Брой 02, 2019

Тема: АКТУАЛНО

Коментар по Закона за хората с увреждания от Васил Долапчиев - председател на Съюза на слепите в България


(Законът за хората с увреждания е приет на 05.12.2018 г., публикуван в ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г. и влиза в сила от 01.01.2019 г.)

Законът за хората с увреждания (наричан за краткост в този коментар "Закона") регламентира:
1. Институциите, които отговарят за политиката за хората с увреждания и упражняват контрол за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания
2. Основните секторни политики в сферата на социалното приобщаване на хората с увреждания
3. Извършването на индивидуална оценка
4. Формите на финансова подкрепа и целева помощ.

Нормативният акт има за цел да:
1. Насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания
2. Създаде условия за социално приобщаване на хората с увреждания
3. Способства за зачитане на вътрешно присъщото човешко достойнство на хората с увреждания
4. Предоставя подкрепа за хората с увреждания и техните семейства.

За да създаде необходимата среда за управление на политиката за хората с увреждания, Законът урежда функциите на органите на управление, наблюдение и сътрудничество. На Министерски съвет е възложена задачата да определя държавната политика за правата на хората с увреждания. Отчитайки хоризонталния характер на тази дейност, на министъра на труда и социалната политика е възложена важната задача да извършва координация на работата на всички държавни органи с цел реализиране правата на хората с увреждания. В изпълнение на своите функции той събира и анализира информация от различни институции и дава методически указания за провеждане на политиката в тази област. Министърът на труда и социалната политика разработва, участва в обсъждането и предлага приемането и/или изменението на нормативни актове, стратегически документи, програми и планове, засягащи правата на хората с увреждания. В процеса на координация на тази политика, той се подпомага от Изпълнителната агенция за хората с увреждания. В чл. 10 на Закона са изброени нейните правомощия, като практически тя изпълнява досегашните си задачи, от които по-важните са:
1. води и поддържа информационна система за хората с увреждания;

