Брой 10, 2007
Тема: РЕХАБИЛИТАЦИЯ
Слепите хора в Япония
Според последните статистики хората със зрителни увреждания над 18-годишна възраст в страната на изгряващото слънце са 301 000 души. Незрящите деца под тази възраст са 4 800. Основните заболявания, довеждащи до слепота в Япония, според изследвания, направени в Токийския рехабилитационен център, са диабетната ретинопатия - причина за инвалидизирането на 17,6% от незрящите; пигментна дегенерация на ретината - 13,5%; остра миопия - 9,4%; дегенерация на макулата - 8,2%; глаукома - 7,3%; сенилна катаракта - 6,5%; атрофия на очния нерв - 5,3%; смущения в церебралната кръвоносна система - 3,3% и т.н.
В Япония се счита, че всяко дете, което има зрителна острота по-малко от 0,3 трябва да се третира като дете със специални образователни нужди. Обучението им се извършва в специални училища, специализирани класове в масовите училища, или напълно интегрирано със зрящи ученици. В момента около 3 800 деца се учат в 71 училища за слепи и слабовиждащи. Благодарение на постиженията в медицината и желанието за интеграция, тенденцията е все повече незрящи ученици да отиват в масовите училища. В 50 от специалните училища има и детски градини, в които са настанени 272 незрящи деца.
Образователната система е разделена на 3 нива - 6 години начален курс, 3 години среден курс и още едно ниво от три години. Програмите за обучение не се различават особено от тези в масовите училища. Допълнителните предмети са свързани с рехабилитацията на учениците и умението им да си служат с многобройните технически помощни средства. След преминаването на тези три нива незрящите имат избор да учат в университет или в професионален център, специализиран за тях. Основните професии, в които се обучават, са масаж и акупунктура. В 60 от специалните училища има отдели за придобиване на тази квалификация. В три от тях студентите могат да получат дипломи и за физиотерапевти.
Интегрираното обучение в Япония започва от 1973 г. Първоначално държавната администрация е била против, но под натиска на родители и деца това се променя. В момента около 200 незрящи деца се обучават в масовите училища. Основният проблем пред тях е брайлизирането на учебните материали. Много общини, в чиито райони се учат слепи деца, отделят средства от бюджетите си за отпечатването на брайлови учебници. Това става най-вече в библиотеките за слепи или с помощта на доброволци.
В Япония има около 1100 университета и колежи. В 140 от тях са организирани приемни изпити на брайл за слепи. Материалите за изпитите се приготвят от инструктор-учител или в брайловите библиотеки. Времето за писмен изпит на невиждащите е удължено с един час и половина. Преди изпитите в отделните университети всички японци, включително и слепите, държат национален приемен изпит за висшите учебни заведения. Приготвянето на материалите и оценката на резултатите за невиждащите става в специален университетски център. Ежегодно около 50 незрящи младежи влизат в различни университети. Повечето от тях учат литература, езици, социология или музика. По-малко се ориентират към психологията, правото, математиката или други точни науки. В университета "Тсукуба" има и специален отдел за обучение на сляпоглухи младежи.
В японските рехабилитационни центрове, както навсякъде, се обръща особено внимание на обучението по ориентиране и мобилност, всекидневни умения и работа с технически помощни средства. Момичетата ги обучават да се гримират, да гладят, да шият, да готвят и да гледат малки деца. Обръща се специално внимание и на това слепите да имат приятен външен вид, да умеят да водят разговор, да жестикулират правилно и т.н. В професионалното обучение отново най-сериозно са застъпени масажът и акупунктурата. На 10 места в страната късноослепелите могат да се запишат в тригодишен курс за усвояването на тези професии. Има три центъра и за подготовка на невиждащи телефонисти. Курсът за обучение там е от 6 месеца до една година. Две институции осигуряват обучение по компютри, като в него се включва програмиране, езици и работа с различен софтуер. След една година или по-дълго обучение курсистите полагат национален изпит.
