Брой 02, 2019
Тема: ГЛОБУС
Ясновидство за незрящи
"Докато други ясновидци се появяват на челните страници в печатните издания с предсказания за световни бедствия и разрушения, Каръл Ан Леарос тихичко учи незрящите да виждат. С тези думи Агата Тутко започва статията си за прорицателката в списание Съдба през май 1975 година. Днес, близо 44 години по-късно, в раздирания от разрушителни войни и опустошителни природни бедствия свят, в който живеем, Каръл Ан продължава да помага на хората - зрящи или не - да развиват тъй нареченото шесто чувство, за да живеят по-безопасно, градивно и благополучно.
Ясновидските способности на Каръл започват да се проявяват сравнително късно спрямо други хора, определяни като "особено надарени". Тя е на 29 години, когато решава да посети събиране в колежа "Роузъри Хил", на което е поканен да говори Хю Лин Кейси, син на "спящия пророк" Едгар Кейси. Въпросите, които Каръл задава откъм присъстващото множество, карат Хю Лин да предложи на сестра Джъста Смит, тогавашен декан на Химичния факултет към "Роузъри Хил", да я привлече като сътрудник в нейното започващо скоро необичайно проучване. Сестра Джъста се опитва по научен път да потвърди своето предположение, че лечител може да постигне изцеляване само в случай, че успее да промени работата на ензимите в тялото на болния. Каръл Ан се съгласява да участва в проучването. Така тя се озовава в причудливото положение на некатоличка във факултет за монахини на католически колеж. Докато Каръл чете на обучаващите се, Оскар Ескабани извършва изцелявания в съседната стая. В началото нейните четения не се отличават с нищо особено. Скоро след това обаче тя неочаквано започва да поставя диагнози. Няколкото практикуващи лекари, участващи в проучването, потвърждават точността им. Когато изследването приключва, резултатите от него получават широк обществен отзвук, а Каръл е назначена като секретарка в колежа. По този начин ръководството я задържа на разположение за следващи проучвания. В месеците преди настъпването на 1970 година основаният от Джийн Понтиъс Риндж Институт по човешки измерения към колежа "Роузъри Хил" започва да разширява дейността си в новоутвърдената област на парапсихологията и се обръща към вещи лица с молба за подкрепа. Уменията на Каръл Ан да вижда миналото и предсказва бъдещето са подложени на проверка и се установява, че тя е права в между 93 и 97% от случаите. Много от членовете на управителния съвет на колежа са впечатлени от ясновидските й способности. Това води до положителни промени в работата и живота й като цяло. Доктор Шафика Карагула, автор на книгата "Пробив към творчеството", учи Каръл как да прилага научен подход към психичните явления, благодарение на което тя става все по-разпознаваема в широката общественост.
През есента на 1970 г. Каръл Ан Леарос и професор Дъглас Дийн - парапсихолог и преподавател по компютърни науки в Нюаркския инженерен колеж, започват съвместно обучение в Института по човешки измерения към колежа "Роузъри Хил" в Бъфало, Ню Йорк. Начинанието им е озаглавено "Свръхсетивно възприемане и други непроучени области на човешкия ум". За участие в него се записват 125 души с различно обществено положение - лекари, адвокати, съдии, журналисти, учители и домакини. Те са привлечени от изключителното хрумване да се обучават при учен, който разполага с най-новите по това време научни доказателства за съществуването на свръхсетивно възприемане (ССВ), и доказана ясновидка, която може да сподели с тях личен опит. Агата Тутко, която по това време води рубриката "Човешки измерения" към местния вестник "Заглавната страница", издаван ежеседмично в Лакауана, е сред записалите се за обучението. По време на заниманията тя неусетно се сприятелява с Каръл Ан и впоследствие работи като доброволец в някои от другите й начинания. Много от участниците в това първо обучение съобщават, че животът им започва да протича с по-малко усложнения, здравето и паричното им състояние се подобряват и се чувстват по-осъзнати и духовно извисени. Този отклик насърчава Каръл Ан и Дъглас Дийн да продължат да работят заедно.