2. води регистри на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания и на лицата, предоставящи помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 61, ал. 1 и осъществява контрол за тази дейност.
Агенцията за хората с увреждания изготвя 6-месечни и годишни отчети за изпълнението на политиката за правата на хората с увреждания, които предоставя на министъра на труда и социалната политика. Тя участва при изготвянето на проекти на нормативни актове в областта на социалното приобщаване и дава становища по тях.
3. разработва програми и финансира проекти за:
- стимулиране на стопанската инициатива в интерес на хората с увреждания;
- рехабилитация, интеграция и за изграждане на достъпна среда за хората с увреждания.
Във връзка с изпълнение на чл. 33 от Конвенцията за правата на хората с увреждания Законът създава Съвет за наблюдение със следните правомощия:
1. изготвя становища, препоръки и предложения до отговорните институции за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на правата на хората с увреждания;
2. изготвя ежегодни доклади по предприетите действия за прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания;
3. осъществява периодичен преглед и оценка на националното законодателство, практики и проекти на нормативни актове за съответствие с разпоредбите на Конвенцията за правата на хората с увреждания;
4. осъществява и други дейности, свързани с насърчаване, защита и наблюдение по прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания.
Съветът за наблюдение се състои от 9 членове, от които двама представители, определени от омбудсмана на Република България, двама представители, определени от председателя на Комисията за защита от дискриминация, четирима представители на организациите на и за хората с увреждания, определени от тях, и един представител на академичната общност, определен от Българската академия на науките.
За осъществяване на сътрудничество при разработването и провеждането на политиката за правата на хората с увреждания към Министерски съвет се създава Национален съвет за хората с увреждания. В Закона се издига представителността на този орган, като председателството му се възлага на заместник министър-председателя, отговарящ за политиката за хората с увреждания.
Националният съвет е консултативен орган, в който участват представители на държавата, определени от Министерския съвет, национално представителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните организации на работниците и служителите, национално представителните организации на работодателите и Националното сдружение на общините в Република България.
Той дава становища по проектите на нормативни актове, стратегии, програми, планове и други документи, които засягат правата на хората с увреждания.
Нов момент в Закона е задължението на централните и териториалните органи на изпълнителната власт да определят служители, на които да се възложат функции на координатори по правата на хората с увреждания. Техните задължения се свеждат основно до участие в разработването на политики, програми и нормативни актове в областта на правата на хората с увреждания в компетенциите на даденото ведомство и контрол за изпълнението.
Законът официализира една дългогодишна добра практика, като в чл.19 задължава областните управители да създават областни съвети за провеждане на политиката за социално включване на хората с увреждания. В състава им се включват представители на областната и общинската администрация, на териториалните органи на изпълнителната власт, национално представителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните организации на работниците, служителите и работодателите, юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза, както и други заинтересовани лица, работещи в областта на правата на хората с увреждания.
В глава IV на Закона са посочени принципите, на които се базират основните форми на подкрепа за социално приобщаване в различни сфери на обществения живот.
В раздел I е определено, че хората с увреждания имат право на рехабилитация, която е комплексна и може да е:
1. Медицинска - лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване
2. Професионална - процес, който дава възможност на хората с увреждания за преодоляване на бариерите на достъп и връщането на работа към определена професия. Нейната цел е развитие на знанията и уменията за полагане на труд, подготовка за работа и осигуряване на работа, съответстваща на здравословното им състояние, образование и квалификация
3. Социална - създаване на умения за водене на независим живот в обществото чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, психо-социално консултиране, трудова и професионална дейност, предоставяне на социални и рехабилитационни услуги и други дейности
4. Трудова - насърчава правото на заетост на хората с увреждания чрез: трудова терапия, социално приобщаване чрез трудова дейност, осигуряване на услуги за насочване към заетост, обучение и адаптиране на трудовата среда за осигуряване на заетост на хората с увреждания в обичайна, специализирана и защитена работна среда
5. Психологическа - насочена към възстановяване и поддържане на психическото равновесие и възможностите за дейност.
В раздел II "Образование и професионално обучение" е регламентирано, че на децата и учениците с увреждания, включително на децата и учениците със специални образователни потребности, се предоставя подкрепа за личностно развитие в системата на предучилищното и училищното образование.
Подкрепата е обща и допълнителна и се прилага в съответствие с индивидуална оценка на всяко дете и на всеки ученик с увреждане, изготвена при условията и по реда на Закона за предучилищното и училищното образование и държавните образователни стандарти.
Регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование осъществяват организационно и методическо подпомагане на детските градини и училищата по отношение на предоставяне на допълнителна подкрепа за личностно развитие на децата и учениците с увреждания, както и осигуряват ресурсно подпомагане на деца и ученици със специални образователни потребности в случаите, предвидени в Закона за предучилищното и училищното образование. Към регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование се създават регионални екипи за подкрепа на личностното развитие.
Висшите училища осигуряват: подкрепяща среда, специални приспособления, необходимите учебни материали и допълнителна преподавателска помощ, подпомагащи процеса на обучение и оценяване на хората с увреждания, и подготовка на специалисти за работа с хора с увреждания.
Професионалното обучение на хората с увреждания се осъществява от: гимназии, колежи и центрове за професионално обучение, работодатели, юридически лица по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане, които предоставят социални услуги за хора с увреждания и предприятия и кооперации.
Отчитайки голямата значимост за интеграцията на хората с увреждания, ще отделим по-голямо внимание на Трудовата заетост, разработена в раздел III на глава IV.
Законът утвърждава досега действащите мерки за подкрепа на работодателите в обичайна и специализирана работна среда, доказали своята ефективност.
Агенцията за хората с увреждания финансира проекти за хора с трайни увреждания, отнасящи се до осигуряване на достъп до работното място, приспособяването и оборудването му.
С цел устойчиво развитие на специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания тя финансира и проекти и програми при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.
Нормативният акт определя ролята на Агенцията по заетостта в процеса на трудова реализация на хората с трайни увреждания. Тя финансира работната заплата и дължимите осигуровки на наетите лица от бюджета по Националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания.
За подкрепа в процеса на трудовата реализация на тази целева група Законът регламентира следните преференции за:

1. Обичайни работодатели - могат да ползват средства от държавния бюджет за 30 на сто от внесените осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължителното здравно осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване
2. Специализирани предприятия и кооперации:
А) преотстъпва им се данъка върху печалбата;
Б) възстановяват им се от държавния бюджет 50 на сто от дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължително здравно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Хората с трайни увреждания, които получават доходи от трудова дейност, ползват данъчни облекчения при условия и по ред, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Законът въвежда някои нови политики за заетост на хора с трайни увреждания, които считаме за важно да отбележим:
1. С цел гарантиране на заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работна среда работодателите са длъжни да назначават работници и служители с трайни увреждания съгласно квота, както следва:
А) работодатели с 50 до 99 работници и служители - едно лице с трайни увреждания;
Б) работодатели със 100 и над 100 работници и служители - две на сто от средносписъчния си състав.
При неизпълнение на това задължение работодателят дължи ежемесечно компенсационна вноска в размер 30 на сто от минималната работна заплата за страната за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане. Работодателите могат да бъдат освободени от този ангажимент в следните случаи:
А) при наличие на специфични фактори в работната среда, възпрепятстващи наемане на хора с трайни увреждания;
Б) липса на хора с трайни увреждания, насочени от дирекции "Бюро по труда" или от трудови посредници с издадено удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.
Контролът за изпълнение на квотния принцип е възложен на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която удостоверява наличието на обстоятелства за освобождаване от задължението и налага санкции по този Закон.
Отчитайки сложността на политиката за заетост на хора с увреждания, европейския опит и с цел гъвкавост на новия модел, Законът дава възможност работодателите, които прилагат алтернативни мерки за заетост на хора с трайни увреждания, определени с правилника за прилагането на закона, да се третират за изпълнили квотата.
2. Териториалните поделения на Агенцията по заетостта предоставят специализирано трудово посредничество на хората с увреждания, търсещи работа, което включва:
А) оценка на професионалните умения на хората с увреждания;
Б) оценка на желанията и възможностите за придобиване на професионални умения с оглед на изискванията на пазара на труда;
В) включване в програма/проект за придобиване на професионални умения;
Г) подпомагане чрез трудови наставници в процеса на обучение и започване на работа;
Д) насочване на хората с увреждания към потенциални работодатели в изпълнение на изискванията и посредничество при преговорите на хората с трайни увреждания и работодателите.
3. Работодател в обичайна работна среда, който създаде производствено звено или сектор, в който работят 5 и повече души с увреждания, може да ползва правата на Агенцията за хората с увреждания и данъчните преференции на специализираните предприятия.
4. Агенцията за хората с увреждания финансира проекти и програми за квалификация и преквалификация, съответно обучение за професионално и служебно развитие.
5. За осигуряване на заетост за хора с множество трайни увреждания може да се създават центрове за защитена заетост. Те са механизъм в подкрепа на трудовата интеграция на хората с множество трайни увреждания с цел осигуряване на условия за извършване на продуктивна дейност, платена работа и предоставяне на персонални подкрепящи услуги. Центровете за защитена заетост:
А) идентифицират възможност за трудова реализация на хората с множество трайни увреждания;
Б) изграждат адаптирана среда за реализиране на трудовите възможности по т. А;
В) формират трудови навици за работа в обичайна или специализирана работна среда;
Г) осъществяват посредничество между хората с множество трайни увреждания и работодателите.
Центрове за защитена заетост може да се създават към специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания и трудово-лечебните бази по ред, определен с правилника за прилагането на Закона.
Изключително важните въпроси за осигуряване на достъпна среда и разумни улеснения, достъпна информация и осигуряване на лична мобилност се регламентират в раздел IV. Хората с увреждания имат право на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. Достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към:
А) елементите на достъпната среда в урбанизираната територия;
Б) сгради и съоръжения за обществено обслужване в областите на: образованието, здравеопазването, културата и изкуствата, транспорта, вероизповеданията, административното обслужване, търговията, общественото хранене и услугите, спорта, озеленените площи за обществено ползване и други области;
В) нови многофамилни жилищни сгради или сгради със смесено предназначение;
Г) транспортни средства за извършване на градски и междуселищен транспорт;
Д) информационни, комуникационни и други услуги, включително информационни системи и услуги за спешна помощ;
Е) предоставяне на информация в достъпни формати за хора с различни видове увреждания, включително на български жестов език, на брайл и лесна за четене версия.
