Брой 01, 2007
Тема: ОБЩЕСТВО
Обществена защита на правата на хората с увреждания
Защитата на правата на човека е тема, която вълнува човечеството още от дълбока древност. Наред с възникващите държавни структури и органи на властта още в древността възниква и фигурата на адвоката – от латински език „повикан за защитник”. Много скоро след възникването си професията на адвоката обаче става високо платена и отново се явява нужда от обществена защита на правата на гражданите. Дълги векове хората са живели без правна закрила и защита. Едва през 18 век, като посредник между народа и държавната администрация, се появява институцията „Омбудсман”.
Създаването и успешното функциониране на институцията „Омбудсман” /народен защитник, парламентарен пълномощник, граждански общественик, медиатор и пр./ е гаранция за развитие на автономно, активно гражданско общество. Омбудсманът е коректив на начина на управление. Той се утвърждава като част от механизма за свободно упражняване на човешките права, неговата основна цел е да осигури бърза, навременна, ефикасна и лесно достъпна защита на засегнатите от администрацията. Институцията на омбудсмана е извънсъдебно средство за защита на човешките права и свободи.
За пръв път институцията „Омбудсман” се въвежда в Швеция през 1713 г. не от друг, а от самия Крал Карл ХІІ. Затова за назоваване на длъжността и днес се използва шведската дума „Омбудсман”, което означава „народен защитник”. Естествено възниква въпросът защо му е на краля на Швеция някой, който да му се бърка в работите? Защо сам да си усложнява живота, като си назначава опонент? През този исторически период на територията на Швеция се е ширел неограничен произвол от страна на местните управници спрямо населението. Крал Карл е искал някой да постави под контрол собствените му наместници по места. Общественият защитник силно намалява напрежението пред кралския кабинет, като предварително редуцира възникналите конфликти между администрацията и населението и тези конфликти не стигат до кралската институция. По този начин се постигат три цели:
- администрацията става по-внимателна поради постоянния контрол,
- населението има към кого да се обърне при възникнал конфликт с местната администрация,
- кралската институция не се занимава с местни въпроси и може да се концентрира върху държавните дела.
Дори може да се каже, че въвеждането на институцията „Омбудсман” е довело до намаляване на социалните революции в Европа.
Освен това появяването на коректив на монархията представлява стъпка към началото на демократизиране на обществените отношения в европейските страни.
През ХІХ и ХХ век институцията „Омбудсман” се въвежда в повечето европейски страни: Франция – 1873 г., Финландия – 1919 г., Дания – 1953 г., Германия – 1956 г., Норвегия – 1962 г.,Великобритания – 1967 г., Португалия - 1976 г., Австрия – 1977 г., Испания – 1978 г., Ирландия – 1980 г., Холандия – 1982 г.,Италия – 1990 г., Белгия – 1995 г.
Договорът от Маастрихт за създаване на Европейския съюз, подписан на 7 февруари 1992 г., предвижда учредяването на европейски омбудсман. Европейският омбудсман се назначава от европейския парламент и има неговия мандат. Основна негова задача е да съдейства за разкриването на неправомерни действия в работата на институциите и органите на Европейския съюз.
Сътрудничеството между отделните омбудсмани от различните страни се осъществява от два международни органа – Европейския институт по проблемите на омбудсмана със седалище Инсбрук – Австрия и Международния институт на омбудсмана със седалище Едмънтън – Канада.
Естествено налице е разнообразие в наименованията на институцията в различните езици и държави, например в Австрия го наричат адвокат на народа или народен правозащитник, във Великобритания - парламентарен комисар за администрацията, а във Франция - медиатор или посредник.
България възприема шведското название „Омбудсман”, като обикновено го пояснява с термина „Обществен защитник”.
Правомощията на омбудсмана се състоят в следното:
- разглежда подадени до него жалби и извършва разследване във връзка с тях,
- отправя предложения и препоръки до институциите за зачитане на правата и свободите на гражданите, както и за отстраняване на последиците от накърняването на определени права и свободи,
- посредничи между институциите и засегнатите лица,
- иска и получава навременна, пълна, точна и ясна информация от институциите и има пряк достъп до тях,
- изразява публични мнения и становища във връзка със случаите, по които е сезиран,
- уведомява органите на прокуратурата, когато в резултат на своите проверки и наблюдения установи, че има данни за извършено престъпление,
- подготвя и внася ежегоден доклад за дейността си пред органа, който го е учред
Всеки гражданин има право да сезира омбудсмана с жалба, която може да се подаде писмено или устно, лично или по телефона, по пощата или чрез представител. Омбудсманът може и да се самосезира, когато установи нарушение на публични права.
По правило омбудсманът е едноличен орган. Той може да бъде национален или местен, общ или специализиран – например по въпросите на здравеопазването, на жените, на децата и пр.
Тридесет и деветото народно събрание на Република България прие първия Закон за обществения защитник /омбудсман/ на 8 май 2003 година. Този закон урежда правния статут, организацията и дейността на националния омбудсман. Омбудсманът се застъпва, с предвидените в закона средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата или свободите на гражданите, от държавните или общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги. Под обществени услуги законодателят разбира образователни, здравни, социални, водоснабдителни, канализационни, електро и топлоснабдителни, пощенски, телекомуникационни, търговски, охранителни и други подобни услуги, предоставяни за задоволяване на обществени потребности. От 5 август 2003 година е направено допълнение на чл. 21 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, според което Общинският съвет може да избира обществен посредник, който съдейства за спазване на правата и законните интереси на гражданите пред органите на местната власт. Вече има общини в България, в които действат омбудсмани, избрани от общинските съвети, както и специализирани омбудсмани, назначени от местните власти или неправителствените организации.