Квотният принцип в трудоустрояването на инвалидите е въведен в Япония през 1998 г. Частните предприятия са длъжни да имат в персонала си 1,8% инвалиди, а държавните - 2,1%. Тези проценти ще се преразглеждат на всеки 5 години. Сега те са определени на базата на това колко инвалиди и колко работодатели има в настоящия момент. Всяка фирма с персонал над 301 души, която не е спазила квотния принцип, трябва да плаща по 50,00 йени месечно за всеки неназначен инвалид. Събраните средства отиват във фирми, които имат назначени повече инвалиди от предвидения процент. Две трети от необходимите средства за приспособяване на работното място или назначаване на личен асистент се покриват от държавата. През 2002 г. 41% от инвалидите в работоспособна възраст са били настанени на работа.
В Япония има 20 редовно назначени и 10 хонорувани слепи университетски преподаватели. Те четат лекции по социология, педагогика, социална политика и дори по някои точни науки. Броят на адвокатите никак не е голям. Адвокатският изпит е осигурен с брайлови материали още от 1973 г., но първият издържал го сляп човек се е явил през 1981 г. Сега той има фирма за адвокатски услуги. Още двама слабовиждащи са издържали изпита с помощта на телевизионен увеличител. От 2001 г. невиждащите японци имат право да кандидатстват и медицина. Първият незрящ студент е бил приет да учи психиатрия през 2003 г. Слепите учители в масовите училища са 7 души, а в специалните училища - 15 души. Всички те са положили предварително изпит, за да могат да упражняват тази професия. В професионалното обучение на учениците като преподаватели по масаж, акупунктура, мокс и физиотерапия са назначени 600 слепи преподаватели. Държавните служители в Япония също полагат изпити. Материалите за тези изпити са били брайлизирани през 1991 г. Пет години по-късно се е явил и ги е издържал първият сляп кандидат. Веднага след това той е бил назначен на работа в Министерството на здравеопазването и трудоустрояването. В държавната администрация работят и други незрящи хора, които са загубили зрението си, след като вече са били служители. За тяхното връщане на работа има специална правителствена програма. В центровете за рехабилитация на късноослепели граждани работят като преподаватели около 100 незрящи.
На служба в общинските власти вече има около осемдесет души с увредено зрение. Те също трябва да положат специален изпит, като първо Токийската община още преди 30 години го е приспособила и за слепи. Този пример е последван от още 20 общини. Обучението по компютри е застъпено в три центъра и специален колеж, в който придобиването на квалификация трае три години. В момента около 60-70 души без зрение работят като програмисти в различни частни компании. Подготовката на телефонисти има 40-годишна история в Япония. В момента 300 души без зрение изкарват хляба си с тази професия. Най-значителен е броят на слепите масажисти и акупунктуристи - около 17 000. До 1970 г. тази професия е била упражнявана най-вече от слепи. Сега много зрящи хора също са навлезли в нея, дори броят им вече е по-голям от незрящите. Това означава, че конкуренцията е много голяма. Масажистите приемат пациентите си в клинични кабинети или ги посещават по домовете. Сега най-честа практика е акупунктурата да се извършва в клиниките, а масажът - в дома на пациента. Около 100 слепи масажисти работят в различни частни компании, където имат грижата за здравето на персонала. Те са обединени в Японска асоциация на слепите пазители на здравето.
Някои от слепите цигулари и пианисти в Япония са международно известни. Има и други по-непопулярни, но достатъчно добри да изкарват прехраната си с музика. Техният брой е 150 души. Още 50 слепи музиканти са известни като майстори на традиционния японски фолклор. За съжаление повечето от тях са възрастни и любовта към фолклора не е предадена на младите. Не е особено голям броят на слепите мениджъри - около 50 души. Повечето от тях са заемали такава позиция, преди да загубят зрение. Макар че са малко, те са обединени в Японски клуб на слепите мениджъри. Срещат се един път годишно и правят всичко, за да окуражат други късноослепели да останат на мениджърските постове и след загубата на зрение.
Японски сляп депутат е бил избран за пръв път през 1920 г. След това е имало само още един такъв член на парламента за период от 11 години. Интересно е, че в тази страна има малък брой слепи свещеници и три католически милосърдни сестри.
Слепите японци разполагат с голям брой технически помощни средства. Бастуните, очилата, брайловите пишещи машини, говорещите термометри, везни, калкулатори, часовници, педометри и т.н. се считат за изключително необходими в живота на невиждащите и стойността им се покрива частично или напълно от държавата в зависимост от доходите на инвалида. За купуване на компютри се отпускат дългосрочни заеми при облекчен режим. Пак с помощ от държавата на слепите се дават и малки радиопредаватели, които излъчват сигнал за задействане на многобройните звукови ориентири в страната. Подобни ориентири с гласови съобщения са разположени на спирките, входовете на магазините и вътре в големите обществени сгради.
Слепите хора в Япония са разделени на 6 групи. Тези от първа и втора група получават месечна пенсия за инвалидност от 67 017 йени до 83 775 йени в зависимост от доходите им. Около 129 йени представляват 1 долар. Инвалидите от тези групи, които работят и получават средната работна заплата, имат право на половината от тази пенсия. Онези от тях, които са в категорията на високоплатените служители, нямат право на пенсия. Слепите от първа до трета група имат право на придружител в обществения транспорт. Те пътуват с 50% намаление по влаковете, без експресите и спалните вагони. Слабовиждащите от останалите три категории също пътуват с 50% намаление, но без придружител. Градският транспорт е безплатен за слепите в някои общини. Дори и в тях обаче придружителите плащат 50% от билета си. Вътрешните авиолинии правят отстъпка от 25%.
Ползването на телефона за напълно слепите е с 60% намалена тарифа. Операторите на клетъчните мрежи правят 50% отстъпка.
В Япония има 85 библиотеки за слепи. В тях са съхранени 44 600 заглавия на брайлови книги и 672 000 говорещи книги. От тях на касети са 455 000 заглавия, а в дигитален вариант - 217 000. В страната е учредена Национална асоциация на институциите, отговарящи за информационно обслужване на слепите и слабовиждащите. Тя съхранява в специална банка данни всички заглавия и по поръчка всяко едно от тях може да бъде веднага транскрибирано на брайл. Невиждащите имат възможност дори да си купуват брайлови книги, защото разликата в цената от книгата на обикновен печат се покрива с държавни средства. Незрящите читатели могат да избират между 59 брайлови и 330 говорещи списания.
Уважаеми читатели, това е по-малко от половината информация за слепите в Япония, публикувана в брошура, издание на Международния комитет към Японската федерация на слепите. В нея има толкова статистика, че сега вие вероятно знаете повече за вашите събратя в Япония, отколкото за това какво е положението в България. Аз поне никъде не съм срещал статистика колко са в момента слепите и слабовиждащите в работоспособна възраст у нас. Колко от тях и в какви професии работят. Без подробна и точна информация в тази област как може да се разработи стратегия за трудоустрояването на тези хора? Без пълна представа какви са реалните доходи на онези, които не работят и какви са техните нужди, как може да се прецени в каква насока да се развие подпомагането им? Време е да се направи подобна статистика и дори да се преведе на английски, за да види международната общественост какво е истинското положение на хората със зрителни увреждания в България.
Превел от английски:
Йордан МЛАДЕНОВ
Всички статии на Брой 10, 2007
15 ОКТОМВРИ - ДЕН НА БЕЛИЯ БАСТУН
15 октомври - Международен ден на белия бастунСъстезание по ориентиране за незрящи по случай деня на белия бастун
Тържествен концерт
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Абонамент 2008 г.ДИСКУСИЯ
Как да се отчитамеИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Стара ЗагораВести от Добрич
Висока оценка получиха добруджанци
Долни Дъбник
Стамболийски, Отчет на УС на ТСО на слепите
На един концерт разстояние
МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ
Руска делегация посети БългарияБлагодарствен адрес
Подарък от народа на Япония
Приветствие на Посланик Такеда на церемонията по приключване на проекта в Националната библиотека "Луи Брайл"
