Брой 01, 2019
Тема: 210 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛУИ БРАЙЛ
За брайловия шрифт
210 години от рождението на Луи Брайл са добър повод да си припомним отново за гениалния код, който даде духовна светлина на милиони слепи по целия свят. Биографията му е известна - роден е на 4 януари 1809 г. Завършва живота си, болен от туберкулоза, на 9 януари 1852 година. Будното дете си играело често в работилницата на баща си. Той изработвал кожени изделия за френската конница. Един път детето пробожда едното си око. Лечението не спасява и другото око. Постъпва в местното училище в село Купврей. Сред своите виждащи съученици се отличава с будния си ум. По предложение на учителите му родителите го записват в Националния кралски институт за слепи, който е основан през 1796 г. в Париж. Там Луи Брайл проявява отново дарбите си.
През 1825 г. при директора на института пристига един капитан от артилерията. Г-н Шарл Барбие предложил една разработка на азбука с 12 точки. Идеята му била войниците да четат на тъмно. Иначе при запалени факли врагът можел да ги разкрие. Разбира се, войниците не са могли да разчитат предложената система. Директорът г-н Дефо предоставил на учениците писмото на капитана. Те също се затруднявали. Тогава на Луи му хрумва гениалната идея да подреди само шест точки, които са достатъчни да се възприемат от върха на пръстите. По своята същност това изобретение представлява един код. Той позволява 63 комбинации. Те са достатъчни да изразят латинската азбука, нотите и математическите знаци. Учениците в института започнали да си служат с писмото на Луи Брайл. Това породило съмнение, че шрифтът ги отдалечава от нормалните букви на виждащите. Методът за четене на релефни латински букви е бил въведен от Валентин Аюи, но на него учениците не могли да пишат. Впрочем цялата история от разчитането на вдълбани йероглифи на плочки, възли на върви и други форми на получаване на информация, не е позволявала на слепия да направи писмен отговор обратно. Това се получава единствено с откритието на Луи Брайл. Благодарение на него слепите могат да четат и пишат самостоятелно.
В света има шест хиляди езика и повече от сто азбуки. Брайловият шрифт е пригоден за всички тях - от латинската азбука до китайски и арабски писмености. Брайловата система е универсална и достатъчна да изразява вокалите и писмените знаци. Известно е, че има текстове, които се четат отдясно наляво, както и отдолу нагоре и така нататък. Брайловото писмо се чете на всички езици по един и същи начин. За това са помогнали две конференции - през 1878 г. и през 1950 г. Те са уточнили и уеднаквили брайловата система. Това се отнася и за нотописа.
С въвеждането на компютрите се откриват нови възможности за брайловия шрифт. Чете се непосредствено чрез тактилен дисплей. Отделният знак има осем точки, които могат да представят 256 комбинации. Това позволява влизане в мрежите, в електронните библиотеки, в дигиталния текст. Съвременните технологии дават възможност за писане от нормална клавиатура на брайлов шрифт, както и от брайлов шрифт на нормален текст.
От средата на ХХ век до днешни дни има тенденция за намаляване на брайловите читатели. Причината е говорещата книга на ленти, касети и дискове. В най-ново време това става чрез говорещите програми, инсталирани в компютри, лаптопи и смартфони. Това е удобно за по-бързо и неограничено четене. От него се възползваха късно ослепелите, при които осезанието не е развито. Независимо от тенденцията възниква въпросът за значението на брайловото писмо и днес. По един европейски проект през 2015 г. проф. д-р Урсула Хофер от Цюрих и проф. д-р Маркус Ланг от Хайделберг са анкетирали 819 слепи в Швейцария и Германия. Те са били на възраст от 6 до 89 години. Изследването е показало, че брайловото писмо все още играе голяма роля за образованието, професионалната заетост и културата на тези лица. В разработката на проекта са регистрирани възможностите на слепите и на хората с ограничено зрение спрямо виждащите и четящите. Тук се има предвид и краткописът на немски език. Установено е, че най-успешни са тези, които комбинират тактилното четене със слушане от компютър. Те могат да пишат и да четат бързо.
За нуждите на института за слепи, основан през 1905 г. в България, е въведено брайловото писмо от Русия. На плоча и шило, а по-късно и на брайловата машина са писани първите учебници и книги в института. Мечтата да има брайлова библиотека се осъществява през 1928 година. Тогава е основано читалището на слепите, чийто първи председател става големият композитор и общественик Петко Стайнов. В продължение на 90 години е създаден националният брайлов фонд. До 1994 г. книгите са писани ръчно. От тази година читалището започва да печата брайловите книги чрез компютър и брайлов принтер. Сега годишно се правят около 35 заглавия.
Усетът за новости извиква за живот една книга за въведените в България брайлови знаци. Това става по малък проект с АХУ през 2005 година. Автор на текста е Румяна Каменска. През следващата година Европейският съюз постановява задължителна директива - опаковките на лекарствата, които се продават, да имат релефно означение на лекарството. Днес нашето население неволно се запозна с брайловия шрифт.
Бихме се попитали какво правим за обучението и разпространението на брайловото писмо. Голяма е отговорността на преподавателите в двете училища за деца с нарушено зрение в София и Варна, на ресурсните учители във всички области на страната, които се грижат за интегрираните ученици в масовите училища. Ние разчитаме също на обучението на късно ослепелите в центровете за рехабилитация и интеграция.
Брайловото писмо дава истинската грамотност. То увеличава шанса при изучаването на чужди езици. Незаменима е духовната наслада при четенето на поезия с нашия вътрешен глас. Брайловият шрифт остава незаменимо средство за информация и в нашата епоха.
Луи Брайл доживява като преподавател в института за слепи да види отпечатан на неговия шрифт учебник по математика през 1844 година. Понеже никой не е пророк в собствената си родина - в Австрия и Германия започват да прилагат писмото му преди Франция. През 1952 г. едно странно шествие по "Шанз-Елизе" спира вниманието на парижани. Известни личности от световната организация на слепите, писатели, политици, сред които и Елена Келер, придружават тленните останки на Луи Брайл до Пантеона на великите синове на Франция. Това е най-достойното място, където почиват костите на великия благодетел на слепите хора.
Спас КАРАФЕЗОВ
Всички статии на Брой 01, 2019
210 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛУИ БРАЙЛ
За брайловия шрифтВ СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС НА ССБ
Какво се случи през 2018 годинаКаталог на записаните нови заглавия през 2018 г.
Каталог на възстановените заглавия през 2018 г.
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБГЛОБУС
Най-красивият град в ЕвропаИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
БургасСилистра
Русе
