Брой 04, 2019
Тема: ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Великден
Когато на Великден тържествено забият камбаните и всички заедно изречем "Христос Воскресе!", навярно ще се запитаме какво не достига на хората да живеят в мир и любов помежду си. Ето един възможен отговор:
"И Иисус каза прочее: На какво прилича Божието царство? Прилича на синапеното зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, та птиците се подслониха под клонките му."
Евангелие от Лука, гл. 14:18.
Посейте и Вие своето плодоносно зърно!
ВЕЛИКИТЕ ПОСТИ
В разгара на Великите пости, българите различно възприемат тази стара християнска традиция. Някои са убедени в нравственото пречистване чрез въздържание, други следват религиозната мода, трети използват случая да поотслабнат за летните си дрехи. Но мнозинството от нас пренебрегва този полезен обичай.
Постите са основна част от всяка световна религия и често вървят заедно с характерни церемонии и практики. Временният отказ от определени напитки и храни трябва да пречисти тялото и душата, както и да доведе до състояние на вътрешен покой. Дните, определени за пост, предоставят възможност за молитва и медитация, за засилване на волята.
Думата "постя" (на английски to fast, на немски fasten) произлиза от готската дума "фастан", която означава "задържам, наблюдавам, бдя". Въпреки общата етимология, дори в рамките на християнския свят са познати съвсем различни практики на постене.
През 325 г. Първият вселенски събор в Никея определя деня, в който ще се празнува Великден - неделята след първото пролетно пълнолуние, като в предшестващите 40 дни да се пости. Всъщност, дните са повече от 40, защото неделите не се броят. Великите пости започват в деня след Месни Заговезни. В Римокатолическия свят началото е на т.нар. Пепеляна сряда. Протестантската конфесия няма определени дни за постене.
През Средновековието правилата по време на пости били изключително строги: забранена била консумацията на всички месни и млечни продукти, както и яйца, наричани тогава "течно месо". През 1491 г. оковите на религиозния ритуал били поразхлабени от папа Юлий ІІІ, който разрешил употребата на олио, кашкавал, мляко. Християните постели, освен в четирите многодневни пости на годината, също и всяка сряда и петък от седмицата. Сряда е денят, в който Христос е бил предаден от Юда, а в петък Спасителят е бил разпнат.
Според Библията, постенето е израз на мъка, покаяние и размисъл, а също помага и за осъзнато и заслужено единение с Господ. Постите се свързват със съсредоточаване върху значимото в живота, а именно: зависимостта на човека от неговия Създател. По този начин близостта с Бога се издига над основните човешки потребности като ядене, грижа за тялото, суета и похот. За християнина постът е преди всичко душевно преживяване.
Всъщност, постите през пролетта са практика, съществуваща още от началото на човешката история. Първоначално отказът от месна храна се налагал, поради изчерпването на хранителните запаси в края на зимата. Освен това, ловуващите племена мъдро преставали да убиват животни пролетно време, когато те встъпвали в размножителния си период.
Някои култури като тибетската изобщо забраняват яденето на месо и до ден днешен. В Непал съществува обичай цели три месеца от февруари до края на април да се яде само топъл компот от сушени круши. Неслучайно там хората не страдат от сърдечни и ставни заболявания, високо кръвно, холестерол и други болести на охолния живот.
От чисто медицинска гледна точка, постенето предлага на тялото прекрасна възможност да намали вредния холестерол, да повиши нивата на полезни вещества (сред които антиоксидантите, фолиевата киселина, Омега-3 мастните киселини, витамините, отговорни за доброто състояние на очите, кожата и косата), да подобри киселинно-алкалния баланс. Същевременно, доброто вътрешно състояние на организма може да се отрази положително и на външността.
Независимо доколко сме религиозни, сега е моментът да постим и, ако не успеем да пречистим душата си, то тялото – със сигурност.
ЦВЕТНИЦА
Цветница – празника на Славата - празнуват както православните християни, така и католици и протестанти. Винаги е в шестата неделя на Великия пост и една седмица преди Възкресение Христово.
Хората са склонни да посрещат всекиго с възторг. Навярно това се дължи на желанието да се надяваме. После бързо забравяме възторзите си. Обръщаме гръб - заслужено или не. Всяка година си спомняме първо празника Цветница, деня на "Осанна!", после Разпети петък, деня на "Разпни го!".
