Брой 02, 2019

Тема: ПРАЗНИЧНО

Денят на виното и любовта

Трифон Зарезан

На 14 февруари, по стара българска традиция, честваме Трифон Зарезан - Деня на виното, лозарите, кръчмарите и градинарите. Макар всяка година празникът да се радва на голямо внимание и да е отбелязван шумно, малко от нас знаят историята на неговия произход. Затова в следващите редове ще ви запознаем с обичаите и традициите, свързани с него.
Според Православната църква свети мъченик Трифон е роден около 225 г. в село Комсада, малоазийската област Фригия. Той бил праведен християнин и отказвал на езичниците да отхвърли своята вяра. По време на поредните гонения светецът е арестуван, подложен на мъчения и обезглавен.
И докато житието на свети Трифон ни запознава с човек, чийто път е изпълнен с много вяра, изпитания и терзания, то народните предания твърдят, че той е бил брат на Света Богородица. Един от вариантите гласи, че веднъж Светата Майка минала край лозето на Трифон, докато той подрязвал лозниците, а брат й, опиянен от вино, й се присмял. Света Богородица нищо не отвърнала, но като стигнала къщата на Трифон, рекла на жена му да тича да помогне на пияния си мъж да не се нарани. Жената хукнала към лозето. Като я видял така уплашена, Трифон понечил да покаже, че не е пиян, замахнал с косера и клъцнал носа си. Оттук са и различните наименования на празника - Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
В България свети мъченик Трифон първоначално се чествал на 14 февруари - като покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. След приемането на Григорианския календар празнуването му се измества на 1 февруари, а 14 февруари започва да се отбелязва като Деня на лозаря.
Според учените честването на Трифон Зарезан води своето начало още от времената на траките. Ароматното и силно вино, произвеждано от тях, било прочуто в целия средиземноморски свят. Според траките упойващият ефект на алкохолната гроздова напитка помагал на жреците да влезнат в контакт с боговете. Тракийският бог на плодородието, виното и веселието носи името Дионис и се смята, че именно свети Трифон е негов по-късен "наследник". Въпреки че в официалното житие на християнския светец не се споменава нищо, свързано с лозя и вино, празникът му съвпада с честването на Дионисиевите празници, по време на които буйните вакханки танцували с малки сърпове в ръка.
В християнски времена, както често ставало, някои от светците наследили качества и обредност, свързани с древни божества. Това с особена сила важи за култа към Дионис-Трифон.
У нас традицията повелява стопанката да стане рано сутрин и да омеси и опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Освен питата задължително се приготвяла и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Жената поставяла всичко, заедно с бъклица с вино, в нова вълнена торба и с този товар изпращала мъжа си на лозята. Там стопанинът се прекръствал и отрязвал три пръчки от три корена. От пръчките правел венец и закичвал калпака си, а корените поливал с донесеното вино, светена вода и поръсвал с пепел, запазена от Бъдни вечер - този ритуал се нарича "зарязване".
След това всички се събирали и избирали „царя на лозята“, който най-често е най-щедрият и уважаван мъж в селото или този, през чието минало царуване лозята са се радвали на благоприятно време и плодородие. Той бил окичван с венец от здравец, чимшир и млади лозови филизи - ритуал, който отново напомня за тракийския Дионис. Всички мъже вадели от торбите домашните гозби и правели шумно угощение. След като приключело то, "царят" се качвал на "колесница" и всеки се редувал да го тегли до селото, където минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли. Домакините ги посрещали с вино в бял котел, като давали първо на "царя" да пие и след това на придружителите му. С останалото вино поливали царската глава и изричали благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!", а царят отвръщал "Амин". След като всички домове били обиколени, мъжете отивали в царската къща, където царят се преобличал в нови дрехи и угощението и веселбата продължавали или на неговата трапеза, или на мегдана под звуците на гайди, гъдулки и тъпан до първи петли.
Въпреки че не всички обичаи продължават да се изпълняват и в днешни дни, Трифон Зарезан е един от българските празници, които се радват на завидна популярност.

Назад

Всички статии на Брой 02, 2019

АКТУАЛНО

Коментар по Закона за хората с увреждания от Васил Долапчиев - председател на Съюза на слепите в България

ГЛОБУС

Ясновидство за незрящи

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

София

ИСТОРИЯ

Последният ден на Левски
1 150 години от Успението на свети Кирил Славянобългарски
На каква азбука пишем

КОНКУРС

Поезия

ПРАЗНИЧНО

Денят на виното и любовта
Украсете Деня на влюбените с думи за любов
Еротиката в древността

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

ЮБИЛЕЙ

Верен на имената си!!!