Брой 04, 2019

Тема: ЕКОЛОГИЯ

200 години природозащитно дело в Европа


През 2019 г. се навършват 200 г. от началото на природозащитното дело в Европа.
За първи организиран призив за Защита на природата в Европа се считат публикациите на двама германски природоизследователи.
През 1819 г. германският учен природоизследовател Александър фон Хумболд за първи път употребява понятието "Природен паметник", с което призовава определени кътчета от природата да бъдат защитени от бързо развиващата се цивилизация. Това понятие се използва през 1874 г. и в публикации на германския учен Швайнфур.
Двамата германски учени са използвали понятието "Природен паметник" като са му отдавали същия смисъл и значение, което в днешно време отдаваме на понятието "Защитени територии". Те призовават чрез създаването на "Природни паметници" за запазване на най-ценни за науката и поколенията кътчета от природата, за регулиране и възпроизводство на природните ресурси, за запазване хармонията в околната среда.
Тези двама германски учени се считат за родоначалници на движението за Защита на природата, като са виждали неизбежен конфликт между напредъка на цивилизацията и изчерпването на природните ресурси, като са търсили методи за съгласуване напредъка на народите с разумното ползване на природата и набелязване на мерки за възпроизводство на природните ресурси. Защитата се разпростира върху ценни, с научно или стопанско значение обекти, ландшафти, представители на флората и фауната.
Първите грижи за запазване на природата в България се полагат веднага след Освобождението от османско иго. Те са предизвикани от прекомерното използване на природните ресурси, изсичането и опожаряването на големи горски площи за превръщането им в земеделски територии или паша на добитък, от промените в естествения воден отток на реките и пресушаването на планински езера, в интерес на стопански дейности. Особена грижа предизвиква прекомерното ползване на дивеча и рибното богатство в реките и крайбрежните морски води.
Само пет години след Освобождението, през 1883 г. са приети първият Закон за горите и Законът за рибарството. През 1886 г. е приет и Законът за лова. Трябва дебело да се подчертае, че в основата на тези закони е заложена идеята за Защитата на природата.
Още преди повече от век представители на интелигенцията, почти всички получили образование в различни европейски страни, се обединяват за решителни действия за Защита на природата - и в частност за създаването на отделни "природни паметници". Както и, от друга страна, в необходимостта от организирана съпротива срещу увреждането на околната среда.
В България за един от първите радетели на идеята за Защита на природата се смята ботаникът акад. д-р Стефан Петков. В списание "Природа", книжка 10 от 1894 г., той публикува статия на тема "Влияние на лесовете върху климата и почвата". През целия си живот този виден наш учен работи упорито за Защита на родната природа и чрез словото си и в печата е пропагандирал природозащитното дело.
През 1911 г. Тодор Иванчев в списание "Лесовъдска мисъл" повдига въпроса за запазване на отделни кътове в страната като "Природни паметници", по подобие на други европейски страни. В статията си той пише: "Инициативата в тази насока трябва да бъде подета на първо място от дружеството на лесовъдите, тъй като те са най-близко до родната природа и най-добре я познават".
Десетина години след края на Първата световна война природозащитната идея у нас се подема с нова сила. На осмото си общо събрание през 1927 г., Дружеството на лесовъдите избира специален комитет, който да влезе във връзка с ръководствата на Природо-изпитателното дружество, Ботаническото дружество, Геоложкото дружество, Туристическото дружество и Ловната организация, с цел да води преговори за създаване на Съюз за защита на природата.
След продължили една година съгласувателни действия, на 14 май 1929 г. представители, излъчени от тези организации, се събират на общо събрание, състояло се в Дома на Българските лесовъди на ул. "Драгоман" №58-1, и обявяват създаването на Съюз за защита на родната природа. Напълно заслужено и с всеобщо признание за председател е избран проф. д-р Стефан Петков.
Организирано и с все по-голяма настойчивост се поставя пред държавните органи въпросът за създаването на "Природни паметници". За такива са сочени уникални за европейския континент по вид и възраст горски насаждения, геоложки образувания и впечатляващи ландшафти.
Лесовъдът Тодор Димитров, с отлична аргументация и най-голяма настойчивост, поставя този въпрос пред Министерството на земеделието и държавните имоти, в структурата на което е било и горското стопанство. Министерството проявява пълно разбиране за необходимостта от специални грижи за опазването на отделни редки по съдържанието си, но ценни горски насаждения и природни забележителности.
