Брой 02, 2019

Тема: ИСТОРИЯ

На каква азбука пишем

В съзнанието на поколения четящи българи е останал емблематичен текст от романа на дядо Вазов "Под игото" от главата "Радини вълнения", който припомням по-долу:
- Кажи ми сега, Райно, кой изнамерил българската азбука?
Тоя въпрос позатрудни момичето. То попремигна, за да си докара на ума отговора, зина да каже, но се спря несамоуверено и готово да се смути.
Огнянов му помогна:
- Нашето А, Б, Райно, кой го написа?
Детският поглед светна. Райна простря голата си до лакът ръчица, без да каже нещо. Тя показваше на Кирила и Методия, които благосклонно гледаха към нея.
- Тъй, тъй, св. Кирил и Методий - извикаха няколко гласа от предните столове.
- Браво, Райно, иди си - каза приветливо Огнянов.
Но дали отговорът на изпитваната ученичка е правилен, предстои да поразсъждаваме.

"Отечеството на нашия преподобен отец Кирил беше град Солун, в който той се роди. По народност той беше българин. Той се роди от благоверни и благочестиви родители…."
Из "Успение Кирилово"

На 14 февруари се навършват 1150 години от кончината на един от най-големите енциклопедисти на Средните векове - Константин-Кирил Философ. По поръчение на византийския император Михаил заедно с по-големия си брат Методий създават подходяща азбука за превод на богослужебни книги с цел разпространение на християнството и привличане на новата голяма славянска държава в Централна Европа – Великоморавското княжество, в лоното на Константинополската патриаршия. Братята се справят отлично със задачата - след 8 години упорит труд в малоазиатската обител "Свети Полихрон" азбуката е създадена и на славянски език е преведена основната богослужебна книжнина. В основата на Кирило-Методиевия славянски книжовен език е заложен диалектът на солунските славяни, който по тип е източнобългарски.
Историята на мисията на солунските братя е известна - активна просветителска дейност сред среднодунавските славяни във Великоморавия, борба с привържениците на триезичието, защита на каузата пред римския папа и получаване на неговата благословия за своето дело. Но именно в Рим изтощеният от изнурителния труд и нескончаеми битки с враговете на новата писменост Константин-Кирил приключва на 42-годишна възраст земния си път.
Мисията след смъртта му продължава Методий в качеството си на архиепископ на Великоморавия, но когато и той почива, възкачилият се наскоро на княжеския престол Святополк под влияние на немското духовенство гони учениците на двамата велики просветители - някои са продадени в робство или убити. В България, собствената им родина, ги посреща радушно и им дава своето покровителство нейният владетел - княз Борис I, един изключителен за своето време държавник, прозрял значението на писмеността на свой език за суверенитета и бъдещето на управляваната от него страна и за спойката на различните етноси в нея в един народ. Обезпечавайки необходимите условия за работа на прогонените от великоморавския княз просветители - Климент, Наум и Ангеларий (Сава и Горазд са убити), Борис полага основите на разцвета на българската култура, преживяла своя златен век при неговия син Симеон Велики. Обучавайки и възпитавайки над 3 500 български учители, четци, дякони и свещеници, учениците на Кирил и Методий създават и плеяда бележити творци, оставили незаличима следа в българската литература и култура - Йоан Екзарх, Константин Преславски, Черноризец Храбър и редица други.
Това са общоизвестни исторически факти, неоспорвани от никого, за които учат и учениците в училище. Но има и други факти, станали известни сравнително отскоро, които ни дават основание сериозно да се запитаме всъщност на каква и на чия азбука пишем и четем.
Създадената от Кирил и Методий азбука е наречена глаголица. Глаголицата е графична система на основата на фонетиката на славянския език. Основни елементи за изписване на глаголическите букви са кръстът, кръгът и триъгълникът. В графичната им структура се откриват първообрази на букви или отделни буквени очертания от гръцкото ръкописно писмо, приспособено към фонетиката на солунското наречие. Сама по себе си обаче глаголицата е напълно оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук, нещо повече - в нея буквите за сходни звукове имат сходни очертания. Затова големият български учен Петър Илчев нарича глаголицата най-съвършената графична система от древни времена до днес. Глаголицата се е използвала активно у нас и частично в други населени със славяни земи до ХII век.