Физическите и юридически лица, собственици на елементи на достъпната среда, сгради и съоръжения, може да бъдат финансирани за дейности за изграждане на достъпна среда за хора с увреждания по национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност.
Проектирането и изграждането на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на достъпната среда на сградите и съоръженията се извършват при спазване на наредбата по чл. 53, ал. 3 при условия и по ред, определени в Закона за устройство на територията.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията създава условия за достъп на хората с увреждания до транспортни, информационни и комуникационни услуги, като разработва нормативни актове за:
1. осигуряване на достъпен транспорт за обществено ползване;
2. внедряване на технически приспособления за адаптиране на автомобилите, управлявани от хора с увреждания, с цел компенсиране на техните дефицити и разработване на стандарти за обществения транспорт с цел улесняване придвижването на хората с увреждания;
3. осигуряване на специални условия за движение, спиране, паркиране и престой на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с увреждания;
4. осигуряване на безпрепятствен достъп в обществения транспорт на хора с увреждания, придружени от кучета-водачи на слепи или от кучета-асистенти на хора с увреждания.
Министерството на младежта и спорта в сътрудничество с общините и спортните организации създава условия за социално приобщаване на хората с увреждания чрез:
1. популяризиране на ползите от физическата активност и практикуването на спорт от хора с увреждания;
2. осигуряване на възможност за адаптирана физическа активност, практикуване на спорт и участие в спортни прояви и състезания на хора с увреждания, в т. ч. деца и ученици;
3. подпомагане на подготовката и участието на спортисти с увреждания в спортни състезания;
4. подпомагане на младежки дейности.
Министерството на културата в сътрудничество с общините осигурява условия за интеграция на хората с увреждания чрез:
1. предоставяне на специализирана информация за използване на услуги, маршрути, архитектурно-транспортни и други облекчения в места за обществено ползване, предназначени за отдих и култура;
2. подкрепа за развитие на таланта и насърчаване на творческите изяви на хората с увреждания.
Министърът на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на здравеопазването, утвърждава ежегодно списъци на:
1. помощните средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания;
2. медицинските изделия, предназначени за хората с увреждания.
Областните управители провеждат държавната политика за хората с увреждания на териториално ниво, като контролират изпълнението на достъпна архитектурна среда на територията на областта по отношение на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, сградите и съоръженията - държавна собственост.
Местните органи осигуряват в рамките на предоставената им компетентност:
1. изграждането и поддържането на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на достъпната среда в сградите и съоръженията, които са общинска собственост, и ежегодно разработват програми, одобрени от съответните общински съвети, с необходимите за това мерки, финансови средства и срокове за изпълнение;
2. достъпен обществен превоз на пътници чрез приспособяване на съществуващите масови транспортни средства и въвеждане в експлоатация на технически пригодени за използване от хора с увреждания транспортни средства;
3. достъп на хората с увреждания, придружени от кучета-водачи на слепи или от кучета-асистенти на хора с увреждания, до местата за обществено ползване;
4. специални транспортни услуги за хората с увреждания;
5. необходимите материални условия и средства за осъществяване на социални контакти на хората с увреждания;
6. условия за подпомагане на извънучилищни детски и младежки дейности.
Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция осигуряват информация, достъпна за хората с увреждания.
Медиите включват в своите програми предавания и информация, свързани с хората с увреждания.
В раздел V - "Достъп до правосъдие и правна защита", всеки човек с увреждане, който изпитва сериозни затруднения да упражнява самостоятелно правата си при извършване на конкретни правни действия, има право на подкрепено вземане на решение, което се определя по реда на закона чрез предоставяне на мерки за подкрепа. Това решение е съчетание на социални интервенции, които целят подкрепа за вземане на решения, имат правни последици и водят до конкретни резултати за човека с увреждане.
Мерките за подкрепа са предназначени да улеснят личното упражняване на отделните права на човека, който търси подкрепа, и включват:
1. консултации с обучен специалист;
2. предоставяне на специализирани услуги за подкрепено вземане на решение;
3. осигуряване на наставник за подкрепа при вземане на решение;
4. подготовка на антикризисен план;
5. подкрепено вземане на решение чрез подкрепящи мрежи;
6. прилагане на защитни мерки.
Мерките за подкрепа се състоят в:
1. разясняване на смисъла на правното действие и неговите последици;
2. подпомагане на подкрепения да разбере другите участници в извършването на правното действие или засегнатите от него;
3. подпомагане на подкрепения да изрази желанията и предпочитанията си по разбираем за другите начин;
4. оказване на друго съдействие, свързано с извършването на правното действие.