По настояване на Съюза за защита на природата и със съдействието на началника на отделението по горите Тодор Куманов, министърът на земеделието и държавните имоти е утвърдил протокола на Постоянния горски съвет от 27.02.1933 г., което е достатъчна предпоставка на 29 юни 1933 г. да бъде обявен първият в България природен резерват, с първоначално наименование "Горна Еленица - Силкусия". Намира се в Странджа планина, на левия долинен склон на р. Велека, между селата Българи и Кости, на територията на горско стопанство Кости, при средна надморска височина 165 метра. В него са съхранени вековни гори с няколко вида дъб, източен бук и други ценни за дендрологията и ботаниката представители на растителния свят. Три години по-късно, през 1936 г. "Горна Еленица" отпада от името на резервата и по-нататък той продължава да съществува само като "Силкусия".
Само един ден след обявяването на резервата "Силкусия", на 30 юни 1933 г. е издадена заповедта за обявяването на резервата "Парангалица" в Рила планина, с цел съхранението на уникални за европейския континент гори от смърч и обикновена ела, с изключително големи запаси до 1500 куб.м. на хектар.
Малко по-късно, през същата 1933 г. са обявени резерватите "Баюви дупки", "Малка Джинджерица" и "Сегмент тепе" в Пирин планина, с цел съхранението на изключително ценни, представителни вековни гори от бяла и черна мура.
На 28 септември 1933 г. Министерството на земеделието и държавните имоти е разпоредило на бургаския районен горски инспектор да постави под специална охрана двата бряга на р. Ропотамо, която по своя характер е може би единствена в Европа. Дървесните, храстовите и тревисти растителни видове представляват интерес за науката. Красивият пейзаж на речната долина привлича все по-голям брой туристи и любители на природата.
На 27 октомври 1934 г. е създаден първият на Балканския полуостров Национален парк "Витоша". Обявени са и намиращите се в територията на парка резервати "Бистришко бранище" и "Торфено бранище". Две години по-късно, през 1936 г. паркът е прекатегоризиран в "Народен". Това е станало по предложение на Съюза за защита на природата, поради това, че в националните паркове цялата територия и всичко в нея е единствено държавна собственост, и не се допуска никаква стопанска дейност.
"Народни паркове" са обявявани и съществували и в други европейски държави през първата половина на XX век, като Полша и др.
С окръжно разпореждане от 29 ноември 1935 г., Министерството на земеделието и държавните имоти е наредило на началниците на секциите по залесяването и борбата с пороищата да поставят под особена закрила, освен Природните паметници, и естествената природна среда, в която се намират историческите места "Оборище", "Бузлуджа", "Шипка", "Вола и Околчица".
Съюзът за защита на природата, заедно с отделението по горите към Министерството на земеделието и държавните имоти, води борба за утвърждаване на специален Закон за защита на природата. След многократни отклонявания на изготвения проект, едва на 15.03.1936 г. е утвърден този закон в България. Една година по-късно е утвърден и Правилникът за приложението на Закона. Тези два документа представляват сериозен успех на природозащитното движение у нас. Те съдействат за активизиране и разширяване на това движение, и за подобряване пропагандата за Защитата на природата.
В разгара на Втората световна война, през 1943 г. със заповед на Министерството на земеделието и държавните имоти е обявен Народен парк "Златни пясъци". Лесовъди от отделението по горите в това министерство извършват достойна за уважение настоятелна работа по създаването на тази защитена територия. Те са виждали угрозата за природната среда, намираща се около най-известния и посещаван по онова време български морски курорт, разположен северно от гр. Варна.
Горската екосистема в защитената територия е изключително ценна, заради състава и видовото разнообразие от дървесна и храстова растителност, както и заради наличието на 50 вида пойни и грабливи птици. В ниските части на парка горите имат лонгозен характер.
В защитената територия се намират исторически и духовни забележителности, между които най-голяма известност и привлекателност има "Аладжа манастир".
С това завършва първият период от Природозащитното дело в България. Следващият започва с най-кръвопролитната, най-ужасната Втора световна война, погубила милиони невинни хора. След нея започна бурно, много често безконтролно развитие на индустрията, която унищожи хилядолетни природни, исторически и духовни забележителности.

Георги ПЕТРУШЕВ



Назад

Всички статии на Брой 04, 2019

ЕКОЛОГИЯ
200 години природозащитно дело в Европа
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Силистра
ОБЩЕСТВО
Втори в ЕС по добри практики при наемането на младежи с увреждания
ОФТАЛМОЛОГИЯ
За пръв път в света - операция за генна терапия на често срещана причина за загуба на зрение
ПОЛЕЗНО
Един лесен начин да си направим CV
РАЗКАЗ НА БРОЯ
На попрището жизнено в края
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
СПОРТ
СКЛУ "Изгрев" - Пловдив стартира спортната 2019 г.
СЪБИТИЕ
Честита пролет
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Великден




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
8 9 10