Често търсим Спасител, а когато рядко, много рядко дойде, не го разпознаваме. Със сигурност не идва на бял кон.
Иисус дошъл в Йерусалим, яхнал една ослица. Тогава му простили тази неугледа. Защото предния ден възкресил Лазар, брат на две негови спътници. Мълвата за чудото бързо се разнесла и стигнала до столицата на Юдея. Вратите на гордия Йерусалим се отворили пред Идещия с мир, придружен от Апостолите и хиляди следовници. Всички викали "Осанна" - ще рече: "Слава". Срещали го с маслинови и палмови клонки, които разстилали под нозете на чудотвореца и неговото магаре. Всеки искал да се докосне до бедняшката дреха на онзи, когото не разбрали. Кой не иска като Лазар да живее по-дълго? Шествието продължило по височината на Елеонското възвишение до Храма; Месията изцерил мнозина, вдигнал недъгави, чудесата преливали.
Цветница - денят, в който Христос е още облажаван. Вече бил наречен Месия, тоест божи посланик, спасител, но в олелията на шумното посрещане никой не чувал кроткото му възражение: "Не съм дошъл да спасявам всички ви от земните болки, а да спася душите ви!". Колцина го чули…? Така е и до днес.
Празник винаги ни е нужен. Църквата благоразумно го e сляла с дохристиянски пролетни чествания на възраждащата се природа. Киченето с върбови клонки символизира палмовите и маслинените от далечните йерусалимски земи.
Цветница, Връбница, Вая, Куклинден в различни части на България - самите имена вече разказват за древни езически обреди, които тук-там още се извършват.
Цветница е празникът на най-много имена, явно любовта към цветята най-често се вплита в наричането на децата ни.
СТРАСТНАТА СЕДМИЦА
Страстната седмица припомня за последните дни на Сина Божий на Земята. Тези дни започват с Осанна, приветстване, благоговеене пред неговата Божествена същност, вяра в неговите способности да лекува и възкресява мъртвите. За да се мине през осъждането, обидите, оскърбленията на Разпети петък, разпването на Кръста. Тия дни подготвят кулминацията на Възкресението.
Можем ли да си представим живота по нашите и средиземноморските земи преди повече от 20 века? На пръв поглед - еднакви страсти: любов, пари, себеутвърждаване, завист, злоба, милост, прошка. Но все пак, колко е голяма разликата!
По времето на Христос човешкият живот виси на една тънка нишка, смъртта, разигравана на живо, е реалност и дори удоволствие. Представления с борби между животни, гладиаторски битки, хищници, убиващи хора, и всичко това, наблюдавано с възторг от хилядогласната тълпа. Кое е задвижило очовечаването в следващите векове? Направила го е една религия - и то след векове на лутане, самозабрава, заблуди, бунтове и помирение. Спасителят, колкото и грешно да е разбиран в хилядолетията, най-накрая се е докоснал до сърцата на хората, разпъвани между инстинкта и морала. Днес никой не може да гледа с възторг реална гладиаторска битка, без да бъде обявен за психопат.
Но да се върнем към 33-тата година от рождението на Христос. Хората в Йерусалим посрещнали последната седмица от пребиваването на Иисус в земния свят. Тя се нарича Велика или Страстна, т.е. Седмица на страданията. Дни, водещи към Възкресението.
Тукашният живот на Спасителя наближавал своя край, когато Той влязъл в Йерусалим на Цветница и доброволно вървял, стъпка по стъпка, към Разпятието.
Всеки ден от Страстната седмица е велик и свят, и през всеки един от тези дни Църквата възпоменава пътя на Христос към Голгота, от "Осанна" до "Разпни го". И до Великден. Той е възможният нравствен път на човечеството.
Велики понеделник
Божият Син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Изгонил ги, защото това е дом за молитва, а не тържище. Има ли днес място, което да приемаме за наш храм? Търгуваме ли душите си?
Велики вторник
Христос дал своите последни наставления как да благотворим - не да даваме от излишъка си за милосърдие, а като бедната вдовица - от последния си залък. Разказал за десетте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя; напомнил, че трябва "да бодърстваме и да не униваме" и да държим светилниците си запалени. Способни ли сме днес да търсим чудото? Или го подминаваме, неразпознато?