В следващата част от коментара ще отделим необходимото внимание на индивидуалните права, които хората с увреждания могат да ползват, позовавайки се на този нормативен акт.
Сърцевината на Закона е регламентирането в глава III на Индивидуалната оценка на потребностите на хората с увреждания. Тя има комплексен характер и изследва техните функционални затруднения, свързани със здравословното им състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, и определя вида на подкрепата.
Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел на дирекциите "Социално подпомагане", които са 147 на брой в страната. Тя се изготвя по искане на:
1. човека с увреждане или упълномощено от него лице;
2. родителя (осиновителя), настойника или попечителя на човек с увреждане;
3. член на семейството, при когото е настанено дете с увреждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
4. ръководителя на специализирана институция или социална услуга – резидентен тип, в която е настанено дете с увреждане;
5. директора на дирекция "Социално подпомагане" при самосезиране.
Правоимащите лица с увреждания подават:
1. заявление-декларация;
2. формуляр за самооценка за затруднения в домашни условия и извън тях;
3. медицински документи или експертно решение на Териториално-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) или Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
Документите по т. 1 и т. 2 се попълват по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, и се подават чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път. Законът дава възможност те да се приемат и в дома на човека с увреждане при доказана с медицински документ необходимост.
Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя в срок до края на месеца, следващ месеца на подаване на документите. Тя взема предвид следната подадена информация:
1. самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях;
2. увреждането/здравословното състояние;
3. вида и степента на затруднения във функционирането на човека с увреждане;
4. степента на включване в социалната среда на човека с увреждане;
5. мобилността на човека с увреждане в социалната му среда и затруднения извън дома.
Индивидуалната оценка на потребностите завършва със заключение, в което се определят видовете подкрепа, определени в Закона, и потребността от предоставяне на социални услуги, лична помощ или други, определени със специални закони. На нейно основание директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за реализация на определените права.
Въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите се издават направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон.
Заповедите и направленията се съобщават писмено на лицето, подало заявление-декларация, в 7-дневен срок от издаването й заедно с индивидуалната оценка на потребностите. Те се мотивират и могат да се обжалват по реда на Административно процесуалния кодекс.
Заключенията и направленията, определени в оценката, са задължителни за всички органи и организации, отговорни за реализиране на правата на хората с увреждания.
Индивидуалната оценка на потребностите се издава за срока, посочен в експертното решение за определяне на процента на трайно намалената работоспособност или вида и степента на увреждане.
Лицата с определени вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, установени след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, както и лицата с намалена работоспособност, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват правата по закона пожизнено независимо от определения в експертното решение срок.
Срокът на действие на индивидуалната оценка на потребностите, издадена въз основа на пожизнено експертно решение, е 5 години от датата на издаването й.
Нова индивидуална оценка на потребностите може да бъде изготвена преди изтичането на срока на издадената оценка при:
1. издаване на ново експертно решение от ТЕЛК (НЕЛК) преди изтичането на срока на действащото експертно решение;
2. промяна в потребностите на човека с увреждане и заявеното желание по чл. 21, ал. 2 от Закона.