Реално, по заръка на княз Борис, към края на ІХ век в България възникват и се развиват две книжовни средища - с център Плиска (а след това при Симеон Преслав) и с център Охрид. Още в началния етап от създаването на Плиско-Преславското средище започва работа по нова славянска графична система, наречена кирилица, с която писмеността се демократизира. За неин автор се сочи Климент Охридски, нарекъл я така, посвещавайки я на своя любим учител Константин-Кирил Философ. Има версия това да е и Константин Преславски, която версия се споделя от малцина. За основа на кирилицата служи гръцкото заглавно писмо. Както пише известният историк Васил Гюзелев - към буквите на гръцката азбука (24 на брой) са прибавени 13 глаголически букви, отразяващи специфични звукове от славянската реч. Съществуват предположения и сериозни доказателства за заемки и от други азбуки. Такава е азбуката, съставена от епископ Улфила (или Вулфила) - първата изцяло християнска азбука в света, ползвана от готите, населявали днешните български земи през ІV-VІІ век.
Има хипотеза, която е напълно вероятна, че кирилицата също е азбука, създадена по поръчка. Този път обаче поръчителят е българският владетел цар Симеон. Целите са няколко - опростяване на графичните изображения на буквите с оглед улесненото им изписване, вековните традиции при ползването на гръцката писменост (кирилицата графично е много по-близко до гръцкия алфавит) и не на последно място - амбициите на българския монарх да завладее Константинопол и да стане господар на Източната Римска империя.
Десетилетия наред в България се използват и двете азбуки - глаголицата и кирилицата, но в крайна сметка се налага кирилицата с нейните по-опростени и усъвършенствани букви.
През следващите векове старобългарският книжовен език и кирилицата като писменост намират приложение и в други славянски православни страни поради близостта на славянските езици. Кирилицата се превръща в основа за създаването на староруския и старосръбския книжовен език. След падането на България под византийско владичество много български духовници заминават за новопокръстената Киевска Рус, където разпространяват новата писменост, за да просвещават руския народ на разбираем език и да го приобщават към християнското учение и християнските ценности, както и към достиженията на европейската цивилизация. Най-старите руски ръкописи, създадени през ХІ век, са преписи на старобългарски кирилски оригинали. Подобни преписи век по-късно се правят в Сърбия и Босна. От ХІV век в продължение на близо 5 века кирилицата е богослужебно и канцеларско писмо във Влашко и Молдова. По свои вътрешнополитически съображения след 1917 година болшевишката власт в Русия я налага като основа за азбуки на многобройните неславянски народности, нямащи своя писменост: абхази, башкири, киргизи, узбеки, татари, чуваши, чеченци и други. Кирилицата е въведена и в Монголия. Тази универсалност на старобългарската писменост, наречена кирилица (а тя е именно българска, защото е създадена в България от българи и по поръчение на български владетели за просвещение на българския народ), използвана повече от 11 века, говори за гениалността на нейните създатели и следовници.

Георги ГЕНОВ

Назад

Всички статии на Брой 02, 2019

АКТУАЛНО

Коментар по Закона за хората с увреждания от Васил Долапчиев - председател на Съюза на слепите в България

ГЛОБУС

Ясновидство за незрящи

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

София

ИСТОРИЯ

Последният ден на Левски
1 150 години от Успението на свети Кирил Славянобългарски
На каква азбука пишем

КОНКУРС

Поезия

ПРАЗНИЧНО

Денят на виното и любовта
Украсете Деня на влюбените с думи за любов
Еротиката в древността

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

ЮБИЛЕЙ

Верен на имената си!!!