Велика сряда
Тя е третият ден от Страстната седмица.
Множеството около Иисус се топяло, хората, очакващи тук и сега своето спасение, оредявали. Един по един, ентусиазираните обръщали гръб на Иисус, когото не виждали вече като свой Месия. Само една грешница го разпознала като Спасител, дошла при него в дома на Симон Прокажения и от вълнение разляла драгоценен елей върху Господа. С това тя Го помазала за погребение, приживе оплаквала, умивайки нозете Му със сълзите си и отривайки ги с косите си. Иисус рекъл: "Прощава се много на този, който умее много да обича".
В същия ден Синедрионът осъдил на смърт Иисус за предателство към царя на Юдея. За да се изпълни Божията воля, за да бъде видяна жертвата му, Спасителят доброволно приел своята сетна земна участ.
Същия ден било извършено предателството. Следовникът на Иисус - Юда отишъл при йерусалимските първенци и договорил своите тридесет сребърника. Дали заради парите го сторил? Няма отговор в Новия завет. Данте нарежда предателите в последния, девети кръг на ада. Може пък Юда да е помислил себе си за оръдие на божественото провидение. Мнозина в историята си го въобразявали и са причинили огромни страдания.
На Велика сряда е нужно да помислим за скромността на нашите деяния на земята, за стремежа да обичаме, дори с грешки - те са простими, щом са от любов. Но няма прошка за предателството. Защото то иде от свободната ни воля, същата онази, с която сме дарени от Създателя, не за злини, а за да обичаме. Човешката душа не струва тридесет сребърника.
Ако се опрем на силата на обичта и молитвата, ще преодолеем Тъмнината в себе си. Защото именно силата на Любовта е Божественото начало, Истината и Възкресението. Да заместим мрака с Любов е посланието на деня Велика сряда.
Народният обичай повелява на този ден да наберем здравец, който да раздадем в петък.
Велики четвъртък
Да си припомним четвъртия ден от Страстната седмица.
На тоя ден Иисус и учениците му отишли да изпълнят обредите на еврейския празник Пасха в дома на един човек от Йерусалим. Преди вечерята Иисус умил краката на всички апостоли, включително на Юда, макар вече да знаел какво ще стане. Всички седнали на масата, Учителят им завещал да се обичат, да обичат всекиго, дори врага си. Апостолите разделили свещените Чаша и Хляб - това било първото причастие, сливането със Спасителя и неговото дело, чрез глътката вино и залъка хляб. Петър, бъдещият основател на Христовата църква, се кълнял, че няма да остави своя Учител дори в смъртта. Но Иисус отвърнал: "Симоне, до първи петли три пъти ще се отречеш от мене". После кротко продължил: "Един от вас ще ме предаде!". Разнесъл се шепот и изплашени възгласи: "Да не съм аз, Господи?". Юда станал стремително и изчезнал в нощната тъма.
"Да се не смущава сърцето ви... - казва Учителят, - нова заповед ви давам – да любите един другиго; както Аз Ви възлюбих."
Тихо припявайки пасхалния псалм, учениците напуснали дома под бледата лунна светлина.
Йерусалим спял, но не спели членовете на Синедриона. Архиереите вече били дали тайна заповед на войниците да тръгнат след Юда...
Само трима от учениците последвали Иисус навън, който ги завел в маслинената горичка на Гетсиманската градина. Там Иисус се усамотил в молитва. Учениците му се унесли в дрямка. Като в полусън те чули Неговия глас: "Ава, Отче! За тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото аз искам, а каквото Ти."
Това са последните думи, изречени от Иисус преди злощастната петъчна сутрин. В самота той дочакал предателството на Юда.
В православните църкви на Велики четвъртък свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на Маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей.
Според народната традиция, великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или през Велика събота. На Велики четвъртък се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят различни названия в различни краища на България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.
Разпети петък
Потресаващ е денят на Христовото Разпятие. Най-тъжният, в който съпреживяваме Христовите страдания, телесна смърт и полагане в гроба.
Четиринадесетият ден от еврейския месец Нисан бил най-тежкият ден за Божия син.
