Брой 06, 2017

Тема: ОБЩЕСТВО

Още една среща по проблемите на достъпността на градската среда в столицата

Димитрина МИХАЙЛОВА

На първи юни в клуба на регионалната организация на ССБ в София се проведе среща между отговорни служители в Столична община и представители на незрящите по проблемите на достъпността на градската среда.
Срещата беше инициирана от г-н Асен Алтънов - председател на РСО София.
По негова покана от страна на общината участваха г-н Димитър Петров, отговарящ за развитието и поддръжката на светофарните уредби в столицата, и г-н Миленкински, отговарящ за техническите проблеми на електронните информационни табла по спирките на градския транспорт. От страна на Съюза на слепите бяха поканени хора, които са напълно незрящи и всекидневно се движат самостоятелно по софийските улици - Димитър Димитров, Иван Янев, Недялко Димов, Петър Стайков и Хюсеин Исмаил.
За отбелязване е фактът, че за пръв път преди такава среща участниците от страна на ССБ се събраха предварително, за да се опитат да уеднаквят позициите си и със задоволство трябва да отбележа, че по време на самата среща те наистина се държаха като играчи от един отбор.
След обичайната размяна на любезности и представянето на участниците Асен Алтънов покани Петър Стайков да изложи основните проблеми, с които се сблъскват незрящите при всекидневното си придвижване по улиците на града.
На първо място той постави проблемите, които се пораждат от въвеждането на монтираните върху специални стълбчета бутони за активиране на зелен сигнал за пешеходци и заедно с него и на звуковия сигнал на светофарите. Той изрази становището на участниците от ССБ, че тези бутони не подпомагат функционирането на така наречената система на "Умни светофари", а в същото време създават многобройни проблеми не само на незрящите, а и на другите пешеходци.
На второ място беше изведен проблемът за необходимостта звукоизлъчващите устройства на светофарите да се настроят, така че да насочват звука напред и надолу към осевата линия на платното, а не да го изпращат по всички посоки в пространството, в това число и към прозорците на живеещите наблизо граждани.
Третият сериозен проблем произлиза от това, че на кръстовища, на които има зелен сигнал и звукова добавка и в четирите посоки, е необходимо звукът, който сигнализира за зелена светлина при пресичане на едната от напречните улици да бъде различен от този, който звучи, когато имаме зелен сигнал за пресичане на другата улица.
Г-н Димитър Петров отговори, че проектът, по който се работи системата на "Умните светофари", не позволява отказване от бутоните и стълбчетата, така че в тази посока няма смисъл да се дискутира.
Поставени при такава твърда позиция, участниците от незрящите в дух на конструктивност поискаха от общината поне да се ангажира с изпълнението на онези мероприятия, които бяха обещани още в началната фаза на въвеждането на бутоните и стълбчетата. Един след друг те посочиха различни недостатъци на тази система. Хюсеин Исмаил обърна внимание на това, че някои стълбчета дори не са добре шлайфани и всеки допир до тях може да доведе до нараняване на ръката, която се е докоснала до него. Другите участници припомниха, че отговорните служители в общината още преди две години бяха убеждавали незрящите, че стълбчетата ще бъдат поставени на точно определени места, че ще бъдат снабдени със собствен звуков сигнал, който заедно с релефните плочки и водещите линии ще прави намирането им от страна на незрящите сравнително по-безпроблемно. Бяха посочени различни места в София, на които тези изисквания не само че не са спазени, а напротив - на някои места стълбчетата се намират на четири, пет и повече метра от пешеходната пътека, която пешеходецът трябва да използва след включването на зелен сигнал за него.
Г-н Петров и г-н Миленкински поеха ангажимент да разговарят с колегите си от съответните дирекции за отстраняване на тези недостатъци при монтажа на стълбчетата с бутоните.
По втория пункт те заявиха, че на практика на по-голямата част от светофарите звуковият сигнал е насочен точно така, както беше описан в въвеждащото изказване. Участниците от ССБ не се съгласиха с тази констатация и отново посочиха определени възлови кръстовища в София, на които е почти невъзможно да доловиш точно в каква посока е насочен звукът на системата. Така или иначе получихме уверения, че казаното ще бъде взето предвид и отново ще бъдат прегледани споменатите конфликтни кръстовища.
По предложението за регулиране на звуковите устройства на големите кръстовища, така че за различните посоки те да излъчват лесно различаващи се звукови сигнали, г-н Петров пое ангажимент да говори с колегите си от техническите служби, за да се види дали това може да се направи. На това незрящите участници в срещата отново настояха, че в сегашния си вид тези устройства не само че не помагат на хората със зрителни увреждания, а точно обратното - те ги заблуждават за посоката на зеления сигнал, защото във всички случаи звучат еднакво и това е сериозна предпоставка за тежки произшествия на платното. Така че те поискаха от г-н Петров не да проверява дали това е възможно, а да се ангажира да бъде намерен начин това да стане, т.е. въпросът в този случай е не дали, а как. Другото означава непрекъснати опасности за незрящите по столичните улици и булеварди.
След обсъждането на светофарите участниците от ССБ обърнаха внимание и на състоянието на информационните табла по спирките на градския транспорт. Факт е, че броят на озвучените табла непрекъснато се увеличава, но също така е факт, че съществуващите стари проблеми продължават да не се решават и до днес. На много места звукът на таблата е намален до такава степен, че ако не знаеш, че има такова табло, изобщо няма да го чуеш, а и когато го чуваш - трябва да опреш ухо в него, за да доловиш нежния му шепот. Известно е, че има протести от страна на граждани, насочени срещу тези табла. Такива настроения има още от самото начало на въвеждането на звуковата сигнализация в столицата, но така или иначе трябва в крайна сметка да се намери вариант таблата наистина да съобщават наличната информация и то така, че да се чува, без да допираш ухо до тях.
Димитър Димитров разказа, за странностите, които проявяват таблата, когато се активират с инсталираното в мобилните телефони специално приложение. Без тази активация таблото просто не говори, а когато, доближавайки се до него, съответният потребител включи приложението, таблото започва не да говори, а направо да крещи.
Г-н Миленкински пое ангажимент заедно с колегите си да потърси решение и на този проблем.
В края на срещата беше предложено, когато се пристъпва към инсталирането на озвучаване на светофар или информационно табло да се обръщат към г-н Алтънов, който да изпраща в тяхна помощ експерти от организацията. Тази идея не бе подложена на обсъждане и най-вероятно общинската администрация ще се въздържи от нейното възприемане.
С това срещата завърши и с обещания за бъдещи ползотворни срещи участниците се разделиха.
В заключение ми се иска да кажа няколко думи, с които ангажирам само себе си. Като журналист от списание "Зари" съм имала възможността да присъствам вече на няколко такива срещи. Те са различни, с различен патос и понякога с твърде скандална размяна на реплики. На тази среща тонът беше уравновесен, нямаше силни изказвания и взаимни упреци. От това обаче не следва, че тя може да се определи като полезна и конструктивна.
След нея у мен се затвърди убеждението, че в своята дейност по осигуряване на достъпна градска среда служителите в Столична община наистина правят различни неща, които по своя замисъл биха могли да бъдат много по-полезни за хората със зрителни увреждания. Лошото е, че те се съобразяват с предложенията на незрящите само тогава, когато тези предложения съвпадат на сто процента с техните собствени намерения.
Да, наистина са направени много нови озвучени светофари, да, наистина са монтирани много нови говорещи информационни табла, да, наистина има и релефни плочки, а тук-таме дори и водещи линии, но всичко това се прави от позицията "Ние по-добре от вас знаем какво ви е необходимо, по-добре от вас знаем какво ще ви бъде полезно и най-вече ние най-добре знаем кое как трябва да бъде направено!". А когато се окаже, че има разминаване между очакванията и реалните резултати и сред слепите в София се зароди поредното напрежение, те приемат поканата за участие в срещи, подобни на тази, за която току-що ви разказах, изслушват тревогите, недоволствата, притесненията и предложенията на онези, за чието добруване са загрижени, обещават, че ще направят каквото може и нещата си продължават абсолютно постарому.
За съжаление от присъствието ми на подобни срещи у мен се оформя едно колебание относно това дали съответните служители са некомпетентни, дали са неискрени, или дали не идват на срещите с единствената цел да дадат възможност на незрящите да "изпуснат парата" и, разбира се, да отчетат, че са се консултирали с тази специфична общност.
От тези срещи оставам с убеждението, че дейността на Столична община е организирана, така че една дирекция отговаря за монтирането на светофарите, друга за стълбчетата с бутоните, трета за релефните плочки по тротоарите, четвърта за звуковите устройства, пета за информационните табла и шеста за не знам още какво. Това дава прекрасна възможност нерешимостта на проблемите да се прехвърля към отсъстващата в момента дирекция и кучетата да си лаят, а общинският керван да си върви и върви. А когато публично се опитаме да кажем, че има такива и такива проблеми, назидателно да ни отговарят: „Ама вие какво още искате? Направихме толкова и толкова озвучени светофари, направихме толкова и толкова говорещи информационни табла”. И на нас не ни остава нищо друго, освен да се чувстваме като едни капризни неблагодарници. И все пак - като надмогнем неудобството си, трябва да кажем – да, наистина правите и направихте немалко, но дали това, което направихте, е направено, така че то наистина да служи на тези, за които е предназначено, на тези, които се придвижват пеша?
Боя се, че в Столична община твърде много се интересуват от броя на направените нововъведения и твърде малко от това в каква степен те са наистина полезни за различните категории граждани на нашата иначе чудесна столица.

Назад

Всички статии на Брой 06, 2017

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

XVII Национално общо събрание на пълномощниците на ССБ
Отчетен доклад на Контролния съвет на ССБ

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Русе
Плевен
Добрич
Пловдив
Стара Загора

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

Заседание на Балканския консултативен съвет на националните организации на слепите

ОБЩЕСТВО

Още една среща по проблемите на достъпността на градската среда в столицата

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

СПОРТ

Държавни първенства през май
Регионален турнир по шахмат за незрящи
Спортен празник за хората в неравностойно положение в Момчилград

ЧЕСТИТ 1 ЮНИ, МИЛИ ДЕЦА!

Когато дядо ходил на училище