Брой 05, 2017

Тема: РАЗКАЗ НА БРОЯ

Тартор


Някъде към обяд край селото спрял цигански катун. Каруците били около десетина. Малките деца веднага скочили на игра на поляната в близост до крайните дворове. Постоянно се оглеждали - дали могат да вземат нещо, което да им послужи за игра.
По-големите деца повели конете към близката чешма. А след това на паша.
Жените се пръснали из селото, като се представяли за врачки, гледачки или че развалят черни магии. По-голямата чaст от тях ударила на просия. Една част от мъжете започнали да изработват вретена, дървени лъжици, гаванки и корита. Други запалили огън, загрявали желязо, за да изработват джобни ножове, сатъри и коси за косене на трева.
Само тарторът на катуна не работел нищо. Облякъл нови дрехи. Сложил по един златен пръстен на всеки пръст. От джоба на палтото му се показвала златна верижка за часовник. Наистина, не съм видял часовника, но със сигурност и той е бил позлатен.
Така пременен, тарторът засукал мустак и се отправил към центъра на селото. Той знаел, че мъжете най-често се събират в кръчмата. Влязъл в нея и от вратата поздравил. Посетителите отговорили на поздрава и го поканили на една от техните маси. От дума на дума запитали тартора при придвижването от село на село не се ли страхуват от капризите на времето. Той отговорил, че каруците им са с чергила, затова хората не се страхували нито от пек, нито от дъжд, сняг, вятър и виелица. Страхували се само от лошото време. Нашите се зачудили какво по-лошо време може да има. Той отговорил, че за тях лошото време е мъглата. Защото в нея могат да се загубят. Друг му предложил да си изберат едно голямо село и да си направят къщи. Всеки от мъжете им имал по някакъв занаят, с който да си изкарва прехраната. Работа за жените на полето и вкъщи - наспорил Господ. Така и децата ще бъдат прибрани, малките в детската градина, а големите в училище. Тарторът поклатил отрицателно глава и добавил, че това няма да стане, защото тяхната орисия е просията. Като отпил голяма глътка, добавил, че сега, когато из Европа се движат свободно, ще отиде в някоя богата държава и ще получава пари като безработен. Когато вземе жената и децата при него и ги пусне да просят, тогава ще има голям келепир. Позамълчал и отправил замечтан поглед към тавана. Тогава няма да се чувства като тартор, а като цар. След малко тръгнал да провери как върви работата в катуна. Вече стъпвал някак си по царски.
Нашите мълчали и всеки мислил дали тарторът е прав, или не. Не знам кой какво си е мислил, но за кратко време селото напуснаха няколко млади мъже и заминаха за чужбина, след някой и друг месец жените им ги последваха. Децата останаха при бабите и дядовците. Щом се заесени, много от тях отидоха при родителите си. Така полека-лека в селото не останаха млади хора. Останаха само възрастни и болни. Бяха закрити детската градина и училището. Не се чуваше вече весел детски смях. В кръчмата посетителите намаляха. И тя беше пред затваряне.
Само църковната камбана по-често биеше тъжно. Така съобщаваше, че някой се е преселил в отвъдното. Посетителите в кръчмата пиеха по едно за Бог да прости. Тръгваха да изкажат съболезнованията си и да помогнат с каквото може. По пътя се разгорещяваше спор дали децата от чужбина ще дойдат да изпратят родителите си в
последния им земен път. Най-често не идваха...
Едно лято в селото да прекара отпуската си дойде младо семейство, което беше в чужбина. Сякаш настъпи празник. С тях беше дошла и дъщеря им - на десет-дванадесет години. Всички се зарадваха много, защото детето говореше, макар и завалено на български. Един от възрастните, пенсиониран преди години учител, подари на момиченцето книга. То се зарадва и побърза да я отвори. Всички видяха, че детето се натъжи. То тихо каза, че не може да чете на български. Един от пенсионерите подхвърли, че това е началото, когато се отсичат българските корени. Друг добави, че ние самите забравяме, че сме дали нещо на света. Старият учител успокои детето, като му каза, че когато родителите му са били деца, той ги е учил на четмо и писмо. Затова, докато през лятото момиченцето е на гости, той ще се постарае да го научи да чете на български. Всички видяха как усмивка озари лицето на детето. Със сигурност щеше да се повиши и самочувствието му...
Трябва да се мисли не само как да оцелеем, а и за бъдещето на децата!

Тодор ЛАЗАРОВ,

из книгата "Оттук оттам"



Назад

Всички статии на Брой 05, 2017

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
София
Силистра
Петрич
Русе
Плевен
Добрич
ЛИТЕРАТУРА
Цветя за Вили
Вечер на кръста с романтичен хомо луденс
ОБЩЕСТВО
Отворено писмо на национално представителните организации на и за хора с увреждания
ОБЯВА
Конкурс
ПОЕЗИЯ
Безсмъртие
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
Посещение на делегация на Румънския съюз на слепите в България
РАЗКАЗ НА БРОЯ
Тартор
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
СПОРТ
Открит международен турнир по шахмат за хора със зрителни увреждания за купата на София
Музикална интермедия към шахматния турнир
Държавно първенство по спортна табла
ТЕХНОЛОГИИ
JELLY - най-малкият телефон в света




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6