Брой 05, 2017

Тема: ЛИТЕРАТУРА

Вечер на кръста с романтичен хомо луденс


Михо СОТИРОВ
Снимки - Тонислава СОТИРОВА

Емблематичното софийско читалище "Пенчо П. Славейков 1921" е национално известно преди всичко със своя литературен салон "Вечери на кръста". Този салон е създаден през 2000 г. от поета Лъчезар Еленков. През изминалите години през него са преминали стотици от най-известните български писатели, поети, творци. До този момент има 237 издания. Тези знакови "кръстни вечери" се водят от поетесата Виктория Катранова.
На 13 април, Велики четвъртък, ден преди ужасния Разпети петък, в 238-мото издание на литературния салон "Вечери на кръста" Анелия Велинова и Владислав Кацарски представиха Ангел Сотиров и неговите последни две книги. Освен чрез facebook срещата бе разгласена и посредством страхотен плакат на Съюза на българските писатели. Точно в този плакат Ангел Сотиров е квалифициран като "романтичен хомо луденс, психолог, изследовател".
Виктория Катранова откри вечерта със стихотворението "От есента" на своя поетичен идол Влади Кацарски, след което му даде думата. Авторът на 4 стихосбирки и редовен член на Съюза на българските писатели представи в шаржирана форма автобиографична справка за госта, който е роден може би на 20 юни (майка му е на друго мнение) 1944 г. в село Васил Левски, Старозагорско. Той е несъмнено щастливо разведен и повече от четвърт век сякаш още по-щастливо почти сгоден. След основно образование прави опит да се обучава в училище по лозаро-градинарство в знаковата Перущица, но поради силно влошаване на зрението му прекъсва обучението си. Агрономическите си наклонности избива, занимавайки се с балконско лозарство и зеленчукопроизводство и в смокиновата си градина до неговия жилищен блок. Средно образование все пак завършва вечерно, след което пробва шанса си в специалностите психология и тифлопедагогика на Софийския университет. Освен на седем книги той е съавтор и на две прекрасни дъщери, но това последното авторство, както е знайно, не е от най-сигурните неща. В резултат от неговите съчинителски устреми са публикувани на български, руски, хърватски, украински, сръбски и есперанто десетки квазисатирични, наукообразни и очеркоподобни текстове. Стъкмявал е и стъкмява дори и псевдозакачливи новини за рубриките "Казано на ухо" и "Казано на око", позиционирани на "Говорещото литературно списание" и на неговия личен сайт Sotirov.net. Професионалните му занимания са почти като на американски писател. Работил е като пазач, кошничар, електромонтажник, предач, дозировчик, металопресьор, експерт по рехабилитация на зрително затруднени лица, директор, психотерапевт, преподавател, издател, редактор, управител, снабдител, експедитор, продавач-консултант и журналист на свободна практика. И като перифраза на Никола Вапцаров може да се каже, че Ангел Сотиров е изглежда най-добрият сатирик сред кошничарите и най-добрият кошничар сред сатириците.
За Анелия Велинова-Кацарска Ангел е един романтичен хомо луденс. На хора като него според нея дължим редица библиографски справки, енциклопедични статии, както и галерия от образи на лица, интересни за нас. У него е странно съчетанието на експресивност и изключителна точност. Обикновено тези две качества доста си пречат, но той до съвършенство владее синхрона между тях и умело се възползва от двете качества. Като че ли му е съдено да бъде пристан на взаимноотричащи се страсти, които се е научил да удържа в някакви граници. Книгата му "Силуети в здрача" е резултат от дългогодишни наблюдения. Но сякаш, за да ни докаже, че в него живеят не няколко човека, но със сигурност няколко автора, Евангел Чилингиров представя своите "Зелени графомании", писани по повод, с точен адрес и нелишени дори от литературни попадения, твърди насърчително Велинова. Тя не пести суперлативите си и за краеведско-етнографската му книга "За българските бежанци от Караклисе и за техния говор", която имала качествата на научно изследване с определени приноси в българската диалектология.
Керанка Милушева прочете на брайл кратък откъс от книгата "За българските бежанци от Караклисе и за техния говор", издадена в средата на миналата година. Брайловата версия на книгата осъществява Националният център за рехабилитация на слепи - Пловдив, който предоставя безвъзмездно по един екземпляр от нея на автора, на Народната библиотека "Свети Свети Кирил и Методий", на Брайловата библиотека към Националното читалище на слепите "Луи Брайл 1928" и на нейния пловдивски филиал.