На 6 октомври 2004 г. в град Варна със заповед на кмета Кирил Йорданов беше назначен първият в България специализиран обществен защитник на хората с увреждания. Това е резултат от няколкогодишна дейност на Обществения съвет по рехабилитация и социална интеграция на хората с увреждания в община Варна, който вече включва над 40 неправителствени организации на и за хора с увреждания. В социалната програма на общината, която се изготвя всяка година с участието на Обществения съвет и всички дирекции на общинската администрация, е заложено определянето на общински експерт, който да изпълнява функцията „Омбудсман на хората с увреждания”. Гражданите с различни увреждания се нуждаят от някой, който да защитава правата им и да посредничи между тях и институциите на местната и централната власт. Така се постига равнопоставеност и по-голяма социална справедливост в обществото.
Ето най-често поставяните проблеми:
- В областта на социалното подпомагане – отпускане на социални помощи, помощи за отопление, откази, мотиви за отказ, възможности за еднократни помощи.
- В областта на социалните услуги – възможности за ползване на личен или социален асистент, настаняване в социална институция, включване в домашен социален патронаж, почасови услуги в дома.
- В областта на медицинската експертиза – жалби и питания по повод закъсняло произнасяне на ТЕЛК, непроизнасяне от НЕЛК, съдебни искове срещу ТЕЛК за пропуснати ползи, жалби до Европейския съд по правата на човека в Страсбург за неправилно провеждано лечение и неправилно определена причина за инвалидизирането, непризнаване на професионална болест и пр.
- В областта на жилищната политика – молби за общински жилища, питания и становища, съдействие за подаване на документи.
- В областта на пенсионното законодателство – право на инвалидна пенсия, осигурителен стаж при грижи за човек с увреждане и пр.
- В областта на трудовата реализация – консултации за преференциите за работодателите, които наемат хора с увреждания, консултации за самонаемане.
- В областта на услугите за деца – социални асистенти, ресурсни учители, специализирани групи, специален транспорт за ученици и студенти.
- В областта на достъпната архитектурна среда – изграждане на подходи и рампи, асансьори и лифтове, специален транспорт, устройства за озвучаване на светофари и автобуси за нуждите на незрящите граждани.
След 14-месечната ми дейност като Обществен защитник на хората с увреждания в Община Варна мога да направя следните изводи:
Хората с увреждания имат равни права като всички останали граждани. За да могат да ги реализират, обаче, те често се нуждаят от обществена подкрепа. В този смисъл намирам дейността на Омбудсмана на хората с увреждания за особено необходима.
Една от основните функции на Обществения защитник е разясняването на правата на клиентите и начините за тяхното осъществяване. В този смисъл известна част от моята дейност беше образователна – да разясня по какви въпроси могат да се обръщат към мен, какви са моите правомощия и какви са процедурите за защита на правата. Сега повечето хора с увреждания знаят, че към мен могат да се обръщат само по публично правни – административни въпроси, както и че не мога да ги представлявам в съда.
Хората с увреждания понякога не знаят коя е компетентната институция за решаване на конкретния въпрос. Те твърде често се оплакват от негативното отношение на административните служители, както и от невъзможността да разберат причините за отказ. Като цяло администрациите нямат достатъчно време да обясняват и не винаги проявяват необходимото уважение и търпение към клиентите. Най-често оплакванията са от органите на социалното подпомагане и здравните власти и нито веднъж от администрацията на Община Варна.
С цел по-ефективно решаване на проблемите на хората с увреждания към мен са се обръщали и институции, което още веднъж доказва необходимостта и полезността на институцията Омбудсман.
Наблюдава се недостиг на социални услуги за хората с увреждания спрямо броя на нуждаещите се – например има недостиг на лични и социални асистенти, ресурсни учители, специализирани институции, общински и защитени жилища и пр. Надявам се в тази посока да се работи за разширяването на предлагането в нашия град.
За защита на своите права към мен са се обръщали и хора без увреждания. Смятам, че в град като Варна - с модерно мислене и позитивни инициативи, би било добре да има Омбудсман на всички граждани.
Омбудсман на хората с увреждания към община Варна
Всички статии на Брой 01, 2007
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Незрящите актьори от Дупница очароваха публикатаПочивка не ни се полага. Интервю с Кристина Димитрова.
Когато инициативата е наша
Успехи на творческия устрем
РСО Бургас
В Бургас вече има Център за социална рехабилитация и интеграция на хора със зрителни увреждания
ТСО Русе
Честито "Златно перо"
В помощ на хората с увреждания
С достойнство в Европа
ТСО Червен Бряг
ТСО Долни Дъбник
КОНСУЛТАЦИЯ
Влязоха в сила промените в закона за интеграционните добавкиНОИ обявява осигурителен доход
НОВИ КНИГИ В СЪЮЗНИТЕ ФОНОБИБЛИОТЕКИ
Говорещи книги, записани и възстановени през 2006 г.ОБЩЕСТВО
Обществена защита на правата на хората с уврежданияПИСМО
Благодарствено писмо до ССБ от Дж. ЛитълРЕАЛИЗИРАНА МЕЧТА
Отвъд погледа на обществотоЮБИЛЕЙНА ТРИАДА В ПЛОВДИВ
40 ГОДИНИ НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА СЛЕПИ – ПЛОВДИВ60 ГОДИНИ СЪЮЗНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЛЕПИТЕ В ПЛОВДИВСКИ РЕГИОН
50 ГОДИНИ „УСПЕХ КОМЕРС ССБ” ЕООД
