Брой 06, 2017

Тема: ЧЕСТИТ 1 ЮНИ, МИЛИ ДЕЦА!

Когато дядо ходил на училище

Хърватска народна приказка

Живели някога в една схлупена къщурка накрай село дядо и баба. Били вече много стари и не можели да работят като на младини. Били толкова бедни, че едва свързвали двата края. Додеяло им все да гладуват и студуват. Един ден дядо рекъл:
- Ей, бабо, няма свършване нашето тегло!
А тя казала:
- Знаеш ли защо, дядо? Защото сме неграмотни. Пък който е ходил на училище, все е прокопсал - бърже се замогва и на старини добрува.
- Тогаз и аз ще отида на училище. Може пък да ми потръгне, че вече тая сиромашия се не търпи.
- Иди, дядо, иди и си отваряй очите, ушите! - съгласила се бабата.
Дигнал се дядо рано в понеделник, измил си очите; баба му изтупала праха от дрехата, пригладила му бялата коса. Сторили всичко, каквото били видели да правят съседите, когато провождат децата на училище.
Изправил се дядо пред селския учител:
- Добро утро, даскале! - рекъл.
- Сполай ти, старче! Какво те води насам?
- Дошъл съм на училище. Искам да разбера как човек се става и се забогатява. Защото сме много отрудени с моята баба.
- Хайде, хайде, сетил се за наука и училище! - отвърнал учителят.
Ала старецът не ще да си ходи. Взел да се моли и настоява да го остави. Видял се в чудо учителят - не може да се отърве. И тъй като вече дошло време да се бие звънец, вкарал дядото в класната стая, сложил го да седне на един чин заедно с няколко деца.
Седи дядо мирно и тихо, взира се в черната дъска, ама нищичко не разбира.
Нейсе! Прекарал той няколко часа и като свършило учението, тръгнал си за дома.
Върви дядо, навел глава, подпира се на тояжката си. И виж ти! - в прахоляка се валя шарена кесия. Навел се, попретеглил я в шепата си - бая тежичка, развързал я - пълна със златни пари. Радостен забързал той и отдалеч още се провикнал:
- Права беше, бабо! Ето, като отидох на училище, късметът ми дойде. Виж, намерих кесия с жълтици!
И почнал да друса кесията. А тя отвътре пее: "звън-звън-звън!".
Плеснала бабата с ръце:
- Ех, на стари години да ни олекне!
Дядото решил, че няма защо вече да ходи на училище - нали е забогатял. Вече ще се пече край огнището и ще си пуши с луличката спокойно.
Така, ама чорбаджията, който си бил загубил парите, тръгнал из селото от къща на къща да пита дали някой не е намерил една кесия с пари. Похлопал най-подир и на дядовата вратня - нали колибата им била в края на селото. Пита:
- Ей, старо! Да си намирал кесия с пари?
Дядото бил честен човек, не знаел да лъже. Отвърнал:
- Намерих.
Зарадвал се богаташът, защото, макар да имал в раклата си много пари, все малко му се стрували, все посягал към сиромашките. Разтърсил той дядото за антерията и задъхан извикал:
- Къде, кога, старче, намери тая кесия?
- Ами че, когато ходих на училище, та на връщане за дома…
- Уф! - изпъшкал алчният богаташ, махнал с ръка и си тръгнал, мърморейки под нос: "Когато този е ходил на училище, аз още не съм бил роден".

Назад

Всички статии на Брой 06, 2017

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

XVII Национално общо събрание на пълномощниците на ССБ
Отчетен доклад на Контролния съвет на ССБ

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Русе
Плевен
Добрич
Пловдив
Стара Загора

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

Заседание на Балканския консултативен съвет на националните организации на слепите

ОБЩЕСТВО

Още една среща по проблемите на достъпността на градската среда в столицата

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

СПОРТ

Държавни първенства през май
Регионален турнир по шахмат за незрящи
Спортен празник за хората в неравностойно положение в Момчилград

ЧЕСТИТ 1 ЮНИ, МИЛИ ДЕЦА!

Когато дядо ходил на училище