По предложение на Кацарски нашият хомо скрибенс разказа за старта си в сатирата - поема за свой първи братовчед със заглавие "Кой не знае бат‘ Иван". Но братовчедът не бил никак възхитен от литературния продукт на роднината си. И му хвърлил един як пердах! И сатиричната муза на 15-годишния стихотворец замлъква за цели пет години. Пробужда се чак през 1965 година, когато сътворява първите си две епиграми - за двама негови началници, може би от не съвсем бяла завист към техните позиции. Ангел Сотиров почерпи присъстващите с тези епиграми, а също и с още няколко от този сорт. Анелия Велинова прочете други негови епиграми, стихотворението "Художествено за художника" и част от поемата "Колю капитана", съдържащи се в книгата му "Зелени графомании".
Седмата, най-нова книга на Ангел Сотиров "Силуети в здрача" е отпечатана в престижното софийско издателство "Феномен" и като полиграфски продукт изглежда перфектно. Нейни вещи консултанти са д-р Петър Стайков и Стефан Данчев. Тя съдържа 26 биографични очерка, три интервюта и два документални разказа, придружени със снимки, повечето от тях цветни. Обект на авторските съчинителски пориви са писатели, поети, композитори, диригенти, учители, изтъкнати дейци на ССБ. Вероятно трябва да отбележим, че в мнозинството си тези литературни херои са слепи. С нормално зрение са само писателите Христо Стоянов и Стефан Стойчев, холандският есперантист и щедър благотворител на българските слепи и сляпо-глухи Жак Туиндер, изявената общественичка и спортистка на СИБ Веска Младенова. И нещо може би важно за потенциалните читатели - книгата завършва с доста любопитен раздел "Другите за Ангел Сотиров". На 14 страници са представени текстове в мерена и немерена реч за него от шестима автори. Още на 9 март, петнайсетина дни след появата й, "Силуети в здрача" бе брилянтно представена по радио "Алма Матер" в предаването "Тези мънички минути" с водеща Мира Попова. ССБ побърза да закупи от автора 120 бройки от нея. За сведение на читателите въпросната книга е вече налична като аудиоверсия в съюзните фонобиблиотеки. Предстои в най-скоро време тя да се появи на брайлов шрифт, а също и в електронната библиотека на Читалището на слепите.
Тиражите и на двете книги са бутикови - 170 и 150 екземпляра. Подобно на тиражите, и публиката в читалището не беше в голямо изобилие - 24-25 души. Въпреки добрата разгласа, Великият четвъртък и боядисването на великденските яйца изглежда малко възпрепятстваха посещението на това събитие. Сред публиката в залата можехме без затруднение да идентифицираме поетите Георги Драмбозов и Георги Чернев със своите любими Тина и Керанка, композитора Георги Холянов и неговата чаровна муза Гергана, члена на УС на ССБ и председател на неговата софийска регионална организация г-н Асен Алтънов със своята брачна половинка - колоритната бизнесдама Дочка Цайкова, продуцента Рангел Попов, голямата дъщеря на пловдивчанина Тонислава Сотирова със съпруга си и с трите си деца. Поради заболяване не успяха да присъстват композиторът Стоян Бабеков и всеотдайната му секретарка Нина Бекярова, които своевременно се извиниха на твореца-пришелец. Маестро Холянов не се сдържа и разказа на висок глас за отдавнашното си познанство с Анжело, за грижовността му към новопостъпващите работници в Пловдив, за неговото чувство за хумор, за добрата му душа.
И както е прието - "кръстната вечер" завърши с обилен купон. Почитателите на творчеството на Ангел Сотиров можеха да си пийнат по чаша бяло или червено вино, безалкохолни напитки, да дегустират солени и сладки бисквити, банички с различен зелен пълнеж. Естествено, пожелаха се на автора нови книги и нови срещи с него!!!
Екип на радио "Braille FM" записа това издание на литературния салон "Вечери на кръста" и записът бе излъчен два пъти още същата седмица в съответните литературни рубрики на радиото за голяма радост на немалката му слушателска аудитория от страната и чужбина.
Може и да не съм прав, но Ангел Сотиров трябва да е пожизнено задължен на семейство Кацарски за фантастичната реклама, която те му направиха. И то съвсем безвъзмездно и безкористно!!!



Назад

Всички статии на Брой 05, 2017

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
София
Силистра
Петрич
Русе
Плевен
Добрич
ЛИТЕРАТУРА
Цветя за Вили
Вечер на кръста с романтичен хомо луденс
ОБЩЕСТВО
Отворено писмо на национално представителните организации на и за хора с увреждания
ОБЯВА
Конкурс
ПОЕЗИЯ
Безсмъртие
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
Посещение на делегация на Румънския съюз на слепите в България
РАЗКАЗ НА БРОЯ
Тартор
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
СПОРТ
Открит международен турнир по шахмат за хора със зрителни увреждания за купата на София
Музикална интермедия към шахматния турнир
Държавно първенство по спортна табла
ТЕХНОЛОГИИ
JELLY - най-малкият телефон в света




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6