Брой 02, 2019

Тема: ИСТОРИЯ

На каква азбука пишем



В съзнанието на поколения четящи българи е останал емблематичен текст от романа на дядо Вазов "Под игото" от главата "Радини вълнения", който припомням по-долу:
- Кажи ми сега, Райно, кой изнамерил българската азбука?
Тоя въпрос позатрудни момичето. То попремигна, за да си докара на ума отговора, зина да каже, но се спря несамоуверено и готово да се смути.
Огнянов му помогна:
- Нашето А, Б, Райно, кой го написа?
Детският поглед светна. Райна простря голата си до лакът ръчица, без да каже нещо. Тя показваше на Кирила и Методия, които благосклонно гледаха към нея.
- Тъй, тъй, св. Кирил и Методий - извикаха няколко гласа от предните столове.
- Браво, Райно, иди си - каза приветливо Огнянов.

Но дали отговорът на изпитваната ученичка е правилен, предстои да поразсъждаваме.

"Отечеството на нашия преподобен отец Кирил беше град Солун, в който той се роди. По народност той беше българин. Той се роди от благоверни и благочестиви родители…."
Из "Успение Кирилово"

На 14 февруари се навършват 1150 години от кончината на един от най-големите енциклопедисти на Средните векове - Константин-Кирил Философ. По поръчение на византийския император Михаил заедно с по-големия си брат Методий създават подходяща азбука за превод на богослужебни книги с цел разпространение на християнството и привличане на новата голяма славянска държава в Централна Европа – Великоморавското княжество, в лоното на Константинополската патриаршия. Братята се справят отлично със задачата - след 8 години упорит труд в малоазиатската обител "Свети Полихрон" азбуката е създадена и на славянски език е преведена основната богослужебна книжнина. В основата на Кирило-Методиевия славянски книжовен език е заложен диалектът на солунските славяни, който по тип е източнобългарски.
Историята на мисията на солунските братя е известна - активна просветителска дейност сред среднодунавските славяни във Великоморавия, борба с привържениците на триезичието, защита на каузата пред римския папа и получаване на неговата благословия за своето дело. Но именно в Рим изтощеният от изнурителния труд и нескончаеми битки с враговете на новата писменост Константин-Кирил приключва на 42-годишна възраст земния си път.
Мисията след смъртта му продължава Методий в качеството си на архиепископ на Великоморавия, но когато и той почива, възкачилият се наскоро на княжеския престол Святополк под влияние на немското духовенство гони учениците на двамата велики просветители - някои са продадени в робство или убити. В България, собствената им родина, ги посреща радушно и им дава своето покровителство нейният владетел - княз Борис I, един изключителен за своето време държавник, прозрял значението на писмеността на свой език за суверенитета и бъдещето на управляваната от него страна и за спойката на различните етноси в нея в един народ. Обезпечавайки необходимите условия за работа на прогонените от великоморавския княз просветители - Климент, Наум и Ангеларий (Сава и Горазд са убити), Борис полага основите на разцвета на българската култура, преживяла своя златен век при неговия син Симеон Велики. Обучавайки и възпитавайки над 3 500 български учители, четци, дякони и свещеници, учениците на Кирил и Методий създават и плеяда бележити творци, оставили незаличима следа в българската литература и култура - Йоан Екзарх, Константин Преславски, Черноризец Храбър и редица други.
Това са общоизвестни исторически факти, неоспорвани от никого, за които учат и учениците в училище. Но има и други факти, станали известни сравнително отскоро, които ни дават основание сериозно да се запитаме всъщност на каква и на чия азбука пишем и четем.
Създадената от Кирил и Методий азбука е наречена глаголица. Глаголицата е графична система на основата на фонетиката на славянския език. Основни елементи за изписване на глаголическите букви са кръстът, кръгът и триъгълникът. В графичната им структура се откриват първообрази на букви или отделни буквени очертания от гръцкото ръкописно писмо, приспособено към фонетиката на солунското наречие. Сама по себе си обаче глаголицата е напълно оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук, нещо повече - в нея буквите за сходни звукове имат сходни очертания. Затова големият български учен Петър Илчев нарича глаголицата най-съвършената графична система от древни времена до днес. Глаголицата се е използвала активно у нас и частично в други населени със славяни земи до ХII век.