Финансова подкрепа

Хората с увреждания имат право на финансова подкрепа за компенсиране на разходите, свързани с преодоляване на затрудненията, предизвикани от вида и степента на увреждане. Тя се състои от два компонента:
1. месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането;
2. целеви помощи съобразно вида на увреждането.

Въвеждането на линията на бедност като отправна точка за определяне на социалните плащания е нов положителен момент в Закона. Тя заменя гарантирания минимален доход. За 2019 г. с акт на Министерски съвет линията на бедност е определена на 348 лв., което значи, че лицата с трайни увреждания над 18-годишна възраст от 1.01.2019 г. ще имат право на финансова подкрепа в следните размери:
1. от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане – в размер 7 на сто от линията на бедност или 24,36 лв.
2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане – в размер 15 на сто от линията на бедност или 52,20 лв.
3. над 90 на сто степен на увреждане – в размер 25 на сто от линията на бедност или 87 лв.
4. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука, или професионална болест – в размер 30 на сто от линията на бедност или 104,40 лв.
5. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност – в размер 57 на сто от линията на бедност или 198,36 лв.

Важно е хората с трайни увреждания да знаят, че:
1.Настанените на пълна държавна издръжка в специализирани институции или социални услуги от резидентен тип за срок по-дълъг от един месец нямат право да получават месечна финансова подкрепа за периода на престоя си в тях.
2. от 1 януари 2019 г. се прекратява изплащането на:
А) средствата, представляващи 25% от социално инвалидната пенсия, изплащани от Националния осигурителен институт, отпусната до 31.12.2014 г. на основание отмененото изречение второ на чл. 101, ал. 3а от Кодекса за социално осигуряване;
Б) интеграционни добавки, отпуснати до 31 декември 2018 г. включително;
В) целевата помощ за придружители на лица с увредено зрение, лица със затруднения в придвижването, лица с интелектуални затруднения и лица с психически разстройства, интерпретатори-придружители на лица със сляпо-глухота и преводачи на лица с увреден слух, получавани на основание чл. 44, ал.1, т. 4 от отменения Закон за интеграция за хората с увреждания;
3. от 1.01.2019 г. на лицата, получавали интеграционна добавка, Агенцията за социално подпомагане изплаща определената в чл. 70 на Закона финансова подкрепа, като не е необходимо изготвянето на индивидуална оценка на потребностите.
4. от 1.01.2019 г лицата, които не са получавали интеграционна добавка, е необходимо да подадат заявление в Дирекцията за социално подпомагане по настоящ адрес, за да получат полагащата им се според степента на увреждане финансова подкрепа.
5. В случай че определената месечна финансова подкрепа на лицата с трайни увреждания е в по-малък размер от изплащаната интеграционна добавка и 25% от социално инвалидната пенсия, се отпуска по-благоприятният размер.
Законът определя правото на хората с увреждания на следните целеви помощи:
1. Помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 61, ал. 1 от Закона. Изключение от това правило е допуснато за медицинските изделия, които се заплащат напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса. Изработката, доставката и/или ремонтът им трябва да бъдат съобразени с приетите стандарти за качество от Министерството на здравеопазването. Тази целева помощ се получава след представяне на медицински документ, издаден от ТЕЛК или НЕЛК, удостоверяващ необходимостта и вида от помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, съобразно конкретните нужди на човека с увреждане.
