Брой 02, 2019

Тема: ИСТОРИЯ

Последният ден на Левски


Посвещава се на 19 февруари 1873 година

Всяка година на Разпети петък в Йерусалим хиляди християни тръгват по една малка каменна улица. По нея Исус е вървял от тъмницата до Голгота в последния си земен ден. Тази улица се нарича Виа Долороса или Път на мъките.
Но да се върнем в София. Ако любознателният читател реши да отиде в ранните часове на 19 февруари на дискотека, той може да се отбие в една, която се намира до Централния военен клуб. В дъното на дискотеката ще види последните замаяни посетители, пиещи под звуците на натрапчиво техно.
Щом нашият читател загърби тези хора и тяхната музика, може да долови един глас. Тих, но ясен глас, който изрича последната си изповед преди насрочената екзекуция. Защото там, зад съвременната мазилка, още има един турски каменен зид, който пази спомена за последния ден от живота на Левски - 18 февруари 1873 година. Там бил каушът, арестантското помещение, в което Апостолът е затворен по време на разпитите и съдебния процес.
В онази ранна мразовита сутрин в тъмницата влязъл поп Тодор, за да му даде последно причастие. Попът, комитетски човек, треперел от страх, но Левски не дал вид да го познава и произнесъл единствено тихите си изповедни слова. Сетне се прекръстил.
Ако човек заслиза навън по стъпалата пред дискотеката заедно с последните посетители и потракващите с токчета изрусени девойки, може да му се привиди друга картина. Там, между заптиетата, се светлеела една русолява превързана глава на изтощен, но красив мъж, който бавно пристъпял с окованите си нозе. Зимата била люта, тишината се разкъсвала само от воя на виелицата и глухия звън на веригата. Малката група се отправила към близкия хълм, където се извисявало бесилото.
Присъдата била изпълнена веднага, в студа всички бързали да се разотидат: и заптиетата, и попът. Днес там е Паметникът на Левски.
Обикновено екзекутираните се предавали на роднини или на верската им община. Роднините на Васил Кунчев още не знаели нищо. А пък местните християни се страхували и то с основание, че ако отидат до бесилката, ще бъдат разпознати като близки на заверата. Тъй свирепият вятър подмятал на въжето вкочаненото тяло на Апостола до късния следобед. После турците пратили двама гробари с каруца. Те свалили тялото и го закарали на Позорните гробища. Там погребвали убийците, насилниците и непознатите - без кръст и име. Гробарите изкопали много плитък гроб във вкочанената земя и безмълвно захвърлили вътре тялото.
Едва посред нощ трима души - двама мъже и една жена, пристигнали с двуколка и чувал, намерили тялото и го препогребали. Че го погребали в църква - те разказали по-късно. Дали изобщо е вярно - вече никой не знае. Но това е друга история.
По спомените на свои съратници, в Румъния Ботев създал прочутото стихотворение "Обесването на Васил Левски", написано сякаш от очевидец. Там има един знаменателен стих:
"Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях черно бесило
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила".

Думата "един" Ботев слага нарочно и тук тя вероятно значи сам, самотен.
Когато младият йеродякон Игнатий решил да се посвети на Отечеството, отрязал дългите си руси коси и ги занесъл на майка си. "Мале! - рекъл бъдещият Апостол - Както съм решил да ходя незнаен по пътищата, най ме е страх да умра неопят. И да не се знай где е тялото и гробът ми. Затуй, ако чуеш, че съм мъртъв и без гроб, направи едно опело ей над тези коси”. Само те са останали от него.
Над тъмницата на Левски сега гърми весела музика.
А българската Виа Долороса се е проснала незнайна и унизена пред една дискотека.

Ира АНТОНОВА



Назад

Всички статии на Брой 02, 2019

АКТУАЛНО
Коментар по Закона за хората с увреждания от Васил Долапчиев - председател на Съюза на слепите в България
ГЛОБУС
Ясновидство за незрящи
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
София
ИСТОРИЯ
Последният ден на Левски
1 150 години от Успението на свети Кирил Славянобългарски
На каква азбука пишем
КОНКУРС
Поезия
ПРАЗНИЧНО
Денят на виното и любовта
Украсете Деня на влюбените с думи за любов
Еротиката в древността
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
ЮБИЛЕЙ
Верен на имената си!!!




Архив на изданието
1 2 3 4