Реално, по заръка на княз Борис, към края на ІХ век в България възникват и се развиват две книжовни средища - с център Плиска (а след това при Симеон Преслав) и с център Охрид. Още в началния етап от създаването на Плиско-Преславското средище започва работа по нова славянска графична система, наречена кирилица, с която писмеността се демократизира. За неин автор се сочи Климент Охридски, нарекъл я така, посвещавайки я на своя любим учител Константин-Кирил Философ. Има версия това да е и Константин Преславски, която версия се споделя от малцина. За основа на кирилицата служи гръцкото заглавно писмо. Както пише известният историк Васил Гюзелев - към буквите на гръцката азбука (24 на брой) са прибавени 13 глаголически букви, отразяващи специфични звукове от славянската реч. Съществуват предположения и сериозни доказателства за заемки и от други азбуки. Такава е азбуката, съставена от епископ Улфила (или Вулфила) - първата изцяло християнска азбука в света, ползвана от готите, населявали днешните български земи през ІV-VІІ век.
Има хипотеза, която е напълно вероятна, че кирилицата също е азбука, създадена по поръчка. Този път обаче поръчителят е българският владетел цар Симеон. Целите са няколко - опростяване на графичните изображения на буквите с оглед улесненото им изписване, вековните традиции при ползването на гръцката писменост (кирилицата графично е много по-близко до гръцкия алфавит) и не на последно място - амбициите на българския монарх да завладее Константинопол и да стане господар на Източната Римска империя.
Десетилетия наред в България се използват и двете азбуки - глаголицата и кирилицата, но в крайна сметка се налага кирилицата с нейните по-опростени и усъвършенствани букви.
През следващите векове старобългарският книжовен език и кирилицата като писменост намират приложение и в други славянски православни страни поради близостта на славянските езици. Кирилицата се превръща в основа за създаването на староруския и старосръбския книжовен език. След падането на България под византийско владичество много български духовници заминават за новопокръстената Киевска Рус, където разпространяват новата писменост, за да просвещават руския народ на разбираем език и да го приобщават към християнското учение и християнските ценности, както и към достиженията на европейската цивилизация. Най-старите руски ръкописи, създадени през ХІ век, са преписи на старобългарски кирилски оригинали. Подобни преписи век по-късно се правят в Сърбия и Босна. От ХІV век в продължение на близо 5 века кирилицата е богослужебно и канцеларско писмо във Влашко и Молдова. По свои вътрешнополитически съображения след 1917 година болшевишката власт в Русия я налага като основа за азбуки на многобройните неславянски народности, нямащи своя писменост: абхази, башкири, киргизи, узбеки, татари, чуваши, чеченци и други. Кирилицата е въведена и в Монголия. Тази универсалност на старобългарската писменост, наречена кирилица (а тя е именно българска, защото е създадена в България от българи и по поръчение на български владетели за просвещение на българския народ), използвана повече от 11 века, говори за гениалността на нейните създатели и следовници.

Георги ГЕНОВ



Назад

Всички статии на Брой 02, 2019

АКТУАЛНО
Коментар по Закона за хората с увреждания от Васил Долапчиев - председател на Съюза на слепите в България
ГЛОБУС
Ясновидство за незрящи
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
София
ИСТОРИЯ
Последният ден на Левски
1 150 години от Успението на свети Кирил Славянобългарски
На каква азбука пишем
КОНКУРС
Поезия
ПРАЗНИЧНО
Денят на виното и любовта
Украсете Деня на влюбените с думи за любов
Еротиката в древността
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
ЮБИЛЕЙ
Верен на имената си!!!




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017
2018
2019
2020
2021
2022