2. Хората, които са работещи или учещи с определена от ТЕЛК (НЕЛК) вид и степен на увреждане/трайно намалена работоспособност над 90% и имат затруднения с придвижването, могат да получат целева помощ за покупка на лично моторно превозно средство. Тя е до четирикратния размер от линията на бедност за съответната година, ако средномесечният доход на член от семейството за последните 12 месеца е равен или по-нисък от линията на бедност. Помощта може да се ползва повторно след изтичането на 5-годишен срок от предишното й получаване при установена потребност от това.
Правото на целева помощ за приспособяване на моторно превозно средство от тези лица се реализира съгласно чл. 61, ал. 1, т. 1 от Закона, определящ списъка на помощните средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания.
3. Хората с вид и степен на увреждане/трайно намалена работоспособност над 90%, които се придвижват с инвалидна количка, имат право на целева помощ до двукратния размер от линията на бедност за съответната година за преустройство на жилище, ако средномесечният доход на член от семейството за последните 12 месеца е равен или по-нисък от линията на бедност. Помощта може да се ползва повторно след изтичането на 10-годишен срок от предишното й получаване при установена потребност от това.
4. Хората с вид и степен на увреждане/трайно намалена работоспособност над 90%, децата с трайни увреждания и военноинвалидите имат право на целева помощ за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги. Тя се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист, съобразно техните потребности. Лицата с определена потребност от чужда помощ имат право на помощта за покриване на разходите за един придружител, ако ползват такъв.
Целевата помощ е в размер до 80 на сто от линията на бедност за съответната година, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи. Тя се отпуска след представяне на разходооправдателни документи за извършени балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, когато за същия период услугите не са ползвани на друго правно основание.
При извършено балнеолечение и/или рехабилитационни услуги в обекти на дружества, в които едноличен собственик на капитала е Националният осигурителен институт или Министерството на здравеопазването, както и в специализирани болници за рехабилитация, които имат разрешение от министъра на здравеопазването за дейности по чл. 22 от Закона за лечебните заведения, целевата помощ се изплаща на съответния обект след представен от тях разходооправдателен документ.
5. Целева помощ за наем на общинско жилище, предоставено по реда и условията, определени в Закона за общинската собственост, получават хора с трайни увреждания, ако са самотни или са самотни родители с дете с трайни увреждания и договорът за наем е сключен с тях, както и ако са поставени под пълно запрещение и договорите за наем са сключени с техните законни представители. Целевата помощ е в размер на нормативно определения наем по реда на Закона за общинската собственост. Тя се превежда от дирекции "Социално подпомагане" на съответната община след представяне на разходооправдателен документ.

Законът предвижда следните проверки и санкции:
1. При писмен сигнал или по преценка на директора на съответната дирекция "Социално подпомагане" за недобросъвестно получена месечна финансова подкрепа и/или целева помощ, както и за неизползвана по предназначение целева помощ се извършва проверка от длъжностно лице на дирекцията.
2. В случай на установена недобросъвестност при получаване на месечна финансова подкрепа и/или целева помощ, и/или неизползвана по предназначение целева помощ директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената месечна финансова подкрепа и/или целева помощ заедно със законната лихва.

