов" с три следдипломни квалификации - конструиране на тежкотоварни полуремаркета, промишлена естетика, охрана на труда и трудово право.
Изкарал военната си служба, започва работа като конструктор, старши конструктор и главен конструктор в предприятието за товаро-транспортни средства. Орисан е с победата, художник по призвание и съзидател по дух, както пишат за него журналистите. Създател е на много изобретения, рационализации и нововъведения, със своя екип конструира първото българско високотонажно полуремарке. От извоюваните шест златни медала на международни и национални представяния на Завода за полуремаркета и контейнери (ЗПРК) на международни технически изложения четири са с негово участие. Носител е на авторски свидетелства от Института за изобретения и рационализации, като най-важното изобретение с най-голям икономически ефект е 25-тонно полуремарке за животни (ПРЖ 25). Някои от снимките го показват пред изобретенията с екип и златен медал в ръце, авторско свидетелство, издадено от Института за изобретения и рационализации през 1984 г., в ателието му на художник или в конструкторското бюро, с фотоапарата в ръце или със семейството му - един млад човек, обичащ работата си. Човек с авторитет, с признание, с мечти за бъдещето.
И един ден през 1988 г. при гама-дефектоскопия на важни части за полуремаркета светът пред очите му потъмнял, няколко месеца след това загубва напълно зрение. Нямало никакъв изход, никаква надежда... Бил е в разцвета на силите си. Как се е справил - той си знае... Но плътно до него остава Радка - обичаната жена, майката на двете му деца, опората му. Любимата му снимка е с осемте внучета - продължението, радостта, щастието...
През 2014 г. Иван Тодоров навърши 70 години. По време на честването на юбилея му беше представена биографичната книга "Живот, изпълнен със смисъл" от Мая Златева - социален психолог, поет, художник, която е работила с него.
Не може да се говори за Иван Тодоров като за човек, който има само забележително минало, защото той продължава да живее и да се раздава безкористно и без почивка.
През 2000 г., "без нареждане отгоре", създава и регистрира "ХобиСклуб". Оттогава е председател на УС и главен двигател. Този човек със силна воля за живот, с изключителна харизма, с неслизащата от лицето му усмивка умее да постига всичко. Така подкупващо поставя исканията си - не за себе си, а за участниците в Клуба, че никой не може да му откаже.
В предговора на книгата той казва: "Всичко, което съм постигнал е благодарение на контакта ми с верни приятели, които ми подават ръка в нужен за мен миг. Ослепяването ми се опита да преобърне моята същност към пасивен човек.
Радвам се, че това не се получи, защото все още имам възможността и без това си сетиво да съхраня и развивам креативността и съзидателността си".
За Клуба не мога да пиша много - не само защото не знам подробности, но и защото тази дейност би трябвало да се опише в отделна книга. Дейността на Клуба се поддържа от членски внос, дарения от приятели и разработени социални проекти - вече 23 на брой. Във книгата "Поглед навън" (2002 г.) по едноименния проект прочетох, че за да разберат как в други градове се справят хората със здравословни проблеми, тръгват на път. Отиват в Каварна, Шабла, Разград, Силистра, Шумен. В Разград домакини са им били хора от Съюза на слепите и организирания към тях клуб "Есперо" с ръководител Радка Стоянова, която "...говори за есперанто не само като за хоби, но и като "гореща любов". За Иван Тодоров сравнението й е не сърцето на Данко, а сърцето на Ванко. И тази любов ги е накарала да създадат конкурса "Есперанто в моя живот". На такава среща с гости от Разград в Добрич присъствах и аз през октомври 2002 година.
Пътуванията из страната и чужбина продължават и сега. Така през 2016 г. един от проектите е съвместно с Регионалния исторически музей (РИМ) и Ивелина Романова на тема "Величието на България през Първото българско царство". Участие във финансирането взема и Община град Добрич. Пътят е към Шумен, Плиска и резервата и музей "Велики Преслав". Целта - "...преодоляване на социалната изолация и реинтеграция на хората с увреждания". Участие вземат хора от "ХобиСклуб", ТСО на слепите и ТО на сляпо-глухите.
В клуба се провеждат всеки вторник срещи. Не е възможно да се споменат много от тях, затова ще дам пример с някои от последните. Сред гостите са ръководители от града и страната, лекари, поети, писатели, историци, краеведи, учители... Срещнах имената на президента Росен Плевнелиев, на Детелина Николова, на председателя на Сдружението на писателите Сашо Серафимов, на председателя на Дружеството на краеведите Атанас Пеев, на певците Васил Найденов, Орхан Мурад и Силвия Кацарова и още много други. На 13 декември 2016 г. в "ХобиСклуб" се е провел моноспектакълът "Вечният жътвар" на добричкия адвокат и краевед Пенчо Иванов, посветен на 136-ата годишнина от рождението на Йордан Йовков. Присъствал е и поетът Генчо Златев, чиито стихотворения рецитирал отново Пенчо Иванов.
В клуба има певчески състав, ръководител на който сега е Светла Стоева. Не може да останеш спокоен, когато след рецитациите на членовете на клуба, започнат песните на хористите и на някои от изявените певици. Впечатлителна е песента "Добруджа равна, здравей" на Веселина Малчева, която се превърна в химн на "ХобиСклуб".
В клуба се играе шахмат за незрящи. Шах играе и Иван Тодоров, а мнозина от нас участват в спортни състезания и печелят награди. Не се учудих, когато разбрах, че Иван Тодоров ползва компютър със специална говореща програма, което му дава възможност да комуникира с всяка точка на света.
Колкото и да се опитвам, не мога да обхвана дейността на "ХобиСклуб" от 2000 година досега, затова ще завърша с още една среща, състояла се на 19 октомври 2016 г. по повод Международния ден на белия бастун - 15 октомври. Тогава гост е д-р Емилия Баева - зам.-кмет по хуманитарните дейности в Общината. Иван Тодоров припомня историята на белия бастун, а в края на словото си д-р Баева казва: "С вашия активен социален живот вие сте за пример на много хора за силата на духа и волята. С вашата подкрепа и ангажираност вие превръщате делниците в празници и правите трудностите по-лесно преодолими".
Иван Тодоров и "ХобиСклуб" са неделими. И най-добрите думи за хората от клуба и неговия ръководител са недостатъчни, трябва да се присъства и да се почувства духът на срещите, за да се види силата на тези ентусиасти, за да се оцени опитът им да бъдат равностойни, да покажат най-доброто от себе си, своите таланти...
"Слепотата е като любовта, не може да бъде скрита" - казва Иван Тодоров. Не може да бъде скрита и неговата любов към живота, себеотдаването на това, което прави за другите, осъществяването по най-добрия начин на онзи полет, прекъснат толкова рано.
Вписан е в Почетната книга на Общината през 2010 г. като достоен гражданин на Добрич.
Пожелавам на Иван Тодоров да е жив и здрав и все така успешно да върви напред, въпреки белия бастун! За силния духом няма препятствия!

Елена ПОПОВА



Назад

Всички статии на Брой 05, 2017

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
София
Силистра
Петрич
Русе
Плевен
Добрич
ЛИТЕРАТУРА
Цветя за Вили
Вечер на кръста с романтичен хомо луденс
ОБЩЕСТВО
Отворено писмо на национално представителните организации на и за хора с увреждания
ОБЯВА
Конкурс
ПОЕЗИЯ
Безсмъртие
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
Посещение на делегация на Румънския съюз на слепите в България
РАЗКАЗ НА БРОЯ
Тартор
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
СПОРТ
Открит международен турнир по шахмат за хора със зрителни увреждания за купата на София
Музикална интермедия към шахматния турнир
Държавно първенство по спортна табла
ТЕХНОЛОГИИ
JELLY - най-малкият телефон в света




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6