През 1971 г. Каръл води 6-седмично обучение по ССВ в Батавия, Ню Йорк. По време на едно от вечерните упражнения, посветени на възприемането на човешкото силово поле, наричано аура, тя забелязва, че един от участниците се справя значително по-добре от останалите. Докато някои от тях улавят само бледо сияние или цветни отблясъци около тялото на човека, с когото работят по двойки, този мъж успява да назове с точност и здравословни неразположения като преживян преди време сърдечен инфаркт. След края на занятието една от жените се приближава към Каръл Ан и я пита какво мисли за представянето на съпруга й. Каръл споделя, че е впечатлена от неговия успех. Тогава участничката съобщава, че мъжът й е напълно незрящ. Водещата на занятието е втрещена. Когато изненадата й отминава, тя започва да разпитва мъжа. От него научава, че е на 41 години, че живее в пълен мрак от 4-годишна възраст, че успехът му в поставената им задача се дължи на това, че той приучва ума си да прави това, което останалите вършат с очи. Изключително учудена, Каръл се замисля дали е възможно да обучи незрящи да "виждат" посредством ССВ. Тези нейни размишления обаче не траят дълго. Много скоро тя отново е на път и оглавява друго 6-седмично обучение с нови участници. Около година по-късно на водено от нея занимание отново присъства незрящ човек, който споделя сходни изживявания. В този случай мъжът не просто не вижда нищо, а дори няма очи, защото те са оперативно отстранени заради тумор, когато е още 3-месечно бебе. Този път Каръл, която не вярва в случайности, отделя време след края на занятието и опитва по-задълбочени похвати и психовъзбуждащи изживявания с незрящия. Така у нея се заражда и хрумването за провеждането на 7-седмично опитно проучване за изследване на психичните способности при незрящи. В рамките на него тя си поставя следните цели:
1. Да развие способността на хора със зрителни увреждания да придобиват знания от психичните сили чрез така замислени похвати, че да насърчат откликване на кожата.
2. Да подпомогне хора със зрителни увреждания в прилагането на тези умения при разпознаването на цветове, форми и разположението на вещи.
3. Да определи дали неща като възрастта и по-голямата схватливост влияят на усвояването и прилагането на такива умения.
Каръл Ан отделя няколко седмици за подготовка на проучването. Част от времето тя посвещава на изчистване на обичайните й похвати за преподаване от всички понятия и препратки, свързани със ССВ и други необичайни явления. По този начин прорицателката се стреми да избегне всякакви предубеждения от страна на участниците по отношение на психичните способности на ума. Каръл се обръща към малка църква в Амърст - Ню Йорк, с молба да ползва безвъзмездно някое от наличните помещения. Разрешават й да работи там по проучването си една вечер седмично. Поради ограничените благоприятни условия и пространство, с които разполага, тя решава да започне с 20 участници. Свързва се с Бил Факазио от Ниагарски водопад и Лола Репенхаген от Бъфало, за да й наберат по 10 желаещи с напълно изгубено зрение от местните организации за незрящи, в които двамата работят. Междувременно Каръл Ан подбира 20 доброволци от осъществените от нея до момента други обучения и ги подготвя да работят еднолично с незрящите.
На 18 януари 1973 г. провеждането на 7-седмичното проучване започва. Заниманията се осъществяват два пъти седмично. През първата вечер незрящите усвояват упражненията на Каръл Ан за отпускане, съсредоточаване и самовглъбяване, чрез които се постига изменено състояние на съзнанието и се повишава чувствителността към психичните сили. От второто занимание нататък се извършва същинската работа с хората без зрение. Проучването протича в последователност от няколко опита. При първия от тях всеки зрящ доброволец кара незрящ участник да затвори очи, след което поставя два едноцветни листа хартия на масата пред него, намества ръцете му на разстояние от 6 - 8 см над тях и го кара да усети дали листите са с един и същ или с различен цвят. След това сътрудникът подканя участника да се опита да разпознае кой от двата листа е черен и кой бял. Хората без зрение никога не докосват хартията. Всеки от тях прави по сто повторения на това упражнение с черен и бял, син и червен, жълт и зелен и други двойки цветни листи. Докато изпълняват упражнението, незрящите отговарят на следните въпроси:
1. По еднакъв или по различен начин усещате двата листа?
2. Успявате ли да различите черния от белия лист?
3. Успявате ли да различите червения от синия лист?
4. Успявате ли да различите черните от белите и сините от червените в поредица от няколко листа?
В края на 7-седмичното обучение участниците правят нови сто опита за установяване на постигнатия от тях напредък.
При друг опит в проучването доброволците поставят предварително подбрани черно-бели снимки с изображението надолу на масата пред незрящите, отново наместват ръцете им на 6 - 8 см над хартията и ги карат да отговорят на следните въпроси:
На тази снимка мъж или жена има?
Човекът в цял ръст ли е заснет, или до гърдите?
Има ли други вещи на изображението?
Какви са те и къде се намират спрямо човека?
Нещо друго прави ли ви впечатление в тази снимка?
Друг похват, използван в опитното проучване, е така нареченото "мисловно пътуване". Днес то е известно като "далечно виждане" или "ясновидство". Упражнението има за цел да запознае хората без зрение с необичайни обкръжения, да понижи страха им към непознати места и да им помогне в по-кратки срокове да станат по-независими при придвижване в града. Мисловното пътуване се извършва като доброволецът подканва незрящия да „види“ в съзнанието си и опише посочено от сътрудника място, непознато за участника.
Работата на всяка от двойките се записва на касетка, заснема се и внимателно се описва, за да се потвърди действителната достоверност на получените резултати. Професор Дъглас Дийн извършва необходимите статистически изчисления и установява по-добри постижения при всички участници във всеки от приложените похвати, включително и при мисловното пътуване. Излишно е да се посочва, че личните изживявания на незрящите от този метод няма как да се ползват за открояването на каквито и да е статистически закономерности и поради това са неподходящи за оценяване от научна гледна точка. Въпреки това, те разкриват много по-уместно ценността на обучението на Каръл.
В края на 7-седмичното обучение участващи хора без зрение съобщават, че могат да "виждат" по начин, който нито могат да опишат с думи, нито дори да разберат напълно. Някои от тях споделят за придобитата способност да различават цветове в далечния край на помещението, да описват всекидневната на някого, в чийто дом никога не са ходили, да "виждат" с някаква част от тях светлина там, където преди това е имало само пълен мрак, както и да възприемат очертанията на вещи в стаята. Когато доброволците ги питат къде „виждат“ светлината и образите, тъй като няма как това да се случва зрително, те обикновено сочат с пръст средата на челото. Много от участниците се хвалят с по-свободното си придвижване, поради това че "просто знаят" къде се намират вещите в пространството.
Един от мъжете споделя, че вече може да се разхожда самостоятелно из улиците, защото "вижда" стъклените витрини, стълбовете на уличните лампи и тъй насетне, благодарение на "зрението в областта на челото". Една от жените пък започва сама да си избира облекло, когато пазарува, или вади дрехи от гардероба, защото успява да различи цветовете с движение на ръката на няколко сантиметра над дрехите. Друга незряща участничка разказва особено подробно описание на изживяване. Тя се събужда около полунощ и "вижда" жилището си, окъпано в златиста светлина, която е толкова ярка, че може да види очертанията на мебелите. Първата й мисъл, която я спохожда, е следната: "Дори и да съм забравила лампата пусната, пак нямаше да виждам мебелите". Тя проверява копчето на лампата, за да се увери, че е изключена, а след това сяда и просто се наслаждава на това, че "вижда" за пръв път от много години. Изживяването трае около 30 минути и се повтаря още два пъти в други стаи на жилището й. Във връзка с възможностите, които обучението на Каръл предоставя, тя заявява: "Надявам се, че това опитно проучване на Каръл може да доведе до нещо, до един нов начин на виждане за незрящите, който ще ни помогне да намерим пътя си в живота."
След края на изследването Каръл Ан Леарос провежда няколко подобни безплатни обучения в Торонто, Канада, както и в Бъфало, Ню Йорк. Едно от тях е пригодено и проведено с участието на само 9 деца без зрение на възраст между 7 и 13 години. За нея е важно да установи дали резултатите от първия опит могат да бъдат повторени. С всяко следващо проучване екипът й остава все по-изненадан от случващото се пред очите им. Доктор Шон Зайлър - клиничен психолог в болницата за ветерани в Бъфало и съветник в опитното проучване, заявява в събеседване: "Някои от нещата, които се случиха, са умопотресаващи и, честно казано, нямам никакво обяснение за тях. Невъзможно е всички тези хора да са се престрували".
Лола Репенхаген - незряща участничка в първото обучение на Каръл, разказва: "Преди година и половина се свързаха с мен, за да проверят дали бих могла да намеря 10 незрящи от Бъфало, които да се присъединят към други 10 души без зрение от Ниагарски водопад за участие в опитно проучване, по време на което да се научим да разпознаваме цветове по усет. Излишно е да ви казвам, че бях силно предубедена. Водена от любопитство и желание да участвам във всяко ново и различно нещо, обаче казах, че ще се опитам. Взехме участие в това 7-седмично обучение, при което всяка седмица правехме нещо ново. Това ни бе достатъчно, за да пожелаем да продължим да се занимаваме. Резултатите бяха толкова изумителни, че Каръл Ан Леарос реши да продължи с нова група и да се потопи в това много по-надълбоко. Започнахме отново преди около 6 месеца и ми е наистина трудно да приема нещата, които се случват. Все още не съм се научила да познавам всеки от цветовете всеки път и с някои от тях се справям по-добре, отколкото с други, но напредвам. Постигнах и някои успехи с мисловното пътуване, но не и с четенето на мисли. Развивам осъзнатост за собственото ми силово поле и имам чувството, че наистина виждам себе си. Виждам как ръцете ми извършват нещо, виждам тялото ми, виждам образи и сенки и сякаш почти успявам да видя какво има в дадена стая. Все едно наистина я виждам, макар че не мога, защото съм напълно незряща. Миналата неделя видях аура за пръв път. Разговарях с една приятелка, когато изведнъж зърнах аурата й и бях толкова изненадана, че престанах да чувам какво ми говори. Тя забелязала, че не я слушам, и каза, че очите ми започнали да се уголемяват, от което разбрала, че нещо се случва с мен. Аз я прекъснах с думите "Виждам аурата ти!". Беше бяла светлина, смътна и проблясваща, която обграждаше главата й. При един друг случай слушах как брат ми свири на китара и пее. Докато го наблюдавах, можех да усетя в каква поза седи. Тогава установих, че мога да видя движението на ръката му, докато дрънка със струните. Понякога мога да улавям цветове, без да мисля, както когато видях дъщеря ми с червено спортно долнище и бяло горнище. Не зная защо или как, но нещата се случват. Със сигурност знам, че трябва да стане чудо, за да пропусна занятие с Каръл, и се надявам, че ще продължи да работи с нас. От предубедеността ми няма и помен и зная, че от това ще излезе нещо добро, което ще увеличи моята осъзнатост".
Още докато тече първото опитно проучване, в което Агата Тутко е доброволец, Каръл Ан споделя с нея свой повтарящ се сън от времето, когато е 12-годишна: "Стоях на прага на нещо, което знаех, че е болница. Помещението беше огромно, с висок таван. При вратата до мен имаше двама души, които приемах за лекари. Ние не крачехме в помещението, а се носехме напред и ми направи впечатление, че нямаше легла. Навред имаше хора, които стояха просто така, някак безцелно. Докато се носехме покрай тези хора, те поглеждаха през рамо към нас със странно изражение на лицата им. Това, което ме потресе толкова, бе погледът им. От очите им струеше пълна измъченост. Знаех, че като минаваме край тях, ние ги лекувахме, макар че не правехме нищо".
Едва по време на изследването Каръл осъзнава, че в съня й не е имало легла, защото хората не са били наистина болни, а очите им са били измъчени, защото са били слепи. Тя вярва, че сънят й изобразява проучването с незрящите, което е щяла да предприеме години по-късно.
Ясновидката посвещава цели 8 години на работата с незрящи, която впоследствие става известна като Проект "Сляпо осъзнаване". Сведенията за това нейно начинание са събрани в диск, който може да бъде закупен от някои страници в интернет за около 25 щатски долара. Проведените от нея независими изследвания в други насоки, особено в областта на лечителството, са използвани при написването на над 20 книги. Тя самата е автор на поредица от записи с упражнения за отпускане на тялото и ума, съсредоточаване и самовглъбяване, познати като метода на Леарос. Издава и самостоятелна книга, озаглавена "Интуицията, обяснена простичко". Ясновидката гостува и показва способностите си в редица местни и национални радио- и ТВ предавания, едно от които носи предизвикателното име "Това е невероятно". Представителите на широката общественост имат възможността да се възползват от нейните необикновени способности и в личен разговор по телефона с продължителност до 30 минути, за който предварително се записва час и се заплаща сума в размер на 150 щатски долара. Въпреки напредналата си възраст, Каръл Ан все така води обучения с времетраене от няколко часа до няколко седмици. По време на тях прорицателката помага на хора от всяка възраст и обществено положение да открият и прилагат заложените във всеки човек свръхсетивни способности. Нейно твърдо убеждение е, че тя не е галеничка на съдбата, а нейната така наречена дарба е умение, което всеки човек без изключение може да развие с различен успех.
Иван КАРАСТОЯНОВ
Всички статии на Брой 02, 2019
АКТУАЛНО
Коментар по Закона за хората с увреждания от Васил Долапчиев - председател на Съюза на слепите в БългарияГЛОБУС
Ясновидство за незрящиИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
СофияИСТОРИЯ
Последният ден на Левски1 150 години от Успението на свети Кирил Славянобългарски
На каква азбука пишем
КОНКУРС
ПоезияПРАЗНИЧНО
Денят на виното и любовтаУкрасете Деня на влюбените с думи за любов
Еротиката в древността