С цел гарантиране прилагането на Закона и повишаване на ефективността на политиките за социално приобщаване на хората с увреждания в нормативния акт е разработена глава VII – АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ.
В Закона се използват различни понятия, чиито определения за яснота са дадени в Допълнителна разпоредба § 1. Най-важните от тях са:
1. "Хора с увреждания" са лица с физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот.
2. "Хора с трайни увреждания" са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто.
3."Помощни средства, приспособления и съоръжения" са пособия, предназначени от производителя да компенсират загубена или увредена функция на човешки орган с цел увеличаване на възможностите за самообслужване, за извършване на трудова и друга дейност на хората с увреждания.
4. "Кучета-водачи на слепи" или "Кучета-асистенти на хора с увреждания" са кучета, обучени в специализирани училища, което се доказва със сертификат за преминато обучение, отличителна служебна екипировка и знаци.
5. "Доход" са всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на добавката за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване, стипендиите на учещите се до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, както и помощите и средствата, получени по Закона за хората с увреждания, Закона за закрила на детето и Закона за социално подпомагане.
6. "Доходи за отпускане на целеви помощи" са всички приходи, произхождащи от:
а) трудова дейност;
б) дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;
в) продажба и/или замяна на движимо или недвижимо имущество;
г) продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества и други форми на съвместна дейност;
д) наем, рента и аренда;
е) авторски и лицензионни възнаграждения;
ж) дивиденти и доходи от дялово участие;
з) премии и награди от спортни състезания;
и) обезщетения и помощи;
к) пенсии;
л) стипендии;
м) месечни добавки и целеви помощи за деца;
н) присъдени издръжки;
о) други.
7. Не се смятат за доходи при отпускане на целевите помощи:
а) финансовата подкрепа;
б) добавката към пенсиите за чужда помощ на инвалидите с намалена работоспособност над 90 на сто с определена чужда помощ;
в) еднократната помощ при раждане по чл. 6 от Закона за семейните помощи за деца;
г) хуманитарните помощи;
д) еднократните компенсации към пенсиите или извънредните пенсии;
е) добавките към пенсията на ветераните, доброволците и пострадалите, взели участие в Отечествената война, и на пострадалите при изпълнение на мисиите във военни контингенти на Организацията на обединените нации;
ж) допълнителната месечна компенсация към пенсиите на навършилите 75- или 80-годишна възраст;
з) помощите, определени с акт на Министерския съвет;
и) сумите, които настанените в специализирани институции за предоставяне на социални услуги получават като възнаграждение за участие в трудовотерапевтичен процес;
к) финансовите средства и помощи, отпускани по реда на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето.

Законът в ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ регламентира следните важни права:
§ 16. За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което са полагани грижи за лице с определена чужда помощ на едно от следните лица: съпруг (съпруга), родител (осиновител) или един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане. Осигурителен стаж се зачита, при условие че за това време лицето, полагало грижите, не е било осигурено и не е получавало лична пенсия. При пенсиониране за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.

§ 18. В Закона за здравното осигуряване в чл. 40, ал. 3, т. 9 родителите, осиновителите, съпрузите или един от родителите на майката или бащата, които полагат грижи за лице с увреждане с 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или с трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ, се осигуряват за сметка на държавния бюджет, освен ако не са осигурени по реда на чл. 40, ал. 1 от същия закон.

Законът за хората с увреждания съдържа 153 члена, определения и параграфи. Настоящият коментар има за цел да ви запознае с най-важните моменти от него. Регионалните ни и териториални структури ще бъдат на ваше разположение за всякаква информация в процеса на прилагане на този нов нормативен акт, отнасящ се до политиката за хората с увреждания и част от вашите права.



 

Назад

Всички статии на Брой 02, 2019

АКТУАЛНО
Коментар по Закона за хората с увреждания от Васил Долапчиев - председател на Съюза на слепите в България
ГЛОБУС
Ясновидство за незрящи
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
София
ИСТОРИЯ
Последният ден на Левски
1 150 години от Успението на свети Кирил Славянобългарски
На каква азбука пишем
КОНКУРС
Поезия
ПРАЗНИЧНО
Денят на виното и любовта
Украсете Деня на влюбените с думи за любов
Еротиката в древността
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
ЮБИЛЕЙ
Верен на имената си!!!




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
8 9