В Гетсиманската градина Иисус бил посочен от Юда и заловен. Бил разпитван, унижаван, бит. Глумите на войниците се смесвали с крясъците на озверялата тълпа. Пилат, римският наместник в Юдея, предложил на множеството да избере присъдата над най-невинния на всички времена. Чул само "Разпни го!" и си измил ръцете. Поруганието над оня, в когото не разпознали Спасител, продължило по пътя към лобното място - хълма Голгота.
Кръстът на Иисус бил издигнат между кръстовете на двама разбойници. Там разпнали невинния Агнец, изтезаван не заради неговите, а за нашите беззакония, и мъчен за нашите грехове, принесен в жертва заради греховете на цялото човечество.
"Свърши се" - изрекъл от туй високо място Спасителят и издъхнал. Раздрали се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Йерусалим.
После бил свален от малцината близки и погребан сред бездънната майчина мъка.
За всички християни в петък постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). В петък никой не подхваща каквато и да е работа. Народът казва, че на Велики петък и пиле не пее, и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека.
В този ден да мислим за Святата жертва и изкуплението на нашите грехове от Спасителя!
На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ принесъл Себе Си в жертва, а се извършват Царските Часове.
На вечерня в храма се припомня и съпреживяват Христовите страдания, смърт и погребение.
Велика събота
Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Иисус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.
Възкресение
"Оставям ви, но няма да е задълго. Живейте според напътствията, които ви дадох. Скоро ще се върна и ще въздам според делата ви".
Така рекъл Иисус на своите ученици в нощта срещу Разпети петък. И седнал да размисли за горчивината на отреденото му сред хората, там, в Гетсиманската градина, сред доверчиво заспалите наоколо бъдещи Апостоли. И дочакал буден утринта на петъка, 14-тия ден от месеца Нисан.
Така станало преди близо две хилядолетия. Много вяра и невяра бродят оттогава по грешната земя.
Но днес отново е Великден, денят на вечното завръщане на Бога, който изстрада и изкупи човешките грехове. Който след кръстните мъки възкръсна и раздаде своята светлина, доброта и всеопрощение на отчаяните души.
Надеждите оживяват, ведно с надигащите се от кафявата земя радостно-зелени стръкчета на цветя и треви, ведно с бухващите овошки, ведно с раждащите се в кошарите животински чеда, ведно със слънцето, запътено вис, с лазура, обливащ небосвода.
Отидоха си зимната сивота, мрачните мисли, неверието, горчивината на Разпятието, стаено във всеки от нас. Погледът ни обгръща небето и пролетните земни красоти, докосва камбанарията на скромната бяла църква. Там меко проблясват медните камбани, лее се напевен звън, оглася домовете и сърцата. Към храма са се запътили людете - вярващи и неверници. Да преминат по стъпките на своите деди, да очертаят кръстния знак, да палнат свещица, да оставят пред олтара червеното яйце, символ на Сътворението. Да се вслушат в песнопението, изградено в древна хармония.
И да си тръгнат оттам с ведри лица и помисли, поне днес. Да се върнат по домовете си и да разчупят великденския козунак, да сложат писаните яйца в непохватните малки ръчици.
В малък стар свещник едва наднича догорялата снощна свещ. Тази свещ, този малък остатък ще ни напомня за стъпките ни от храма до вкъщи.
Да изминаваме това неголямо разстояние, отивайки и връщайки се, е като да повторим пътя на нашия Бог на земята. Вярващи или не във Възкресението, ние се надяваме, че няма да бъдем изоставени да се лутаме сами, неутешени. Надяваме се, че нашето скромно същество има своето земно значение и че някой го забелязва. Ако не хората, то може би всемилостивият Бог, който ни познава, мисли за нас и всяка година идва на земята, заедно с възраждащия се живот.
И тази вяра ще съществува дотогава, докато го има човешкият род. Защото хората винаги ще се нуждаят от надеждата, че техният Бог вечно ще се връща при тях, за да им вдъхне нови нравствени сили: да са по-добри, да умеят да обичат и да вярват.
Честито Възкресение Христово!
Честит Великден!
Блока подготви Ира АНТОНОВА
Всички статии на Брой 04, 2019
ЕКОЛОГИЯ
200 години природозащитно дело в ЕвропаИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричСилистра
